» Смекчаване на социалните различия в развитието на местните общности и по схемата „център – периферия”

» Смекчаване на социалните различия в развитието на местните общности и по схемата „център – периферия”.

Анализът на възможното влияние върху развитието на района е необходим за осмисляне на въздействието от очакваните резултати на наложената планова промяна във външната среда на организацията.

Той е полезен ориентир за преките и косвените ефекти, които ще се проявят, основно по елементи на задачната среда, защото това е активния „терен” на организационните действия.

В контекста на съдържанието на стратегическия документ, методът третира вероятните позитивни следствия от реализация на инициативи в сферата на социалните услуги, по отделни компоненти – Таблица.

Очаква се при клиентите и потребителите реакцията да е по-интензивна, предвид на факта, че и сега търсенето на социални услуги перманентно надвишава предлагането – резултат от незадоволените в достатъчна степен обществени потребности.

Конкуренцията може да бъде измерена по отношение на заплахата за предоставяните услуги и дейността на организацията, като функция от 5 сили по Метода на Портър, или с Анализ на конкурентите, но за целите на настоящия анализ не се налага, поради факта че на територията на региона картината е достатъчно видима с ясно определени параметри на възможностите, влиянието и намеренията за пазарна интервенция на останалите настоящи и предполагаеми „играчи”.

Отнасянето на създаваните продукти към отделните степени на конкурентноспособност (доминираща, силна, благоприятна, защитима, слаба) включва целия цикъл от осигуряването на ресурсите до тяхното използване, трансформацията им в услуги и реализацията им на пазара.

Предвид съществуващите дефицити на подходящ сграден фонд, необходими оборотни средства и свободна работна сила с достатъчен професионален опит за работа с уязвими групи, въпреки заявените намерения на регламентираните доставчици, процесът на пазарно насищане в условията на осезаема конкурентност ще е изключително бавен.

Големият брой потребители и клиенти, както и разнородният състав на целевите групи, които са заявили нужда от ползване на социални услуги, не предполага активна конкурентна среда при наличие на малък брой доставчици.

Финансовите институции и други капиталови източници ще подходят значително по-внимателно, търсейки повече гаранции при влагането на инвестиции в социалната сфера.

Тук трябва да се добави и тежката процедура по разработване и одобряване на проекти, бизнес планове и икономически обосновки, необходими на ведомствата, НПО и фирмите за осигуряване на достъп до финансовите средства.

Човешките ресурси са с нисък праг на чувствителност към всички налични възможности за ползване на повече публични услуги и повишаване качеството на живот. Подчертаната обществена рефлексия към постигането на благосъстояние в по-висока степен, поставя човешките ресурси в положение на бързо повлияващ се компонент.

Институционалната среда на регионално ниво, като цяло, ще се повлияе значително, независимо от сравнително “тесния” обхват на общинската стратегия и териториалните ограничения на планираните действия.

В случая, водещ е фактът, че Общината е централна административно-териториална единица и притежава най-големия капацитет за мащабите на областта, което прави перманентната й сила на въздействие определяща величина.

Допълнително позитивно влияние върху институционалната активност оказва координираният процес на планиране, чрез извеждане на общи приоритети, споделени през целите на съгласуваните областна и общински стратегии, с проекция в предприетите солидарни мерки за развитие на социалната сфера.

Ситуативният компонент ще се променя по-бавно, поради относителната стабилност на съществуващите параметри, но динамиката в този компонент се измерва посредством сумирания ефект от акумулираната инициативност на клиентите (потребителите), човешките ресурси и институционалната среда.

V.Анализ на заинтересованите страни – Stakeholder analysis.

На пръв поглед, визията към заинтересованите страни е по-ясна, тъй като в стратегическия документ са анализирани подробно целевите групи, дефинирани са обществените потребности, описани са необходимите социални партньори и са посочени начините, по които ще се реализират съответните приоритети.

Нужно е, обаче, поне в ескизна форма, да се отчитат механизмите за мотивация, възможностите за пълноценно и отговорно участие и етапите, на които ще се постигне привличане на всеки от заинтересованите “играчи”:

♦ рисковите групи.

♦ неправителствените организации.

♦ бизнес структурите.

♦ другите публични институции.

♦ местната общност.

♦ медиите.

Различното естество и разпределение на ролите между тях изисква реално да се оцени обстановката, където някои ще са повече обекти, а други – предимно субекти в един и същи процес.

