Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Все закъснявам Има две крайни групи хора, с които всеки от нас се е сблъсквал. Едните винаги са навреме за всякакви срещи, независимо дали са по работа, с приятели и даже съвсем неангажиращи. Вторите пък, обратно, винаги закъсняват. Отново без значение е колко важен е ангажиментът и с кого е уговорката. За щастие, повечето хора попадат някъде между тези две полярности и им се случва да закъсняват в рамките на нормалното, но обичайно спазват точния час. За околните проблем е групата на закъсняващите. Те са особена категория хора, които правят всичко възможно да бъдат точни, но в последния момент преди да излязат, все възникват куп важни неща, които варират от смяна на дрехите до оправяне на крушката или крана на чешмата. И все са неотложни и не търпят отлагане. Оправданията са от най-различно естество. Обикновено близките и приятелите приемат модела на поведение като лична особеност и се адаптират, за да не се превърне в тема за скандали и прекъсване на връзките. Същите тези хора много радушно приемат групата на точните, които са винаги навреме. Те реагират бурно в случай, че някой представител на групата на подраняващите наруши наложения стандарт – такова поведение се приема като недопустимо и в разрез с установените правила. На практика, има нещо общо в двете крайности – хората, които са дотолкова стриктни, че все попадат на уговореното място 15 или поне 10 минути по-рано и тези, които правят всичко възможно, но все не успяват да не просрочат поне с половин час срещата. И в двете крайности съществува особен принцип на собствена запазена марка, 61 Бягства от щастието ... или стремеж към забелязване и харесване, но то се постига в двата случая с различни средства. Тези, които подраняват и са винаги точни, демонстрират коректност и създават в близките и приятелите си усещането, че са стабилни, планиращи и на тях може да се разчита. Закъсняващите създават напрежение и очакване, но в никакъв случай не могат да останат незабелязани. Тук именно забелязването и запомнянето са водещи. И двете групи имат по-силно изразен от обичайния стремеж да бъдат харесани. Интересен случай е поддържането на приятелски отношения или близост между човек, който подранява, и такъв, който закъснява. При първите уговорки вместо в 13.00 ч., подраняващият ще бъде на мястото на срещата в 12.45 ч., в 13.10 ч. вече нервно ще подскача и ще звъни по телефона на другия, в 13.20 ч. отново ще подскача, чувайки дежурното „До две минути съм при теб”. Когато се съберат, ще се осъществи един от първите обвинително-оправдателни контакти. Двете позиции отразяват причините. Обвинението „Не си точен” освен директното послание за часа на уговорката включва всичко, което отправящият го смята за важно в живота – сигурност, уравновесеност, планиране, стабилност и подреждане на живота. Такива хора определят изброените думи за опорни и са устремени към това да осигурят задоволяването на тези потребности във всяка сфера от живота си. Ето защо прилагат едни и същи изисквания и към себе си, и към хората, с които общуват. Те очакват подреденост и аналитичност, много повече прагматизъм, за да се справят с всичко, което ги кара да се чувстват неуверени – силни 62 Щастливи въпреки средата емоции, поддаване на мимолетни решения, по-голяма доза импулсивност. А когато се поддават на тръпката, отново се опитват да я контролират в известна степен, така че да се чувстват овладели ситуацията и себе си, внасят яснота, подчиняват неопределеността на познати форми и по този начин успяват да намерят решение. Поставят себе си в центъра на оценяващи, организиращи и контролиращи личности. Групата на закъсняващите още в първите думи, с които се защитава, също показва какво е водещо. Такъв човек би изброил множество фактори от средата, които пречат на желанието му да отиде някъде навреме. Колата не е запалила, има задръстване – все неща, които подчертават, че този човек до голяма степен прехвърля решенията и ситуациите във външната среда вместо върху себе си. Има известна доза лековатост и пасивно отношение, носене по течението и живеене повече за мига, тук и сега, вместо непрекъснато планиране и контрол. Закъсняващите намират причините за това, което се случва в живота им извън себе си – в средата. Точните пък поддържат усещането си, че могат да контролират средата. Двете позиции са ясно очертани – първите не се страхуват от промените и очакват животът да им ги поднася, докато вторите смятат, че трябва всичко да постигат сами. Подобно на всяка крайност, двата модела са сигнал за определена вътрешна компенсация. Основният процент хора са значително по- близо до златната среда. Как може да се постигне позициониране близо до златната среда при свръх-контролиращите и свръх-безотговорните, ако подчертаем по този начин полярността? 63 Бягства от щастието ... или Основен момент за незакъсняващите е да се отпуснат и да не се стремят да организират непременно всяка секунда. Най-лесно може да се получи с чисто прагматично разделяне на ангажиментите в личния живот. Тези практични хора лесно могат да определят групата приятели и срещите с тях като свързани единствено със забавление и липса на необходимост от доказване на себе си, за да я използват и да се отпуснат. Да пробват нещо ново – да закъснеят половин час като първа стъпка, така че да могат постепенно да се освободят от строгите самопоставени рамки и да се насладят повече на удоволствието от спонтанността. По същата логика, препоръчително е неорганизираните да отделят мисловно една част от живота си – професионалната, в която да променят познатия модел под формата на игра, за да се защити авантюристичния им дух. Такъв човек може да проведе експеримент със себе си: от утре всичките професионални ангажименти и служебни срещи ще бъдат по-различни и забавни, ако пристига навреме. Промяната е успешна, стига фокусът да е върху удоволствието от изпитване на нещо ново и непознато, от самонаблюдаването на собствените реакции и усещания. Следването на модела на съзнателно сваляне на контрола в първия случай и създаването на вътрешен контрол под формата на забавна игра във втория ще помогне на свръх-изискващите да се освободят от излишните притеснения и да се насладят пълноценно на живота, а на свръх-неорганизираните ще помогне да разграничат работа, която изисква сериозно отношение, от възможностите за лежерно забавление. 64 |