Медицински стандарт

5.1.3. Специфични дейности

2.Бронходилататорен тест с бета-агонисти

3.Кожно-алергични проби –скарификация

4.Кожно-алергични проби – убождане /”прик” тест/

5.Кожно-алергични проби – епикутанни

6.Кожно-алергични проби – интракутанни

7.Обучение на пациента и близките му, включително тренировка за използване на инхалаторно устройство

8.Обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия

9.Предоперативна подготовка на рискови пациенти

10.Подготовка за специализирани изследвания – йод-контрастни вещества

11.Специфична имунотерапия /СИТ/

12.Консултация за имунизации при алергично болни деца

13.Обучение за самопомощ при анафилаксия

14. ЕКГ с разчитане

1.Първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне на писмен индивидуален лечебен план

2.Вторичен преглед

3.Първичен преглед в домашна обстановка

4.Вторичен преглед в домашна обстановка

5.Консултация с друг специалист в амбулаторни условия

6.Консултация с друг специалист в домашни условия

7.Експертиза на временна неработоспособност

8.Експертиза на трайна неработоспособност

5.2.2. Общомедицински дейности

2.Парентерални инфузии

3.Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации)

5.2.3. Специфични дейности

2.Бронходилататорен тест с бета-агонисти

3.Кожно-алергични проби – скарификация

4.Кожно-алергични проби – убождане /”прик” тест/

5.Кожно-алергични проби – епикутанни

6.Кожно-алергични проби – интракутанни

7.Обучение на пациента и близките му, включително тренировка за използване на инхалаторно устройство

8.Мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия

9.Предоперативна подготовка на рискови пациенти

10.Подготовка за специализирани изследвания – йод-контрастни изследвания

11.Специфична имунотерапия /СИТ/

12.Консултация за имунизации при алергично болни деца

13.Обучение за самопомощ при анафилаксия

14.ЕКГ с разчитане

15.Назален провокационен тест с алергени

16.Конюнктивален провокационен тест с алергени

17.Бронхопровокационен тест с медиатори

18.Орален провокационен тест с храни

19.Орален провокационен тест с медикаменти

20.Определяне на рестриктивна диета

21.Индуциране на храчка и обработка

22.Назален лаваж и обработка

23.Бронхопровокационен тест /БПТ/ с алергени и 24-часово наблюдение на болния

24.БПТ с физическо усилие

25.Назален провокационен тест с медиатори

26.Интерпретиране на общите Иг Е. Извършване на теста.

27.Интерпретиране на специфичните Иг Е. Извършване на теста.

28.Интерпретиране на имуноглобулини Г, А и М. Извършване на теста.

29.Интерпретиране на хемолитичната активност на комплемента. Извършване на теста.

30.Интерпретиране фракциите на комплемента /С3,С4,С1 инх. и др./. Извършване на пробите.

31.Интерпретиране на еозинофилия. Извършване на теста.

32.Интерпретиране на циркулиращи имунни комплекси. Извършване на теста.

33.Интерпретиране на криоглобулини. Извършване на теста.

34.Интерпретиране на антинуклеарни антитела /ANA, анти- ДНК(н,е), Sm, RNP, Ro, La/ и на ANCA. Извършване на пробите.

35.Интерпретиране на серологични изследвания за хелминти при ангиоедеми и уртикария /токсокароза, токсоплазмоза, ехинококоза, трихинелоза/. Извършване на пробите.

36.Интерпретиране на AST. Извършване на теста.

37.Интерпретиране на ревматоиден фактор. Извършване на теста.

38.Интерпретиране на кардиолипинови антитела / Ig G, Ig M/. Извършване на пробите.

39. Интерпретиране на интрадермалент тест с автоложен серум при хронична уртикария и ангиоедеми и извършване на теста.

40. Интерпретиране на ТАТ и МАТ при при хронична уртикария и ангиоедеми. Извършване на теста.

41.Интерпретиране на TSH, FT3, FT4 при при хронична уртикария и ангиоедеми. Извършване на теста.

42.Интерпретиране на нивата на IgG срещу H.Pylori при при хронична уртикария и ангиоедеми. Извършване на теста.

43..Интерпретиране на теста за H.pylori антиген във фецес при при хронична уртикария и ангиоедеми. Извършване на теста.



6. Професионални взаимоотношения между специалист по алергология и общопрактикуващ лекар
Тук се разглеждат алгоритмите на поведение на общопрактикуващия лекар (ОПЛ) и специалиста-алерголог при отделните нозологични единици.

6.1.Бронхиална астма

1. 
   Значителна честота за страната – над 500, 000 болни в България
   
2. 
   Засяга всички възрастови групи, но по-често подрастващи и хора в активна творческа възраст
   
3. 
   Ранно инвалидизиране при късно и неадекватно лечение
   
4. 
   При неадекватно лечение е налице влошено качество на живот, често отсъствие от учебни занимания и работа, чести посещения при лекар, чести хоспитализации, неоптимално разходване на финансови ресурси от здравно-осигурителните фондове.
   
5. 
   Световно призната тенденция за повишена смъртност от астма, въпреки новите постижения на клиничната фармакология фармацевтичната индустрия.
   

1. При поява на новооткрит болен с оплаквания характерни за бронхиална астма, или когато бронхиалната астма влиза в диференциалната диагноза, ОПЛ извършва диагностични процедури от неговия пакет дейности и изпраща болния за консултация със специалиста-алерголог.

2. При потвърдена диагноза бронхиална астма, по-нататъшния контрол се извършва изключително от специалиста – пациентът се диспансеризира от специалист алерголог или пулмолог .

3. Контролира и насърчава болния за провеждане на лечебните планове, назначени от специалиста. Справя се с нововъзникнал медицински проблем. При необходимост консултира със алерголог или пулмолог.

4. ОПЛ насочва всички болни с бронхиална астма към специалист – алерголог или пулмолог за диспансеризация

Действия на специалиста-алерголог

1. 
   Отхвърля или потвърждава диагнозата бронхиална астма. При потвърждаване на диагнозата, изяснява типа (по възможност открива актуалния алерген чрез кожно-алергично тестуване или RAST) и уточнява стадия /тежестта/ на протичане на БА(извършва спирометрия).
   

3. Изгражда писмен индивидуален план за действие при пристъп от задух.

4. Запознава болния и неговите близки с основните данни за БА и принципите на лечение и го обучава как да си служи с различните устройства – инхалатори и апарат за измерване на върховия експираторен дебит /ВЕД/. Изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния

5. Определя временната му неработоспособност.

6. Назначава следващата визита за след 15 дни и следи клиничния отговор до поставяне под контрол на БА.

7. Назначава специфична имунотерапия, ако има показания за това и контролира провеждането й.

8. Диспансеризира болния - наблюдението се извършва минимум на всеки 3 месеца за децата до 18 години и минимум на всеки 6 месеца за възрастните пациенти. Специалистът преоценява състоянието и лечебните планове на новооткритите астматици всеки месец в първите 6 месеца от диспансеризирането. Проследяването се извършва при завършване на лечебните и профилактичи курсове, а при влошаване на състоянието – честотата на прегледите е по преценка на лекаря. Целта е болният да бъде в ремисия при минимални ефективни дози на лекарствата.