М о т и в и по присъда №48/21. 11. 2008 година, постановена по нохд №365/2008 година на Софийски окръжен съд

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът достигна до този извод по следните съображения:

При огледите на местопроизшествие е констатирано, че на тротоара, по уличното платно и в лекия автомобил „Ауди” има множество кървави следи, като несъмнено е установено, че те са оставени от пострадалия Емил Герасимов. При аутопсията и огледа на трупа на убития Герасимов са констатирани седемнадесет на брой рани, нанесени с нож, а Герасимов е починал от обезкървяване, причинено от тези увреждания. От показанията на св. Галя Зашева и Петър Зашев е установено по един безспорен и категоричен начин, че пострадалият, непосредствено след като е получил уврежданията, е кървял обилно.

Показанията на св. Юлиян Зашев, констатираните при аутопсията защитни рани по лявата ръка, разположението на кървавите следи на местопроизшествието, както и разпръсналите се на пътното платно лични вещи на убития несъмнено доказват, че пострадалият Емил Герасимов е оказал яростна съпротива на нападателя си и то в момента, в който той е продължавал да нанася удари с нож. Механизмът на причиняване на уврежданията – чрез многобройни удари с нож - изисква непосредствен и близък контакт между нападател и нападнат и многобройни замахвания с ръката, която държи средството за извършване на престъплението. Въпреки това, по намерената при допълнителния оглед на местопроизшествие маска, която несъмнено и безспорно подсъдимият е носел на главата си и то именно – към момента на извършване на престъплението (предвид времето на намирането й и наличието по маската на негова слюнка), не са открити следи от кръвта на пострадалия.

Същевременно – няма открити дрехи на подсъдимия, по които да има следи от кръвта на пострадалия, не е открит и ножът, с който е извършено престъплението, а по иззетите от дома на подсъдимия ножове и дрехи не са намерени подобни следи от биологичен материал.

При огледа на трупа на Емил Герасимов не са иззети следи от биологичен материал под ноктите на ръцете му, по който да може да се идентифицира неговия нападател.

Затова съдът достигна до извод, че липсват други положителни доказателства, които несъмнено и категорично да подкрепят показанието на св. Юлиян Зашев относно твърдения от него главен факт – че именно подсъдимият Георгиев е нанесъл ударите с нож, довели до смъртта на Емил Герасимов.

На следващо място, съдът намери, че безспорно и категорично е установено, че пострадалият Емил Герасимов и св. Юлиян Зашев добре са се познавали. На улицата е имало макар и оскъдно осветление, а такова неизбежно е идвало и от купето на лекия автомобил, след като нападението е започнало докато пострадалият все още е бил в автомобила си и шофьорската врата е била отворена. Според показанията на св. Зашев от досъдебното производство, в момента на нападанието той бил застанал до л.а. Ауди откъм неговата дясна врата, в последствие пък – когато пострадалият успял да се измъкне от колата и побягнал, а подсъдимият Георгиев го настигнал и му нанесъл още удари - същият свидетел се приближил към пострадалия и нападателя му и е отстоял от него на не повече от пет метра (показания на свидетеля в съдебното заседание на 21.11.2008 година). Същевременно, докато св. Петър Зашев и св. Галя Зашева транспортирали ранения Емил Герасимов към болницата в гр. Ихтиман, при протеклия в автомобила разговор пострадалият не е съобщил да е възприел св. Юлиян Зашев като свой нападател.

Тези факти подлагат на съмнение твърдението на св. Юлиян Зашев, че изобщо по време на покушението върху Герасимов той не си е поставял маската на главата. Подобно твърдение не звучи и особено логично, тъй като свидетелят се е наел срещу заплащане да участва в нападението на лице, с което много добре се познава и което без затруднение би го разпознало. Това съмнение към достоверността на показанието на св. Зашев в тази му част не може да бъде преодоляно и от заключението на ДНК експертизата, според което по втората открита маска няма следи от слюнка, тъй като според експертите не е изключено биологичния материал по нея да се е разрушил в следствие на протекли деструктивни изменения при подлагането на маската под въздействието на влага. Следва да се отбележи, че обективно деянието е било извършено на 14.06.2007 година, а втората маска е намерена в открита местност, върху шипков храст приблизително пет месеца след датата на извършването на престъплението.

Съдът съобрази и, че поначало обвинението не може да почива на показанията на един или повече свидетели, от чиито показания зависи дали да уличат себе си в извършване на престъпление – т.е. дали да бъде повдигнато обвинение срещу самите тях или срещу друго лице.

