Магистърска програма "Финансов мениджмънт" магистърски проект на тема: " Анализ на цените на петрола динамика, фактори и отражение върху националната (световна) икономика"

У В О Д

През ХХ век, суровият петрол се превърна в най -използваната суровина в световната икономика. Освен суровина за производството на различни индустрии, нефтът е и основният енергиен източник в съвременния свят – с дял от около една трета. Цените на нефта показват тенденция на постоянно нарастване в дългосрочна перспектива поради постоянно нарастващото търсене и ограничените възможности за неговото производство. Огромното мнозинство страни в света не разполагат със собствени находища или те са със съвсем скромен капацитет, затова техните национални икономики са изцяло зависими от вноса на суров петрол или петролни продукти.

Зависимостта обаче винаги има две страни – държавите производителки и износителки на нефт са също така силно зависими от колебанията на петролните пазари. Производството на суров петрол, както и на неговия основен заместител засега природния газ постоянно нараства, но това не води до дългосрочно задържане на цените на едно стабилно равнище, още по-малко до тяхното чувствително намаляване (както е например при цените на дрехите и битовата електроника). Въздействието от повишението на цените на петрола и природния газ е основен фактор, определящ развитието на всички модерни икономики – както на страните износителки, така и на страните нетни вносителки и потребителки.

През втората половина на ХХ век, цените на петрола все повече се определят от политически фактори, които изместват класическата пазарна логика. Като основен фактор за растежа на цените на петрола обикновено се представят (от заинтересовани среди) регулациите и координацията на ценовата политика, наложена от ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол, създадена през 1960 г.). Максималната производствена квота, която ОПЕК е разрешила на своите 11 страни членки – Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Венецуела, Катар, Индонезия, Либия, Обединените арабски емирства, Алжир и Нигерия е общо 28 милиона барела дневно при световно потребление от 80 млн. барела на ден. По този начин се цели поддържането на определено равнище на предлагането и оттам на цените на суровия петрол.

Следва да се посочи, че темите, свързани с цените на петрола са актуални, тъй като от една страна, петролът е значим геополитически фактор, определящ до голяма степен международните отношения, а от друга страна – икономиките на всички съвременни държави са зависими от цените на петрола. Ето защо, в настоящата разработка ще се направи опит да се разгледа динамиката и факторите, които оказват влияние върху тази динамика на цените на петрола.

Обект на изследване в темата е движението на цените на петрола. Предмет на изследване са факторите, които обуславят тази ценовата динамика на петрола и ефектите на тази възлова суровина за световната и националната икономики.

Целта на разработката е да се анализира в различен аспект движението на цените на петрола, както и да се направи прогноза как тези цени ще се отразят на развитието на световната и национална икономика. Задачите, които се поставят в този аспект са както следва:

• 
  да се разгледа в ретроспективен аспект динамиката на цената на петрола;
  
• 
  да се направи кратък обзор на факторите, които оказват влияние върху тази цена;
  
• 
  да се прогнозира значението на увеличението на цената на петрола за икономиката на България и световната икономика.
  

Прогнозирането на потреблението на нефт и неговите очаквани цени се прави от средата на миналия век, но интереса към тези въпроси се засили по разбираеми причини в края на миналия ХХ век. Десетки групи в света изготвят и актуализират средносрочни, дългосрочни и свръх-дългосрочни прогнози – до края на века [6, 8].

Най-популярните институции, които изготвят и актуализират своите прогнози за потреблението и цените на енергоизточниците, в частност нефта са две - Американската – Energy Information Administration (EIA) [12] и световната International Energy Agency (IEA) [13] в която членуват 26 страни.

Когато става въпрос за нефт и горива не може да не се отбележи информационната агенция Platt’s [14] – световен лидер по отношение на актуалните (real time) новини касаещи продажби – количества и цени на нефта и горивата. На сайта на агенцията се публикуват анализи и прогнози, подпомагащи продажбите и вземането на инвестиционни решения. Практика е котировките (ценовите нива) на нефта и горивата, публикувани от агенцията да служат като база при определянето на текущите цени.

За изпълнението на поставената цел, а именно да се анализират цените на петрола, се прибягва до събиране и обработване на информация от национални и международни източници, публикувани в Интернет.

