В търсене на сигурно решение

Щастливи въпреки средата
– по средата е пълно с хиляди възможни варианти, които очакват от нас да ги обмислим. Необходимо ли е всъщност това? Въпреки глобализацията и мобилността, хората не стават по-решителни, по- смели или еднопосочни, когато им предстои избор. Даже напротив, с увеличаване на възможностите изборите се затрудняват. Например, опитваме се да вземем съвсем обикновено решение – къде да поканим приятели за рождения си ден. Имаме наум десетина места, които ни харесват. Започваме да ги премисляме от най-различни ъгли – цена, кухня, местоположение, възможност за паркиране, дали атмосферата ще се хареса на всички, каква е музиката и още подобни въпроси. Много по-лесно би било, ако имаше само две заведения, тогава изборът щеше да е мигновен. Алтернативите постепенно се отразяват на целия процес на обработване на информацията и вземане на решение. Към тях се добавят и всички запечатани в съзнанието и подсъзнанието неуспехи, провали, опитът на други хора, близки и приятели, на които сме били свидетели, собствените ни страхове. Без да си даваме сметка, в един момент можем да се уловим, че влизаме в магазина да си купим бански с ясната идея, че искаме да бъдем атрактивни и горе-долу поне си даваме сметка кое ни отива. Въпреки това се колебаем няколко часа, разглеждаме всички възможни варианти и накрая излизаме с празни ръце. Все едно решението и изборът са толкова съдбоносни, че не смеем да ги направим.
На практика ежедневието постепенно ни е оформило такива – не нерешителни, а усложняващи. На теория всеки знае какво иска – да бъде щастлив или да има червено кабрио. Въпросът е доколко се осмелява да внесе промени и да предприеме действия в желаната посока. Как може да получи мнимите гаранции и сигурност, че е на
95

Бягства от щастието ... или
правилния път. Обмислянето и вземането на решение с разума е задължително, стига да не измества съвсем емоционалния ни свят и да не пренебрегва и задушава напълно импулсивността ни. В противен случай ни отдалечава от самите нас. Има редица дребни неща, които можем да използваме, за да се поглезим и да повишим вътрешното си усещане за възприемана и овладяна сигурност. Импулсивното купуване на любим сладолед, сядането на кафе за пет минути, въпреки че бързаме нанякъде, само за да погледаме и да изключим за малко напук на проблемите – имат силен ефект. Такива действия не могат да доведат до риск. Подсъзнателно те са мощни, защото се възприемат като вътрешно усещане, че от нас зависи дали удовлетворяваме желанията си – чувството, че контролираме и управляваме живота си. Целенасочено влизаме в магазин, за да си купим бутилка мляко с идеята да грабнем кутията, която ни привлича от пръв поглед, без да мислим – подобни безобидни малки неща от ежедневието допринасят за поддържане на вътрешната хармония и баланс и помагат на човек да не попада в капана на безкрайното премисляне и колебание. Вземането на решения по този начин става много по-лесно.
Евентуалната смяна на работата при запазен вътрешен баланс няма да се изразява единствено в измеренията заплата-стабилност на фирмата и възможности за развитие. Тя ще включва и вътрешното ни усещане къде бихме се чувствали по-добре. Така или иначе, няма как да попълним обективно индикатора за перспективите на компанията в условията на непрекъснати бурни промени. Колебанията и притесненията ни обаче ще са по-малко, тъй като в някакъв аспект отчитат факта, че ще се чувстваме добре и удовлетворени, въпреки несигурността.
96

Щастливи въпреки средата

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: