Бягства от щастието ... или непослушно и буйно, започва да се държи така, за да отговори на очакванията и да се държи съгласно изградената представа. По този начин то още повече затваря кръга и пречи на възможните положителни промени.
Интересен момент е, че негативните послания оставят трайно действие и водят до травми. В редки случаи даже еднократни неприятни преживявания или реакции и думи са в състояние да предизвикат проблеми със самооценката.За съжаление, похвалите и положителните отзиви не се приемат и запечатват толкова директно и са необходими в значително по-голямо количество, за да подкрепят доброто самочувствие.
Според
повечето модели, след като се изгради, самооценката остава относително стабилна и трудно се повлиява в зряла възраст. Или по-скоро се повлиява само част от нея в зависимост от случващите се събития, в емоционален аспект. Причината е, че до голяма степен начинът, по който сами възприемаме себе си, не винаги е осъзнат. Като се гледаме в отгледалото, може да се харесаме за момента или не, но общото, което виждаме, е класификацията, с която сме свикнали – че сме красиви и привлекателни или, обратното, че не сме атрактивни.
Когато човек няма реална или поне добра оценка за себе си, няма как да се харесва. А
ако не се харесва, не се и обича. Съвсем логично, подсъзнателното очакване е и другите да не го харесват и обичат.
Нагласата е „Не заслужавам”. Ако изпитваме съмнения във външната си привлекателност и вътрешните си качества, сме склонни да се съмняваме в получаваните комплименти, не вярваме, че някой може да ни харесва и обича истински, просто защото не вярваме в себе си и не се възприемаме обективно.
38
Щастливи въпреки средата Не е реалистично някой да се харесва и приема и да е 100% доволен от себе си. Това би означавало
прекомерно завишена самооценка, а тя също е особен вид самозащита, отричане на действителността и отказ от приемане на обективните факти. Да се обичаме истински означава да отделим достатъчно време, за да си изясним доколкото е възможно, кои са обективно силните и слабите ни страни. Да си направим собствен баланс и да преценим къде сме ние спрямо околните. Да заложим на потенциала, с който разполагаме и да преценим кое у нас има смисъл да се подобри и най-вече има ли нужда.
Когато определяме какво бихме желали да подобрим в себе си, отговорът на въпроса „Струва ли си” се крие в ползата,
която мислим, че ще получим. Струва си, ако ние самите бихме се чувствали по-добре и възприемали като по-силни, готини и можещи. Не си струва, ако правим промяна заради някого, без да имаме собствени дивиденти.
Подобен компромис е външен и представлява следване на чужди правила, а това не би ни накарало да се чувстваме по-щастливи или осъществени. Ако желаем да се развиваме, да
вървим в посока, която да ни донесе повече положителна външна оценка, предпоставката е да се обичаме самите ние. Да вярваме, че от нас зависи какво можем да променим и да постигнем, да се освободим от страха, че не заслужаваме или че няма да успеем да се справим.
Максимата „Всичко е възможно, ако го искаш достатъчно силно” не е реализируема, ако искаме да срещнем рибката от приказката или да се сдобием с вълшебна лампа.
Тя обаче е вярна за нещо далеч по осмислящо – от
нас зависи да се заобичаме, за да сме в състояние да разгърнем целия си потенциал и да имаме силата да преследваме целите си и мечтите си.
39