Маргарита бакрачева бягства от щастието или

Щастливи въпреки средата
Къде съм
Животът е едновременно и прост, и сложен. Прост е на теория, сложен е за живеене и изпълнение.
Изучавам идентичността в продължение на 15 години, през които за себе си изведох няколко основни момента.
Когато говорим за идентичността, говорим за цялостното си развитие. В този смисъл всичко е екзистенциално. Докосва някаква частица от целия ни живот. В основата лежи несигурността, която провокира тревожност.
Не обичам рамки. Всъщност всеки е в подобно амбивалентно положение – опитва се да избяга от рамките, за да намери себе си, а същевременно търси такива, за да изпита сигурност.
Магията на идентичността – бягаме и желаем – ни невротизира.
Търсим индивидуалността си в бягство от външните рамки, а същевременно се стремим да се намерим в общото, универсалното,
Ако следваме епигенетичния принцип, всеки възрастов период има доминанта в целите – откриване на себе си, грижа за другите и т.н.
Тези въпроси или кризи се развиват паралелно през целия живот на човек и имат своето значение. В крайна сметка, всичко се отнася до нашата обща идентичност.
Избирам идентичността като шапка. Тя включва всичко, а не различни роли или идентичности, които ни правят шизофренни.
Идентичността е интеграция на нашите роли, цели, ценности, стремежи.
Тя се променя и верифицира всеки ден, даже по няколко пъти на ден. Съставните й части във всеки миг са в различна степен на търсене,
115

Бягства от щастието ... или
адаптиране, отстояване. Връзките между тях са на противоборство или подкрепление, което определя свързаните с това емоции.
Да прегърнеш несигурността, да й подадеш ръка и да вървите заедно напред, изисква смелост и преодоляване в известна степен на базалните страхове.
Бягството, страхът от свободата, звучи ефимистично. Използвам истинската дума, която отразява смисъла му в екзистенциалната терапия
– страх от поемане на отговорност.
Кое или по-точно кой, чии очаквания го пораждат, пред кого и от какво се страхуваме от провал, или, още по-лошо, от евентуален успех?
Когато намерим отговора, сме по-склонни да се приемем. Не се боим да попитаме или да признаем, че имаме въпроси, защото тогава не се страхуваме от себе си и сме се освободили от ирационалния натиск да бъдем силни.
Силата е в липсата на страх от промяната, във вървенето напред.
Силата не е в следването на старите избори, прикриването на чувствата или обективните измерения. Силата е жажда и енергия за промяна.
Зрялата идентичност е гъвкава, не е статична. Тя се изразява в приемането на себе си и на света като динамични и плаващи пясъци.
Човек, който търси, все пак има мъничка искрица съмнение в правотата си. Именно търсенето открива нови хоризонти. Цялата литература е насочена в помощ на човека, който търси промяна и е готов за нея.
Затварянето на енергията й пречи да циркулира свободно на всичките три нива в психиката. Това води до специфични блокажи, които резултират в соматични изражения и болки в гърба. Болката е
116

Щастливи въпреки средата
сигнал. Тялото показва, че нещо не му е наред, не му е комфортно и се обръща навътре в търсене на първопричината.
И нещо особено важно – болката означава, че хармония няма, колкото и на съзнателно ниво човек да се опитва да се убеждава, че е взел правилното решение.
Всяка крайност си има причина. Не може една крайност, едно ограничение или отхвърляне, да бъде правилно решение за поддържане на вътрешния баланс.
Вътрешната хармония е много фина и непрекъснато трябва да се регулира. В един момент всеки приема, че трябва да търси, да се адаптира, да експериментира, за да поддържа баланса си. Все едно имам везна с две блюда в равновесие. На едното има ябълки, на другото домати. Всичко е чудесно, слънцето грее. Да, но след ден-два доматите завяхват, олекват и везната се наклонява на една страна. Трябва ли да продължаваме да се заблуждаваме, че блюдата са равни, защото доскоро са били така или е по-добре да изхвърлим доматите?
Именно в това е красотата на цялото съществуване – непрекъснато да търсим, да се радваме, да се наслаждаваме, да се освободим и да оставим тялото да ни води, да отключим вътрешния глас.
Хубаво е да чувстваме, да се радваме, да усещаме живота със сетивата си. За да преживеем вътрешно нещата, обикновено трябва външно да се допираме до тях.
Техниките са много и са положителни, ако човек е готов за тях.
Ефективни са и си струва да се пробват.
117

Бягства от щастието ... или

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: