Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Емоционално дистанциране Емоциите, в по-малка или по-голяма степен, винаги предизвикват объркване. Те не са видими, не сме наясно защо сме им подвластни, нито имаме арсенал знания и умения как да ги контролираме, насочваме или управляваме. Често хората бягат от емоциите и ги потискат, за да се спасят от тях, но това не е решение. Колкото и да се затваря и потиска нещо, в един момент то вече няма къде да се побере и избива под някаква форма. Знаем, че чувствата и разумът се разминават. Когато става въпрос за вземане на решения, обикновено човек изпада в ситуацията да избира – да послуша сърцето или да следва логиката и разсъдливостта – и преминава от единия полюс в другия. Оставя се на емоциите или се спасява, акцентирайки на разумните доводи. Емоционалният свят до голяма степен води свой собствен живот. На всекиго се е случвало да се чуди как така вечерта е много зле, а на следващия ден се събужда в съвсем различно настроение на принципа „Утрото е по-мъдро от вечерта”. Така е заради действието на подсъзнателните защитни механизми. Те работят паралелно и се опитват да ни предпазят във всички случаи, в които емоциите са станали твърде силни, интензивни и болезнени. Когато човек се чувства зле, отхвърлен и неразбран, първоначално остава завладян от съответните усещания – на тъга, гняв, болка. Постепенно претръпва и се оказва, че времето наистина лекува. Даже и при силни сривове, придружени от психосоматични разриви – депресии, срив в имунната система – постепенно импулсът за оцеляване взема връх и преподрежда емоциите. Начинът човек да си помогне сам, е да 260 Щастливи въпреки средата ускори процеса като рационализира това, което изпитва, като търси и намира отговори и обяснения. Механизмът на проявяване на емоциите е стремеж и отдаване с очакване за положителна развръзка. Обикновено на този етап всичко е приятно, желано, радостно и придружено от розови облачета. В зависимост както от реакциите на хората, към които са насочени емоциите, така и от ситуациите, в идеалния вариант всичко се развива прекрасно. При негативна развръзка обаче първоначално идва разочарованието. Чувстваме се направо пометени от различните отрицателни емоции. Питаме се дали ние сме сбъркали, търсим начини да променим ситуацията. Какво е действието на защитните механизми? В общи линии тяхната цел е да защитят психиката и тялото от пълен срив. Най-често се появяват апатия и дистанциране. С изненада установяваме, че предателството на приятел или изневярата на партньора, колкото и да са ни изглеждали като край на света, не са непреодолими. Ако очакванията и надеждите ни са разбити или са се оказали напразни обещания, се примиряваме. Това се дължи на възникналата своеобразна емоционална дистанция. Моментът е подходящ за вземане на правилни решения. Докато човек е подвластен на емоциите, колкото и разумно да се опитва да погледне на вълнуващия го въпрос, не се получава. Но когато страстите утихнат, се очертава много по-панорамен и верен поглед и се обхваща цялата картина. Естествено, това не означава, че решенията, които се основават на силни чувства, не са правилни. Те са верни, защото са насочени към желаното от нас. Интуитивните решения в някои случаи са по-уместни, отколкото ако всичко се мери на везни. Даже ако развитието на нещата е различно от очакваното, това не 261 Бягства от щастието ... или означава, че решението е било погрешно. То е било най-точното за момента и правилността му не се е променила, променили са се обстоятелствата. Със същата сила тази констатация се отнася и до решения, взети основно когато човек е подвластен на приятни емоции. Вероятността действията и изборите да не са правилни е много по- голяма, когато сме подвластни на негативни емоции – когато решим да направим нещо, водени от силен гняв, обида или разочарование, когато правим опит да нараним или накажем друг човек. Даже и да успеем, не се чувстваме по-спокойни или по-щастливи, не усещаме удовлетворение, че е постигнат известен баланс. В повечето случаи възникват и последствия, които допълнително усложняват ситуацията. Никой не бяга от силни приятни емоции, вълнува ни как да се справим максимално бързо с неприятните. На първо място, нека да не се опитваме изведнъж да ги унищожим, защото няма как да стане. Можем да си определим срок, след края на който вече ще се чувстваме добре – един ден или една седмица, в зависимост от конкретната случка и собствените ни особености. Преди изтичане на срока можем да се оставим на неприятните емоции като същевременно си помагаме с рационализиране. Търсим отговор на въпроса „Доколко това се дължи на неща извън мен”. Постепенно възприемаме мисълта „Чувствам се ужасно, но не мога да контролирам неща извън себе си. Мога да приема, че случилото се не е чак толкова важно за мен и да продължа напред”. Планираме предстоящи хубави моменти след като срокът изтече. Техниката с поставяне на времеви рамки има добър и доказан ефект. Превключваме към очакване на положителни емоции и съживяваме надеждата, че утрешния ден ще бъде по-красив. И наистина зависи от нас да не го съсипем предварително. 262 |