Международна икономика
ГЛОБАЛИЗИРАЩАТА СЕ СВЕТОВНА ИКОНОМИКА
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 2. ГЛОБАЛИЗИРАЩАТА СЕ СВЕТОВНА ИКОНОМИКА
2.1. Същност на процеса на глобализация в световното стопанство Глобализацията (Globalization) е такава съществена промяна в света и в живота на обществото, която позволява да се твърди, че става въпрос за цивилизационна промяна. Тя обхваща икономическите, социалните, културните и т.н. отношения. Качествено променя тяхната същност и форми на проява. Глобализацията е процес. Процес, за който има ясни индикатори, но който все още се намира в годините си на зараждане и преход, поради което липсват ясни и точни теоретични характеристики и модели. Глобализацията е закономерен резултат от развитието на МИО и на световното стопанство. От ХVІ до ХVІІІ век световното икономическо развитие се осъществява на основата на териториалните държави. Затова и световното стопанство от края на ХІХ в. се характеризира като комплекс от взаимосвързани национални икономики. Тяхната обособеност е факт, доказван от единния национален пазар (стоков, трудов, капиталов), единната национална финансово-кредитна система, единната макроикономическа политика и т.н. Тези национални стопанства, във взаимодействието си, изграждат общата цялост на световното стопанство. То е интернационално. Основава се на интернационализацията на националните икономики. Тоест интернационализацията е процес, провокиран от развитието на националните стопанства. Но заедно с това, дори и в първоначалните си стъпки, международната икономика не е проста съвкупност от национални стопанства. Тя е самостоятелна структура, относително обособена от образуващите я национални икономики. Точно това обуславя обратното взаимодействие между световното стопанство и националното. Обуславя въздействието на световното стопанство, чрез МИО, върху националното, в резултат на което неговите национални характеристики все повече отслабват. Така тези два взаимнопротичащи процеса повишават равнището на отвореност на националните икономики. Световното стопанство се изгражда все повече не от затворени национални стопанства, а от отворени икономики, с висока степен на взаимовръзка и взаимозависимост в общото си развитие. Постепенно то става една цялостна възпроизводствена система, а не комплекс от взаимосвързани национални стопанства. Съвременната световна икономика загубва характеристиката си на междунационална. Националните стопанства, независимо че запазват обособеността си и все още са главният елемент на световното стопанство, започват да изгубват националната икономическа хомогенност, националния интегритет на стопанството и на възпроизводствения процес. Затова понятието “национална икономика” днес има, все повече, относителен смисъл, постепенно се превръща в статистическа нереалност. Но въпреки това дори и най-крайните либерални схващания не са в състояние да отричат напълно националната икономика. Интензивността на връзките между националните стопанства, динамиката на въздействие на световното стопанство върху националното са особено големи към края на петдесетте, началото на шестдесетте години на ХХ век. Това ускорява процеса на разрушаване на националните прегради и на създаване на интернационално единно производствено, търговско, финансово и т.н. пространство. Интернационализацията се превръща в глобализация. От друга страна, глобализацията се оказва повратен момент в интернационализацията на човешката дейност. Тя е процес, който преобръща представите за световното стопанство. Глобалистичното задълбочаване на икономическата взаимозависимост не познава национални, икономически, политически граници. Дори се счита, че националните граници оскъпяват международния икономически процес. Световното стопанство става надтериториално, наднационално, космополитично. Така икономическата глобализация би могла да се разбира като засилване в световен мащаб на взаимодействието и взаимозависимостта между икономическите субекти, което обвързва съвкупността от икономически дейности в единно цяло в границите на световното стопанство. Светът става икономически все по-взаимозависим, в резултат на което се изгражда единно световно икономическо пространство. Симптомите на глобализацията са особено красноречиви през 70-те 80-те години на миналия век, когато се осъществява така нареченият глобален икономически бум. Те могат накратко да се свържат с това, че: Производственият процес все повече се превръща в глобален. Потвърждават го транснационалното вътрешнофирмено производство, регионално обособените възпроизводствени процеси, динамично развиващото се международно промишлено коопериране и т.