Магистърска програма "Финансов мениджмънт" магистърски проект на тема: " Анализ на цените на петрола динамика, фактори и отражение върху националната (световна) икономика"

Глобалното потребление на енергийни суровини се влияе от редица икономически фактори от мегасредата.²⁵ За неговото оценяване са разработени модели, които разкриват зависимостите между равнищата на потребление на нефт, природен газ и каменни въглища и основните показатели за световно развитие - размер на брутния продукт в света, численост на населението на планетата, обем на износа в света, обем на вноса в света и др. Базата от данни включва статистическа информация за периода 1980-2000г., публикувана от различни международни организации.

Развитието на глобалната икономика съществено въздейства върху глобалното потребление на енергоносители. Зависимостта на потреблението на суров петрол се представя със следния модел:

(1)

Стандартната грешка на разработения модел s е 99,3, коефициентът на детерминация r² е 82,3% и коефициентът на линейна корелация r е 0,907. Изчислените стойности на регресионните коефициенти b₀ и b₁ са статистически съществени, понеже t_емп = 19,89 и 9,68 > t_теор = 1,725 при критично равнище на значимост α = 0,05. Тъй като F_емп = 93,73 > F_теор = 4,38 при α = 0,05 се приема, че представеният модел адекватно отразява зависимостта между избраните променливи. Нарастването на брутния продукт в света със 100 млрд. долара води до увеличаване с 4,34 млн. тона на потреблението на нефт.

Прирастът на населението на планетата също съществено влияе върху глобалното потребление на енергийни суровини. Зависимостта на потреблението на нефт се описва с модела:

(2)

Стандартната грешка на модела s е 121,3, коефициентът на детерминация r² е 73,5% и коефициентът на линейна корелация r е 0,857. Изчислените стойности на регресионните коефициенти b₀ и b₁ са статистически съществени, понеже t_емп = 3,15 и 7,52 > t_теор = 1,725 при критично равнище на значимост α = 0,05. Тъй като F_емп = 93,73 > F_теор = 4,38 при α = 0,05 се приема, че разработеният модел вярно характеризира връзката между променливите. Увеличаването на населението в света със 100 милиона души води до нарастване с 39,9 млн.тона на потреблението на нефт.

Позитивно влияние върху глобалното потребление на енергоносители оказва развитието на търговските отношения. Зависимостта между потреблението на нефт и глобалния износ се описва с модела:

(3)

Стандартната грешка на създадения модел s е 93,4, коефициентът на детерминация r² е 84,3% и коефициентът на линейна корелация r е 0,918. Изчислените стойности на регресионните коефициенти b₀ и b₁ са статистически съществени, понеже t_емп = 47,98 и 10,41 > t_теор = 1,725 при критично равнище на значимост α = 0,05. Тъй като F_емп = 108,42 > F_теор = 4,38 при α = 0,05 се приема, че представеният модел адекватно отразява зависимостта между избраните променливи. Увеличаването на глобалния експорт със 100 млрд.долара води до нарастване с 14,1 млн.тона на потреблението на суров петрол.

Връзката между потреблението на суров петрол и глобалния внос на стоки се характеризира със следния модел:

(4)

Стандартната грешка на разработения модел s е 91,7, коефициентът на детерминация r² е 84,9% и коефициентът на линейна корелация r е 0,921. Изчислените стойности на регресионните коефициенти b₀ и b₁ са статистически съществени, понеже t_емп = 48,20 и 10,63 > t_теор = 1,725 при критично равнище на значимост α = 0,05. Тъй като F_емп = 113,09 > F_теор = 4,38 при α = 0,05 се приема, че създаденият модел правилно отразява връзката между променливите. Нарастването на глобалния внос със 100 млрд. долара води до увеличаване с 14,0 млн. тона на потреблението на нефт

Международната агенция по енергетика предвижда до 2020 г. непрекъснато нарастване на глобалното потребление и рязко увеличаване на глобалната търговия с енергоносители. Това особено се отнася до суровия петрол и природния газ, чиито кумулативен дял в нея надхвърля 95% през 2000 г. Стратегическото развитие ще се ориентира към решаване на следните приоритетни задачи:

• 
  усвояване на нови нефтени и газови находища, необходими за осигуряване на растящите потребности;
  
• 
  изграждане на нови нефтопроводи и газопроводи, по които да се доставят енергийните суровини до потребителите;
  
• 
  разширяване на международното сътрудничество за привличане на необходимите инвестиции;
  
• 
  усъвършенстване на технологиите за добив и преработване с оглед подобряване на икономическата и екологичната ефективност;
  
• 
  развиване на дълготрайни и взаимоизгодни връзки между страните-производители и страните- потребители на енергоресурси;
  
• 
  стабилизиране на международните пазари на енергийни суровини с оглед гарантирането на глобалното потребление;
  
• 
  активизиранe на взаимодействието при осигуряването нa нужната безопасност на енергосъоръженията;
  
• 
  координиране на усилията и действията за преодоляване на евентуални енергийни кризи в световното стопанство и др.
  

