Международно морско публично право Проф. Орлин Борисов В. 1 Понятие, същност и особености на ммпп

„Архипелаг” – група острови, включително части от острови, съединяващите ги води и други подобни образования, които са толкова тясно взаимосвързани, че взето заедно образуват едно единно географско, икономическо и политическо цяло или исторически се разглеждат като такова.

„Архипелажна държава” – държава, съставена изцяло от един или повече архипелази и която може да включва и други острови, не представляващи архипелаг (Индонезия, Фиджи, Филипините и др.).

„Архипелажни води” – морското пространство, което се образува чрез съединяване на най – издадените към морето точки на островите, образуващи даден архипелаг.

Архипелажните води се отграничават от другите части на морето с преки „архипелажни изходни линии”, съединяващи най – издадените към морето точки на най – отдалечените острови и засъхващи рифове на дадения архипелаг. Основните изисквания за прокарването на архипелажните линии са:

• 
  Съотношението между водната и сухоземна площ, включително и атолите, в пределите очертани от изходните линии, трябва да бъде от 1:1 до 9:1.
  
• 
  Дължината на тези изходни линии не трябва да е повече от 100 морски мили, и само 3% от техния общ брой може да има максимална дължина до 125 морски мили.
  
• 
  Прокарването на такива изходни линии не трябва да се отклонява съществено от общата конфигурация на архипелага.
  
• 
  Такива линии не се прокарват към и от изсъхващи при отлив възвишения, ако на него не е построен фар или подобно съоръжение, което се намира постоянно над морското равнище, или изсъхващото при отлив възвишение не е разположено на разстояние от най – близкия остров, което не надхвърля ширината на териториално море.
  
• 
  Системата от изходни линии не трябва да се прилага по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от открито море или от изключителната икономическа зона.
  
• 
  Изходните линии се означават на карти с мащаб, позволяващ точно определяне на тяхното положение, алтернатива е заменянето им със списъци на географските координати на точките уточняващи изходните геодезични данни.
  

Широчината на териториално море, прилежащата зона, изключителната икономическа зона и континенталния шелф се измерват от архипелажните изходни линии.

Архипелажната държава разпространява своя суверенитет върху архипелажните води, независимо от височината им, дълбочината им или разстоянието им до брега.

Права по отношение на архипелажните води:

1. Корабите на всички държави се ползват от правото на мирно преминаване през архипелажнните води в съответствие с Конвенцията.

2. право на държавата – архипелаг без да проявява дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби временно да преустановява мирното преминаване в определени райони на архипелажните води, когато е съществено важно за охраната на безопасността й

Задължения на архипелажната държава:

1. Да спазва съществуващите съглашения с други държави

2. Да признава традиционните права на риболов и други видове правомерна дейност на съседни държави в определени райони на своите архипелажни води.

3. Не трябва да нанася щети на съществуващи подводни кабели, които са прокарани от други държави, преминават през нейни води, но без да отиват до брега. Трябва да разрешава поддържането и подмяната им.

Конвенцията установява режим на т.н. „архипелажно преминаване”, чиито основни моменти са:

-Архипелажната държава може да определя морски и въздушни коридори за непрекъснато и бързо преминаване на чуждестранни кораби и въздухоплавателни средства през архипелажните води.

-Всички кораби и въздушни средства се ползват от правото на преминаване през определените за това коридори.

-Архипелажното преминаване по предвидените коридори представлява осъществяване на правото на нормалното корабоплаване или прелитане с цел непрекъснат, бърз и безпрепятствен транзит.

-Корабите и летателните апарати се въздържат от всякаква друга дейност, освен тази, която е свойствена от обичайния ред, с изключение на обстоятелства на непреодолима сила или бедствие.

-Корабите и летателни апарати, осъществявайки архипелажно преминаване през морските и въздушни коридори не трябва да се отклоняват повече от 25 мили встрани от осевите линии, определящи коридорите.

-Архипелажната държава може да предписва схеми за разделно движение, с цел безопасно преминаване.

-Ако архипелажната държава не определи морски коридори или въздушни пътища, правото на преминаване през архипелажни води се упражнява по пътищата, които обикновено се използват за международно корабоплаване.

Характеристиките на международните проливи са следните:

-Те съединяват откритите морета;

-Явяват се световни водни пътища;

-Използват се за международно корабоплаване;

-Открити са за безпрепятствено преминаване на всички кораби;

-В тях действа принципа за равенство на всички флагове;

„Международен пролив” е онзи пролив, който съединява открити морета и океани, както и тези проливи, които в течение на продължителен исторически период традиционно са служели и играят ролята на водни пътища за международно корабоплаване. Такива са Гибралтар, Ла-манш, Па дьо-Кале (Дувърски), Сингапурски.

С оглед на правния им режим международните проливи се делят на 2 групи:

1. проливи, които не се покриват от териториално море на крайбрежните държави, в непокритите им части имат статут на открито море – такива са Ла-Манш, Па дьо-Кале, Мозамбикски и др.

