"МЕДИЦИНСКИТЕ ОСКАРИ" НАБИРАТ СКОРОСТ

Бъдещето е на роботизираната хирургия

Опитите за присаждане на бъбрек датират още от началото на 20-и век, но тогава още не се е знаело още едно много важно нещо - кой на кого може да дава орган, при какви условия, а именно става дума за имунната съвместимост. Този въпрос се поставя чак през 1943 г. и след това в Бостън е направена трансплантация на бъбрек, взет от еднояйчен близнак, през 1954 г. У нас първата бъбречна трансплантация на дете е направена през декември 1968 г. в "Пирогов" от проф. Минков, а няколко месеца по-късно - на възрастен, в Александровска болница, от проф. Атанасов. След това се развива и програмата за живо донорство. Ние сме сред държавите в Европа, които най-рано въвеждат бъбречната трансплантация, а за Балканския полуостров сме първата, разказва накратко историята доц. д-р Марин Георгиев от УМБАЛ "Александровска", председател на Българското урологично дружество. В неговата болница са изготвили идеен проект за закупуването на апаратура, с която да въведат за пръв път в България роботизираната хирургия при бъбречните трансплантации. Лечебното заведение ще кандидатства за финансиране пред Министерството на образованието и науката.

Робот-асистираната трансплантация, която е направена за първи път през 2009 г. в Чикаго, дава възможност за 15-кратно увеличение на образа и триизмерно изображение. С нея се правят прецизни и точни движения на инструментите във всички посоки, филтрират се неточните движения и треморът на ръцете. Миниинвазивните операции намаляват риска от усложнения и дават възможност за по-бързо възстановяване на пациента и скъсен болничен престой. На този етап данните сочат, че благодарение на роботизираната хирургия се постига и по-голяма продължителност на живота на трансплантирания, изброява доц. Георгиев. У нас все още не е правена роботасистирана трансплантация, макар че имаме три робота -един в София и два в Плевен. Те се използват предимно за гинекологични и урологични операции, включително рак на' простатата.
Проф. Емил Паскалев:

Трансплантацията преди диализа води до по-добро качество на живот

В листата на чакащите за бъбречни трансплантации в България има записани 950 души, но реално би трябвало да бъдат 4-5 хиляди, след като се знае, че хората с хронични бъбречни заболявания (ХБЗ) у нас са 12,8% от населението, т.е. всеки осми. Около 3700 българи са на хемодиализа, а бъбречно трансплантираните са 550. За сравнение - в Хърватин, която има население 4,5 млн. души, на диализа са само 1000 човека, а трансплантираните са 1400. Това се дължи на факта, че в страната пациентите се насочват към трансплантация, преди да развият тежки хронични бъбречни заболявания със съпътстващите ги усложнения, обяснява проф. д-р Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ "Александровска".

Бъбречната трансплантация осигурява по-добро качество на живот за пациента и е 5 пъти по-изгодна финансово. Това е и причината за инициирането на първия у нас обучителен проект за лекарите в диализните центрове. Медиците ще бъдат обучавани по отношение на бъбречните трансплантации, предимствата, противопоказаните за трансплантация здравословни състояния, информирането на пациентите за възможността да бъдат трансплантирани и къде да търсят помощ.

"Трансплантация, направена преди диализа, е качествено по-добра. Това означава, че е избегнато диализното лечение, когато пациентът получава увреждания на много органи и системи, които трансплантацията не може да възстанови, особено ако той е бил на диализно лечение 5, 10, 15 години. И резултатите след трансплантацията не са толкова добри - той има по-малка преживяемост на бъбрека. Ние имаме много трансплантирани, които не са били на диализа, и те се чувстват много по-добре", казва още проф. Паскалев. Според него бъбречно болните трябва да бъдат включвани в листата на чакащите за трансплантация на по-ранен етап от заболяването си, а не когато стигнат до диализа, защото е ясно, че ХБЗ има прогресиращ ход и рано или късно ще се стигне до последната степен - хронична бъбречна недостатъчност, когато бъбрекът трябва да се замести с изкуствен.

За трансплантация преди диализа се говори, когато е от жив донор - от майка на дете, от баща на дете или от друг родственик по права линия - братя, сестри, баби, дядовци, лели, чичовци, вуйчовци, първи братовчеди. Не може да стане донор например мъжът на лелята (сестра на бащата), защото той е чужд генетичен материал в рода.

Най-добрият вариант е, ако се направи бъбречна трансплантация от майка на дете, подчертава професорът. Детето и майката са живели заедно девет месеца преди то да се роди и има развит имунологичен толеранс. Това означава, че имуносупресията след трансплантацията работи добре и без много проблеми. При бащата не е така по разбираеми причини, и той идва на второ място като донор. Следващите роднини са на по-задна линия. Това, за съжаление, са законите на природата.

Трансплантация преди диализа може да бъде осъществена и от трупен донор, но за тази цел пациентът трябва да е включен в листата на чакащи за бъбречна трансплантация много рано -още когато е с ХБЗ четвърта степен, което съответства на креатинин 350-400. Точно това е целта на нефролозите - по света и у нас - да включат колкото може повече пациенти в листата на чакащите по-отрано, за да получат шанс за трансплантация преди диализата, когато и резултатите са много по-добри.

Освен пациентите на диализа и трансплантираните, у нас има диспансеризирани за лечение по НЗОК още 4000 души с ХБЗ, както и 4000 по повод усложнения на ХБЗ. Още 20 хиляди пациенти са диспансеризирани по здравната каса в нефрологични кабинети. С ХБЗ са и голяма част от пациентите на урологичните кабинети, а това са повечето мъже над 60 г. Това означава, че ХБЗ е с изключително голяма честота, която дори не е известна, и че в листата на чакащите за бъбречна трансплантация трябва да се включат между 4 и 5 хиляди души, смята проф. Паскалев. За съжаление подготовката за включване в листата на чакащите, която изисква близо 20 различни изследвания, у нас не се поема от здравната каса и е грижа на самите пациенти, много от които се отказват по трудния бюрократичен път.