Както бе споменато, цените на петрола са в зависимост и от редица геополитически фактори:

Както е видно от фигурата, цените на петрола в САЩ се формират не толкова от вътрешни фактори, колкото от такива, свързани с външни конфликти и прояви. /Такъв е и конфликта на САЩ с Русия/.

Съгласно данни на министерството на енергетиката, през първото тримесечие САЩ за пръв път от 1977 г. са успели да намалят дела на вноса в общата консумация на петрол.

Частичният спад на вноса е свързан със забавянето на икономическия растеж вследствие на кризата с ликвидността, а също така високите цени на петрола. В същото време бих подчертала голямата роля на закона за енергийната независимост и сигурност през 2007 г., който е насочен към поощряване на изследванията в сферата на алтернативните видове горива, а също така увеличаване на производството на биогориво.

В резултат поставената цел за намаляване на дела на импорт на петрол не само няма да оправдае инвестираните средства и икономическите очаквания, но и ще влоши живота на обикновените американци. Според мен цените на петрола могат да се понижат само благодарение на ръста на американската икономика и като следствие оттичане на спекулативния капитал обратно на фондовата борса и повишаването на курса на долара.

През целия период след войната, страните - износителки на петрола констатират нарастващото търсене на техния суров петрол, но и до 40% спад в покупателната способност на един барел на петрол. На следващата фигура е изразено влиянието на създадените квоти от ОПЕК върху цените на петрола:



фигура 6. ²⁷
На практика, ОПЕК се превръща в организация, която има съществено значение при определяне на цените на петрола. ОПЕК е акроним на английското „Organization of the Petroleum Exporting Countries“ и означава Организация на страните износителки на петрол. От 1965 г., нейната централна дирекция се намира във Виена (Австрия)²⁸.

Принципните цели на организацията, според нейния устав, са: координация и уеднаквяване на петролните политики на страните членки и определяне на най-добрите методи за защита на техните индивидуални и групови интереси; намиране на начини и методи за осигуряване на стабилни цени на международния петролен пазар, с изглед за елиминиране на вредни и нежелателни ценови колебания; осигуряване на редовни, ефикасни доставки на петрол на консумиращите страни при постоянно запазване на интересите и необходимостта от стабилни доходи на произвеждащите страни и съответна възвръщаемост на капитала на инвестиращите в петролната индустрия.

Организацията на страните - износителки на петрол е създадена по време на Багдадската конференция от 10 до 14 септември 1960 г. от Венецуела, Ирак, Иран, Кувейт и Саудитска Арабия. Към петте страни основателки по-късно се присъединяват други осем държави: Катар (1961), Индонезия (1962, напуска през 2008), Социалистическа народна либийска арабска джамахирия (1962), Обединените арабски емирства (1967), Алжир (1969), Нигерия (1971), Еквадор (1973, напуска през 1992) и Габон (1975, напуска през 1994). ²⁹Целта на ОПЕК е една обща петролна политика, която да се пребори от внезапен спад в цените на петрола. Страните-членки на ОПЕК държат около две-трети от световния нефтен резерв. Те доставят 40% от световното производство и 50% от световния износ на нефт. Благодарение на ОПЕК, страните-членки получават значително повече за нефта, който изнасят. През 2007 г. 11-те страни в ОПЕК са получили доход от $338 милиарда от износ, което е покачване с 42% спрямо 2003 г. Тъй като световните продажби на петрол са в щатски долари, промените в стойността на долара имат влияние върху решенията на ОПЕК относно колко количество петрол да произведе. Например, ако доларът падне на нивото на другите валути, държавите в ОПЕК получават по-малък доход, причинявайки съкращения сред своята купуваща сила, защото продължават да продават в щатски долари. След навлизането на еврото Ирак реши да продава своя петрол в евро вместо в долари. Това решение можеше да доведе до сриване на американската икономика, ако беше последвано от другите страни-членки на ОПЕК. Решенията на ОПЕК оказват голямо влияние върху цените на петрола.³⁰

