Медитация Изкуството на екстаза Ошо въведение медитацията: изкуството на празнуването
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Свързани:
Вадим Зеланд - Транссърфинг
| 4.
...ИЛИ, БЕЗМЪЛВНА МЕДИТАЦИЯ Въпрос: „Динамичната медитация е много активна, много напрегната. Не може ли човек да влезе в медитация като просто седи безмълвно?" Можеш да навлезеш в медитация само като седиш, но в такъв случай бъди просто седящ. Ако можеш просто да седиш, това се превръща в медитация. Бъди изцяло в седенето; не-движението трябва да е твоето единствено движение. Всъщност, думата дзен произлиза от думата дзадзен, която означава „просто да седиш... без да правиш нищо." Ако можеш просто да седиш - без да правиш нищо с тялото си и с ума си - това ще се превърне в медитация. Но е трудно. Много лесно можеш да седиш, когато правиш нещо, но в момента, в който просто седиш тл не правиш нищо, това се превръща в проблем. Всяка фибра вътре в тялото започва да се движи: всяка вена, всеки мускул, започват да се движат. Започваш да чувстваш леко треперене; ще осъзнаеш много части от тялото си, които никога преди това не си забелязвал. И колкото повече се опитваш просто да седиш, толкова повече движение ще усещаш вътре в себе си. Затова седенето може да се използва, само ако преди това си направил някои други неща. Можеш просто да се разхождаш; това е лесно. Можеш просто да танцуваш; това е дори по-лесно. И след като си правил различни неща, които са по-лесни, тогава можеш да седнеш. Да седиш в позата на Буда е последното нещо, което всъщност трябва да направиш. Никога не трябва да се прави в началото. Едва след като си започнал тотално да се отъждествяваш с движението, можеш да започнеш да се чувстваш тотално отъждествен с недвижението. Затова никога не казвам на хората да започнат като просто седят. Да се започне от началото е по-лесно. В противен случай ще започнеш да изпитваш редица ненужни неща -неща, които не съществуват. Ако започнеш със седенето, ще изпиташ голямо безпокойство вътре в себе си. Колкото повече се опитваш просто да седиш, толкова по-голямо ще е безпокойството ти. Ще осъзнаеш единствено ненормалния си ум и нищо друго. Това ще те депресира; ще се почувстваш разочарован; няма да си щастлив. По-скоро, ще започнеш да се чувстваш ненормален. И понякога наистина можеш да станеш ненормален! Ако направиш искрено усилие „просто да седиш", наистина може да полудееш. Само защото хората не се опитват искрено да го направят, лудостта не се случва по-често. В седяща позиция започваш да разбираш каква голяма лудница е вътре в тебе, че ако си искрен и продължиш, наистина можеш да полудееш. Случвало се е толкова много пъти. Затова никога не предлагам нещо, което може да породи разочарование, депресия, тъга... всичко, което ще ти даде възможност да осъзнаеш своята ненормалност. Може да не си готов да осъзнаеш цялата лудница, която е в тебе. Трябва да ти се даде възможност да разбираш известни неща постепенно. Знанието не винаги е нещо хубаво. То трябва да разкрива себе си постепенно, с нарастването на способността ти да го асимилираш. Започвам с ненормалността ти, а не със седящата позиция. Вземам предвид твоята ненормалност. Ако танцуваш лудешката, в теб възниква противоположното. С помощта на лудешкия танц, започваш да осъзнаваш безмълвната точка вътре в тебе; когато седиш безмълвно, осъзнаваш лудницата в тебе. Обект на осъзнаването винаги е противоположното. Танцувайки лудо, хаотично, с крясъци, с хаотично дишане, отприщвам лудостта ти. Тогава започваш да осъзнаваш една неуловима точка, дълбока точка вътре в тебе, която е тиха и безмълвна, в противоположност на лудостта на периферията. Чувстваш се блажен; в твоя център съществува една вътрешна тишина. Но ако просто седиш, тогава вътрешното е една лудост. Безмълвен си отвън, но отвътре си луд. Ако започнеш с нещо динамично - с нещо положително, жизнено, динамично - ще е по-добре. Тогава ще започнеш да усещаш израстването на една вътрешна тишина. Колкото повече расте тя, толкова по-голяма възможност ще имаш да използваш седящата позиция или легналата позиция - толкова по-възможна ще бъде безмълвната медитация. Но тогава нещата ще бъдат различни, абсолютно различни. Медитативната техника, която започва с движение, действие, ти помага и по-един друг начин. Тя се превръща в катарзис. Когато просто седиш, си разочарован: умът ти желае да се движи, а ти просто седиш. Всеки мускул се върти, всеки нерв се върти. Опитваш се насила да наложиш нещо върху себе си, което не е естествено за тебе. Тогава разделяш себе си на този, който насилва и на този, който е