Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| любовниците ти и ще им вдъхвам такъв страх, че никога не ще се завърнат и напълно ще те забравят. Идеше ми да се разсмея от радост. Глупав котарак! Котките все пак са глуповати, даже направо тъпи животни. Мергеш изобщо не ме познаваше. Гениалното му отмъщение – мъжете да бягат от мен – беше не наказание, а благословия. Нямах нищо против изобщо да си нямам работа с мъже. Никога да не докосна, да не видя мъж – какво по-хубаво от това! Бързо обаче стана ясно, че Мергеш изобщо не е глупав. А и явно можеше да чете мисли. Седна на задните си лапи, миейки муцуна, и дълго се взира в мен с огромните си червени очи. След това, този път с човешки глас, все едно произнасяше присъда или пророкуваше, рече: – Отношението ти към мъжете ще се промени. Ще познаеш страстта. Всеки месец ще се разгонваш като котка, а желанието ти ще е ненаситно. Само че никога няма да го задоволиш. Ще носиш наслада на мъжете, но ти самата не ще я изпиташ, и всеки, с когото си легнеш, ще бяга от теб и веднага ще те забравя. Ще имаш дъщеря и тя, и нейната дъщеря, и дъщерята на тази дъщеря ще разберат какво ни е било на мен и на Ковач. И тъй ще е завинаги, докато свят светува. – Завинаги ли? – подхвърлих подигравателно. – Не е ли много? – Завинаги – повтори той. – Нима има по-голямо престъпление от това, да ме разделиш от любовта на живота ми? Изведнъж се сломих, затреперих и го заумолявах заради теб, неродената ми дъщеря: – Моля те, накажи мен, Мергеш. Заслужавам го заради това, което сторих с теб. Заслужавам да живея без любов. Но децата и внуците ми… моля те, моля те! Коленичих пред него и опрях чело в земята. – За твоите деца може и да има спасение, но то няма да важи за теб. – И какво е то? – Да изкупят вината ти – отвърна Мергеш, който беше започнал да ближе с гигантския си език чудовищните си лапи. – Да изкупят вината ли? Как? Какво трябва да сторят? Пристъпих към него умолително, а той изсъска и замахна с острите си нокти към мен. Дръпнах се уплашено и в същия миг Мергеш изчезна. Последният ми спомен от него е за ужасните му нокти. Ето това, Магда, е моето проклятие. Нашето проклятие. То ме опропасти. Всеки месец полудявах от страст и тичах след мъжете. Изгубих си работата. Никой не искаше да ме наеме. Хазаинът ме изгони. Нямах друг изход, освен да продавам тялото си. Благодарение на Мергеш нямах постоянна клиентела. Който легнеше с мен, не повтаряше, забравяше ме, помнеше единствено, че е изпитал нещо страшно. Не след дълго цяла Будапеща ми обърна гръб. Лекарите не ми вярваха. Дори прочутият психиатър Шандор Ференци не можа да ми помогне. Твърдеше, че си фантазирам. Колкото и да се кълнях, че не лъжа, той настояваше да види някакво доказателство, свидетелство, улика. Как можех да му дам доказателство? Мъжете не помнеха нито мен, нито съня. Казах му, че ще получи доказателство, ако прекара нощта с мен и сам види какво е. Бях се обърнала към него, тъй като се говореше, че бил измислил „лечение с целувки“, само че Ференци отклони предложението ми. Накрая бях толкова отчаяна, че заминах за Ню Йорк с надеждата, че Мергеш няма да посмее да прекоси океана. Останалото го знаеш. Година по-късно се появи ти. Не знам кой е баща ти. Сега вече ти е ясно защо. Ясно ти е и защо не можеше да останеш при мен и те пратих в пансион. След като узна всичко това, Магда, трябва да решиш какво ще правиш, когато завършиш. Винаги си добре дошла при мен в Ню Йорк, разбира се. Каквото и да решиш, ще продължа да ти пращам пари всеки месец. С нищо друго не мога да ти помогна. Нито на теб, нито на себе Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|