По времето на енергийната криза от 1973, ОПЕК отказа да праща петрол на западни държави които подкрепяха Израел през Октомврийската война срещу Сирия и Египет. Това противоречие доведе до четворно увеличаване на цената на петрола, което продължи 5 месеца, започвайки от 17 октомври 1973. По-късно страните-членки на ОПЕК сключиха договор да увеличат цените на суровия нефт с 10%. Тогава държавите в ОПЕК се присъединиха към усъвършенстването на нов интернационален икономически ред, основан от страни-производители.

Държава	Квота (7/1/05)	Продукция (1/07)	Капацитет
Алжир	894	1,360	1,430
Ангола	1,900	1,700	1,700
Венецуела	3,223	2,340	2,450
Еквадор	520	500	500
Индонезия	1,451	860	860
Ирак		1,481
Иран	4,110	3,700	3,750
Катар	726	810	850
Кувейт	2,247	2,500	2,600
Либия	1,500	1,650	1,700
Нигерия	2,306	2,250	2,250
Обединени арабски емирства	2,444	2,500	2,600
Саудитска Арабия	10,099	8,800	10,500
Общо	31,420	30,451	32,230

Върху цената на петрола в Източна и Централна Европа, съществено значение има и добива на нефт в ОНД и инфраструктурната система, свързана с нефта.

Увеличаващите се количества нефт, добиван в Русия и Каспийския регион и малкия капацитет на черноморските проливи (Босфора и Дарданелите), допълнително ограничен от въведените от страна на Турция строги правила, с официално провъзгласена цел снижаване на екологичния риск при преминаване на големи танкери, са предпоставка за заобикаляне на този маршрут, чрез изграждане на нефтопроводи, каквато е идеята на проекта за свързване на пристанищата Бургас (България) и Александруполис (Гърция). Поради стратегическото си значение проектът е включен в Четвъртия синтезиран доклад на ЕК за напредъка на енергийното партньорство между Русия и ЕС. Проектът Бургас – Александруполис е на обща стойност 681 млн. евро. Средствата, необходими за изграждането му се осигуряват на принципа на проектното финансиране от партньорите в Международна проектна компания (МПК), създадена с цел изграждане и експлоатация на нефтопровода.

Дължината на нефтопровода през територията на България и Гърция е 270 км; дължината на трасето през България е 155 км; диаметър на тръбата – 36 инча; възможност за транспортиране между 600 000 и 800 000 барела на ден (около 35 млн. тона, като за неговата рентабилност е необходимо транзитиране на 300 хил. барела/дневно); ще има 2 помпени станции; терминалът при Александруполис е с възможност за използване на танкери между 100 и 150 хил. тона.³²

Планира се доставките на нефт за нефтопровода Бургас - Александруполис да бъдат осигурени от нефтодобиващите компании в Каспийския регион. Все още се водят преговори за гарантиране на необходимите количества суров петрол. Доставките на нефт, транспортиран по нефтопровода, ще бъдат насочени към Черноморския, Адриатическия и Средиземноморския региони.

Предвижда се, в началото на експлоатацията да се пренасят 10 млн. тона суров петрол на година, пет години по-късно – 15 млн. тона, а след второто разширение (планирано да се извърши 14 години след въвеждането в експлоатация) – 35 млн. тона.

Правителството на Казахстан определя проекта като приоритетен, наред с петролопроводите Одеса- Броди -Плоцк и Констанца- Омишал- Триест – на Заседание на съвета за сътрудничество ЕС-Казахстан на 05.04.2006 г.

От руска страна е изготвен и изпратен за съгласуване Проект на междудържавно споразумение за изграждане на петролопровода със следните ангажименти: от страна на Русия – безпрепятствен пренос на петрол; от страна на България и Гърция – пълна политическа подкрепа на фирмите, които ще поемат изграждането и експлоатацията на петролопровода, неналагане на такси и мита на пристанищата в Бургас и Александрополис и гарантиране изключителното право на ползване на петролопровода от консорциума, който ще бъде учреден.

