Хранителна алергия и псевдоалергия

6.12.Системен еритематоден лупус и алергични васкулити

СЕЛ е системно антитяло-медиирано имунокомплексно заболяване с хронично прогресивен ход. Изисква ранна диагноза и своевременно адекватно лечение. При такъв подход прогнозата е благоприятна.

Заболяването е обект на клиника по алергология и клинична имунология, която съчетава специалисти по алергология и клинична имунология заедно с имунологична лаборатория за диагностика на имунните нарушения и мониториране на имунните маркери на болестта в хода на лечението, продължаващо цял живот. Поради многообразието на клиничната картина и вида на начално проявените симптоми, недиагностизираните болни със системен еритематоден лупус и алергични васкулити могат да попаднат в кожно отделение/клиника или отделения/клиники по ревматология, неврология и нефрология.
Действия на ОПЛ:

1. 
   При съмнение за системен еритематоден лупус или алергични васкулити (фебрилитет, неповлияващ се от антибиотици, кожни обриви по скулите, уртикария, фоточувствителност, серозит, ставен синдром, адинамия, главоболие, тахикардия, промени в сърдечния статус, протеинурия, прояви на антифосфолипиден синдром, анемия, тромбоцитопения, лимфопения, левкопения, силно ускорена СУЕ, хипергамаглобулинемия, еозинофилия и др.), насочва болния за консултация със специалист – алерголог.
   

1. 
   След консултацията, при потвърждаване на системен еритематоден лупус / алергични васкулити, болният се стационира в Клиниката по астма, алергология и клинична имунология на Александровска болница - София .
   
2. 
   Провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на системен еритематоден лупус и алергични васкулити .В някои случаи наблюдението продължава с месеци.
   
3. 
   Извършват се специализирани имунологични изследвания за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата системен еритематоден лупус или алергични васкулити (биопсични изследвания, LE клетъчен тест, антитела към нативна DNA, към Sm антиген, към RNP, към фосфолипиди (антикардиолипини), към нуклеозоми, хроматин, DNA-хистонни комплекси, ANA.
   
4. 
   Според клиничното протичане болният се консултира с други тесни специалисти (нефролог, невролог).
   
5. 
   Провежда се адекватно, активно лечение до нормализиране на клиничните прояви, имунните и лабораторни нарушения.
   
6. 
   Болният се насочва към ОПЛ с подробна епикриза и лечебен план за поддържащо лечение и наблюдение.
   
7. 
   Болният с системен еритематоден лупус се консултира 3-4 пъти годишно със специалист - алерголог, при нужда с други специалисти според клиничното протичане.
   
8. 
   Три пъти годишно се проследяват имунните нарушения.
   

СИТ е от изключителната компетентност на специалиста – алерголог. Само специалист – алерголог може изписва алергенни ваксини за специфичната имунотерапия. Той започва и по-нататък контролира провеждането на специфичната имунотерапия.

1. 
   Назначава специфична имунотерапия след клиничен преглед, кожно-алергично тестуване, провокационни тестове, поставяне на диагноза и преценка на индикациите и контраиндикациите за лечебния метод.
   
2. 
   Обяснява подробно на пациента възможностите на специфичната имунотерапия, начина на провеждане, продължителността и евентуалните рискове. При специфична имунотерапия е от изключително значение изграждането на доверие и сътрудничество между болния и лекаря, тъй като лечението е продължително.
   
3. 
   Започва специфичната имунотерапия като провежда първите 3-4 апликации на алергенната ваксина.
   
4. 
   Насочва пациента към ОПЛ за продължаване на специфичната имунотерапия като прилага подробно медицинско указание.
   
5. 
   Контролира провеждането на специфичната имунотерапия чрез контролни прегледи на всеки 3 месеца като изписва поддържащите дози на алергенната ваксина.
   
6. 
   Мониторира имунния отговор към алергена след 6-ия месец чрез извършване на кожно-алергични проби, изследване на специфични Ig E, блокиращи Ig G, Т клетъчни субпопулации, цитокини и т.н.
   

1. 
   Насочва болни с предполагаеми респираторни атопични алергични заболявания /алергичен ринит и астма/ към специалист - алерголог, особено млади хора в начален стадий на болестта.
   
2. 
   Провежда назначената от специалиста - алерголог специфичната имунотерапия по зададената от него схема.
   
3. 
   При изчерпване на алергенната ваксина (приблизително след всеки 3 месеца) изпраща болния при специалист - алерголог за оценка на лечението и изписване на поддържащите дози.
   
