Щастливи въпреки средата изрази. Мрачни, страшни, плашещи – маските имат дълбоко емоционално наситена дуална символика. Те едновременно скриват и показват, демонстрират авторитет. И човекът зад маската, и наблюдателят, потъват в полярни и амбивалентни чувства и усещания.
Функцията на маската за посланието навън е да създаде бариера между носещия и целия друг свят. Маската защитава и налага специфични внушения. Тя е символ за неприкосновеност на носещия. Без значение дали целта е да изплаши,
отблъсне или разсмее, маската на първо място респектира и поставя гледащия в позицията на наблюдател на нещо магично, символно, ритуалистично. Маската провокира конкретна посока на възприятията и усещанията именно поради универсалността на функцията й да респектира и подтиква към размисъл, а често и към благоговеене. За носещия маската усещанията са в унисон със създаваното впечатление – сила, власт, анонимност, постигане на завършеност. Забулените в мистерия пориви и импулси се отприщват вследствие защитата, която маската им осигурява. Те сякаш чакат да бъдат освободени и несъзнаваното да може да се разпростре навсякъде и да подчини материята на чувствата. Маската дава свобода на емоциите, на
света на сетивното, на всичко, едновременно толкова желано и толкова плашещо.
Има ли нужда от маска? Вероятно всички продукти на социализацията и необходимостта от съблюдаване на многобройните писани и неписани правила, динамиката, консумативната нагласа, отчуждението все повече карат човек да се опитва да си осигури усещане за контрол и определеност над ситуацията и над света около себе си. Сякаш забравяме кои сме, какви сме, какво ни влече и налагаме неподозирано силни бариери върху вътрешния си свят и желанията си.
35
Бягства от щастието ... или Опитваме се да бъдем
такива каквито трябва да сме, а не такива каквито ни се иска да бъдем. Именно тук маската е незаменима. Тя ни позволява да бъдем себе си, без да се чувстваме уязвими, позволява да се покажем и разкрием, но по скрит за околните начин, да не губим усещането за защита. Това е в основата на универсалността на разпространението на маските: едната страна – хората, които ги носят, са свободни,
силни и доминиращи, а другата страна – наблюдателите благоговеят, чакат и се надяват да имат възможност за размяна на ролите.
Маските помагат и за отключване на сексуалността като градивен и деструктивен механизъм. Те разкрепостяват и завладяват, упражняват магическо въздействие. Създават усещане и за отдалеченост, и за интимност. Притегателният момент е да се събуди желанието на наблюдаващите да свалят маската и да видят какво се крие зад нея.
Мистерията е едновременно мрачна, желана и първична. Обаянието на маската, тръпката, импулсът, моментът въздействат заедно – сякаш
настъпва връщане към корените, към изконното начало, потулено в най- дълбоките и съкровени кътчета на подсъзнанието. Стремежът е към отприщване на всички емоции, неудържими, плашещи, съблазняващи.
Маската крие изненада, провокира любопитство, разрешава, дава сили. Именно това е помогнало за просъществуването й през вековете.
Хората цял живот се опитват да си отговорят на въпроса кои са, какви са, откъде са и каква е мисията им – все непостижими въпроси, свързани с разгадаване на несъзнавани, потиснати или изтласкани емоции.
Загадката и първичността, с всички дълбоки психически механизми, лежащи в основата на човешките търсения,
дават живот на маските, правят ги едновременно красиви и страшни, носят част от душата на създателите си. Маските са вечни, защото изразяват вечни потребности.
36