Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Помощ насила Докъде е допустимо да си помагаме насила? На всекиго се е случвало да преживява остри периоди на криза. Обикновено, когато се случи някое достатъчно лично значимо външно обстоятелство – загуба на работа или прекратяване на връзка – се наблюдават две фази. На първата фаза изпадаме в самосъжаление, чувстваме силна болка, гняв, склонни сме да се оплакваме на близки и приятели. Втората фаза е по- платовидна и настъпва след бурно изживените болезнени емоции. Настъпил е моментът на апатия, в който нямаме никакво желание и сили за нищо, а и не ни се контактува с никого. Двете фази са биологически съвместими с необходимостта ни да се адаптираме психически и физически към извадилото ни от релси събитие. Интензивните емоции, негативни или позитивни, са прекалено силни, за да продължат дълго във времето. Активират се подсъзнателните защитни механизми на апатия и така ни се дава възможност за съзнателна и подсъзнателна преработка на информацията, чувствата, адаптация и подготовка да продължим напред. И на двата етапа има неща, които можем да направим, за да подобрим вътрешното си състояние и да се опитаме да възвърнем по- бързо изчезналата хармония. Има и неща, които не са особено „здравословни”. В най-общи линии добре е изборът ни да следва самия цикъл на емоциите. Докато сме на етапа интензивност – да се въздържаме от прекалено спонтанни и необуздани действия. По същия начин, когато сме на етапа апатия, да пробваме сами да се стимулираме към нещо ново. Докато сме подвластни на бушуващите тъга, гняв, се чувстваме 254 Щастливи въпреки средата смачкани и наранени от отношението в работата, от това, че интимния партньор ни е зарязал, от обидата от приятел или от несподелена любов. Най-важно тогава е да се предпазим от стремежа да се впуснем в нещо необмислено, в търсене на компенсация. Правилото е приложимо за всяка ситуация. Без значение дали веднага приемем ново предложение за работа или започнем нова връзка, ако не сме проверили достатъчно добре в какво се впускаме, рискуваме стремежът ни да се докажем да ни изиграе лоша шега. Допустимите поведения в този случай са всякакви форми на споделяне и разкриване пред близки на онова, което ни тормози, с единственото условие – да не откриваме вината единствено в себе си. Анализът може да почака до следващия етап. Трябва да потърсим и осмислим собствените си грешки, но е много по-смислено, рационално и обективно, ако го отложим за етапа апатия, когато много по-ясно и реално можем да се погледнем отстрани. На етапа интензивни емоции можем да излеем цялата си болка. Можем да заложим на излизане, разнообразие, филми, шопинг, контакти с много хора, без търсене на заместител, на всякакви неща, които са на повърхността. Освен че рискуваме да попаднем на неподходяща работа или на неподходящ човек и после отново да се наложи да ги сменяме, когато сме наранени страда и самооценката ни. Това може да породи различни допълнителни усложнения – да не бъдем себе си, да бъдем свръхизисквщи или свръхраздаващи се. По тази причина може да се изявим в светлина, различна от действителното ни Аз и истинското ни поведение. Така рискуваме да не се представим добре на интервюто за работа или да отблъснем човек, с когото бихме могли да имаме красиви отношения. Ето защо, на този етап споделянето и изливането на болката с близките са позволени. С познатите и особено с новите запознанства, 255 Бягства от щастието ... или отношенията трябва да останат на съвсем повърхностно и опознавателно ниво докато наистина се усетим достатъчно стабилни, за да можем да започнем нещо ново. На етапа на апатия, когато нямаме желание да изпитваме силни увещания, разнообразие и компенсация, е препоръчително да минем сами в една по-активна позиция по отношение на света и заобикалящата ни действителност. Да помислим къде самите ние сме сбъркали, без да се обвиняваме. Да се опитаме да погледнем ситуацията отстрани, оценявайки поведението и вината на тези, които са ни наранили. Да помислим какво ново очакваме в бъдеще, което да направи нещата за нас по-добри, отколкото са били в предишната ситуация. Вече е допустимо и, ако се налага, малко насила да търсим нови възможности. Да разгледаме максимален брой обяви за работа. Да се явим на интервюта, даже и да нямаме интерес към конкретната длъжност. Целта е да съберем нова информация, да се разнообразим, да сверим часовника си, да се огледаме за нови познанства, да си припомним с кого не сме се виждали отдавна, с кого сме се запознали, а не сме задълбочили отношенията си, да направим домашен купон. Това, което може да ни защити като цяло в случаите на криза, е търсенето на изгубения от нас баланс. Докато сме под влиянието на силни импулси и желание за отмъщение, докато сме в търсене на нещо ново, нека да овладеем порива си. Обратното, когато ни липсва тонус, нека да си помогнем да презаредим батериите и да гледаме напред. В тази обща рамка, в която ние самите се явяваме регулатор на себе си, са възможни най-разнообразни действия и поведения. Всички те са насочени към възстановяване на изгубения ни център и хармония. 256 |