Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Объркани желания Личното развитие е плод на стремежа на всеки човек да си поставя цели и да ги постига. Самите цели се определят практически от това, което искаме да имаме. В много случаи се получава фиксиране и преувеличаване значението на поставената цел. Защо става така? Има две причини. Едната е, че малко или повече като продукт на средата, в която живеем, обикновено желанията ни са свързани с притежателната позиция „Искам да имам.... да стана... да получа”. Рядко стремежите и целите са сами по себе си и са без връзка с материалния свят, кариерното развитие или взаимоотношенията с други хора. Целите, свързани с децата, също са обвързани с външни измерения – учебно заведение, успех, избор на професия. Втората причина е, че много често човек си определя някаква конкретна цели тя се превръща в доминанта. Колкото е по-трудно достижима или колкото повече препятствия има по пътя към постигането й, толкова повече се увеличава стойността на целта. По този начин човек вътрешно се самоубеждава, че инвестираните до момента усилия не са напразни и намира енергия и ресурси да влага още и да продължи в същата посока. За съжаление, на практика сами се убеждаваме, че силното желание и обсебването от мисълта за постигане още повече отлагат и затрудняват нейното изпълнение. Докато един ден се погледнем в огледалото и видим, че усмивката някъде е изчезнала, нямаме настроение, всичко ни се струва механично и безсмислено. Все едно сами сме потънали в процеса към постигане на целта. Не е задължително да преминем границата и да сме обсебени единствено от мисли за конкретното постижение, достатъчно е да престанем да се радваме на живота около нас и да изгубим вкус към всичко, което ни обгражда. 22 Щастливи въпреки средата Проблемът в случая е, че се отдалечаваме от себе си, потъваме в абстрактни и отвлечени мисли и в искане на всяка цена да получим набелязаното. Естествено, посоката, в която вървим, е градивна – да се преборим за желаната работа, да си купим кола, къща, да създадем семейство, да пленим човека, когото харесваме. Постепенно този фокус започва да измества ежедневните радости. Колкото повече продължава процесът на гонене на мечтата, толкова повече изчерпва ресурсите ни и не ни остават време и сили да се занимаваме с дребни и маловажни неща, както ни се струва всичко останало. Може да започнем да пренебрегваме близките и приятелите си, когато сме с тях или пък щом се отдадем на някакви забавления, те да ни се струват недостатъчно изпълващи и провокативни. Ако това състояние трае дълго време, може да се получи своеобразна подмяна на живота, който живеем с идеята, че смисълът е единствено и само в постигане на целта. В един момент може да ни се стори, че всички се забавляват повече от нас, че са безгрижни, а проблемите се струпват единствено на нашите плещи. Причината не е в съдбата или във външните обстоятелства, а в самите нас – на всяка цена държим да реализираме бързо целта си и пропускаме това, което може да ни зарадва, особено, ако целта сама по себе си е дългосрочна. Наличието на общ център, който да ни води напред, е задължително условие, за да не изпаднем в безтегловност. За да не попаднем в собствения си капан, е добре да разграничаваме общата цел от пътя към постигането й. В крайна сметка, за да успеем да реализираме плановете си, е необходимо самите ние да сме в кондиция и да разполагаме с достатъчно енергия, която да им посветим. А 23 Бягства от щастието ... или енергията се създава в по-краткосрочните планове и цели и особено в спонтанността. Разходка през деня, среща с приятели, пътуване, кино, любими дъвки – всякакви лесно достъпни неща ни зареждат, така че да намерим сили за реализиране и изпълнение на желанията си. Ако погледнем обективно на нещата, веднага можем да си дадем сметка колко много от тях не оценяваме положително. Всеки ден имаме своите малки победи, стига да им обърнем внимание. Ако почистим или разтребим дома си, това е не само действие, а плод на нашите усилия и време и заслужава да си кажем едно „браво”. Всеки ден е едно предизвикателство, особено ако има проблеми или неприятности, през които преминаваме и на които намираме решение. Алтернативата да се ограничим до оплакване или разглеждане единствено на негативната страна на нещата – че всеки ден е труден и изисква усилия, които не се възнаграждават – може единствено да ни доведе до минорно настроение, а то лесно може да прерасне в хронично. За съжаление, тази практика е често срещана. Ежедневният стрес и неутрализирането му са в нашите ръце. От нас самите зависи дали ще съумеем да забележим положителното във всяка една ситуация. Не става въпрос за изопачаване на реалността или за потъване в самозаблуда след слагане на розовите очила. Става дума за това да не губим хъса си за живот. Удоволствието се поддържа единствено, ако не пропускаме възможността да му се насладим и да се радваме на заобикалящото ни. Малките на пръв поглед неща и радости ни дават основата, върху която да стъпим, за да се чувстваме заслужаващи и можещи да постигнем начертаната от самите нас цел. 24 |