Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Професионален стрес В последните години поне на теория се обръща голямо внимание на необходимостта от създаване на оптимална работна среда, за да бъдат служителите по-ефективни в работата и да разгърнат ресурсите си. Организират се различни кампании, насочени към професионалното здраве, оптимизацията на труда, ергономичността на средата. Поемат се ангажименти и инициативи в тази насока. Какво се случва на практика? На индивидуално ниво човек се чувства добре или зле на конкретното работно място под влияние на факторите на средата и на своите лични особености. Факторите на средата са обективните заобикалящи ни неща – условията на труд, помещението, колегите, възможността за упражняване на собствен контрол над дейността, стилът на управление и редица други. Индивидуални особености са всички желания, стремежи, предпочитания, възможности. В ситуацията на несигурност, която ни е погълнала, при изявената тенденция да няма постоянна заетост, а преподписване на срочни договори, както и в резултат на световната криза, нещата никак не са розови. Различни препятствия се отчитат и от двете страни на бариерата работодатели-служители. Работодателите се оплакват от липса на отдаденост, инициативност и коректност от страна на служителите. Те пък се оплакват от липса на сигурност, достатъчно стимули и добри условия. И двете групи оплаквания са провокирани от общата социална и икономическа рамка, в която живеем. Колкото повече са финансовите трудности, толкова по-малко стимули могат да бъдат осигурени на служителите и толкова по-неудовлетворени и непродуктивни се чувстват те. А така нещата отново се връщат към неудовлетвореността на работодателите. 267 Бягства от щастието ... или Не всичко се изчерпва с финансовата страна на нещата. Съвременната перспектива на изучаване на въпроса отчита, че хората напускат работното си място не само заради многото изживявани негативни фактори. Сред основните причини за смяна на работата е липсата на достатъчно положителни преживявания на конкретната позиция. Традиционните класически модели също продължават да оказват влияние. В организация, в която хората имат ниско заплащане и висока натовареност, служителите намират допълнителни бонуси за себе си, за да се справят сами със собственото си негодувание срещу обективно недостатъчно удовлетворяващите ги условия, което наричаме „когнитивен дисонанс”. Те започват да приписват по-висока стойност на субективните фактори – че много обичат работата си, че това място много им харесва и така стават още по-мотивирани, отколкото ако работодателят разчита само на външния стимул заплащане. На практика е много сложно преплитането на външни и вътрешни фактори, когато човек търси решение за своята заетост. Заплащането и бонусите са само външната част на нещата. По-силно задържащ е вътрешният начин на усещане на ситуацията. От много голямо значение са колегите и дали човек се чувства в кожата си, когато отиде на работа. Дали усеща удовлетвореност от извършваното, дали има достатъчна лично възприемана свобода във вземането на решения и организирането на начина, по който подрежда деня си. Дали и доколко се отчита пред началника си и какъв е стилът на управление – авторитарен или даващ усещане за личен принос. Особено важен момент е страхът от новото, от търсенето и започването на реализация на ново място, в непозната среда. Този страх увеличава и стимулира пасивността и е в полза на поддържане на 268 Щастливи въпреки средата ситуацията такава, каквато е. Това, което най-силно работи в тази посока, е нещо още по-дълбоко и в много случаи неосъзнато. Става въпрос за личната инвестиция на време и усилия, както и за формирания навик. Колкото по-продължително се е задържал човек в дадена организация, толкова по-силно се чувства свързан по своеобразен начин с нея. Малко или повече, по свой уникален начин минава към „ние” концепцията: „Ние предлагаме ... Ние правим”. Това е особено показателно за промяна в нагласите и в начина на възприемане на конкретната работна позиция. В такива моменти недоволството и негативите малко или повече отиват на заден план. Подсъзнателно човек преценява колко време е инвестирал на конкретното място, знае с какво е допринесъл, спомня си как са се развивали нещата през годините. Самият факт, че основната част от денонощието се прекарва на работното място, е достатъчен да обясни до голяма степен силата на идентификацията с организацията. Има изградени стереотипи, всички вървят заедно в една посока, срещат еднакви трудности, радват се на общите успехи. Усещането наистина е прекрасно, стига да не спъва индивидуалното развитие. В някои случаи става така, че всички негативи предизвикват подсъзнателна реакция на надценяване на положителните моменти, свързани с работата. Човек сам си поставя рамка, гледа единствено и само през нея и е готов да понесе още и още, губейки обективната си представа за нещата. Тогава е добре да се погледне отстрани и да се помисли върху това, че професията и професионалната идентичност са водещи, но мястото за реализация не е само едно. 269 |