Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Светлинка в тунела или идващ влак
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Светлинка в тунела или идващ влак „Има ли светлинка в тунела или това са светлините на идващия влак“ е една по-скоро отворена тема под формата на въпрос. Няма човек, който да не е зависим от заобикалящото го в микро- и в макросоциален план – общият негативизъм, надвиснал над нас, мрачните физиономии на улицата, материалните проблеми, които ни изпиват, негативните неща, които ни заливат от медиите, личните ни проблеми, професионалните ни затруднения, липсата на достатъчно средства и отгоре на всичко и мрачното време. Всичко това се отразява малко по малко и се натрупва, превръща се в хронична неудовлетвореност. Ставаме обезверени, затваряме се в себе си. Постепенно светогледът ни се променя, малко или повече започваме да губим надежда. Ставаме песимистични и нямаме желание за нищо. Напълно естествено, а за съжаление и неизбежно, събитията от ежедневието ни влияят. Самооценката ни зависи от това, което се случва в ежедневието – дали постигаме заложените цели, какви отзиви получаваме, как се подреждат нещата на работното място и у дома. Дали имаме работа и дали се чувстваме добре с нея. Един ден сме по-щастливи и уверени, защото сме получили добра оценка за себе си. В повечето дни обаче заобикалящото ни е доста мрачно и не стимулира позитивни мисли и преживявания. Тези външни фактори влияят не само на нас, но и на хората, с които общуваме. Без да си даваме сметка, по техните лица и по липсата на блясък в очите им, виждаме отражението на всичко, което се изсипва върху нас самите и то още повече ни потиска. Отново нещо външно, в случая косвено, не води до това да сме добре, а напротив. 49 Бягства от щастието ... или На фона на сивотата, на всичко, което ни е до болка познато, хората реагират индивидуално. Въпреки трудностите, всеки по някакъв свой начин се стреми поне в началото да намери свои източници за спасение и опора. Един страда от безсъние и гледа телевизия или сърфира в нета, за да избяга от дългите тягостни часове. Друг намира спасение в постоянно желание за сън, без да се чувства освежен след като отвори очи. Защитните механизми са индивидуални и когато ситуацията стане прекалено напечена, се активират без нашето съзнателно желание или участие, защото са на подсъзнателно ниво. Целта им е да ни предпазят, за да не прегорим съвсем. Често разпространен защитен механизъм е апатията, която се изразява в липсата на емоции и готовността за изживяването им и се провокира от страха да не се разочароваме за пореден път. За съжаление, подсъзнателните защити се включват на прекалено късен етап като крайна мярка. Въпросът по-скоро е дали можем да се абстрахираме, така че да оцеляваме въпреки всичко, което се случва около нас. В състояние ли сме и можем ли да съумеем да запазим себе. Подобна нагласа може да се приеме на пръв поглед като бягство от реалността. В случая въпросът не е в това. Става дума по-скоро за оптимален или идеален вариант, в който, въпреки външните промени, по специфичен начин не допускаме вътрешният ни свят да бъде напълно разбит. Възможността да постигнем подобна ситуация на самодостатъчност се реализира, ако успеем да отдадем полагаемото се значение на вътрешния си свят и да ценим повече моментите, в които сме на вълната на усещанията. Това по никакъв начин не означава 50 Щастливи въпреки средата прекъсване на връзките с реалността. Означава единствено да преосмислим баланса на везните, кое тежи повече и има по-висока стойност за нас. Да помислим за нещата, които не зависят от никого и от случващото се около нас. Какво е онова, което е недосегаемо и е само лично наше, какви са мечтите ни, кои са нещата, които искрено ни радват и можем да постигнем. Какво може да бъде на практика едно такова нещо? Например, когато гледаме филм, да анализираме и усетим фабулата, да се пренесем в света на героите, да изпитаме и изживеем нещо с тях. Да имаме оценка и отношение за случващите се по света събития. Да познаваме силните и слабите си страни. Този вътрешен свят е единственото, което можем да съхраним и предпазим от външния или поне да съхраним частичка от него само за себе си, за да не се изгубим и потопим изцяло в реалността. Да бъдем по някакъв начин недосегаеми за всички проблеми, цялата болка и неприятности, част от живота. Не да изграждаме паралелен свят, в никакъв случай. Не трябва да забравяме, че част от нас е извън и над материалния свят и тя е единствената, която може да остане извън него. Може би решението е да си мислим, че въпреки всичко и въпреки всички можем да останем незасегнати, себе си, да запазим вярата в утрешния ден и най-вече вярата в себе си. Да не забравяме, че единствените сигурни неща са вътре в нас. Това са нещата, които знаем и които носим със себе си. Да останем автентични на желанията, целите, усещанията и чувствата си или поне да се опитаме да го постигнем. 51 |