Тема 1 Същност, предмет и задачи на регионалното развитие. Понятия регион, район, регионализация и регионализъм

              Същност на регионалното развитие:

              Процес на постоянни социални промени, способстващи за трайното и устойчиво развитие на общността в конкретен регион. То предполага протичането на многосекторен и сложен процес, свързан с определени цели: икономически растеж, устойчиво развитие, социална интеграция, задоволяване на основните нужди, качество на живота, регионална автономия, ООС.

Регионалното развитие се осъществява на две допълващи се нива:

                            →Развитие на региона като такъв:

                                          *засилване на автономията по отношение на вземането на решения – с цел постигане на свой стил и схема на развитие;

                                          *все по-големи възможности за задържане и реинвестиране на излишъка от капитал в региона, за да се подобри разпределението на доходите и да се осигури все по-голямо участие във вземането на решения, свързани с развитието на региона;

                                          *все по-устойчиво социално и териториално равновесие в разпределението на полезните резултати от икономическото развитие на региона;

→Развитие на регионалната система, обхващаща цялата страна.

Регионалното развитие няма да засяга територията като обект, а обобщени части от нея.

РР се изразява в общия ефект или резултатите от взаимодействието между различните обекти на човешката дейност и обществените взаимоотношения, произтичащи от териториалното им разположение. То се оценява и анализира спрямо въздействието върху усвояването на пространството от страна на частните и специализираните структури, формиращи регионалните системи.

РР има за предмет проблеми, които са частни, специални (секторни) и общи (интегрални).

Непрекъснат процес, чрез който открояваме жизнеността, функционирането, предвиждането и оптимизирането на регионалните системи и пропорции.

В пространственото развитие на територията се забелязват големи регионални несъответствия, при които трябва да се провежда регионалната политика. Тези неравенства са важен проблем на РР, защото очертават водещите структурни процеси, с които може да се определи поведението на РР.

Чрез политиките за РР може да се намери баланс в развитието на националната територия и така на практика да се защитят националните интереси с отчитане на интересите на териториалните общности на различните нива.

Проблемите на РР в териториалните системи имат интегрален и функционално-структурен разрез.

Провеждането на политика за РР освен равновесно развитие на националната територия има и своето социално измерение.

РР характеризира схемата или модела на развитие на страната като цяло. Това предполага значително ниво на децентрализация. Политико-териториалната децентрализация и РР са неразривно свързани.

По смисъла на ЗРР „ РР е процес на постигане на устойчиво и балансирано развитие чрез насочване на ресурси, инфраструктурно изграждане и икономически дейности в определени райони.”

Политиката за РР е елемент на структурната политика, осъществена чрез целенасочени, планово и финансово осигурени въздействия на държавата и общините върху РР.

Процес на формиране и осъществяване на политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на административно-териториалните единици, обединени в райони за планиране на територията на Република България.

Опит за противодействие на натиска, който оказва глобализацията.

Задачи на РР:

единен подход за планиране и програмиране;

концентрация на ресурсите;

допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с ресурси от частни източници и от международни финансови институции;

междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката;

съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;

партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката.

Регион:

Събирателно понятие, което е синоним на район.

Конкретна териториално-административна единица, пространство, което е обособено на базата на общия интерес.

Негови характеристики са териториални, административни, икономически, политически, етнически, исторически и т.н.

Регионът е продукт на исторически събития и може да бъде открояван от останалите териториални единици, дори и ако в наши времена липсват вътрешно-регионални връзки, които да поддържат неговата цялост.

Резултат от съчетаване на различни концепции за пространството, територията, политиката, социалното взаимодействие, икономическото пространство. Разглежда се не само като институционална система, но и като система за социално и икономическо взаимодействие. Може да бъде разгледан както от икономическа така и от географска гледана точка. От географска гл.т. регионът може да бъде обусловен от особеностите на релефа.

Всеки регион се оформя под въздействието на фактори на разположението някои, от които са природни, други са свързани с човешката дейност, трети са със смесен характер. Всички тези елементи определят икономическия потенциал на региона и са предпоставка за неговото развитие.

 В хартата на Конгреса на местните регионални структури в Европа, понятието регион се дефинира като „административна власт на ниво непосредствено под националното правителство, който притежава собствени функции в управлението и органи назначени чрез избори.”

