Зад маската на "здравословното хранене"

Профилактиката на гушата трябва да бъде в ранния и късния пубертет

 - Д-р Маринчев, мнозина смятат, че гушата е козметичен проблем. Какво всъщност представлява тя?

- Гушата е увеличена по размери щитовидна жлеза. За щастие проблемът с ендемичната гуша в България започва да се решава още преди повече от 50-60 години, когато се въвежда йодната профилактика, предимно с йодирането на солта. От йоддефицит са били засегнати предимно планински и предпланински райони, където съдържанието на йод в почвата, животните и храна е по-ниско. Така наречената спорадична гуша, т. е. увеличена щитовидна жлеза, се среща повсеместно. Тя става проблем, когато нарастването й започне да притиска околни тъкани и органи. Това, че е увеличена, не означава, че тя не работи правилно. Тук често пъти се допуска грешка между едно автоимунно заболяване и гушата, която трябва да бъде профилактирана в ранния и късния пубертет.

- Израстването на детския организъм става не праволинейно, а скокообразно. Така той изпада в състояние на относителен дефицит на йод, което дава тласък на щитовидната жлеза да расте на размери. - Йодирана ли е хималайската сол, толкова модерна напоследък?

- Не мога да кажа дали тя е допълнително йодирана. Дали в хималайската сол, освен натрий и хлор, има и достатъчно количество йод, могат да кажат само тези, които я добиват.

- Преди години имаше училищно здравеопазване, училищни лекари и редовни профилактични прегледи, сега няма. Тогава даваха на децата малки жълти хапчета за йодна профилактика. Бих се радвал да науча, че тази система продължава да работи, но засега не се чува такова нещо. Профилактирането с йод би следвало да е приоритет на педиатрите и детските ендокринолози. Редно е родителите да изискват от педиатрите да изследват децата им. То не е сложно. Един опитен детски лекар или ендокринолог знае какъв преглед да направи, за да оцени дали обемът на жлезата е в норми предвид физическото развитие или не. Ехографията е изключително достъпен метод за изследване, провежда се бързо и дава много точна оценка.

- Освен повишеният обем на щитовидната жлеза гуша има и в повишеното количество на клетките на самата жлеза. Така се създава предпоставка във времето част от тях да образуват струпвания, които в един момент се превръщат в истински възли. За това профилактика не се прави. По тази причина на 50-60-годишни пациенти откриваме огромни възли, които изискват оперативно отстраняване. Част от тях могат да дегенерират в злокачествени образувания или т. нар. токсични аденоми.

- Не, няма отношение. Нервната система обаче влияе върху ендокринната и имунната система. От своя страна, имунната влияе върху ендокринната и нервната, а нервната върху другите две. Затова не е редно психостресът да бъде набеждаван като една от водещите причини за развитие на заболяванията на щитовидната жлеза. По отношение на възлите такава връзка няма.

- Не мога да кажа категорично. В първите 10-15 години след аварията там се нагледахме на доста ендокринни неблагополучия. Покрай Чернобил започнаха и по-масови изследвания на хората с щитовидна патология. В резултат разкриваемостта на злокачествени заболявания се увеличи.

- Почти никаква. В 70-80 на сто от случаите те се откриват случайно. Например пациентка е на преглед при мамолог, който с ултразвука открива и възлите. Изпотяването на дланите, нервност и прочие са симптоматика, когато вече е налице промяна във функциите на жлезата. В някои случаи пациентите споделят за проблем с преглъщането и промяна на гласа. Редно е хората, които знаят, че техни роднини са имали проблеми с щитовидната жлеза или като деца са взимали антиструмин, да ходят на ултразвукови изследвания поне на всеки 5 години.