Разглеждайки темата за влиянието на петрола върху цените в национален и световен план, е малко да се каже, че е огромно. Нефтът е стратегическа суровина от първостепенно значение. Това е така, защото влиянието му се разпростира върху различни сфери на икономическия, политическия и социалния живот на обществото. Особено се засили това влияние в последните години, когато процеса на глобализация се ускори.

В икономически аспект петролът се явява главно в две важни направления на икономиката: в транспорта, като гориво и в химическата промишленост в ролята си на суровини (най-вече дериватите му-продукти на нефтопреработвателната промишленост). Няма отрасъл на националната икономика, който да не е зависим от цените на петрола и петролните продукти. Всичко това рефлектира в крайна сметка върху крайния потребител, следователно оказва влияние върху социалния живот на обществото, макар и косвено.

Както е известно, глобализацията обхваща стратегическите проблеми, които влияят върху съдбата на цялото човечество и условията на живот на населението на планетата. От друга страна, в условията на глобализация се засягат и важни въпроси като например рационалното природоползване и ефикасното природоопазване, които са в основата на устойчивото развитие на света. Това развитие е ориентирано към удовлетворяване на потребностите от природни ресурси на настоящите поколения без да се застрашава съществуването на бъдещите поколения.¹

Глобализацията отразява настъпилите промени в света в края на ХХ век, като подчертава взаимната зависимост между отделните народи. Особено внимание се отделя на изграждането на прозрачна и справедлива система на глобална търговия.²

Световната търговска организация (СТО) съдейства в глобален мащаб за намаляването на търговските бариери чрез съкращаване на митата, таксите и другите ограничения, уеднаквяването на търговските правила чрез въвеждане на международни стандарти, преодоляването на конфликтите на интереси чрез създаване на взаимоизгодни условия на търгуване. Нейната дейност се базира върху откритата търговия, в основата на която са търговските интереси и която е насочена към разширяване на пазарните възможности и поощряване на свободната конкуренция. Тази система на глобална търговия обаче според опоненти й има съществени недостатъци, които реално водят до задълбочаване на неравенството между богатите и бедните страни в света. ³Те пледират за радикална промяна и за справедлива търговия, която да се основава върху равнопоставеност, взаимоизгодност, съпричастност толерантност и др. В нея се акцентира върху отговорността към обществото, дългосрочното развитие, трайното сътрудничество, опазването на природната среда, зачитането на човешките права, защитата на потребителите и др.

Глобалната търговия трябва да поощрява равноправното партньорство между всички държави в интерес на тяхното развитие. Силно влияние върху него оказват наличието и използването на енергийните суровини.⁴

Стратегическо значение за световния енергиен баланс имат суровия петрол, природният газ и въглищата, чието проучване и експлоатиране изискват значителни средства Общото потребление през последното десетилетие на миналия век се увеличава повече от четири пъти. То е най-голямо в развитите индустриални държави - САЩ, Япония, Германия, Франция, Италия и др. Проведените изследвания показват, че при нарастване на стопанската активност в света с 1% глобалното потребление на енергоносители се увеличава средно с 0,5% Очаква се, че през 2020 г. качеството на живота на около 80% от населението на планетата да зависи от използваните енергоресурси.

Глобалното търсене и предлагане на енергоносители основно зависи от развитието на световното стопанство, темповете на растеж на отделните сектори на икономиката, нарастването на числеността на населението на планетата, размера на проучените запаси в находищата на полезни изкопаеми и изградените добивни мощности в различните страни. Основен показател за осигуреността на световното стопанство с енергийни суровини е съотношението между обема на запасите и равнището на добива. Достоверните запаси от суров петрол през 2000 г. се оценяват на 140 млрд. тона като при съществуващото потребление в света ще са достатъчни за около 40 години. С най-значими запаси разполагат Саудитска Арабия - 35,3 млрд т (25,2%), Ирак - 15,1 млрд. т (10,8%), Кувейт - 13,0 млрд. т 9,3%), ОАЕ - 12,8 млрд т (9,2%), Иран - 8,8 млрд. т (8,8%) и Венецуела - 10,8 млрд. т (7,8%) ⁵

Страните от ОПЕК притежават около 79,0% от световните запаси, като приблизително 67,0% от световните запаси се намират в района на Персийския залив.

