Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Кой не може да пази тайна
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Кой не може да пази тайна Чували сме често, че ако трима души знаят една информация, тя става обществено достояние. Пазенето и споделянето на тайни е в основата на общуването от хилядолетия и не случайно е плод на разискване още от древните философи. То е определено от потребността от свързаност с другите, от нуждата, която всеки човек има – да се почувства част от групата, достатъчно значим и в крак със случващото се около него. Преди навлизането на съвременните технологии принципът „От уста на уста“ с удивителна скорост е успявал да информира обществото за настъпилите събития. Освен принципа, че „Човек е социално животно”, от психологическа гледна точка не само свързаността има роля. Важен елемент е и усещането за собствена значимост – че притежаваме определена информация и можем да я споделим с друг, за да повишим собствената си ценност и да се прочувстваме знаещи и значими, да споделим усещането за контрол и заедно с това да се насладим на цялата гама емоции, свързани с чувството за тайнственост. Тайните общества се градят именно около сплотеността, създадена от общото усещане между братята да пазят определена тайна, достъпна единствено за посветените. Специфичното общество, изградено около „тайната”, е силно. То издига граница между членовете си и околния свят, задоволява потребността от свързаност между пазителите на тайната и дава възможност за споделяне помежду им. Следващ фактор, който стимулира желанието за разкриване на тайната, е насладата от интереса към обсъждане на друг човек или събитие, бягството от собствените проблеми и фокусиране на цялото внимание върху конкретната споделяна информация. Затова в много 55 Бягства от щастието ... или случаи съвсем невинно нещо се обгръща в мистериозност и се поднася със задълбочени думи и тайнствено изражение на лицето. Почти винаги е придружено с въвеждаща реплика „Това споделям само с теб ... Да си остане между нас”. Социалното общуване ни е научило в този момент да изпитаме непреодолимото желание да се втурнем и да информираме приятелите си. Активира се принципът на „разваления телефон”. Всеки в редицата внася свой собствен елемент – в емоционалния акцент при разказването, в допълването и интерпретирането на фактите. Ако Ани преди часа е казала на Гери, че се страхува да не я изпитат, защото не е учила, последният в редицата получава информация, че Ани е разстроена, защото приятелят й я е зарязал. И иска да се самоубие. После ходи разправяй, че нямаш сестра. Моделът не се е променил през хилядолетията. Нещо повече, често се използва целенасочено за по-бърза информираност, особено в служебните отношения. Ако желаем някакъв слух да се разпространи светкавично, достатъчно е да го споделим със загрижен вид с основния клюкар в офиса: „Притеснен съм, но, моля те, да си остане между нас”. До два часа цялата сграда ще бъде детайлно информирана с доразвитата и доукрасена тайна. Желанието за споделеност, свързаност и подчертаване на собствената значимост, които определят непазенето на тайни, не се отнасят единствено до нещата, които хората възприемат и смятат за съкровени. Съкровените неща са особена категория тайни, лични по определена причина. Най-често това са факти, които самите ние крием от себе си и не желаем не само да ги извадим на показ, но и да си ги признаем сами. Към тази категория спада всякаква информация, караща ни да се чувстваме уязвими, раними или уличаваща ни в нещо, което не 56 Щастливи въпреки средата одобряваме сами. Съкровени тайни, свързани с нас или близки за нас хора, потъват дълбоко в хранилището на темите табу. Самите ние сме склонни да ги затворим максимално надълбоко и да не мислим за тях, все едно че не съществуват. Вътрешно в себе си именно тях класифицираме като тайни. Психологията на ежедневието е станала причина за корпоративната политика на изготвяне на договори и декларации за конфиденциалност. Прието е, че точно определена информация не трябва да се разпространява, за да не последват административни и финансови наказания. Това възпира импулса ни. Интересът към различните форми на медии също е провокиран от стремежа да научим повече, да навлезем в тайните на другите. Ровенето в чуждите тайни, изваждането им на показ често е нескопосан ПР за така наречените звезди. Приема се с радост от обикновените хора, които виждат, че и недостъпните за тях имат слабости, а не са обвити в ореол. В рамката на този общовалиден модел защо все пак някои хора са с много по-силно изразена склонност да не пазят тайни в сравнение с масата? Отговорът е, че при тях в допълнение има и силно изразена склонност да отклонят вниманието на другите от собствените си тайни. Като се занимават с разчепкване тайните на другите, те бягат от собствените си проблеми, заравят личните си тайни надълбоко. В общия случай тези хора са неудовлетворени от живота си, без значение доколко го осъзнават. Останали са в ролята на наблюдатели-съдници на другите и така компенсират всички дефицити в собствения си живот. Те са удивително добре информирани за личния живот на познати и непознати, което им дава многобройни теми за разговор и им спестява основния факт – че нямат реално значими теми за разговор. 57 |