 Съветът на Европа и Асамблеята на европейските региони дефинират понятието регион като „териториален израз на публичното законодателство на равнище непосредствено под националното, което притежава политическо самоуправление, като по този начин се създава категоризация, която отразява развиващите се региони в Европа действително.”

Регионът позволява да бъде разгледан в две основни измерения – пространствено и социално-икономическо. Социално-икономическото измерение се проявява на две равнища – функционално и институционално. Тези равнища могат да бъдат разглеждани и като степени за обособеност на регионите като пространственото равнище е най-ниската степен.

 Пространственото измерение:

                            *регионът се намира между националното и местното равнище и е сцена за интервенция от страна на агенти от всички равнища – национално, местно, регионално и наднационално;

                            *пространствеността е пряко свързана с административния характер на регионите, не само в чисто географски смисъл;

                            *територия, която е обособена по няколко начина или която е определена най-малкото като пространство;

                            *пространственото равнище на понятието регион е база, около която се оформя останалото разбиране за него;

                            *пространственото дефиниране на понятието регион често се оказва най-проблемното тъй като липсва критерии или общоприето разбиране за мащаба на регионите;

                            *регионът очертава едно междинно пространство, по-голямо от пространството, определено от местните връзки; междинно пространство, което от своя страна също се интегрира в други по-големи пространства – национално или международно. Или пространствените измерения на понятието регион са изключително широки. Те варират от община, дори от малка територия, до цели континенти

 Социално-икономически измерения на понятието регион:

                            *освен като пространствено понятие регионът може да се разглежда от гледна точка на неговите социални и икономически функции. В самото социално икономическо измерение на региона могат да бъдат откроени две равнища – чисто функционално и институционално;

                            *функционалното равнище може да се разглежда като по-ниско равнище на обособеност на регион, ако приемем, че то се свежда само до социалното и икономическото взаимодействие на дадена територия. От функционална гледна точка регионът е пространство за взаимодействие между различни сили и тъй като самият регион често е слабо институционализиран. Той се превръща в арена на конкуренция между тези сили. Регионът е функционално пространство, единица характеризираща се с връзки между икономическите субекти в него, както и с връзките, които тези икономически субекти поддържат с партньори от други региони. Регионът представлява група от държави, които са обединени, както чрез географски връзки, така и чрез степен на взаимосвързаност.

                            *институционалното равнище на понятието регион, включва предходните две нива, но освен това отразява и институционалната структура, която се е оформила на дадена територия. На институционално равнище съществуват административни механизми, които задават, изпълняват и координират, конкретни политически свързаности с регионалното развитие и управление. Институционалното равнище допълва функционалното, тъй като дава повече възможности за решаване на регионални проблеми с по-широк поглед върху тях. Връзката между регионалната централна власт в една държава се осъществява предимно на институционално равнище. На това равнище регионът може да бъде разгледан като обект и субект на икономическата политика. Институционалното равнище е полето, на което се осъществява европейската регионална политика.

 Представата за понятието регион може да бъде задълбочена чрез някои класификации на регионите. Така например Бьорн Хетне определя степени за регионалност - йерархична структура за представата за регион. Под така наречената регионалност се разбира силата и интензивността на връзките в даден регион. Колкото по-висока е степента на регионалност, толкова по-отчетлив е регионът като икономически и политически агент. Степените на регионалност са 5:

                            *Регионът като социална система – тази степен може да се смята за първата, която благоприятства регионализацията, макар и само на равнище координация между отделните страни. Според Хетне пример за подобни региони са Балканите и Източна Азия.

                            *Регионът като арена за трансгранично сътрудничество, включително икономическото, политическото и военно сътрудничество.

                            *Регионът като гражданско общество – той улеснява или насърчава социалното общуване и уеднаквяването на ценностите.

                            *Регионът като активен субект – той има ясно определена идентичност, способност за действие, легитимност и структури за вземане на решения.

От структурна гледна точка, регионите в света могат да бъдат категоризирани в три групи:

                *основни региони;

                            *периферни региони;

                            *междинни региони;

Критериите за обособяване на регионите са свързани с икономическата динамика и политическата стабилност. Освен това регионите не са постоянни структури. Те се променят заедно с промените в условията.