насилван. А в действителност, частта, която е била насилена и потисната, е по-автентичната част. Тя е по-основната част от твоя ум от тази, която потиска и по-основната част няма как да не спечели. Това, което потискаш в действителност, трябва да бъде изхвърлено, а не потискано. То се е превърнало в натрупване вътре в тебе, защото непрекъснато си го потискал. Цялото възпитание, цивилизация, обучение, са репресивни. Потискал си в голяма степен това, което може да бъде изхвърлено от тебе много лесно при едно друго обучение, при едно по-съзнателно обучение. При едно по-добро осъзнаване на вътрешния механизъм на ума, културата може да ти позволи да изхвърлиш много неща. Например, когато детето е нервирано, му казваме: „Не се ядосвай." То започва да потиска гнева. Постепенно това, което е било моментна случка, се превръща в нещо постоянно. Сега няма да изрази яда, но ще остане ядосан. Натрупали сме толкова много гняв от това, което са били само моментни случки. Никой не може да е постоянно ядосан, ако гневът не е бил потискан. Гневът е нещо моментно, което идва и си отива: ако се изразява, след това не си ядосан. Така е с мене, бих позволил на детето да се ядоса истински. Ядосвай се, но с цялата си душа. Не потискай яда. Разбира се ще има проблеми. Ако кажа: „Бъди ядосан", тогава ще се ядосаш на някого. Но детето може да бъде моделирано. Може да му се даде възглавница и да му кажем: „Ядосай се на възглавницата. Бъди агресивен с възглавницата." От самото начало детето може да бъде възпитано по начин, при който гневът просто бива отклоняван. Може да му се даде някакъв обект: може да хвърля обекта, докато гневът отмине. За няколко минути, за няколко секунди, гневът ще се изпари и няма да се натрупва в него. Ти си натрупал гняв, секс, насилие, ненаситност - всичко! В момента това натрупване се е превърнало в лудница вътре в тебе. То е тук, вътре в тебе. Ако започнеш с някаква потискаща медитация (например, с просто седене), потискаш всичко това, не му позволяваш да бъде освободено. Затова започвам с катарзис. Първо, нека потиснатото бъде изхвърлено във въздуха. И когато можеш да изхвърлиш гнева си във въздуха, си станал зрял. Ако не мога да обичам сам, ако мога да обичам само някой, когото обичам, тогава все още не съм зрял. В такъв случай завися от някой друг, дори и затова, да обичам. Някой друг трябва да е налице; тогава мога да обичам. В такъв случай тази любов трябва да е нещо твърде повърхностно. Тя не е моя природа. Ако съм сам в стаята и не изпитвам любов, качеството любов не е проникнало дълбоко в мене; не се е превърнало в част от моето същество. Ставаш все по-зрял и по-зрял, когато си все по-малко зависим. Ако можеш да си ядосан, когато си сам, си по-зрял. Не се нуждаеш от някакъв обект, за да се ядосаш. Затова превръщам катарзиса в началото в необходимост. Трябва да изхвърлиш всичко в небето, в отвореното пространство, без да осъзнаваш някакъв обект. Бъди ядосан, без определен човек, на когото би искал да се ядосаш. Плачи, без да търсиш причина за това. Смей се, просто се смей, без да има нещо, на което да се смееш. Тогава можеш да изхвърлиш всичко натрупано в тебе. Можеш просто да го изхвърлиш! И щом веднъж научиш начина, се разтоварваш от цялото си минало. За няколко секунди можеш да се разтовариш от целия живот - дори и от много животи. Ако си готов да изхвърлиш всичко, ако позволиш на лудостта си да излезе, за няколко мига настъпва дълбоко очистване. След това си очистен: свеж, невинен. Отново си дете. Сега, в своята невинност, можеш да правиш седящата медитация (просто да седиш... или просто да лежиш, или нещо друго), защото сега в теб отсъства лудият, който смущава седенето. Очистването трябва да е първото нещо - катарзиса. Иначе, чрез дихателните упражнения, чрез това просто да седиш, чрез практикуването на асаните (иогическите пози), ти само потискаш нещо. И става нещо много странно: когато дадеш възможност на всичко да бъде изхвърлено навън, седенето само ще стане, асаните сами ще се появят. Всичко ще бъде спонтанно. Може да не знаеш нищо за йогическите асани, но започваш да ги правиш. Сега тези пози са автентични, истински. Носят много по-голяма трансформация вътре в тялото, защото сега самото тяло ги прави. Не ги налагаш насила. Например, когато някой е изхвърлил много неща, може да се опита да застане върху главата си. Може никога да не се е учил да прави сиршасана (стойка върху глава), обаче сега цялото му тяло се опитва да я направи. Сега то е нещо много вътрешно. То се ражда от неговата вътрешна телесна мъдрост, не от интелектуалната, мозъчна информация на ума. Ако