4. 
   Изпраща незабавно провеждащия специфичната имунотерапия болен при специалист - алерголог във следните случаи:
   

• 
  При силно изразени локални странични действия на мястото на прилагане на алергена: зачервявяне, оток, сърбеж
  
• 
  При наличие на общи оплаквания след поставянето на алергенната доза: изостряне на основното заболяване /астма, ринит/, общо неразположение, световъртеж, прилошаване, хипотония
  
• 
  При интеркурентна инфекция, при която е възможно специалистът - алерголог временно да прекъсне специфичната имунотерапия При желание на пациента да прекъсне специфичната имунотерапия
  

При настъпване на спешно и животозастрашаващо състояние се прилага кардиопулмонална ресусцитация до предаването на болния на спешния екип или настаняването му в съответното реанимационно звено /отделение за интензивно лечение, център за дихателна недостатъчност и др./.

Кардиопулмоналната ресусцитация е комплекс от клинико-терапевтични действия за възстановяване на преустановени основни жизнени функции: сърдечна дейност, дишане, функции на централната нервна система и пациентът е в състояние на клинична смърт. Кардиопулмоналната ресусцитация обхваща 3 основни етапа:

1. 
   Основно поддържане на живот
   
2. 
   Разширено поддържане на живот
   
3. 
   Продължително поддържане на живот
   

Дейностите, които алергологът и медицинската сестра трябва да извършат при спешни и животозастрашаващи състояния са:

1. 
   Диагностика на спешното състояние
   
2. 
   Поставяне на пациента в основно положение за кардиопулмонална ресусцитация .
   
3. 
   Осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища - флексия на главата назад, изтегляне напред на долната челюст, отваряне на устата и освобождаване на езика
   
4. 
   Обдишване по метода “уста в уста”и“уста в нос”.
   
5. 
   Обдишване с АМБУ.
   
6. 
   Индиректен сърдечен масаж.
   
7. 
   Подаване на кислород посредством маска или назален катетър
   
8. 
   Осигуряване на венозен път и въвеждане на адреналин и кортикостероиди
   
9. 
   Крикотиреотомия при оток на ларинкса
   

Специализант по алергология може да бъде всеки дипломиран лекар, които има призната основна специалност съгласно наредбата за след дипломно обучение. Специализацията по алергология се провежда в акредитирана за тази специализация университетска клиника. Срокът на специализация е 2 години.

Специализантът провежда обучението си под ръководството на Ръководителя на университетска клиника по алергология и клинична имунология респ. Началника на клиниката или на упълномощен от него правоспособен специалист с алергологичен стаж над 10 години.

След успешно положен държавен изпит специализантът придобива права на специалист по Клинична Алергология.

Процесът на обучение на алерголога е постоянен и непрекъснат през целия му стаж. Формите на обучение по Алергология и Клинична имунология са:

• 
  Основен курс
  
• 
  Следдипломни тематични курсове
  
• 
  Индивидуално обучение
  
• 
  Докторантура
  
• 
  Изучаване на Стандарти за добра клинична практика при лечение на алергичните болести.
  
• 
  Практическо обучение за овладяване на нов тип методики с удостоверение за придобита компетентност
  
• 
  Посещение на научни прояви - конгреси, симпозиуми, конференции и други национални и международни прояви – напр. конгреси и конференции на Българското дружество по Алергология и конгреси на Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI) и Европейското респираторно дружество (ERS).
  
• 
  Абонамент за наши и чуждестранни периодични алергологични списания
  
• 
  Непрекъснато медицинско обучение и съответно получаване на кредити.
  

Квалификационна категория I - придобива се след началните 2 години и успешно полагане на изпит по специалността.

Специалистът-алерголог задължително трябва да бъде ресертифициран на всеки 5 години след придобиване на специалността (квалификационни категории II до VI - през 5 години). Критериите за ресертифициране включват тестов изпит по основната програма за специализация по Алергология и Клинична имунология, данните за клиничната и научната му дейност, както и обучението му през разглеждания период.

Точки (кредити) носят:

• 
  Участия в СДО курсове
  
• 
  Практически курсове
  
• 
  Индивидуално обучение
  
• 
  Участие в национални и международни научни прояви.
  

Компетентността в специалността /Клинична/ Алергология и Клинична имунология означава устойчиво, адекватно и умело решаване на проблемите по специалността.