Допустим е вариант, специално при организациите на потребителите, същевременно доставчици на социални услуги, юридическите лица да са субект и обект на един и същи процес – предоставяне и ползване на социални услуги.

Анализът на заинтересованите страни, като метод, е балансиращ измерител на основните очаквания за степента на ангажираност.

Конкретиката е заложена в планираните мерки и последващите ги проектни идеи на Стратегията, където подробно са разписани разпределението на дейностите, времевите рамки, бюджетните квоти и съответните резултати като постижения.

Изследването на заинтересованите страни ще се прилага все по-често във Фазата на синтез при описание и проучване състоянието на средата на организацията.

Този анализ поставя особен акцент в посока децентрализация на социалните услуги и преотстъпване на присъщи дейности от страна на Общината, чрез възлагане управлението на частни и обществени организации.

От една страна, методът прави предварителен фокусиран преглед на потенциалните страни в едно публично-частно партньорство, с което се очертават благоприятните предпоставки за осъществяване на намеренията за промяна чрез създаване на общ капацитет и обединяване на ресурси по изпълнението на планираните инициативи.

От друга страна, ще заема важно място при реализацията на по-мащабни проекти с надобщински обхват и значение, където пряко ще се кореспондира с условията на друга среда – тази на външните организации.

Специален интерес, в този смисъл, заслужава отношението на другите общини от състава на Плевенска област, особено съседните, защото в задълбочаването на междуобщинското сътрудничество и вътререгионалното взаимодействие са заложени добрите перспективи на развитие.

-Почти 57,44% от общия брой разкрити социални услуги са позиционирани в административния център.

-В 44% от населените места, попадащи в състава на Община Плевен, не действа нито една социална услуга.

-Социални услуги се предоставят в 14, от всичките 25 места от селищната система на Общината, което представлява 56% плътност на социални услуги върху общинската територия.

-Кратността на социалните услуги в селищата, където са разкрити е средно 3,36 броя за всяко населено място.

-Социалните услуги в общността отчитат неоспорим превес над специализираните институции, заемайки 91,49% относителен дял от общия брой разкрити услуги.

-Годишният сумарен капацитетът на съществуващите социални услуги в Община Плевен е средно 65,64 разкрити места/населено място.

-Въпреки че административният център ползва 57,44% от всички разкрити услуги в Общината, град Плевен ангажира много по-голям ресурс от общия им капацитет – 81,47%.

-В административния център превенцията на риска от социално изключване е представена със 100% от действащите социални услуги, като типовото и видово разнообразие. Макар че 42,55% от броя на услугите по превенция е локализиран в малките населени места, техният общ капацитет е едва 18,52% от общия.

-Разнообразието на предоставяните социални услуги е подчертано доминирано от 3 типа: „Център за социална рехабилитация и интеграция” „Център за обществена подкрепа” и „Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с/без увреждания”, представени с общо 14 вида.

-По показател количество, водещите услуги се подреждат по следния начин: „Домашен социален патронаж” и „Личен асистент”, или общо 20 броя.

-Най-високата степен на насищане, като сборна величина от вид и брой, осигуряват същите типове услуги, в идентичен порядък, както при количествената класация.

-Степента на достъпност, като цяло за Община Плевен, е относително висока по 3 измерителя: институционален обхват, информационно обезпечаване и транспортна осигуреност.

Териториално разпределение на услугите.

Разпределението на действащите, към датата на изготвяне на настоящия доклад-анализ, социални услуги отчита висока степен на неравномерност, както по отношение на териториално позициониране, така и от гледна точка на тежестта на относителните дялове на отделните количествени величини по населени места в центъра и периферията.

Останалите 20 социални услуги се предлагат в 13 малки селища от състава на Общината, при кратност 1,54 услуги, разкрити за всяко населено място, попадащо в тази категория.

Съотнесена към общо 25-те селища на Община Плевен, кратността на всичките 47 социални услуги е 1,88 за всяко от тези населени места.

Демографските показатели формално смекчават стойностите на неравенството в териториалното разпределение на социалните услуги.

Жителите в гр.Плевен са 112772 или 81,18% от общо живеещите в Община Плевен, но гражданите от периферията, които са 18,82%, ползват 42.55% от всички предоставяни социални услуги.

Доказано, социалният статус на хората от малките населени места, като цялостна оценка по степен на достигнато качество на живот, е определено по-нисък, респективно потребностите от социална подкрепа за групите в риск са значително по-изразени.