Първокласниците ще са с 370 повече

Географията е най-предпочитана за матура

Географията се оказа най-желаният предмет за матурата по избор, която се проведе в петък.

Журналистът Стоян Стоянов изтегли изпитния вариант 1 точно в 7 ч., съобщиха от просветното министерство. Служебният министър Румяна Коларова пожела успех на всички зрелостници, които положиха втората си задължителна матура. До зрелостния изпит бяха допуснати 5329 младежи, като матурите се проведоха в 173 училища в страната.

Най-много бяха кандидатите да държат изпит по география и икономика, биология и здравно образование, философски цикъл и английски език. Зрелостниците имаха възможност да избират втория задължителен държавен изпит измежду 13 предмета. Матурата продължи 4 астрономически часа, а за младежите със специални образователни потребности – 6 часа. Изпитните варианти по отделните предмети и верните отговори ще бъдат публикувани на сайта на ресорното ведомство.

Народът иска от властта:

И старите моми настояват за вдовишка пенсия

Безплатни здравни грижи за всички и социални помощи за ромите само ако редовно пращат децата си в клас. Това са част от исканията, които гражданите отправят към властта през специалната форма на сайта на Министерския съвет, показва изготвена специално за „Монитор” справка.

„Да се премахне такса преглед при личния лекар и за престой в болница. Да се преустанови всякакво вземане на пари от пациентите в здравните заведения под каквато и да е форма”, настоява например гражданин, според когото това би била сигурна стъпка към подобряване на здравеопазването у нас. Той предлага още свободен достъп до специалисти без направления, НЗОК да плаща абсолютно всички консумативи при лечението на болните, а

цените на хапчетата да се заковат

с нормативен акт. В същото време обаче не посочва мерки, с които да се напълни бюджетът на здравната каса, за да има средства за покриване на всички грижи.

Друг гражданин пък недоволства от начина, по който държавата се отнася към ромите, като смята, че политиките в момента не водят до реалната им интеграция. „Тя е възможна само ако са образовани и имат задължения към обществото”, съветва той. И настоява да се изиска от ромското население да праща редовно децата си на училище и да спазва законите, в противен случай да не им се отпускат никакви помощи. „При никакви обстоятелства 

не трябва да се позволява заселването

им на произволни места”, препоръчва още в писмото си до властта като мярка за справяне с катуните.

Сред съветите към Министерския съвет има и мерки за старите моми. „Да се оправи една стара неправда - добавка за самотност към пенсията да получават не само т.нар. вдовци и вдовици, а всички самотно живеещи пенсионери като съответен процент от минималната пенсия. Защото на практика няма разлика между самотно живеещ вдовец или вдовица и самотен разведен или неженен пенсионер. Това е типичен пример за дискриминация!”, пише гневно в едно от исканията към властта.

В същото време друг гражданин настоява да се премахнат някои протекции за възрастните хора. „Да се възстанови правото на работодателите да пенсионират служителите си, които са придобили възраст и стаж за пенсиониране, които по сега действащия Кодекс на труда не могат да бъдат пенсионирани. Така ще се освободят работни места за младите”, настоява той.

Сред предложенията до властта има и такива, свързани с образователната система. Едно от исканията например е държавата да субсидира училищата, без значение къде се намират, въз основа на

качество на предлаганото обучение

като се взема предвид и дела висшисти, които излъчва.

В исканията към властта има и идея за намаляване наполовина на всички глоби, които се налагат на гражданите, ако се платят спешно – до 48 часа. В момента има отстъпка от 30% за санкциите, които КАТ постановява за нарушения на движението по пътищата, при плащането им в 14-дневен срок.

От справката на МС става ясно, че основната част от изпълнените искания на гражданите са свързани с намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса.

Помощите, които се отпускат за отглеждане на дете, да се изплащат по скала на доходите, настояват родители пред властта. В момента парите са 35 лв. месечно в семействата, в които на един член се падат до 350 лв. В писмото до властта обаче се отбелязва, че този принцип не е справедлив. „Трябва да се въведе диференциран размер на помощите, съгласно скала. Например за доход до 250 лв. - по 60 лв. на дете, за доход до 300 лв. - 50 лв., до 350 лв. - 40 лв., а до 400 лева - 30 лв.”, предлагат родителите. По този начин най-нуждаещите се ще получават повече средства за отглеждане на децата си.

В исканията към Министерския съвет се настоява и за по-справедливи отношения между потребителите и монополните дружества. Например се предлага въвеждането на индивидуални договори с доставчиците на услуги, включително и „Топлофикация” с възможност за прекратяване при определен ред – ежегодно след края на сезона.



Училището като сцена, ученето като игра. Сугестопедията излиза извън рамките на чуждоезиковото обучение и постепенно се връща в училище

http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kids/2014/09/01/2369473_uchilishteto_kato_scena_ucheneto_kato_igra/

Да си представим училище, в което децата отиват с радост и любопитство. Училище, в което се учи математиката с весели детски песни, а числата са главни герои от една невероятна история. Английският се изнася във вид на пиеса, а учителите са актьори. Децата научават имената на плодовете и зеленчуците, докато си ги купуват в импровизирания пазар в класната стая, посещават кралицата и неусетно влизат в кожата на аристократични британски граждани, наясно с правилата на чая в 5 часа следобед.

