Международно частно право

МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО

I.Същност на частноправните отношения с международен елемент

Към международните отношения се отнасят междудържавните – предмет на МПП, но не се изчерпват с тях. Една друга категория международни отношения се пораждат и развиват между физически и юридически лица от различни държави, или между физически и юридически лица от една държава и една чужда държава. Те надхвърлят пределите на суверенитета на една държава и навлизат в пределите на суверенитета на друга.

Тези международни отношения се наричат международни частни правоотношения в широк смисъл. Отношенията, развиващи се в международния граждански и търговски обмен са тези, от които се интересува МЧП.

Частните правоотношения се основават на принципа на равнопоставеност и към тях се отнасят всички въпроси засягащи личният статус на правните субекти /лични права/. Те образуват ядрото на МЧП. Наред с тях МЧП обхваща и всички частни правоотношения в областта на Търговското, Семейното, Наследственото и Трудовото право.

Специфичната особеност на тези отношения, налагаща извеждането им от сферата на уредба на Вътрешното право и отнасянето им към МЧП, може най-общо да се определи като наличие на чуждестранен елемент.

По повод на субектите, международният елемент идва в резултат на някой от техните признаци: гражданство, местожителство, постоянно местопребиваване, седалище… Когато един договор, или брак, е сключен между лица, граждани на различни държави, се засяга и правният ред на повече от една държава, което е основание за всяка от засегнатите държави да претендира за прилагане на нейната правна уредба.

Проявата на международния елемент може да е в резултат на местовъзникването на юридическия факт или правоотношението – например сключен е брак в чужбина пред компетентен чуждестранен орган от български граждани. /В МЧСП е прието формата на брака да се подчинява на lex loci celebrationis, които в някой случаи се намесва и по отношение материалните условия за действителност./ Или местоизпълнението по един договор може да бъде уговорено в държава различна от тази на сключване. /Оттук ще се приложи lex loci solutionis./

Накрая относно правоотношенията, възникнали по повод на вещи, също може да се срещне международен елемент. Общоприето е статуса на недвижимите вещи да се определя от закона на държавата, където се намират.

Международният елемент може да засегне, са се прояви в един от съставните елементи на правоотношението. В някой случаи няколко елемента на едно правоотношение могат да бъдат засегнати – свързани с повече от една държава. Възможно е едно частно правоотношение да е възникнало като чисто вътрешно, но в хода на своето развитие да се превърне в такова с международен елемент. /Например една промяна в гражданството на един от родителите ще внесе изменения в семейното правоотношение./

Използването на термина “елемент” е условно – това е по-скоро белег, характеристика на елемент от частното правоотношение. И този белег е връзката на правоотношение с повече от една държава.

Следователно МЧП е съвкупност от правни норми, прилагани към физически и юридически лица в международните отношения.

1)Най-старото становище изхожда от разбирането за строго териториално действие на националното право и в случаите с международен елемент се налага екстериториално действие, което се осигурява от МЧП. /Феликс, Контуци, Асер/

2)Субектите придобиват права въз основа закона на една държава, но имат интерес същите права да се признават и в други държави – право на собственост, брак и т.н. МЧП трябва да осигури екстериториалното признаване на придобити в чужбина права. /Глюк, Дайси/

3)По повод на частни правоотношения с международен елемент възниква конфликт, който е между суверенитети и МЧП следва да разреши стълкновения между разнодържавни суверенитети по повод частни права и интереси.

4)При възникване на частни правоотношения с международен елемент се поражда стълкновение между законите на заинтересованите държави. МЧП идва за да уреди това стълкновение. /П.Вут, Роденбург/

В нашата доктрина тази концепция се поддържа от Ж.Сталев. 1959г заедно с А.Ангелов – те разделят отношенията на местни, публични и международни. По отношение на последните поведението на дадена държава може да бъде различно: или да ги подчини на собственият си правен ред, или да ги предаде на чужд. Функцията на МЧП е да отграничава действието на правопорядъците на отделните държави. И днес Сталев твърди, че нормите на МЧП определят действието на гражданскоправните норми в пространството и спрямо лицата. Спрямо международните отношения функцията на МЧП се състои в това да предпази субектите на правоотношенията от нежелани последици при стълкновението на закони. Следователно МЧП разрешава стълкновения между закони.