тялото му настоява: „Давай, застани върху главата си!" и той го направи, ще се почувства много освежен, много променен от това. Можеш да изпълняваш всяка поза, но аз разрешавам тези пози, само когато те идват от само себе си. Някой може да седне и да запази мълчание в сидхасана (йогическа седяща поза) или в някаква друга поза, но тази сидхасана е нещо съвсем различно. Качеството е различно. Той се опитва да бъде безмълвен, и точно това става. Няма сдържане; няма усилие. Тялото го изпитва в същия този момент. Тоталното ти същество седи. В това седене не съществува разделен ум, няма потискане. Това седене се превръща в разцъфтяване. Трябва да си виждал статуи на Буда, който седи върху цвете - лотосов цвят. Лотосът е само един символ. Той е символ за това, което е станало вътре в Буда. Когато „просто да седиш" ти дойде отвътре, се чувстваш, все едно цветът разтваря листенцата си. Нищо не е било потиснато отвън; по-скоро има един растеж, едно отваряне отвътре. Нещо отвътре се разтваря и разцъфва. Можеш да имитираш позата на Буда, но не можеш да имитираш цветето. Можеш да наподобиш напълно седежа на Буда, дори да седиш по-будистки от самия Буда - но вътрешното цъфтене ще отсъства. То не може да бъде наподобено. Можеш да използваш различни номера. Можеш да използваш различни дихателни ритми, които насила могат да те успокоят, да потиснат ума ти. Дишането може да бъде използвано много възпиращо, защото при всеки различен ритъм в ума ти се появява различно настроение. Не че другите настроения изчезват; те само се скриват. Можеш да наложиш насила всичко върху себе си, Ако искаш да си ядосан, с помощта на определен ритъм на дишане можеш да се ядосаш. Артистите го правят; когато искат да изразят гняв, променят своя дихателен ритъм. Дихателният ритъм трябва да е същият, както когато си ядосан. Забърз-вайки ритъма, започват да се чувстват ядосани. На повърхността се показва гневната част на ума. Затова дихателният ритъм може да се използва, за да се потисне ума, за да се потисне всичко в ума. Но това не е хубаво; това не е цъфтеж. Другият път е по-добър - когато се променя умът и след това, като следствие, се променя дишането. Промяната настъпва най-напред от ума. Затова използвам дихателния ритъм като знак. Човек, който непрекъснато е спокоен, постоянно запазва един и същи ритъм на дишане. Той никога не се променя заради ума. Ще се промени благодарение на тялото - ако тичаш, ще се промени - но неговата промяна никога не се дължи на ума. Тантра2 е използвала много, много дихателни ритми като тайни ключове. В нея в качеството на медитация се допуска дори половото сношение, но с условието, че дишането ви по време на сношението ще остане постоянно - не иначе. Ако умът се намесва в работата, ритъмът на дишането не може да остане един и същ, но ако ритъмът на дишането не се променя, умът въобще не участва. Ако умът не участва дори в такова дълбоко биологическо действие като половото сношение, то той не ще участва в нищо друго. Но вие можете да действате със сила. Можете да седите и насила да поддържате определен ритъм в тялото си, можете да направите от себе си лъжливо подобие на Буда, но вие ще бъдете просто мъртви! Вие ще станете тъпи и глупави. Това се е случвало с толкова много монаси, с толкова много садху. Те просто затъпяват! В очите им изчезва светлината на разума, лицата им стават лица на идиоти, без вътрешната светлина, без вътрешния огън. Поради това, че те така се боят от всяко вътрешно движение, те потискат всичко, включително разума. Разумът е движение, едно от най-тънките движения, затова ако е потиснато всяко вътрешно движение, нарушава се и разумът. Съзнанието не е нещо статично. Съзнанието е също движение - динамичен поток. Така че, ако вие започвате отвън, ако се принуждавате да седите като статуя, вие убивате много в себе си. Първо се погрижете за катарзиса, очистете ума си, изхвърлете от всичко, за да остане пуст и незает -просто проход, в който може да навлезе нещо отвъдно. Едва тогава седенето ще стане полезно, едва тогава мълчанието ще стане полезно, не по-рано. Аз не считам мълчанието само по себе си за нещо ценно. Вие можете да породите мълчание, което да бъде мъртво мълчание. Мълчанието трябва да бъде живо, динамично. Ако „създавате" мълчание, ще станете по-глупави, по-тъпи, по-мъртви. Но, между другото, това е по-лесно и много хора днес с занимават с него. Цялата култура до такава степен е основана върху потискането, че е по-лесно да потиснете себе си още повече. Тогава не ви е нужно да рискувате, не трябва да правите скок. Хората идват при мен и казват: „Дайте ми