Да си представим класната стая като цветно място, приютяващо класическото изкуство. Да си представим образование, което следва естествената нужда на децата да учат, следвайки собственото си любопитство.

Изгубеният рай

През 70-те години на миналия век експериментално в петнадесет български училища е бил въведен сугестопедичният метод на обучение. При него децата са учили с един ден по-малко от останалите, не са имали домашни, в час по математика са пеели песнички, в няколко от останалите предмети са говорили на чужд език. Научили се да четат неусетно, при това за много по-кратко време от останалите деца. Усвоили неколкократно завишен обем материал в сравнение с прикованите на чиновете си връстници.

Историята на сугестопедията следва познат у нас небляскав сюжет, в който нейният създател – ученият проф. Георги Лозанов, демотивиран и огорчен от комунистическата власт, напуска създадения от него Институт по сугестология. Малко след това развитието на метода приключва, а институтът бива затворен. Експерименталните училища се връщат към стария начин на преподаване и училището тръгва по добре познатия ни безславен път – на тягостно писане и слушане, скучни уроци, нетолерантност и неразбиране, неприемане на различията между децата, грубо осакатяване на креативното начало у тях и, разбира се, на "Напиши в тетрадката си 100 пъти "В час не се говори!".

Сугестопедията днес

Днес сугестопедията преживява своя ренесанс у нас. В световен мащаб тя вече е в основата на държавното образование на скандинавските страни (Норвегия и Швеция) и в много азиатски страни (Япония, Обединени арабски емирства). Особено успешно се развива в САЩ и служи за основа на повечето съвременни хуманни методи на обучение. Първите й стъпки у нас днес са предимно в сферата на чуждоезиковото обучение в различни частни центрове, но добрата новина е, че тя намира път и в училищното образование. Срещаме ви с някои от главните действащи лица в днешната сугестопедия, които подготвят програмата и функционирането на първото българско съвременно училище, което постепенно ще въведе и прилага изцяло този метод на обучение - "Артис".

доц. Галя Матева - дългогодишен преподавател по английски език и научен сътрудник в Научноизследователски институт по сугестология под ръководството на проф. Лозанов.

Преподавател по английски език в експерименталните училища, въвели цялостно сугестопедично обучение през 70-те години. Днес е обучител по програми на Cambridge CELTA, DELTA, научен консултант в Център по класическа сугестопедия "Алегро Виваче" и училище за чужди езици и изкуства "Артис", където от тази учебна година сугестопедичното обучение ще бъде въведено в часовете по чужди езици (английски и италиански).

За доц. Матева най-важната роля на сугестопедията в българското образование днес е да го обогати с хуманистичния си подход и да реши основния образователен проблем - как учениците да се справят с нарастващата информация. Според нея това става единствено чрез разкриването на резервния потенциал у всеки ученик. "Това се случва при няколко важни условия: ускорено развитие на познавателни процеси при висока мотивация и емоционален тонус; хармонизиране на технологичната култура с активна междуличностна комуникация; интегрирането на класическото изкуство във всички учебни предмети и ученето в условия на ненапрегнато внимание, без стрес, без увреждане на здравето." За разлика от традиционното училище в сугестопедията отношенията учител - ученик наподобяват тези между добрия родител и детето. "Д-р Лозанов използва една метафора за ученето – то е, като да се кара колело: помощта е, докато детето само се справи с колелото и поеме отговорността да кара бързо, но и безопасно", казва доц. Матева. Важно е да се знае, че сугестопедичният учебен процес осигурява хармонично интелектуалното и физическо развитие на учениците, но развива и креативните способности на учителя. Благодарение на това децата добиват способност да говорят по теми, да изказват и защитават мнение, да участват в разговори на ежедневна тематика, както и в културни дискусии, имат богата лексика и владеят чужди езици. "Сега, когато създаваме учебната програма за часовете по чужди езици в "Артис", признава доц. Матева, планираме децата да достигнат ниво В2 в 8 клас с международен сертификат FCE и да имат САЕ в гимназиалния курс, да изучават ключови предмети на чужд език, да усвоят втори чужд език на ниво В1-2, както и трети чужд език."

Ангелина Караславова - магистър-филолог и сугестопедагог, автор на сугестопедични учебници.

Тя е и дългогодишен сътрудник на д-р Лозанов в Института по сугестология и сертифициран сугестообучител и лектор. Днес госпожа Караславова живее и работи във Виена, където е учредител на българското училище. Ангелина Караславаова е член на международната Асоциация на сугестопедагози, създадена от д-р Лозанов, ЛИТА и част от обучителите на учителския екип на училище "Артис".