Регионите в Европа могат да бъдат третирани като всички други, но не и като чисто географски понятия. На европейския континент в по-голяма степен, отколкото на всеки друг континент, регионите са резултат от сложното взаимодействие на политически, етнически, икономически и културни фактори. Те са резултат от въстания, военни конфликти, мирни спогодби и т.н.

Категоризацията на регионите на Европа може да бъде разгледана на различни равнища – мезорегион - големи региони, които обединяват няколко държави на равнище регион в рамките на една страна. Еврорегионите биха могли да бъдат класифицирани на базата на различни критерии, например БВП на човек от населението, демографски характеристики, инвестиционна привлекателност, икономически профили и т.н.

При класификацията на регионите в ЕС и по принцип, включително и на равнище държава са възможни два подхода:

                            *Нормативен – израз на политическа воля, техните организации се определят въз основа на задачите, възлагани на териториалните общности, брой на жителите, необходими за ефективно и икономическо изгодно изпълнение на тези задачи, както и в зависимост от културни, исторически и други фактори.

                            *Функционален (аналитичен) – определя се в зависимост от определени характеристики, те представляват зони, групирани по географски признак (надморска височина, почви) или по социално-икономически признак (хомогенност, допълняемост, поляризация на регионалната икономика, демографски характеристики, региони със застаряващо население и т.н.).

Нормативният подход при определяне на европейските региони – NUTS. Необходимостта от натрупването на съответните статистически данни за Европа. Номенклатурата на NUTS се основава на три основни принципа:

                            *Отчита институционалните разделения – тя се основава предимно на институционалното разделение на държавите-членки на ЕС, т.е. нормативен подход.

                            *Отчита регионалните единици от общ характер - за някои държави-членки се използват териториални единици на основата на различни сфери и дейности (например минни региони, селскостопански региони) и се стреми да отразява регионалните единици от по-общ характер.

                            *Номенклатурата NUTS представлява класация с три йерархични равнища. Тя разделя всяка държава на три равнища, като в някои случаи това разделение се основава на съществуващи структури, а в други се налага изкуствено създаване н липсващото равнище. Регионите от равнище 1, представляват относително големи единици.

  Номенклатурата има три основни цели:

                            *Да спомага за събиране, обработване и хармонизация на статистическите данни на равнище регион за ЕС.

                            *Да осигурява необходимите, съпоставими данни за социално-икономическия анализ на регионите.

Също така става ясно, че равнището, което съответства на първото трябва да бъде използвано за анализ на проблемите на регионалната общност на трето ниво, което обхваща най-общо региони, които са прекалено малки за комплексен икономически анализ. Те обаче могат да бъдат използвани за установяване на конкретни проблеми или за по-точно определяне на мерките, които трябва да бъдат взети за решаване на един или друг проблем.

                            *Да се определят границите за прилагане на РП-и на ЕС.

 Европейските региони могат да бъдат анализирани на базата на различни критерии и съответно са възможни множество класификации. Функционалните класификации могат да отчитат социални, икономически, демографски и други критерии. Необходимо е да се подчертае субективността на функционалния подход. При определяне на регионите се изхожда от нуждите, целите и задачите, за които ще се използва класификацията, тъй като в зависимост от тях се извежда водещ критерии.

Насоки и пространствени политики:

                            *Развитие на полицентричните и балансирани, урбанистични системи и засилване на партньорството между градските и селските райони, за да се създаде нова връзка между градското и селското развитие.

                            *Насърчаване на интеграционната концепция за транспорт и комуникации, която подкрепя полицентричното развитие на територията на ЕС, така че да се осигури постоянен достъп до инфраструктурата и знанието.

                            *Разумно управление на природното и културно наследство, което да спомогне за запазване на регионалните идентичности и културно многообразие в условията на глобализационните процеси.

               Седемте критерия, по които се прави териториалната диференциация на територията на ЕС са:

                            *Географско положение – относителното местоположение на даден район в континентален, транснационален или регионален контекст;

                            *Пространствена интеграция – изразява възможности за икономическо и културно взаимодействие в рамките на даден регион и между регионите. Тя може да бъде показателна за готовността на регионите да си сътрудничат за равнището на свързаност на транспортните системи. Пространствената интеграция се влияе пряко от наличието на ефективните административни структури, физическа и функционална доплълняемост между отделните региони и липсата на културни и политически противоречия.