1)Основна черта на правото е да урежда обществени отношения и това е общо за всички правни отрасли. Колизионната функция отрича регулативната, което означава отричане регулативният характер на цял отрасъл. А това е невъзможно.

2)Колизионната концепция извлича позиции от твърдението, че МЧП се състои само от отпращащи норми, а своевременно са се появили и материални норми. Такива се създават дори с международни договори.

3)И двете концепции са съгласни, че МЧП урежда обществени отношения на равнопоставеност с преимуществено имуществен характер. Следователно МЧП може да си служи с методите на Частното право, а международният елемент следва да се търси в посока на използване съгласуваната роля на държавите за уеднаквена уредба на отношенията.

Според Зидарова отговорът на въпроса за функцията на МЧП следва да се търси в единство с неговият предмет:

Налице са частни правоотношения с международен елемент, които се увеличават количествено и качествено. Всички те са първопричина за възникване на МЧП.

На второ място тези отношения се нуждаят от специална уредба. Никоя държава не пренебрегва международният елемент – дори се сключват специални международни договори и се създават специализирани международни организации за уреждане на отношенията.

На трето място държавите самостоятелно или чрез международни договори прилагат или материалноправният метод или стълкновителният, познати и на ВП, но тук международният елемент се проявява при отпращане към едно чуждо право. Според Зидарова, всички норми на МЧП, независимо от техният вид, имат като крайна цел уреждане на съответните обществени отношения, макар присъствието на регулативната функция да е различно. /Най-силна е проявата на регулативната функция при материалните норми с пряко действие, а най-слабо при отпращащите норми ./ Пример за това е отношението между чл. 193 ЗЗД и чл. 36 ВК’80, където според Зидарова единствената разлика в уредбата е, че първият текст регулира вътрешният обмен, а вторият е усложнен поради наличието на международен елемент.

Що се отнася до отпращащите норми, тяхната цел не е просто уреждане на стълкновения между законите на различни държави. Това е само междинна цел – крайната цел е да се даде правна уредба на определен международен състав. Така разрешението на стълкновението е средство за уреждане на международният състав, по повод на който е възникнало! /Още повече, че отпращащите норми могат да спомогнат за разрешаване на стълкновения между закони ако са създадени и съгласувани по международен път. В противен случай се стига до задълбочаване на конфликта – достатъчен е примера за неразборията около съдържанието на lex personalis!/ Следователно функцията на МЧП е регулативна.

Създадени от отделен законодател, нормите на МЧП, и особено отпращащите норми, не могат да имат международна задължителност. Такава могат да имат норми, създадени по пътя на международният договор, и то само за държавите-страни по него!

Систематически мястото на МЧП в правната система е определено по различен начин от съществуващите теории.

Първата група становища го отнасят към МП в широк смисъл. Такава е теорията за интегралния интернационализъм, която приема че МЧП и МПП са дялове на единно МП и приложението на МЧП е да урежда екстериториалното действие на вътрешното право на една държава на територията на друга.

Втора в тази група е теорията на делегациите, според която между МЧП и МПП съществува тясна връзка, но МЧП е в подчинен, зависим вид от МПП, което с наддържавни и независими норми определя обсега на взаимодействие на частноправните норми.

Според третата, монетистична теория, МП е единно, но все пак проблемите на МЧП следва да се решават съгласно принципите на МПП.

Четвърта е т.нар. теория за двойната природа на МЧП, според която то се състои от наддържавни и вътрешно държавни норми. Първите имат за задача да определят кръга на компетентност на отделната държава при уреждане на частните правоотношения, а вторите за цел да дадат конкретна уредба на тези отношения.