Друг проект е “АМБО” – Нефтопровод “Бургас- Скопие- Вльора”³³

Проектът предвижда изграждане на петролопровод за транспортиране на суров петрол (от Каспийския регион и Казахстан) с цел създаване на “байпас” на Босфора, предвид натовареността на Проливите и опасността от екологично замърсяване. АМБО е част от утвърдения от ЕС през април 1994 г. Паневропейски мултифункционален транспортен коридор (Европейски коридор № VIII), включващ изграждането на магистрала, ж.п. линия, газопровод и оптически кабел. Коридорът е получил силната подкрепа на САЩ чрез американската Инициатива за развитие на Южните Балкани (SBDI). Проектът е включен от българската страна в подписаната от България, Р Македония, Албания, а на по-късен етап и Италия - “Декларация за намерения относно изграждане, укрепване и развитие на енергийната инфраструктура по трасето на Европейски коридор № VIII” – през декември 2003 г., в рамките на Атинския процес.

- Дължина на нефтопровода през България, Македония и Албания– 898 км;

- На територията на България – 480 км;

- Диаметър на тръбата – 36 инча;

- Ще има 4 помпени станции с обща инсталирана мощност 60-65 МВт;

- Възможност за транспортиране на 750 000 барела на ден (35 млн. тона годишно).

Общата стойност на проекта е в диапазон от 1,3 млрд. щ. долара до 2,2 млрд. щ. долара, в зависимост от фактическата цена на стоманените тръби и дължината на трасето през Македония.

Структурата на финансирането на проекта ще бъде 75% заемен и 25% собствен капитал (средствата ще бъдат осигурено от частни инвеститори, които ще имат дялово участие в бъдещата инвестиционна компания за реализацията на проекта, която ще закупи консорциум АМБО). Водят се преговори с частни компании и международни финансови институции за осигуряване на финансирането. Договорени са полици за проектния риск.

До този момент България и Република Македония са изготвили становища и бележки относно представения за съгласуване проект на Конвенция между България, Македония и Албания. Предстои да бъде проведено заседание на Комисията за институционална подкрепа по Меморандума за изграждането на петролопровода Бургас-Вльора.

АМБО Корпорейшън трябва да бъде регистрирана като инвестиционна компания, което е необходимо условие за водене на преговори по текста на Конвенцията и нейното подписването. Основен акцент от българска страна по време на предстоящите преговори ще бъде поставен върху адаптирането на проекта на Тристранна конвенция към българското законодателство, международни ангажименти, практика и интереси. Тристранната конвенция ще подлежи на ратифициране от Народното събрание на Република България.

Предстои да се организира и групата от акционери, които ще участват с 25 % собствено финансиране в реализацията на проекта. Това ще са български инвеститори, чуждестранни частни финансови институции и корпорации, които се интересуват от корабоплаване и строителство. АМБО е получила писмено потвърждение от „Ексън Мобил" (Exxon Mobil), че желаят да подпишат договори „take or pay" за доставки на нефт. Преговаря се и с „Бритиш Петролиум" (ВР), „Ажип" (Agip) и „Шеврон Тексако" (Shevron Texaco). След оформянето на инвеститорската група ще бъде създадено смесено дружество (джойнт венчър) между трите правителства, финансови институции и частни фондове за финансиране.

Американският анализатор Томас Фрийдман формулира така първия закон на петролополитиката: Когато цената на петрола се покачва, свободата в богатите на петрол страни намалява. Въпреки цялата условност на това твърдение, заслужава да се замислим върху разсъжденията на Фрийдман: по силата на този закон колкото повече се покачва средната цена на суровия петрол в света, толкова повече се ограничават възможностите за наличие на свободно слово, свободна преса, свободни и демократични избори, независима съдебна власт, върховенство на закона и независими политически партии. И тези отрицателни тенденции се подсилват от факта, че колкото повече расте цената на петрола, толкова по-малко лидерите на споменатите държави се вълнуват от мнението на света за тях. И обратното, по логиката на Първия закон на петролополитиката, колкото по-ниска е цената на петрола, в толкова по-голяма степен богатите на петрол страни се принуждават да толерират политическа система и общество, основани на принципите на прозрачност и политически плурализъм, както и да изграждат законови и образователни структури, които да оптимизират способността на всички хора, независимо от техния пол, да се конкурират, да създават компании и да насърчават привличането на чуждестранни инвестиции. Колкото повече спада цената на суровия петрол, толкова повече лидерите на тези страни се вслушват в мнението на околните. Петролните държави могат да се дефинират като такива, чиито износ  и брутен вътрешен продукт са зависими от добива на петрол и които имат слаби държавни институции или са откровено авторитарни. Челните места в този списък заемат Азербайджан, Ангола, Венецуела, Египет, Екваториална Гвинея, Иран, Казахстан, Нигерия, Русия, Саудитска Арабия, Судан, Узбекистан и Чад. (Страни, които разполагат с богати залежи на суров петрол, но са се утвърдили като държави със стабилни демократични институции и множество икономически отрасли още преди да открият тези залежи, каквито са например Великобритания, Норвегия и САЩ, не се подчиняват на Първия закон на петролополитиката.).