                            *Икономическа мощ – в пространствен контекст тя изразява относителната икономическа ситуация, ситуация в град или област (в международен, национален или регионален план), способност да се поддържат и подобряват състоянието. Висока и устойчива икономическа мощ, означава най-малкото доход на човек от населението над средния, равнище на безработицата под средната, продуктивна, печеливша и диверсифицирана секторна структура, потенциал на интензивните търговски връзки с други региони и т.н.

                            *Природни богатства – този критерии обхваща характеристиките на екосистемите, тяхната относителна важност, устойчивост, обем или уникалност.

                            *Културни богатства – тяхната относителна важност, устойчивост, мащаб или уникалност.

                            *Натиск (интерес) към използването на земята – например в районите на големите градове, докато в други райони търсенето може да бъде по-малко от предлагането и те са застрашени от обезлюдяване.

                            *Социална интегрираност – изразява равнището на взаимодействие между различните социални групи, които могат да бъдат обособени по признак възраст, доходи, образование, език, култура, националност.

Основните критерии за диференциране на регионите са брой на жителите на регионалния център и гъстота на населението в регионите. По тези показатели регионите могат да бъдат определени като:

                            →агломерационни

                            →урбанизационни

                            →селски

Тази класификация е комбинативна, тъй като се вземат под внимание следните характеристики, при очертаване на регионите

 Регионите в Европейската общност се обособени по следния начин:

                            *Региони с проблеми на международно равнище – териториално обхващат големи национални области и цели държави – Гърция, Португалия, Мецоджорно (южната част на Италия), новите германски провинции.

                            *Национално определени региони – елемент от управленската структура в отделните страни, имат значение за развитието на пространственото планиране и трансгранично регионално сътрудничество.

                            *Функционални региони – определени са според равнището на социално-икономическото развитие (депресивни, индустриални, изостанали аграрни, периферни региони и т.н.).

 

Район за планиране – част от територията на страната, включващ определен брой съседни области.

                            *всички имат териториални аспекти;

                            *имат пространствено измерение – връзка между природната среда и човешката дейност;

                            *резултат равен на промяната;

Разлики:

                            *в обхвата;

В много страни с развитието на процеса на децентрализация и със задаването на нови реалности става все по-необходимо да се реши проблемът с изграждането на звена на междинно ниво (региони) между централната и местната власт. Точно по този начин започва процесът на регионализация на страната, при различни схеми и под различни форми в различните страни.

Свързва се с икономическия аспект за повишаване степента на развитие на региона.

Процесите, които обобщават регионализацията могат да започнат от процеси на прилагане принципите и правилата за административно деление на страната и се свърши с процеса на обособяване на културни територии.

Регионализация е и практическото прилагане на РП.

Често се свързва с глобализацията, тъй като глобализационните процеси се не рядко се вземат за отправна точка при провеждането на РП на ЕС.

Под регионализация се разбира най-общо делегирането на права на отделните териториални единици.

Конкретни икономически процеси, като териториалната близост не винаги е водещ критерии, произтича до голяма степен от многообразието на понятието регион.

В зависимост от географския обхват – терминът регионализация служи за обозначаване на процеси, свързани с регионите в рамките на дадена страна, като може да става въпрос за териториално административна единица или за пространство, чийто граници се задават от определена културна, етническа, икономическа или дори политическа идентичност.

В зависимост от обхвата на процесите, които обозначава - регионализацията може да се свърже и с процесите, които протичат в рамките на група.

В глобален мащаб териториалната регионализация се използва за характеризиране на част от процесите, които протичат в международното икономическо сътрудничество.

Не рядко регионализацията се свързва с административно-териториалното деление на страната, с критериите, по които то се прави, с целите, които то трябва да постигне, с институциите, които въвежда. Като регионализация понякога се определят и мерките, които си поставя регионалната политика на една държава.

Регионализация могат да бъдат наричани и процесите, които се извършват в икономическото развитие, даже и на някоя малка община и има две основни измерения, и двете измерения се определят от конкретни, чисто взаимосвързани процеси на институционализиране, а понякога и на конституционално строителство:

                            *територия - характеризира се с пространствена форма, която е очертана от граници.