Според Ангелина Караславова главната цел на обучителите на новите сугестопедагози в училище "Артис" е да се структурира глобално-артистичният сугестопедичен подход в един ясен, лесно приложим учебен комплекс. "Вярвам, че можем да намираме начини за практическо прилагане на хуманните завети на д-р Лозанов в сугестопедията, в системата на едно съвременно, комплексно десугестивно обучение и възпитание", казва Караславова. Основна част от тази методика е, че учителят сугестопед помага за преодоляване на страха от неуспеха, като поощрява успехите на всеки ученик с увереност в потенциалните му възможности. Той щади, мотивира и вдъхновява. В сугестопедията учебният материал е поднесен като цялостна радостна "оркестрация" (т.нар. Пигмалион ефект в класната стая), което освобождава резервите и пази от учебни травми и бариери.

Пламен Натов- мениджър на екипите на сугестопедичен център "Алегро Виваче" и училище "Артис".

Г-н Натов е от "заразените" с идеите на сугестопедията хора, лично преминали през метода на нейното обучение като курсист в група по английски език. Днес, няколко години по-късно, като мениджър на екип от специалисти той вярва, че това е единствената практика, щадяща личността на детето и развиваща неговите умения комплексно и задълбочено.

"Философията зад делото на д-р Лозанов ни позволява да омекотим и повишим ефективността на учебния процес, щадейки психиката на децата и създавайки предпоставки за разкриване на техните творчески заложби, обяснява Пламен Натов. Според него съвременното развитие и приложение на успешните научно доказани подходи, застъпени в метода, могат да бъдат трайна основа за нов творчески тласък в развитието на образователната система в България.

Въпреки че приема себе си като организатор на учебния процес, а не като пряк участник в него, Пламен Натов е убеден, че трябва да възприемаме всеки конкретен учебен предмет и знание като хармоничен жив организъм. "Така както буквата е част от думата, думата – част от изречението, изречението – част от текста, и всички заедно съставят смисъла, който човешкото същество възприема комплексно"

Крум Георгиев - сугестопедагог с италиански език в център по класическа сугестопедия "Алегро

Виваче" и училище за чужди езици и изкуства "Артис". Там той вече е имал възможността практически да използва метода.

"Проведохме обучението, стараейки се да следваме рамката на сугестопедичния курс за възрастни. Това се оказа приложимо за тази възраст в някои аспекти, но в други – не. Направихме важни изводи, касаещи предварителната мотивация и информираност на децата за особеностите на сугестопедичния процес. Беше важно да получим тяхното съгласие да участват в него, да знаят времетраенето на заниманията, важността на концертните сеанси, използването на естетиката на класическото изкуство. Най-важно обаче беше промяната на психологическата нагласа у децата към учебния процес, когато се отнасят към тях с уважение, любов и свобода. А това винаги води до подобряване на психологическия климат в училище и повишаване на ефективността от учебния процес."

Сугестопедията е приятна и разтоварваща за учениците, но за учителите тя е сериозно планиран и добре организиран процес, в който възникват много въпроси и колебания, казва Крум. "Краткият ми предишен опит от работа с деца и невъзможността ми да стъпя на вече установена сугестопедична методология по италиански за работа с по-ранна възраст на моменти ме водеха до неувереност и дори до желание да се откажа. Като преподавател разчитах предимно на подкрепата на колегите, а в хода на курса получавах и невероятна подкрепа от самите деца. На тях благодаря за всичко, на което ме научиха през месеците на обучението, за тяхната искреност и загриженост да стана по-добър в това, което правя."

Самият Крум има съвсем ясна представа какво би било училището, ако сугестопедията стане начин а преподаване там. За да ни я представи, ми показва част от анонимните впечатления на децата, участвали в курса му по италиански. "Курсът беше интересен, беше нещо ново и научих доста повече за Италия и за маниерите на италианците"; "Най-много ми харесаха пиесата, стола на любовта, че говорихме за всякакви неща, DIXIT, песните, ангелите"; "Интересното беше различното в начина на преподаване. Полезно за мен беше, че научих много нови думи и сега разбирам много повече";"Курсът беше много полезен – всички разговори – запомнила съм много думи и фрази. Беше нещо ново, интересно и развлекателно. Курсът беше ИНТЕРЕСЕН и в него беше много приятно за стоене".

Инфографика

Увеличаване

Поглед зад кулисите

Погледната отвън, сугестопедията изглежда много забавна – има театър, реквизити, роли и силен смях. Всички пеят, танцуват и разказват за ученето като за цялостно прекрасно преживяване. За хората, които я създават обаче, методът е стъпил здраво върху научната основа на сугестологията и следва научни принципи, определена последователност и ясен план. Импровизацията е на лице, но само от страна на курсистите. Смехът в час е задължителен, но това има определено научно обяснение – мозъкът ни работи по-добре, когато е под влияние на положителните емоции.

А дали сугестопедията би променила училището към по-добро? Отговорът на това намираме в думите на самия професор Лозанов: "Следвай сърцето и използвай мозъка!"