Разбирането за международния характер на МЧП се поддържа и в днес – така проф. Крилов приема, че зад всеки човек или фирма стои неговата отечествена държава и всеки обикновен спор може да прерасне в конфликт между държави. У нас категоричното отнасяне на МЧП към МП в по-ново време е застъпено от проф. М. Геновски.

Така обаче се пренебрегват различия в характера и субектите на разглежданите отношения и принципите, които ги уреждат. Същевременно често не МП, а Вътрешното Право /ВП/ урежда частните правоотношения с международен елемент.

Втората група теории се определят като “националисти”. У нас такива са проф. М. Попов-Илиев и проф. Фаденхехт. Последните десетилетия силно влияние в тази насока оказва съветските теоретици на МЧП, чийто представители го отнасят безспорно към ВЧП, но считат, че поради характерните им особености частните правоотношения с международен елемент следва да се извадят от ГП. Особености се откриват по линия на: 1)обектите; 2)субектите; 3)споровете, които се решават не пред международни правораздавателни органи, а пред национални; 4)голямата роля на върешноправните източници.

Най-изявен привърженик у нас на това разбиране са проф. Ж.Сталев и проф. Кутиков. Последният подчертава, че МЧП не може да бъде отнесено към МПП – всяка държава има свое МЧП и то е отрасъл от нейното Национално П.

Кутиков приема, че има разлика между ВП и Национално право. Като първото е част от второто, но не го изчерпва. Националното право се състои от две части:

1)ВП, към което се отнасят всички правни норми, уреждащи отношения в пределите на суверенитета на една държава. /Между нейните физически и юридически лица, между тях и държавата./ Но не е задължително, макар и това да е принципа, тези отношения да се уреждат от ВПН. Възможно е регулатор да са МПН приети от държавата и регулиращи изцяло вътрешни отношения! /Така 30те години на XX век ОН приема в Женева няколко конвенции в областта на менителничните ефекти и всяка държава, ратифицирала конвенциите, ги прави част от своето ВП./

2)Съществуват отношения, породени между физически, юридически лица и държави, характеризиращи се с особеността, че надхвърлят пределите на проявление на суверенитета на една държава и навлизащи в пределите на суверенитета на повече от две държави. Всички държави, засегнати от такива отношения, създават норми за тяхното уреждане. Тези норми също влизат в Националното право на съответната държава, но не и нейното ВП! Тук могат да бъдат включени норми, уреждащи различни обществени отношения – в областта на ФП, АП, Процесуално право, но най-голям е относителният дял на отношенията от гражданския и търговския обмен и тези отношения съставляват МЧП. По този начин Кутиков отнася МЧП не към ВП, а към Националното право и по-точно към неговият “международен сектор”.

Тук също правни норми могат да бъдат създадени чрез способите на ВП и неговите източници, но съществуват и норми с международен произход.

В съвременното МЧП тежестта при спорове е отнесена от систематичното място на отрасъла към начина на уреждане на съответните отношения. В последните години се поставя въпроса за връзката с МЧП или екстериториалното действие на националното Стопанско право; възникване на Транснационално право, обхващащо всички отношения, излизащи извън пределите на една държава и чийто субект са както физически и юридически лица, така и държави и международни организации; възникване на Lex mercatoria, уреждащо въпросите на транснационалната търговия, които се откъсват от Националното право…Появили са се и становища за комплексния характер на МЧП.

Независимо от начина на определяне на МЧП, несъмнена е връзката му с два други отрасъла. На първо място връзка съществува с ВЧП и ГП в широк смисъл: 1)с оглед предмета на уреждане; 2)с оглед субектите на правоотношенията; 3)с оглед източниците – много често в един и същ нормативен акт са включени норми, уреждащи чисто вътрешни правоотношения и такива на МЧП; 4)с оглед влиянието на ВЧП върху МЧП – особено за държави като Р.България, чието ГП не е кодифицирано; 5)МЧП си служи с институти на ГП; 6)съществуващата връзка между МЧПН и ГПН – в редица случаи норми на ВЧП се прилагат в МЧП.