Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Кога сме най-самотни Една от основните човешки потребности е осигуряването на чувството за свързаност с другите. В класическата пирамида на Маслоу тя идва непосредствено след потребността да утолим глада си и да имаме подслон. Необходимост е да се усещаме като членове на групата, да бъдем свързани със себеподобните си. Какво на практика означават чувството за свързаност и самотата? Няма човек, който да не си е задавал изконния въпрос за смисъла на живота. Защо сме тук, какво ни мотивира да бъдем живи днес, какво искаме от утрешния ден. Обикновено такива въпроси започват да се зараждат в тийнейджърската възраст и са свързани с изграждането на идентичност и намирането на отговор на въпроса „Кой съм аз?“. Точно през тези години за пръв път се проявява ясната потребност от близост и намиране на референтен кръг. Тогава се търсят един или няколко най- добри приятели, както и група, към която тийнейджърът се приобщава. Там той се чувства сред равнопоставени, обсъжда неща, които пряко го вълнуват, получава обратна връзка за собствените си силни и слаби страни. Именно затова са ни необходими другите, в които можем да се огледаме, да видим отражението на себе си и да попием техните цели и стремежи, да изградим някаква обща цел. Да се събираме с хора, които споделят нашите интереси и с които можем да дискутираме теми от взаимна провокация.Чувството, че проблемите и интересите не са само лични и че другите изпитват същите терзания, действа едновременно и успокоително, и стимулиращо. В групата, в общуването с хора, се усвояват всички умения за бъдеща реализация. Овлядява се умението за себерефлексия – истинското намиране и опознаване на себе си, споделеното усещане за еднакъв начин на възприемане на новините и 52 Щастливи въпреки средата целия заобикалящ свят. Усещането за членство в групата минава различни етапи и нива – от подражание, имитация, идентификация до цялостно приемане на ценностите и целите на групата, приемане на моделите и оформяне на собствения светоглед в унисон с този на хората, с които се чувстваме близки. Паралелно с това се изграждат и всички лични предпочитания, интереси и търсения. Всеки започва да оформя собствените си представи за избор на професия, какви хора може да нарече приятели, как предпочита да се забавлява, какъв партньор търси и в каква насока най-много би искал да усеща, че среща разбиране. Самотата ни най-малко няма връзка с физическото ни състояние. Тя е състояние на духа. Няма начин да бъдем напълно разбрани. Ние самите не можем да сме наясно със себе си, какво остава да очакваме някой друг напълно да споделя нашите възгледи, търсения, цели и ценности. Въпреки това непрекъснато се стремим да намерим хора, от които да получим нещо, с които да се чувстваме в собствени води. Случвало се е всеки от нас да се чувства самотен, да прелиства номерата в телефона си или контактите си и да не се обади на никого, защото не смята, че има нужда точно от това в момента. Ситуацията няма нищо общо с конкретното житейско положение на нещата – дали човекът има връзка и приятели. Именно в такъв момент той усеща, че няма с кого да сподели онова, което го вълнува или тормози, чувства се самотен или неразбран. Има един прекрасен психологически трик и той ни помага да се избягват подобни ситуации – не бива да очакваме от другите повече, отколкото могат да ни дадат. Например, добро решение е да имаме една група приятели за купон, друга група приятели за интелектуални 53 Бягства от щастието ... или разговори, трета група приятели, с които да обсъждаме философски теми и т.н. Най-трудно се получава балансирането с партньора така че хем да се чувстваме достатъчно приети, хем да не отправяме изисквания, на които той няма как да ни отговори. Във връзката може би най- необходимо е усещането за безрезервно приемане, а не очакването за пълно разбиране, нещо почти невъзможно най-малкото защото сме различни хора. Нужно ни е по-скоро усещането, че въпреки противоречията във възгледите, въпреки различията в интересите, няма да се сблъскаме с присмех или отхвърляне, а напротив – в името на взаимността и близостта ще срещнем толерантност и подкрепа, даже и когато човекът до нас е на друго мнение. Ние самите можем на свой ред да дадем на партньора и на близките си увереността, че винаги бихме застанали зад тях и бихме ги подкрепили в трудни моменти. Това съвсем не означава да приемаме или толерираме поведение или решения, с които не сме съгласни и засягат и нас. Означава да осигурим необходимото лично пространство в целите, търсенията и стремежите на близките си даже и да имаме резерви към тях, свързани с професия или хоби. Означава да не бъдем обсебващи, в никакъв случай да не орязваме крилата на порива и стимула, даже и ако ги смятаме за смешни. Означава да изслушваме и уважаваме личните търсения на близките си, да поощряваме интересите им, защото те ги правят щастливи. Да осигурим свобода и да получаваме свобода, да сме не привидни и незаинтересовани, а реални, изпълнени с подкрепа, споделеност, толерантност и разбиране. Само така няма да се чувстваме самотни и ще помогнем и на близките си да не се чувстват така. 54 |