Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Какво мислим, че ни се полага
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Какво мислим, че ни се полага През последните години в полето на социалната психология се поставя един много интересен въпрос – нагласата на хората „Полага ми се”. Тя се отнася до всяка сфера на ежедневието и включва нещата, които смятаме, че заслужаваме да получим, без значение дали сме дали нещо и без да поставяме под съмнение дали го заслужаваме. Самата нагласа се заражда и оформя в зависимост от възпитанието. Едно дете, което е свикнало да получава всичко и не е срещало отказ, е много по-вероятно да развие силно изразено чувство, че трябва да има каквото поиска, на момента, без да инвестира, само защото го желае. Индивидуалното усещане какво ни се полага има различни социални форми. В част от случаите нагласата е обективна – знаем, че като внасяме здравни и осигурителни вноски, при нужда можем да се възползваме от направената инвестиция. Или че ако имаме добро образование и сме доказани специалисти, заслужаваме добра и финансово подплатена работа. Тук става дума за всички онези „Полага ми се”, за които сме дали част от труда си. Измерението на нагласата е значително по-трудно, когато става въпрос за личните ни отношения. Например концепцията, че щом сме се грижили за децата си, те трябва да ни отвърнат със същото, когато остареем. Или чувството, че партньорът ни трябва да бъде благодарен за всичко, което правим. Позицията е, че щом имаме някакви отношения с някого, тези хора ни дължат нещо в замяна. Нагласата не може да се класифицира като негативна. До голяма степен тя е свързана с умението на човек да изразява себе си и потребностите си и да отстоява правата си. Всичко опира до невидимата 43 Бягства от щастието ... или граница – дали искаме нещо просто така или имаме обективни и реални основания да смятаме, че го заслужаваме. Когато се явим на интервю за работа и представим всичките си дипломи и квалификации, имаме база да настояваме да бъдем оценени. Както и ако вършим добре работата си, да отстояваме правото си на признание, повишение или материални стимули. Или да искаме да получим добро качество за предлаганите услуги, за които плащаме. Във всички тези ситуации нагласата „Полага ми се” е много полезна, защото осигурява необходимата основа, даваща ни възможност да получим нещо, за което сме се постарали. В този смисъл ориентацията е универсална и не зависи от конкретната култура, пола или възрастта. Особено в последно време, в ерата на презадоволеността и материалните ценности, непрекъснато ни бомбардират реклами и послания, насочени към подсилване на консуматорската нагласа сама по себе си. „Заслужаваш това ... Имаш право на...”, както и многобройните промотирани продукти като вълшебните хапчета за отслабване без полагане на усилия, карат хората да вярват в своята ценност, да бъдат пасивни и да мислят, че заслужават да получават всичко само защото го искат, да вярват, че са достатъчно прекрасни сами по себе си и не се налага да доказват уменията или значимостта и ценността си. Нагласата „Полага ми се” се проявява негативно основно в партньорските отношения – интимни и приятелски. Колкото и да са себераздаващи се и толерантни хората, някъде дълбоко щрака една електронна везна, на която се слагат всички „давам” и „получавам”, и която не винаги работи правилно. Тъй като става дума за неизмерими, нематериални неща, теглото им е относително. „Давам” започва да тежи повече. След като везната започне да се накланя, се увеличава 44 Щастливи въпреки средата необходимостта от трупане на другото блюдо – очакваното „получавам”, което също е неизмеримо и в много случаи ценността му се губи при съпоставяне с даването или пък не се отбелязва като регулиране на баланса, защото не се слага на правилното място, на везната, а попада в чувала „полага ми се”. Не само хора с изявен нарцисизъм са подвластни на това изкушение. То се проявява и под формата на директно изказани желания, но много често и във вид на спотаено очакване, много пъти неосъзнавано. Искаме да се гордеем с партньора си. Приемаме, че той е длъжен да бъде усмихнат, когато се прибира. Да ни изненадва и да се грижи за нас. Да ни приема такива, каквито сме, без да правим нищо. Да се радва на факта, че ни има, без да бъде взискателен. По същия начин подсъзнателно нагласата има и друго изражение. Във всеки момент ние можем да изброим какво ежедневно даваме и правим. Колко се раздаваме, без това да бъде забелязано. Смятаме, че трябва да бъдем оценени. А щом сме оценени, трябва да получим гласност и изражение на това. Самата нагласа „Полага ми се” е градивна в известна степен – когато е свързана със стремежа ни да намерим правилната оценка в живота си и да не се подценяваме, както и да не отваряме възможност да бъдем недооценени, щом става въпрос за реални наши умения и качества. Във всички останали случаи е добре да се замислим за скритите „Полага ми се”, които без да искаме даже и без съзнателно да осмисляме, контролират поведението ни и които в случаи на неовладяност или липса на обективен поглед към себе си, могат да се превърнат в разрушителни за взаимоотношенията ни с околните. 45 |