Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Празнично настроение или потиснатост
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Празнично настроение или потиснатост Колкото и да не ни се иска да бъдем рамкирани, има редица неща и ситуации, от които не можем да избягаме. Такава е например темата за Коледа и усещанията, които провокира. Обхваща ни еуфорично празнично настроение и изживяване на мига с най-близките или пък ни обзема тъга, ако няма с кого да споделим празника. Възникват въпросите как да зарадваме хората, които обичаме, обзети сме от очакване и тръпка каква изненада ще получим самите ние. Правим равносметка, свързана с наближаващия край на годината и с очакване на новата. Малък процент хора вероятно отказват да планират каквото и да било – когато се чувстват самотни и се самоизолират, отказват да правят каквото и да било празнично. Можем ли да се самостимулираме и да си помогнем да бъдем по- позитивни, преодолявайки евентуалните негативни емоции – финансови, емоционални и лични? Да, постига се с помощта на позитивното мислене. Нека се опитаме да се концентрираме върху това какво би зарадвало близките ни, а не колко струва, да се радваме на всички мънички неща, които можем да използваме за украса или да сложим на трапезата, да се отдадем основно на състоянието и усещането за една вълшебна атмосфера, а не да се тревожим да не би да липсва някое ястие или елемент. Коледа традиционно се свързва с чудеса. И най-големите скептици тайничко някъде в себе си се надяват и вярват във вълшебните приказки. Именно в това е красотата на живота – в мечтите и копнежа, във вярата, че желаното ще ни достигне и ще се превърне в реалност и точно сега е моментът да дадем пълна воля на всичко, което искаме. Да си позволим да фантазираме, да заменим материалния с вътрешния си свят. Да си позволим поне за един 257 Бягства от щастието ... или ден да бъдем подвластни на приятни и зареждащи емоции, а не да се терзаем с проблемите. Сполучливото мото е: „Да вярваме в чудеса, но да помагаме те да се случат, а не да ги чакаме да ни връхлетят изневиделица“. Хубаво е да имаме своите мечти и копнежи и да допринасяме по някакъв начин за реализирането им, но най-важно е да вярваме, че е възможно и заслужаваме да ни се случват хубави неща. Обикновено, поне до известна степен, причината да не се получават желаните неща е, че хората не смятат, че ги заслужават. Подсъзнателно не вярват, че са достатъчно атрактивни, можещи, компетентни. Или не мислят, че могат да предприемат стъпки и действия по посока осъществяване на целите си поради страха от неуспех или провал. Вярата в себе си е в основата на мотивацията и на всички усилия, които правим в определена посока по пътя на осъществяване на стремежите си. Вярата не е свързана с разни ритуалистични действия или безпочвено самонавиване, нито в нереалистичен оптимизъм. Тя означава да сме и обективни, и критични към себе си, но и да си даваме оценка за положителните си страни. Тя означава също така да се познаваме и приемаме каквито сме, за да можем да търсим възможности за самоусъвършенстване. Процесите и на себепознаване, и на себеприемане, не са лесни. Те са два отделни етапа. Първият се състои в осмислянето и осъзнаването на себе си отстрани. Вторият е емоционален – да не се боим или да се страхуваме да признаем пред нас самите какви сме. Особено важно е, когато го прилагаме към слабостите и недостатъците си, без да се критикуваме строго или да вдигаме прекомерно летвата пред себе си. Когато човек има мечти, има цели, има посока, които придават смисъл 258 Щастливи въпреки средата на живота – и в рационален план като удовлетвореност, и в емоционален план, като усещане за щастие. Двата плана – на усещането за смисъл и бъдеще и на чувството на радост и щастие при мисълта за тях или пътя за постигане на целта, трябва да са налице за наличието на баланс и завършеност. На теория формулата изглежда по следния начин – има цел-мечта и достатъчно вяра в себе си за постигането й. Това, което прави формулата изпълнима в практически план, е изграждането на достатъчно обективен поглед върху ситуацията, без обаче да се загърбват чарът и красотата на мечтата. Съчетаването на цел с мечта е пресечната точка на разума и чувствата – формулирането на цел дава възможност за изграждане на план и стъпки за постигането й. Запазването на идеята, че целта е мечта, запазва и емоциите, които правят целта желана. Този подход прави формулата работеща в реалния живот. Ако, например, целта е „да стана лекар”, стъпките са ясни. Ако стремежът за получаване на медицинска диплома е без вдъхновение и без желание и истински стремеж за реализация в тази област, целта остава висяща във въздуха и безсмислена. Даже и да бъде постигната, ако не е цел-мечта, тя няма обаяние и не е притегателна сила, която да създава цялостно усещане за завършеност. Да вярваш истински в себе си, да не се отказваш от мечтите си е на практика чудо. Така се поддържа искрата, жизнеността и единствената възможност за развитие. Ако го няма това чудо, няма и развитие. Именно по тази причина съществуват всички външни описания на чудесата, които се сбъдват в приказки, магии и всякакви вълшебни истории – да помогнат на хората да вярват в чудеса. А чудесата са в самите нас. 259 |