техника за медитация, която да мога да практикувам в мълчание". Откъде е този страх? Вътре у всекиго има един побъркан дом и все пак те казват: „Дайте ни техника, която да практикуваме в мълчание". Като практикувате в мълчание, вие можете да станете само все по-луди (мълчейки) и нищо повече. Вратите на вашия побъркан дом трябва да бъдат отворени, не се страхувайте какво ще кажат другите. Човек, който се грижи за това, което ще кажат другите (или ще си помислят) никога не може да навлезе навътре. Той ще бъде твърде зает да се безпокои за това, какво казват другите, какво мислят другите. Ако седите мълчаливо, затворили очи, всичко ще бъде добре. Вашата жена или мъж ще кажат, че сте станали много добър човек. Всеки иска да бъдете мъртви. Даже майките искат децата им да са мъртви: послушни, мълчаливи. Цялото общество иска вие да бъдете мъртви. Така наречените добри хора, в крайна сметка, са мъртви хора. Така че, не се грижете за това, което мислят другите, не се грижете за впечатлението, което ще им направите. Започнете с катарзиса и тогава нещо прекрасно може да разцъфти у вас. То ще има друго качество, друга красота, съвършено друга. То ще бъде истинско. Когато при вас идва мълчанието, когато то се спуска над вас - това не е нещо лъжливо. Вие не сте го култивирали. То идва при вас, то се случва с вас, вътре във вас. Точно така, както майката чувства, как вътре в нея се развива детето. Дълбокото мълчание расте вътре във вас. Вие сте забременели с него. Само тогава настъпва трансформацията. Иначе това е просто самоизмама, а вие можете да лъжете себе си в продължение на много години. Способността за това е неизчерпаема. Въпрос: „Но не означава ли медитацията акарма (отрицание на активността)?" Четвъртата степен на Динамичната медитация е точно акарма (не~активност), но първите три степени са активни. Първата, втората и третата степени се състоят от интензивна активност. На първата степен виталното ти тяло2 (твоето дишане) е в интензивно движение, във върховна активност. Когато си във върховна активност във виталното тяло (в своята прана-шарира, в своето дишане), става възможна втората степен: ставаш много активен в своето физическо тяло. На третата степен, след като си бил тотално активен фи-зиологически, става възможно активизирането на менталното тяло. Така в трите тела (физическото, виталното и менталното) създаваш върховна активност, върховно напрежение. Ставаш все по-напрегнат и по-напрегнат. Цялото ти битие се превръща във вихрушка, във водовъртеж. Колкото по-голяма е интензивността му, толкова по-голяма е вероятността да бъдеш релаксиран на четвъртата степен. Четвъртата степен е тоталната релаксация. Това не е правене на релаксация, защото, в действителност, никой не може да практикува релаксацията. Релаксацията може да се появи само като резултат, като сянка на интензивната активност. Да се прави релаксация е противоречие. Всяка практика е практикуване на напрежение. Релаксацията означава непра-вене, а ти не можеш да практикуваш неправенето. Можеш единствено да достигнеш до него, да пристигнеш при него. Само чрез интензивна активност в тебе се създава ситуацията, която те поставя в състоянието на „отпускане", на „носене". Четвъртата степен е акарма. Не правиш нищо: сега ти си. Просто съществуваш в него; няма нищо, което да правиш. Ако нещо става, то просто се случва. Ако нещо продължава да става, то е по самата си природа, не е направено от тебе. Доколкото става дума за тебе, активността е преустановена напълно. Не съществува активност. В това състояние на не-действие (в това акармично състояние), космичното и индивидуалното се приближават. Стават близки: загубват своята идентичност; покриват се взаимно. В тебе прониква нещо космично и нещо от тебе прониква в космичното. Границите стават подвижни и гъвкави. Понякога граници отсъстват и ти изпитваш отсъствието на съзнанието. Не съществуват граници - няма край и няма начало. А понякога границите започват да изкристализират около тебе. Ситуацията непрекъснато се изменя. Понякога има граници, а понякога няма. Но колкото е по-голяма релаксацията, толкова повече ще изчезват границите. След това настъпва един момент, който никога не може да се предвиди. Настъпва моментът, който е моментът на събитието, непричинен и не-обусловен. Накрая настъпва моментът, в който си загубил границите и никога не ги добиваш отново. След това започва да съществува човешкото същество без граници, умът без очертания, съзнанието без ограничения. Това е космическото, това е божественото, това е целостността. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|