Енергийните суровини се добиват предимно в региони и страни, където има съответно разкрити най-много запаси. През периода 1990-2000г. добивът на нефт е нараснал от 3019 млн. т на 3590 млн. т. Основни производители са Саудитска Арабия (441 млн. т), САЩ (354 млн. т), Русия (323 млн. т), Иран (187 млн. т), Мексико (172 млн. т), Венецуела 167 млн. т), Китай (162 млн. т), Норвегия (158 млн.т) Ирак (128 млн т), Англия (126 млн. т), Канада 126 млн. т , ОАЕ 115 млн .т) Кувейт (106 млн. т) Нигерия 104 млн. т и др⁶

Най-много нефт се добива в Близкия и Средния Изток, където има изградени значителни мощности и се получава над 31,2% от световното производство.

Глобалната търговията с нефт обхваща техния износ и внос, както в целия свят, така и в отделните региони и страни. Конюнктурата на световните пазари се определя основно под въздействието на икономическите и политическите фактори. Най-големи износители в стойностно изражение през 2000 г. са страните от Персийския залив, държавите от ОНД и др.

Най-големи вносители са развитите индустриални държави от групата на 07, чиито внос надхвърля 335 милиарда долара, в т.ч. САЩ - 132,6 милиарда, Япония -77,4 милиарда, Германия - 44,4 милиарда, Франция - 30,8 милиарда, Италия - 23,0 милиарда, Англия - 14,7 милиарда и Канада - 12,5 милиарда Относителният дял на енергийния внос спрямо целия внос на тези страни в повечето случаи е значителен, като в САЩ е 11,1%, Япония - 20,4%, Германия - 8,7%, Франция - 9,9%, Италия -9,8%, Англия - 4,5% и Канада 5,2%. Търговията с енергоносители през периода 1990-2000г. се е увеличила от 250,0 милиарда долара на 470 милиарда през 2000г, като ръстът е 220 милиарда. Износът на енергийни суровини заема 6,73% в експортната структура на изнасяните стоки.⁷ По данни на СТО, износът на суров петрол възлиза на 301,0 милиарда и заема първо място в експортната листа на стоките с най-висок относителен дял от 5,26%. Износът на развитите страни е 51,7 милиарда, а на развиващите се страни възлиза на 230,6 милиарда. Най голям дял в него имат Саудитска Арабия - 48,0 милиарда или 15,9%, Нигерия - 30 0 милиарда или 10,0%, Иран - 20,4 милиарда или 6,8%, Ирак - 16,4 милиарда или 5,5%, Венецуела - 14,5 милиарда или 4,8%, Мексико - 11,9 милиарда или 4,0%, ОАЕ - 10 7 милиарда или 3,6% и др. ⁸

Глобалната търговия с енергийни суровини в натурално изражение също така се увеличава през периода 1990-2000г., но не със същите темпове както в стойностно изражение. Средногодишните темпове на нарастване при суровия петрол са 1,6%. Глобалната търговия с нефт през 2000г. надхвърля 1660 милиона тона, което е с 264 милиона тона или с 18,9% повече в сравнение с 1990 г. Това представлява 47,8% от световното потребление. Преобладаващ дял в износа 50,4% имат страните от Персийския залив - Саудитска Арабия, Иран, Ирак, ОАЕ, Кувейт, а така също Норвегия (6 1%), Венецуела (5,8%), Мексико (5,2%), Нигерия (4,4%), Русия (43%) и др

Основни вносители са индустриалните държави САЩ (26,8%), Япония (13,0%), Южна Корея (5,8%), Германия 5,7%) Франция (4,7% и Италия (4 5%). Най - важни партньори на САЩ са Венецуела, Саудитска Арабия, Мексико Канада и Нигерия; на Япония - ОАЕ, Саудитска Арабия, Иран, Кувейт и Индонезия; на Южна Корея -Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт; на Германия - Русия, Норвегия, Англия и Либия на Франция - Саудитска Арабия, Норвегия и Англия; на Италия – Либия, Иран, Саудитска Арабия и Русия.

Глобалната търговия с енергоносители съществено се влияе от международните цени на суровинните пазари. Водеща роля играят цените на суровия петрол, тъй като оказват значително въздействие върху глобалната икономика. Месечните цени през периода 1980-2000 г. се изменят в интервала от 9,05 до 39,16 долара за барел.

