Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Малки бягства от реалността
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Малки бягства от реалността В забързания ход на ежедневието често забравяме да се грижим за себе си, оставяме се на течението, а стресът, преумората, липсата на весели моменти и натоварването, се трупат ден след ден. Стресът и хроничното изчерпване на силите са причина за сривове в имунната система и развиването на редица заболявания. Най-тежки обаче са отраженията върху психичното ни благополучие. Ставаме все по- неудовлетворени, губим хъс към нещата, забравяме за хубавите и веселите моменти около себе си. За да избягат от този капан, много хора подсъзнателно си намират индивидуални спасения от реалността, които им помагат да се справят с ежедневните проблеми и неприятности. За това помагат всички хобита, любими занимания, срещи с приятели, както и малките бягства от реалността. Те обикновено са свързани с нещо привлекателно и забранено, някакво изкушение, на което човек се поддава в стремежа да се откъсне от делничните досади. Когато човек сподели подобно нещо с приятели, обикновено чува логичното и обективно мнение, че решението не е подходящо, защото след всяко бягство се връщаш с още по-голяма сила в реалността и се чувстваш още по-зле или че бягството е самозаблуда и не си струва човек да си губи времето с това. Обективно такова становище е обосновано и се оказва вярно. Дали обаче всички бягства от реалността са вредни и потискащи или в някои случаи могат да бъдат полезни? Полезни са, когато не застрашават статуквото или ролята, която изпълняваме сред избраните от самите нас. В някои случаи едно невинно забавление, което не излиза извън границите на допустимото, ни дава възможност да повярваме, че животът не е свършил, че нещата имат и друга страна, че сме все още 31 Бягства от щастието ... или популярни, харесвани, че можем да срещнем разбиране и приемане или споделеност. Въпросът с преминаването на границите, остава много деликатен. Обикновено при отношения между двама души се случва наистина безкрайно рядко желанията и стремежите да съвпаднат напълно в определен момент. Важното в случая е преминаването на собствените граници. Няма как и не е по силите ни да управляваме, контролираме или определяме границите на хората около себе си, а и не е необходимо. Всеки взема собствените си решения. За да бъдем полезни сами на себе си, следва да преценим какво и докъде можем да си позволим, да го задържим и то да бъде в наша полза, а не да се обърне срещу нас и да влоши нещата. За да не преминем границата, единственото, което може да ни удържи, е да не пропускаме да рационализираме – да мислим и да се опитваме да гледаме себе си отстрани. Това помага да не се задълбочаваме прекалено емоционално, да не преминем изцяло в света на чувствата и така да скъсаме нишката с реалността. Винаги трябва да има емоции и чувства в нещата, които правим, за да бъдат истински и да им се насладим изцяло. Въпросът е да не забравяме да си даваме сметка за бягството, което сме си избрали и че на практика то е бонус към ежедневието ни, а не е реалният живот. Важно е да имаме цялостен поглед върху нещата и да не губим общата рамка. Оттам нататък, за да бъде наистина ползотворно бягството, трябва да се отпуснем и да му се насладим. Един пример за успешно бягство е с човек, който се е затворил в определен кръг хора в изпълнение на строго структурирани роли. В един момент той може да престане да осъзнава, че има нещо и отвъд 32 Щастливи въпреки средата издигнатата около него стена и да живее с изкривени възприятия и представи за себе си, да изгуби вяра в собствените си възможности, да престане да вижда светлинката в тунела, която осигурява смисъла на живота. В този случай малко бягство и комуникация с нов човек извън стандартния кръг може да върне изгубеното и да съживи забравената част от битието, да се превърне в катализатор на положителни емоции и да упражни положителен ефект. Ако човек съумее да запази обективния си поглед върху рамката на нещата, може да вземе от контакта с другия или от общите занимания онова, което го кара да вярва повече в себе си, да се приема в максимално добра светлина, да го пренесе във всяка една сфера от реалния си живот и във всяка една от упражняваните дейности. Тогава може да влее позитивизма от бягството, насочвайки го в своя полза, и да заживее с усещането, че наистина има качества и ресурси, които е забравил или на които не е обръщал достатъчно внимание, но може да ги използва, защото са част от него. Да споменем нещо и за известните на всички проблеми и недоразумения, когато бягството се превърне в самоцел или обсеби цялото съзнание. Проблемът се корени в изгубване на връзката с истинския живот. Човек може да се самозабрави и да повярва, че желаното е реалност и така да изпревари събитията – да пресили нещата или да се втурне в нещо желано, без да изчака подходящия за него момент. Бягствата не трябва да се приемат прекалено насериозно или поне докато не сме сигурни, че имаме основания за тях. 33 |