САЩ стават все повече и повече зависими политически от конфликта в Близкия Изток – от политиката на Израел, тъй като те не могат и не искат да се откажат от подкрепата си за него в конфликта му с арабските държави. Но това, което поражда още по-големи проблеми за Вашингтон е нарастващата му зависимост от такъв ключов фактор в региона и в целия ислямски свят като Саудитска Арабия. САЩ стават все повече зависими от политическите процеси в огромното пустинно кралство не само икономически (защото 20% от вноса им на петрол е саудитски), но и политически. Ако Саудитската монархия бъде заменена от радикален антиамерикански фундаменталистки режим например след революция подобна на иранската от 1979 г., тогава съотношението на силите в арабския свят, а и в по-широк смисъл, не само сред ислямските държави, с голяма вероятност ще се промени драстично във вреда на САЩ. Антиамериканските режими в Техеран и Рияд биха могли да постигнат тясно разбирателство и сътрудничество и да оглавят общ ислямски фундаменталистки фронт в борбата срещу САЩ и Израел. Тогава те могат да бъдат обединени не само от обща идеология, но и от обща кауза – прогонването на американските и израелските окупатори от Ирак и Палестина и в по-широк план – от целия регион на Близкия Изток.

Пряка последица от това ще бъде загубата на американския контрол върху източниците на петрол и пътищата за достъп до него и определянето на цените му от враждебни на американските (и израелските) интереси фактори. Една антиамериканска смяна на режима в Рияд ще повлече и смяната на удобните на САЩ (т. нар. умерени) режими в този най-богат на петрол регион в света с враждебни на Вашингтон радикални ислямистки режими. Твърде вероятно е това да доведе до глобални геополитически, политически и икономически промени, които ще засегнат и ЕС, и ще катализират промени във външнополитическото поведение на Русия, Китай и Индия.

САЩ и Израел, а и тези държави (като Великобритания), които останат техни най-близки съюзници в този труден за тях период, рискуват да се изправят за пръв път от десетилетия насам пред тежка международна изолация и разпадане на т. нар. “международна общност” (страните, които послушно се подчиняват на волята на САЩ в международните отношения и дори във вътрешната си политика).

Китай е втората държава, която може да породи, ако не в средносрочен, то със сигурност в дългосрочен план проблеми за световната хегемония на САЩ. Постоянно нарастващата икономическа мощ на Китай постепенно ще го превръща във все по-важен и самостоятелен политически и военен фактор в света. Това ще задълбочава и някои вече очертаващи се сериозни и на този етап непреодолими слабости на американската икономика – като например нейната деиндустриализация т.е. тя ще става все по-зависима от вноса на евтини индустриални стоки от Китай и други нови икономики. Още по-важно, нуждата от чуждестранни инвестиции и кредити на САЩ, за да се поддържа високото равнище на потребление и стандарта на живот там ще расте до астрономически размери, което според някои анализатори може да доведе до грандиозен финансов срив или до хронични периодични сривове на американската, а оттам и на световната финансова система.

Американските политици сериозно са се заели с въпроса има ли спекулативен балон на пазара на петрол и петролни продукти³⁴. Възниква въпросът - какъв е спекулативният компонент в днешните цени на петрола? Част от авторите смятат, че не съществува спекулативен момент, тъй като нищо от това, което се случва на фючърсните пазари, не може да повлияе на днешния пазар дотогава, докато някой от участниците в сключения фючърсен договор не купи днес петрол, за да направи резерв, разчитайки по-късно да продаде този резерв от петрол, а увеличаване на резервите не се наблюдава. Не се реализира и вторият признак на спекулативния бум: не се наблюдава и масово сключване на договори, в които бъдещите цени са забележимо по-високи от днешните (спот-цена). И едните и другите се удвоиха през последната година, но превишаване на фючърсните цени над спот -цените през този период се случваше рядко и бе минимално.