                            *компетенция – преразпределение на компетенции с различна степан на съсредоточеност на власт.

Процес, чрез който се извършва изграждане на капацитет за автономни действия, чиято цел е да се насърчава дадена територия чрез мобилизацията на нейната икономическа структура, а в някои случаи на местната идентичност и местната, и регионална солидарност, ако има такава, както и чрез развитие на своя потенциал. Този процес може да се извършва с помощта на вече съществуващи институции или с помощта на ново териториално деление, чиято цел е да отговори по-добре на поставените задачи. Той винаги се предопределя от ограниченията, поставени от политическата и институционална рамка, чиято еволюция може да зависи от други цели.

Регионализацията изразява и засилва промените във функциите на териториалните институции на междинно равнище. Регионализацията съответства на поемане на институционална отговорност за интересите на региона, които са свързани с насърчаване на неговото развитие. На първо място в социално-икономически план, а също така в някои случаи и културен и политически.

Емпиричен процес, който води до модели на сътрудничество, интеграция, взаимна допълняемост и сближаване в рамките на дадено транс-географско пространство.

 В икономически план регионализацията може да бъде разгледана като процес на концентрация на стопанска активност в една относително хомогенна среда в териториален план, което води до определена цялост на региона и относителната обособеност на други региони.

Границите на понятието регионализъм:

                            *Федерализмът не е форма на регионализация – федералната държава е средство за организиране на държавата, чието структури и функции могат да бъдат засегнати от различни форми на регионализация.

                            *Регионализацията не винаги е хомогенна - в рамките на една държава, могат да се наблюдават различни форми на регионализация, в зависимост от проблемите, които трябва да бъдат разрешени.

                            *На регионализацията не трябва да се гледа като на нещо статично, нито като на процес на институционална еволюция.

                            *Не могат да бъдат изведени единни критерии, чрез които да се направи класификация на регионализацията във всичките й проявления.

                            *Петте вида регионализация принципно обозначават отдалечаване от централната власт, но това твърдение не бива да се абсолютизира, тъй като централната власт запазва ролята си в регионализацията и регионалното развитие.

Регионализацията трябва да бъде разглеждана като подход към регионалните въпроси, така както го разбира централната власт и не представлява задължителна децентрализация.

Ян Пронг разглежда регионализацията като „регионален отговор на глобализационната политика, реакция на глобализацията на пазара.”

Новият регионализъм, който от части бе разгледан при изясняване на понятието регионализъм, се проявява в условията на многополюсен световен ред, за разлика от стария регионализъм, утвърден при двуполюсния модел на световен ред. старият регионализъм обръща повече внимание на взаимодействието в рамките на региона, докато новият регионализъм е по-екстровертен и се интересува в по-голяма степен от връзката между региона и останалия свят. Новият регионализъм включва – икономически, социални, политически и културни аспекти и отива далеч отвъд свободната търговия. Той е свързан с глобализацията и трябва да бъде разгледан като концепция за световен ред, тъй като всеки процес на регионализацията в една част от света дава отзвук в други региони, като по този начин оформя начина, по който се организира новият световен ред.

Регионализацията на националната територия има определящо и основополагащо значение за провеждане на РП чрез регионално програмиране и планиране. Прилагат се два подхода в европейската практика:

                            *проблемно райониране – за постигане на балансирано регионално развитие при което се определят райони за целево въздействие. Това е свързано със съществуването на структурни проблеми. Към проблемните райони у нас принадлежат следните: райони в демографски срив;райони в дългосрочна и висока безработица; райони в индустриален упадък; райони с аграрна структура; планински, периферни и гранични региони; райони с екологични проблеми. При проблемното райониране се използват повече елементи.

                            *функционално райониране – основава се на концепцията за поляризирано пространствено развитие, при което се разкриват централни и периферни райони. За тяхното отделяне значение има концепцията за централните места.

Регионализъм:

Свързва се с политическите аспекти на регионалното сътрудничество. Политическо явление, като на провеждане на политика за насърчаване на регионализацията. Теоретична схема, чрез която се създават основните принципи на регионализацията.

Регионализмът е общото явление и идеология на регионализацията и обхваща теоретичната рамка на регионализацията.

