Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| да правя хванатия плъх? Ами ако са няколко? Играещият пламък на свещта освети капана и видях отвътре да наднича огромен плъх, по-голям и по-отвратителен, отколкото в най- страшните ми кошмари. Хукнах обратно по стълбите, реших да потърся помощ на сутринта, след като се събуди хазаинът. Но след около час, щом се зазори, се осмелих да се върна в мазето да погледна чудовището. Не беше плъх. Още по-лошо – вътре беше Мергеш! Щом ме зърна, той засъска и посегна да ме одере. Истински звяр! Знаех какво да сторя и с огромно удоволствие излях една кана вода върху него. После вдигнах поли и затанцувах от радост около капана, а вътре той не спираше да фучи. После се замислих. И сега какво? Какво да правя с Мергеш, който беше започнал да вие ужасяващо? Решението се появи изневиделица, без да разсъждавам. За първи път в живота си нямаше да отстъпя. Щях да отстоя правотата си. Заради мен самата! Заради всички жени по света! Метнах едно старо одеяло върху капана, хванах го за дръжката и излязох. Улиците все още бяха пусти, нямаше хора. На гарата си купих билет за Естергом, малко градче на около час път, след това обаче сметнах, че не е достатъчно далече, и слязох чак в Сегед, на двеста километра от Будапеща. Слязох от влака, повървях малко, свалих одеялото от капана и понечих да пусна Мергеш. Той ме стрелна с очи и все едно ножове заби в сърцето ми. Разтреперих се. Изглеждаше наистина бесен, изпълнен с омраза, без капчица милост; изведнъж изпитах плашеща увереност, че с Мацинка никога няма да се освободим от него. Знаех за случаи, в които котки са се прибирали чак от другия край на континента. Колкото и далече да го занесях, той пак щеше да се върне. Щеше да намери пътя обратно и от най-затънтеното кътче на земята. Взех капана и повървях още малко, докато изляза на Дунава. Застанах в средата на моста, изчаках хората наоколо да отминат и хвърлих капана във водата. За миг той се задържа на повърхността, после започна да потъва. Мергеш не отместваше поглед от мен и не спираше да съска, докато накрая Дунав не го укроти. Изчаках да изчезнат и последните мехурчета, за да съм сигурна, че е стигнал до гроба си на дъното на реката и че веднъж завинаги съм се отървала от него. След това взех влака обратно към дома. По пътя се сетих за Ковач. Как ли щеше да ми отмъсти? Не бях на себе си от страх. Щом стигнах до нашата къща обаче, видях, че капаците на прозорците му още са затворени. Това означаваше, че е бил дежурен през нощта и е проспал заминаването на Мергеш, тъй че нямаше как да разбере за моето непокорство. За първи път в живота си се почувствах свободна. Ала това не продължи дълго. Вечерта, час или два след като си легнах, чух Мергеш да мяука навън. Сън беше, разбира се, но толкова ярък, толкова истински, че ми се стори по- реален от живия живот. Чувах как Мергеш драпа да пробие стената на спалнята. Зарони се мазилка, в дупката се мярна лапата му. Той продължаваше да дращи, навсякъде се разлетяха люспици вар. След миг Мергеш вече беше вътре. Той си беше едър котарак, но сега беше два, дори три пъти по-голям. Беше мокър, от козината му се стичаше кална вода. Застана пред мен и заговори, думите му са отпечатани в паметта ми: – Стар съм, убийце – изсъска той, – изживял съм осем живота. Останал ми е само един и се заклевам, че ще го посветя на отмъщението. Ще остана в царството на сънищата и ще преследвам теб и дъщерите ти, докато свят светува. Ти ме раздели завинаги от Мацинка, пленителната Мацинка, моята най-голяма страст, затова ще направя така, че да бъдеш завинаги разделена от всеки мъж, който прояви интерес към теб. Ще спохождам Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|