Указанието, че резервите, възможно, не се увеличават, защото производи­телите на петрол просто не го добиват, също на свидетелства в полза на хипотезата за спекулантите. Някой може да попита: ако няма спекулативен балон, какви фундаментални промени са се случили през миналата година на световния пазар на петрола, за да доведат до промяна на цената от 60 долара до 130 долара за барел?

Както изглежда, като минимум два елемента на очакване, заложени в миналогодишните цени, не са се оправдали. Първо, очакваната световна рецесия все още не е започнала (във всеки случай извън пределите на САЩ). Второ, тогавашният оптимизъм по повод способността на страните- износителки да увеличат добива бе неоправдан.

Други автори смятат, че днешните цени на петрола са следствие от повишената глобална ликвидност през последните 10 години. Това повтаря аргументацията с 1,5 годишна давност на Рикардо Кабалеро от MTI и Рагхурам Раджан от МВФ: ръстът на цените на множество активи не е свързан с това, че институционалните промени са позволили да се намалят рисковете в тези инвестиции, а с глобалния недостиг на надеждни активи.

Например, включването на дългови задължения на развиващите се страни се превърна в стандартна практика на инвестиционните фондове, макар по сравнение с миналото десетилетие да не се забелязват институционални промени, които биха направили тези задължения по-надеждни.

Според трети автори, основният източник на ръст на цените на петрола е бързия ръст на развиващите се икономики - преди всичко Индия и Китай. Това обяснение се потвърждава и от ръста на цените на другите ресурси, например на желязната руда, която за разлика от петрола не се търгува на ликвиден и единен световен пазар (и следователно не може да бъде обект на чисто финансови спекулации)³⁵.

В случая възниква въпросът: защо, ако основната причина за ръста на цените е търсенето от страна на китайската и индийска икономики, удвояването на цените по никакъв начин не влияе на това търсене?

В анализа, който правя поставям под съмнение разпространеното обяснение, че повишаването на цените се дължи на засиленото търсене, както и на други структурни пазарни фактори. В момента цените са почти седем пъти по-високи от средната цена от 20 долара за последните 15 години на XX-ти век и отбелязват повишение с над 30% само през 2008 година. Данните показват, че съществуват други, спекулативни фактори, които изкуствено вдигат цените в петролния сектор.

Защитниците на спекулантите, които обикновено са политици от страни с добре развита икономика, твърдят че няма връзка между спекулациите с цените на петрола и цената на един реален барел петрол. Фючърсите обаче са най-прекият и лесен начин, по който спекулантите или мениджърите на фондове, сключващи сделки за своя сметка, могат да влияят на цените на петрола. Купувайки фючърси спекулантите изкуствени вдигат цените на петрола и окуражават потребителите на суров петрол да купуват големи количества, което от своя страна повишава спот цените на суровия петрол. Според данните на Комисия към Сената на САЩ 40-50% от цената на барел петрол е резултат от спекулативни инвестиции.

Повечето анализатори пресмятат, че повече от 200 милиарда долара са инвестирани в стокови индекси. Според скорошен доклад на Lehman Brothers за периода януари-април 2008 година всеки 100 милиона долара от външни парични потоци води до повишаване на цената на WTI ( американски индекс за суров петрол) с 1.6%.

За съжаление реалният размер на спекулативните инвестиции в петролни фючърси не може да бъде определен поради липсата на прозрачност при големите петролни сделки и крайният потребител не може да направи почти нищо освен да страда от високите цени на петрола и да чака тяхното понижаване..

Тъй като високите цени се поддържат от системата, те сериозно ще подкопаят търсенето, което би могло да доведе до връщане на цените до по-нормални нива.

През 70-те години на миналия век, икономиките на развитите страни, основно тогавашните потребители на петрол, съществено се забавиха в резултат на ръста на цените на ресурсите; за преструктурирането на икономиката и възстановяването на нормалните темпове на развитие бяха необходими най-малко 10 години. Аргументацията на Калво за излишъка на ликвидност звучи като упрек и към политиката на централните банки - и американският Федерален резерв, и европейската ЦБ, не бързащи да повишат лихвите - и към правителствата, които повече се грижеха за защита на гражданите от сътресенията днес, отколкото от дългосрочните последици.

Високите цени на петролните продукти имат своята светла страна не само за страните- износители, но и за вносителите. Кенет Рогоф правилно посочва, че високите цени на петрола правят повече за развитието на енергоспестяващите технологии и оптимизирането на потреблението на петролни продукти, отколкото която и да било правителствена политика.