Индексът на нестабилност на тези цени е 29,3%, което е сред най-високите стойности в изследваните стокови групи. Средните годишни цени на нефта през този период варират в границите от 35,47 до 13,08 долара за барел в зависимост от икономическата и политическата ситуация в света.

След избухването на войната през октомври 1973 г. когато Египет, Сирия и Йордания нападат Израел на еврейския празник „йом кипур”, арабските държави от ОПЕК налагат петролно ембарго на страните, подкрепящи Израел и намаляват производството си с 5 млн. барела дневно (1 барел е 158,9 литра или около 136 кг в зависимост от плътността на нефта)⁹. Така възниква първата голяма световна петролна криза – цената на 1 барел скача от 9 долара през октомври до над 40 долара през декември 1973 г. След няколко месеца ембаргото е отменено, но цените не се връщат на предвоенното равнище.

Ислямската революция от 1979 г., която помита прозападния шахски режим в Иран и последвалото нападение на Ирак над Иран през септември 1980 г. води до продължителна осемгодишна война между двете големи страни производителки на петрол, която има за резултат сериозно свиване на производството и последваща втора голяма световна петролна криза. През 1982 г. цената на петрола надминава 82 дол. за барел¹⁰. Това води до предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност и внедряване на нови енергоспестяващи технологии в развитите държави, оттук и търсенето на нефт се понижава, дори и след спадането на цената на петрола.

В САЩ, цените в сферата на петролната промишленост не са силно регулирани през целия голяма част от ХХ век.



фигура 1. Цените на суровия петрол 1869 -2007¹¹

Следва да се посочи, че основните фактори, които оказват влияние върху цените на петрола са изключително разнообразни. Както е видно по –долу, в дългосрочен времеви период, върху цените на петрола оказват влияние:

• 
  войни и различни конфликти – като например инвазията на САЩ в региона на Иран и Ирак;
  
• 
  създаването на организацията ОПЕК;¹²
  
• 
  вътрешни конфликти като революцията в Иран;
  
• 
  налагане на ембарго;
  
• 
  въвеждане на квоти и други.
  

фигура 2. Цените на суровия петрол 1970- 2007 -фактори, оказващи влияние¹³

Цените на суровия петрол варират между $ 2,50 и $ 3,00 от 1948 до края на 1960. Цената на петрола се увеличава от 2,50 щатски долара през 1948 г. до около $ 3,00 през 1957 г. През 2006- 2007 г, цените на петрола са съвсем различни, като влияние оказва и инфлацията.

През 1972 г. цената на суровия петрол е около 3,00 $ за барел и в края на 1974 г. цената на петрола е четирикратно до над $ 12,00. Огромно значение за това повишение имат конфликтите в Изтока и участието на САЩ в тези конфликти. Още със Суецката криза, Америка се превръща в един от най-важните играчи в политиката на региона. Освен това Суецката криза павира пътя за проникването на Студената война в Близкия Изток. Тази криза убеждава Айзенхауер, че навлизането на Съветския съюз в богатия на петрол регион би било нещастие за Европа и НАТО. Той обявява доктрината Айзенхауер: САЩ ще изпраща оръжие и пари към всяка близко-източна държава, заплашена от настъплението на комунизма. И Америка започва да вижда в много от проявите на арабския национализъм само комунизъм. Така например през 1953 година ЦРУ помага да бъде отстранен законно избраният министър-председател на Иран, а на негово място да бъде поставен благонадеждния про-западно настроен Шах. В този контекст Израел - една стабилна демокрация, нация със силни чувства към Америка, бастион на капитализма - става един естествен партньор.¹⁴ Сутринта на 7 октомври 1973 година президентът Ричард Никсън приема държавния секретар Хенри Кисинджър, за да обсъдят новата война в Близкия Изток. Ден преди това Египет и Сирия са започнали изненадваща атака срещу Израел. Един от президентските съветници се обажда рано сутринта в хотелската стая на 35 етаж на Ню Йоркския Waldorf Towers, за да съобщи на Кисинджър за атаката. 24 часа по-късно, докато държавният секретар и президента Никсън обсъждат ситуацията в Овалния кабинет, информацията идваща от района е все още неокончателна. Ясно е само, че Израел иска бърза американска подкрепа - ракети и амуниции - за да извърши ответния удар. Никсън предупреждава Кисинджър да не изглежда прекалено про-израелски настроен, за да не привлече в конфликта останалите арабски петролни държави. Президентът е сигурен: "С Божията помощ Израел ще победи".¹⁵ Започва 16 дневната унищожителна война Йом Кипур. Израел не побеждава толкова скоро и затъва в блатото на битката. Поисканите от Америка доставки в началото вървят бавно, но когато се засилват те включват не само полетите на американските транспортни самолети, но и влиянието на 20 самолета "Фантом F-4". В известен смисъл тази война бележи края на най-силния про-израелски период в американската външна политика. Шест години по-рано, през 1967 година, така наречената Шест дневна война имаше ефекта енергиен шок за по-голямата част от света. Тогава лесната победа на Израел над арабските му съседи бе възприета като доказателство за непоклатимото му военно превъзходство над народите в региона. Оттогава подкрепата на САЩ в оръжие и пари към еврейската държава нарасна значително, но пък и цената на петрола се повишава стремително. Изключителната чувствителност на цените за доставка на недостига става твърде очевидно, когато цените са се увеличили 400% в следващите шест месеца.