н. Националният възпроизводствен процес е силно зависим от производството в другите страни. С разширяването на световните производства и изграждането на световните производствени мрежи, националните започват да губят своето значенияе. Констатира се, че глобалното производство стимулира ефективното използване на световните ресурси, в резултат на което се повишава равнището на националното и на световното производство. В глобализиращото се световно стопанство капиталът няма определено местопребиваване. Той се превръща в глобален и адекватно съответства на своята изначална космополитична същност. Мястото и времето за неговото инвестиране се определя от конюнктурата на глобалните икономически процеси, което конкретизира стремежа за глобално извлечени изгоди. Финансовите потоци приемат характеристиката на глобални. Те се осъществяват на глобални финансови (валутни, капиталови, кредитни) пазари, необвързани директно с националната финансова среда и в голяма степен движещи се извън контрола на националните правителства. На единния глобален финансов пазар участват привидно национални икономики и привидно национални икономически субекти. Той е залят от виртуални пари в ликвидни, портфолио инвестиции и претрупан с огромни спекулативни сделки. Глобалните пазари (стокови, финансови, трудови и т.н.) са съществена характеристика на глобалната световна икономика. Може да се твърди, че икономическата глобализация представлява процес на по-пълно сливане на пазарите в световната икономика. Националните пазари вече не съставят съвкупността на световния пазар, те са елемент и интегрални звена на глобалния световен пазар. Върху тях оказват влияние глобално формираните международни цени. Националната ценова структура е зависима от тях. Глобалните пазари формират и процеса на глобалната конкуренция. Затова стратегическа цел на всяка фирма е глобалната конкурентоспособност. Защото е безспорно, че нейното оцеляване не зависи от националните критерии за конкурентност, а от съответствието й на определените от световните лидери стандарти. Така глобалните пазари реализират процеса за глобално преследване на печалба. Наличието на глобални пазари съответно определя необходимостта от глобалната стратегия на СТО за либерализиране на международната търговия. Глобалната световна икономика се идентифицира и със синхронизацията на стопанския цикъл и формирането му като световен. В глобалното световно стопанство МИО съществено се променят и играят ролята на съвършени трансмисии на циклични колебания. Такива са международното разделение на труда, динамиката на международната търговия, миграцията на работната сила, ТНК и преките външни инвестиции и т.н. Всички те безпроблемно осъществяват международното пренасяне на циклични колебания от една икономика в друга и изравняват националните стопански конюнктури. Така фактически се осъществява единна световна циклична динамика. Съвременната инфлация също притежава характеристиките на глобална. И това е така, защото силно обвързаните икономически процеси в глобалното стопанство спомагат бързото й пренасяне от една страна в друга. Интернационализацията на инфлационните процеси се стимулира от динамиката на външната търговия, от процесите на единния валутен пазар, със свободно плаващите валутни курсове, от взаимозависимите ефекти на една национална парична политика върху икономиката на друга страна и т.н. Краткото изброяване на индикаторите на глобализиращото се световно стопанство е достатъчно за констатацията, че съвременният бизнес има планетарно измерение. Все по-трудно става на съвременните компании да определят своите мащаби в национални граници и в структурата на националната икономика. Все повече техните бизнесрешения са глобално мотивирани. Националните икономики, силно зависими в глобалното стопанство, се превръщат в негови интегративни елементи. Така са проявява процес, с който престава да съществува разлика между вътрешна и външна макроикономическа политика, с който все по-настойчиво се налага наднационална синхронизация на икономическата политика. Икономическото благосъстояние в отделните страни все повече е зависимо от глобализиращите се световни икономически процеси и все по-малко зависи от национални обстоятелства и политически решения. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|