Конкретният случай, обаче, е точно такъв. Практически повдигнатото от прокуратурата пред съда обвинение на подс. Георгиев е изградено основно върху показанията на св. Юлиян Зашев, защото той е този, който сочи подсъдимият като извършител на убийството на Емил Герасимов. От останалите доказателства и доказателствени средства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, не може да се направи самостоятелен и обоснован извод, че подсъдимият Тихомир Георгиев е извършил деянието, в което е обвинен. От тях може да бъде направен само и единствено обоснован извод, че този подсъдим се е намирал по време и на място там и тогава, когато пострадалият Герасимов е бил намушкан 17 пъти с нож.

Показанията на св. Юлиян Зашев не само са непоследователни, фрагментарни, колебливи, противоречиви и изолирани от събраните доказателствени материали, но по-важното е – това са показания на лице, което също наред с подсъдимия Георгиев несъмнено се е намирало именно там и тогава, когато е извършено убийството на Емил Герасимов и това лице, при наличните доказателствени материали по делото, в равна степен би могло да е лицето, нанесло ударите с нож. Както вече бе посочено, липсват други положителни доказателства, които несъмнено и категорично да подкрепят показанието на св. Юлиян Зашев, че именно подсъдимият е извършител на престъплението, а свидетелят, с оглед и на изложените в обстоятелствената част факти – че е нает от конкретно лице да причини телесна повреда на пострадалия Герасимов и че е получил възнаграждение за „присъствието си” на местопрестъплението от това лице, има особено процесуален статут като свидетел, разполагайки с процесуалното право да свидетелства по начин, по който не би уличил себе си в извършването на престъпление.

Настоящият съдебен състав намери за уместно да отбележи и че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, свързана с наемането на подсъдимия от конкретно лице да извърши престъпление против личността на пострадалия Герасимов, последващата организация по извършване на престъплението, включително описаните от прокуратурата действия на св. Венцислав Танчев, а и на самия св. Юлиян Зашев, оттеглянето от мястото на престъплението и последващото заплащане на възнаграждение на подсъдимия и св. Зашев, почива по-скоро на предположения, отколкото на несъмнено доказани факти и обстоятелства. Аргумент за това е и фактът, че обвинение в убийство е повдигнато и предявено единствено и само на подсъдимия Тихомир Георгиев, докато Методи Георгиев, Венцислав Танчев и Юлиян Зашев са със статут на свидетели, въпреки че описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка е класически случай на ексцес в умисъла на един от съучастниците в общата престъпна дейност.

По изложените съображения съдът постанови оправдателната си присъда.

Приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес гр. искове на ГАЛЯ ПЕТРОВА ЗАШЕВА-ГЕРАСИМОВА - в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева, АЛЕКС ЕМИЛОВА ГЕРАСИМОВА и ПЕРСИАНА ЕМИЛОВА ГЕРАСИМОВА - в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лв. за всяка една от тях и СТОИМЕНКА АНГЕЛОВА ГЕРАСИМОВА в размер на 100 000 (сто хиляди) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 15.06.2007 година, до окончателното изплащане на задълженията срещу подсъдимия ТИХОМИР ГЕОРГИЕВ, са предявени от лица от кръга на най-близките на убития Емил Герасимов, които са активно легитимирани да предявят граждански искове за обезщетение на претърпените от тях болки и страдания в резултат на загубата на своя съпруг, баща и син, поради което са процесуално допустими.

С оглед оправдателния диспозитив на постановената присъда и предвид факта, че подсъдимият Тихомир Георгиев е признат за невинен, тъй като не са налице достатъчно и несъмнени доказателства, че той е извършил престъплението, в което е обвинен и което в гражданскоправен аспект е деликт, предявените искове бяха отхвърлени като неоснователни.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Тъй като нито едно от веществените доказателства не подлежи на отнемане по реда на чл. 53 НК, съдът постанови след влизане на присъдата в сила те да бъдат върнати на лицата, които доброволно са ги предали или от които са били иззети, а веществените доказателства - два броя маски, 6 бр. пликове с марлени тампони, 3 бр. марлени натривки, влакнести обекти, иззети от обект №1, сравнителен материал – косми от главата на трупа, картон с оригинални дактилоскопни следи, дактилоскопни следи и натривки от трупа на Емил Герасимов, косми, иззети от Тихомир Георгиев, образци за сравнително ДНК на Юлиян Зашев и 2 бр. пластмасови пластини – унищожени.

С оглед оправдателния диспозитив на присъдата и съобразно правилото на чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови разноските по наказателното производство да останат за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Т. Грозданова)
ЧЛЕН СЪДИЯ:

(И. Станкова)