Процес на равнище международни отношения, и се свързва с политическо-икономическото сътрудничество в международен план.

 Някъде регионализмът е чисто политическо явление, другаде включва и икономически процеси, а някои автори твърдят, че към регионализма могат да бъдат причислени и социални и културни процеси.

Синоним на регионална политика и икономическа интеграция, и сътрудничество.

Политика, чрез която държавите и други участници в международните процеси, могат да си сътрудничат и да координират стратегиите си в рамките на даден регион.

Задача на регионализма е постигането на общи цели и насърчаване на тяхното изпълнение, в една или няколко области.

 В областта на сигурността регионализмът се проявява чрез организации като НАТО и Варшавският договор. В икономическата сфера най-ярките прояви на регионализма са Съветът за икономическа взаимопомощ и Европейската икономическа общност.

Регионализмът е процес на задълбочаване на международните икономически интереси, който от своя страна обхваща търговията, инвестициите, сигурността, демократичното развитие и човешките права, пазарния достъп, стремеж към засилване на международните връзки, икономически растеж и развитие и т.н.

Процес, протичащ отгоре-надолу, който включва определени искания и различни форми за натиск. Тези искания могат да бъдат във връзка с проблеми на културата, с въпроси за повече независимост, със социалните приоритети, както и от различно икономическо естество. Регионализмът също така може да бъде и свързан с оказване на натиск върху централната власт за повече демократични промени и за по-голямо участие на регионалните структури във властта. Освен това натискът отдолу-нагоре може да бъде предизвикан от кризи в традиционните икономически сектори. По време на такива кризи регионите се мобилизират, за да привлекат вниманието на централната власт към проблемите, които засягат местното население.

Идеология и политическо движение, което препоръчва регионите (или по-точно регионалните елити) да извършват по-силен контрол върху политиката, икономическите и социалните дейности на тяхната територия.

Регионализмът като политическо явление се проявява под различни форми, които не се свързват с конкретна политическа идеология и могат да бъдат открити във всички нюанси на политическия спектър.

 

Регионализмът като опорна точка за дефиниране на регионализацията:

Регионализацията и регионализмът са две понятия, които често се разглеждат свързано. Някои автори очертават ясни различия между тях, а други обобщават явления и процеси свързани с тях и могат да използват. Нещо повече – някои автори разглеждат регионализацията и регионализма като синоними.

                            *Към първата група са тези автори, които гледат на различията между двете понятия като технически, т.е. регионализацията и регионализма обозначават аспекти на едно и също явление.

                            *Втората група разглеждат регионализацията и регионализма като две различни явления, макар и свързани помежду си.

Необходимо е да се отбележи, че не съществува ясно и общоприето разграничение между тези две понятия. Някои автори разглеждат регионализма като статично понятие, предимно като концепция нещо, което почти не търпи промени. А други пък го разглеждат като динамично понятие, т.е. подлежи на промени и развитие.

Основното различие между регионализацията и регионализма е, че регионализмът е или политика, или проект, а регионализацията е едновременно процес и проект. В по-тесен смисъл регионализацията е концентриране на дейности на регионално равнище. Регионализацията способства за оформяне на регионите като по този начин благоприятства за създаване регионални групи и организации.

Някои автори правят разграничение между регионализма и регионализацията основно в зависимост от посоката, в която двата процеса се проявяват. В този случай регионализацията се разглежда като политика на централната власт за регионите, а регионализмът като политически натиск, който регионите оказват на централната власт (например М. Кийтинг разглежда регионализацията като държавна политика, като процес отгоре-надолу, докато регионализмът представлява политически искания и е процес отдолу-нагоре).

Допирните точки между регионализация и регионализъм могат да бъдат търсени във връзка с разбирането на регионализма като процес на задълбочаване на икономическата интеграция на регионална основа. Това тълкование на понятието регионализъм го прави до голяма степен синоним на понятието регионализация.

Нео-регионализмът е породен от промяната в мащаба на публичното действие в услуга новата международна икономическа среда, особено с оглед на големия европейски пазар, както и от важността отдавана на териториалната парадигма в публичната дейност, в новия контекст. Именно това разбиране за нео-регионализма го доближава до тълкуванията, които дават редица автори за процеса регионализация).