През 80-те години страните от ОПЕК се опитват чрез намаляване на количеството на предлагания нефт в света (чрез квотите за добив) да стабилизират цените на приемливо за тях равнище¹⁶. Повечето страни обаче не се придържат към наложените им квоти.


фигура 3. Количества произведен петрол от страни – членки на ОПЕК¹⁷

Като най-голям производител и износител Саудитска Арабия се отказва да работи за поддържане на високи цени и повишава добива си от 2 на 5 млн. барела дневно. Увеличеното предлагане води до намаляване цената до 25 дол. за барел. След това цените на суровия петрол се движат с леки до средни флуктуации.

През 2005-2006 г. се наблюдава поредното рязко повишаване на цените на петрола поради нестабилната обстановка в Близкия Изток и войната на САЩ в Ирак.

През 2005 г., ураганът Катрина води до затварянето на 90% от производствените мощности за петрол в Мексиканския залив.

Търсенето на петрол в света – и от САЩ, другите развити страни, и от новите развиващи се пазарни икономики, особено Китай и Индия, непрекъснато расте. Инвестирането в скъпоструващи енергоспестяващи технологии засега е още в начален етап в развиващите се икономики, чиито индустрии са силно енергоемки и ресурсоемки. Повишеното търсене на световните пазари води до повишаване на цените на петрола и до поддържането им на високо, „пазарно” равнище. Разбира се, на един силно регулиран и подложен на целенасочени политически въздействия пазар, какъвто е петролния и газовия, е повече от неуместно и наивно да се говори за пазарни цени. Цените тук са просто олигополни, картелни, а в някои случаи, като например при доставките на природен газ за голяма част от Европа от „Газпром” са чисто монополни.

Разходите за добив на нефт, и оттам себестойността и печалбата като компоненти от цената му, са различни в различните части на света. В Саудитска Арабия и страните от Персийския залив те са обикновено 2-3 долара на барел, в Русия са 11-13 дол., а в северните канадски провинции – над 20 дол. за барел. Това прави добивът на петрол от много находища нерентабилен.

Световните запаси от нефт през 2004 г. се оценяват на 1 188,6 млрд. барела, което е с 56 % повече от оценката на световните запаси през 1984 г. и 16,8% повече от оценката на световните запаси през 1994 г. Страните с най-големи доказани петролни запаси са Саудитска Арабия с 22,1%; Иран с 11,1% от световните запаси; Ирак с 9,7%; Кувейт с 8,3%, ОАЕ с 8,2%; Венецуела с 6,5%; Русия с 6,1%; Либия и Казахстан с по 3,3%. Страните от ОПЕК разполагат с близо три четвърти от световните запаси, страните от ОНД – с 10,2%, страните от ОИСР – 7%, а останалите страни – около 15 %. В Близкия Изток се намират около 62% от доказаните нефтени запаси на света, в Европа и Евразия – около 12%, в Африка – 9%, в Северна Америка – 5 %.¹⁸

Световното производство на нефт през 2004 г. възлиза на 80,6 млн. барела дневно, а потреблението му в света по статистически данни излиза дори малко по-голямо - 80,8 млн. барела дневно.

В номинирана стойност, динамиката на цените е както следва: