Степен на развитие на услугите за превенция на риска от социално изключване

От всичките 47 разкрити социални услуги на територията на Община Плевен, 43 са насочени към превенция на риска. Сумарно, те се отчитат, чрез 91,49% от общия брой.

Услугите за превенция представляват 11 типа социални услуги от 14-те, представени в Общината. По типово развитие, тази категория услуги заема 78,57% от общия дял.

Мерките за превенция се прилагат посредством 18 вида услуги от общо 22-те. Като относителен дял, по този показател се регистрират 81,81% от всички видове на територия на Общината .

Сборната картина е представена в Диаграма, като средноаритметичната стойност на услугите по превенция на риска, по три индикатора, е 83,95% спрямо общия показател.


81,,81

Видимо, най-голяма тежест в дейностите по превенция на риска, има броят на предоставяните социални услуги, но разликите със стойностите за тип и вид не е особено голяма – максимум до 13 пункта.

Териториалното покритие е със значително предимство за административния център – 14 типа (100,00% от наличните), 18 вида (100,00% от наличните) и 22 броя (75,86% от общия показател за услуги по превенция), средно по трите показателя – 91,95% изместване към град Плевен.

Изграденият общ капацитет, на основата на 1641 разкрити места за потребители, показва, че превенцията на риска има сравнително висок дял – 61,30%, спрямо сборния от всички услуги в Община Плевен.

По локализация, едва 224 места са в малките населени места, което прави стойността на показателя -22,26% от всички разкрити места за превенция на риска, при това става въпрос за 7 броя предоставяни услуги в периферията на селищната система.

Характеристика на спектъра (многообразие на видовете услуги)

На територията на Община Плевен 47-те социални звена, които осигуряват подкрепа за нуждаещи се хора, интерпретират 14 типа услуги, групирани в 4 специализирани институции и 18 социални услуги в общността.

На Диаграма са показани тенденциите на нарастване и корелацията между величините тип, вид и брой на социалните услуги, разпределени между предоставяните в общността и специализираните институции.

Количествените параметри на типовете социални услуги ги класират по следния начин:

◘ „Център за социална рехабилитация и интеграция”– с по 4 вида

◘ „Център за обществена подкрепа” – с по 3 вида

◘ „Личен асистент”, „Дневен център”– с по 2 вида

◘ „Социален асистент” – 8 броя

◘ Център за настаняване от семеен тип – 7 броя

◘ „Домашен социален патронаж” – 6 броя

◘ „Център за социална рехабилитация и интеграция” – 4 броя

◘ Център за обществена подкрепа – 3 броя

◘ „Личен асистент” и „Дневен център” – с по 2 броя

3.Сборна класация, по вид и брой:

◘ „Център за настаняване от семеен тип” – 2 вида/7 броя

◘ „Домашен социален патронаж” – 1 вид/6 броя

◘ „Център за социална рехабилитация и интеграция” – 1 вида/4 броя

◘ „Център за обществена подкрепа” – 1 вида/3 броя

◘ „Личен асистент” и „Дневен център” – с по 2 вида/2 броя

◘ „Дом за стари хора”, „Дом за възрастни хора с увреждания”, „Домове за деца”, „Защитено жилище”, „Кризисен център”, „Социално предприятие”, „Превантивно-информационен център” и „Координационен офис по превенция на ХИВ/СПИН” – 1 вид/1 брой

Сборната класация осигурява видимо предимство на първите три социални услуги в общността, спрямо всички останали услуги, без да дава отговор от кого са най-предпочитани: от доставчиците, потребителите или от двете групи.

От 14-те услуги, предоставяни за възрастни, 2 се осигуряват от специализирани институции, докато при 5-те услуги за деца, 2 се предлагат извън общността.

Достъпност до услугите

Достъпността на населението до социална защита съдържа три основни критерия за анализ на системата във връзка с ефикасността на прилагания инструментариум от средства и активни мерки:

■ институционален обхват;

■ информационно обезпечаване;

■ транспортна осигуреност;

Техните характеристики са важна част от индикативната оценка на ефективността по отношение задоволяването на обществени потребности, свързано с подпомагане на нуждаещите се граждани.

Най-висока степен на достъпност до специализирани институции и социални услуги, безспорно се отчита в Плевен, поради факта, че градът е най-голямата териториална единица и административен център в състава на Общината, Агломерационния ареал и Областта.

Това е причината, за количествено, най-изразената локализация на структури и концентрация на услуги. От общия „пакет” 47 социални услуги - 27 са позиционирани в Плевен. Формално, съотношението 57,44:42,56% в полза на град Плевен е близо до „справедливото” равенството, но останалите 20 услуги са разпръснати в 24-те малки селища от състава на Общината.

По територии, дяловото разпределение на 816,3 кв.км. (сумарната площ на Община Плевен), формира обратна относителна съизмеримост, почти 9:1 в полза на периферията спрямо центъра.

Въпросът за ефективността на системата за социална защита има пряка връзка с ограниченията и възможностите за достъп до необходимата полезна информация за съществуващи права и действащи процедури. В чисто технически план, е налице силна зависимост на информационната осигуреност от достъпа до комуникации, като процесът непрекъснато се задълбочава.

Достъпът до комуникации в съвременното общество, което динамично консумира огромна по обем и разнообразие информация, е един от най-важните елементи на модерното развитие. Освен това, непрекъснатото технологично обновяване и усъвършенстване на комуникационните мрежи създават условия за постоянно нарастване на възможностите за предлагане и предоставяне на услуги.

Общата комуникационна достъпност за малките селища, по четири показателя за наличност на: домакинства с телефонен пост, пощенска станция, кабелна телевизия и интернет клубове, е средно 55.5% /по данни от Общинска програма за развитие на малките селища 2007-2013 г./. В същия аспект, голяма част от хората с увреждания, живеещи в малките населени места не упражняват в достатъчна степен правата си на социална защита.

Типичен пример в това отношение е ползването на безплатни технически помощни средства, поради факта, че общата картина на здравния статус не е потвърдена от адекватно осигуряване на нуждаещите се граждани.

Аналогична, но парадоксално изглеждаща, е ситуацията сред малцинствените общности (най-вече сред ромите), където в последно време се отбелязва достатъчно добро познаване на нормативната уредба.

Приемливото обяснение вероятно се крие, не толкова в повишената образователна активност, колкото в масово осъзнатата полза и подчертан интерес към социални придобивки.

Транспортната достъпност е друг задължителен елемент от условията за предоставяне на социални услуги, защото в голяма степен обезпечава и гарантира намаляването на дистанцията между институциите, доставчиците и потребителите. Това е особено важно за гражданите, живеещи в отдалечените селища на Общината.

Община Плевен е с добра транспортна достъпност като цяло, което се вижда на Карта “Степен на транспортна достъпност” на МРРБ

Средните величини на транспортна достъпност до административния център за едно селище, от състава на Община Плевен, имат следните стойности /по данни от Общинска програма за развитие на малките селища 2007-2013 г./ :

● разстояние -15.9 км.

● време за еднопосочно придвижване - 33.5 мин.

● ежедневни двупосочни курсове - 13.8 бр.

В групата на най-отдалечените, на разстояние 25 км и повече, попадат: гр. Славяново и селата Беглеж, Бръшляница, Николаево.

Най-близо, на по-малко от 10 км до Плевен, са селата: Ясен, Опанец, Къшин, Гривица и Буковлък.

Степента на развитие на общинската транспортна мрежа предопределя възможностите за мобилност на населението и нивото на достъп до услуги.

Осигуряването на социални услуги се изразява във възможността на целевите групи да се възползват комплексно от тях без ограничения.

Това означава само едно - всички потенциални ползватели, съобразно спецификата на потребностите, да могат в най-кратки срокове, при максимално качество и минимални разходи, да получат достъп до пълния спектър от съществуващи услуги.

Почти целия обем услуги, предоставяни в общността се администрират в гр. Плевен, но са създадени регламентирани условия, от тях да се възползват и жители на малките селища.

Въпреки териториалното позициониране на институциите, техният функционален обхват е в рамките на цялата Община, и фактически допуска перманентно всички нуждаещи се.

По-благоприятната перспектива е свързана със засилване процесите на децентрализация, изграждане на посреднически мрежи, териториално осигуряване с информационни технологии, делегиране на права и активно включване на социалните партньори от частния и обществения сектор в системата на обслужване на населението в периферията.

Изводи по други теми, според спецификата на Община Плевен

С бърза възходяща тенденция се увеличава броя на децата и учениците със специални образователни потребности- По данни на РИО към МОН към м.октомври 2015 г. броят им е 453, при 315 през 2010 г., като повече от 1/3 от тях са с различна степен на умствени и физически увреждания.

Показателите, съответно по години са: за учебната 2007/2008 г. – 244 ученици със СОП, за 2008/2009 г. – 271 и за 2009/2010 г. – 315.

В Помощно училище, броят на учениците през 2014 г. спада на 93, спрямо 2012и 2013 г., съответно 107 и 108 ученика.

Общи изводи за услугите за деца

Намалява броят ня децата настанени в специализирани институции за сметка тези обхванати от социалните услуги в общността и настанените в резидентен тип социални услуги, каквито са Центровете за настаняване от семеен;

Развитите услуги за уязвими семейства включват семейно консултиране и подкрепа, но все още не успяват да достигнат до всички засегнати групи;

С бързи темпове се развива приемната грижа и натаняването при близки или роднини , като форми на алтернативна семейна грижа;

Общо 8 типа социални услуги в общността се предоставят за деца (57,14% от всички).

От 21-те броя услуги за деца, 2 са в специализирани институции (9,52% от услугите за деца), останалите са насочени към превенция на риска, но от гледна точка на капацитета, 200 са институционализирани (24,72% от всички разкрити места за деца).

Като видово представяне, услугите в общността за деца са 13 или 59,09% от общия показател за Общината: „Личен асистент”, 3 бр. „Център за социална рехабилитация и интеграция”, 3 бр. „Център за обществена подкрепа”, „Дневен център”, 3 бр. „Център за настаняване от семеен тип”, „Кризисен център”, „Превантивно-информационен по зависимости”, „Координационен офис по превенция на ХИВ/СПИН”.

Сумарно, по брой, тези услуги заемат относителен дял 39,39% от общия обем.

Капацитетът на услугите в общността е 609 места (75,28% от разкритите за деца).

Социалните услуги, предоставени в общността на територията на Община Плевен в последните няколко години, се развиват със значително бързи темпове.

Особено предпочитани, и необходими за рисковите групи от населението, са дейностите „Личен асистент”, „Социален асистент” и „Домашен помощник”.

В момента се предоставя услугата „Личен асистент” от Община Плевен и Дирекция „Социално подпомагане” чрез защитени проекти, както по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, така и по Национални програми.

Тяхното най-голямо предимство е, че потребителите получават комплексните услуги в обичайната домашна среда и действат в значителна степен, като превенция на риска от социално изключване и като превенция от настаняване в специализирани институции.

Силно развити, за Община Плевен, са и видовете социални услуги „Домашен социален патронаж”, „Дневен център”, ЦСРИ, ЦНСТ и ЦОП.

Те също, в голяма степен, чрез осъществяваните дейности и услуги в подкрепа на потребителите, са алтернатива на специализираните институции и постигат ефективна превенция на риска от социално изключване.

Общо 10 типа социални услуги се предоставят за деца (71.42% от всички), във видово разнообразие – 19, като 5 от тях са предназначени само за деца в риск и 14 са смесени, включващи и подкрепа за техните семейства.

Като видово представяне, услугите за деца са 68.18% от общия показател за Общината.

Сумарно, по брой, тези услуги заемат относителен дял 63.63% от общия обем.

По капацитет - разкрити 809 места, услугите за деца регистрират 49.30% от общия такъв на социалните услуги на територията на Общината.

В териториален аспект, няма услуги за деца, позиционирани извън административния център.

Общият капацитет на услугите в семейна среда и резидентния тип услуги се формира от 8 типа социални услуги, 19 броя и 609 места за потребители (75.28% от всички разкрити за деца), като съотношението между двете категории е 505:104 места.

Услуги в общността за деца и техните семейства, се предоставят основно в общинския център.

Най-развити са услугите по подкрепа и рехабилитация на деца с увреждания и деца, преживели насилие.

Основен проблем е, че нуждаещите се от социалните услуги в общността лица от целевите групи, са много повече от разкритите места

Най-много чакащи за социални услуги са нуждаещите или ползвалите вече по проекти „Личен асистент”, „Социален асистент” и „Домашен помощник”.

На територията на Общината функционират две специализирани институции за деца.

Домът за медико-социални грижи за деца е един от големите в страната, като капацитетът му е 150 места.

Значителна част от децата са от семейства, живеещи извън територията на Общината.

Съществуващото обстоятелство затруднява процеса на деинституционализация, ако не се развият услуги по превенция на настаняването на деца в тези институции и, алтернативни на институционалната грижа, услуги в тези общини и области

Преобладаващият брои деца, отглеждани в двете институции, са настанени поради бедност на семействата.

Тези рискови групи могат да бъдат подпомогнати успешно, чрез развитието на услуги в общността за подкрепата на родителите.

Част от отглежданите в ДМСГД деца, са с множество увреждания, което прави почти нищожен шансът им за отглеждане в семейна среда.

В повечето от случаи те са обречени на институционално отглеждане.

С цел превенция на настаняването на такива деца, е необходимо да се развият услуги за навременна диагностика и ранна интервенция в случаите на раждане на дете с увреждане, насочена към предоставяне на информация на семейството за медицинските аспекти на състоянието на детето, подготовка и подкрепа за необходимите грижи.

Развитите услуги за уязвими семейства и деца в риск включват основно консултиране и подкрепа.

Непрекъснато се търсят форми за повишаване обема и качеството на предоставяните услуги.

Но системата за социална подкрепа все още не успява да достигне до всички засегнати групи.

Слабо развити, според идентифицираните и заявените потребности, са услугите „Личен асистент” и „Социален асистент” за деца с увреждания.

Все още не са напълно развити услуги с насоченост към диагностика и ранна интервенция в случаите на раждане на дете с увреждане.

Недостатъчно развити са формите на алтернативна семейна грижа, с изключение на настаняванията при близки или роднини.

Развитите социални услуги в общността за деца с противообществени прояви и техните семейства са само консултативни.

Сериозен е недостигът от разкрити места по социалната услуга „Домашен социален патронаж”, идентична ситуация с услугите „Личен асистент” , „Социален асистент” и „Домашен помощник”.

Недостатъчни са социалните услуги – резидентен тип за възрастни лица.

Налице са затруднения в достъпа до услуги в специализираните институции на нуждаещи се от рисковите групи.