2. проливи, които се покриват от териториално море на крайбрежните държави и преминаването през тях се свързва с режима на териториално море, с известни особености.

Характерен за проливите е принципа за свобода на преминаването (транзит) на корабите, който има международно значение. Става дума не за право на „мирно преминаване”, а за „свобода на корабоплаването”.

Режима на корабоплаването през международните проливи е регламентиран и в Конвенцията на ООН по морско право, в час III „Проливи, използвани за международно корабоплаване”. Водите, образуващи проливите, използвани за международно корабоплаване, могат да имат различен статут:

• 
  Те могат да се окажат вътрешни води – тогава се намират под изключителния суверенитет на крайбрежната държава. Този статут с изключение на преминаването и прелитането се запазва.
  
• 
  Те могат да имат статут на архипелажни води – регулират по съответния регламентиран в Конвенцията ред.
  
• 
  Те могат да бъдат териториално море - означава, че държавите използващи пролива имат само определени функционални права, които се отнасят до преминаване или прелитане.
  

„Режима на транзитно преминаване” се прилага спрямо проливите, които съединяват отделните части на открито море или изключителната икономическа зона. Той означава „свобода на корабоплаването и прелитането изключително за целите на непрекъснат и бърз транзит през пролива. Въпреки това изискването за непрекъснат и бърз транзит не изключва преминаването през пролива с цел влизане, напускане или връщане от държава граничеща с пролива, при спазване на условията”. Задължения на корабите и въздухоплавателните средства при транзитно преминаване се обособяват в 3 групи:

• 
  Зачитане на суверенитета, обществения и правния ред на крайбрежната държава и нейната сигурност;
  
• 
  Уважаване на икономическите права и интереси на тази държава;
  
• 
  Спазване на законите и правилата за безопасност на корабоплаването и опазването на морската среда;
  

„Режим на мирно преминаване” се отнася спрямо проливи, отнесени към следните две разновидности:

1разновидност: ако проливът се образува от остров на държавата, граничеща с пролива и нейната континентална част, ако към страната на морето от острова има също такъв удобен път в открито море или в изключителната икономическа зона.

2разновидност: проливи, намиращи се между частта на открито море или изключителната икономическа зона и териториално море на друга държава.

Мирното преминаване през такива проливи не може да се преустановява.

Каналите са изкуствено прокарани водни съединения между плавателни площи - реки, езера или морета и имат важно място в системата на водните пътища. Чрез тях се съкращаващ морските, океанските и речните пътища. Каналите биват 2 вида: речни и морски. А морските канали от своя страна биват: международни канали, с интернационално значение и национални канали, с местно, регионално значение.

Морските канали имат една обща особеност – всички са изкуствени водни пътища, разположени на територията на определена държава. Поради което се явяват обект на право на собственост. Основа на режима на международните канали е принципът за свободно преминаване на корабите.

Режимът на каналите, които имат национално значение се регулират изключително от законите и правилата на държавата в която се намират (напр. Беломорско – Балтийския канал има режим съответстващ на вътрешните води на Русия, където се и намира).

Каналите, имащи международно значение се регулират от принципите и нормите на МП. Такива принципи са следните:

• 
  Строго уважение на суверенните права на държавата, на територията на която е прокаран каналът и ненамеса във вътрешните й работи;
  
• 
  Въздържане от заплаха със сила или нейното прилагане при разрешаване на спорове относно използването на канала;
  
• 
  Свободно корабоплаване по канала, изключващо дискриминация;
  
• 
  Пълна демилитаризация и неутралзация на зоната на канала;
  
• 
  Осигуряване свобода на корабоплаването и защита на канала от държавата върху чиято територия е канала;
  
• 
  Недопустимост на блокада на канала;
  
• 
  Задължителност на държавите ползващи канала да спазват международните правила и националните закони;
  
• 
  Недопустимост да се използва канала във вреда на интересите на мира и международната сигурност;
  

• 
  За предотвратяване на нарушенията на митническите, фискалните, имиграционните и санитарните закони в пределите на нейната територия или териториално море.
  
• 
  За наказване на нарушаването на посочените закони.
  

„Прилежащата зона” е район прилежащ към териториално море на крайбрежната държава, чиято външна граница не може да отстои на повече от 24 мили от изходната линия, от която се отмерва териториалното море, в която тя осъществява власт и контрол.

Ако бреговете на две държави са разположени един срещу друг или са съседни, нито едната, нито другата държава имат право, ако не е постигнато споразумение за друго да разпростира своята прилежаща зона над средната линия, всяка тока на която е на равни разстояния от най – близката точка на изходните линии, от които се отмерва ширината на териториално море.

Обема права на крайбрежната държава в прилежащата зона се характеризира с:

• 
  Целевото си предназначение – защита на определени нейни интереси- митнически, фискални, имиграционни и санитарни. Контрол се допуска и за наказване на нарушенията, извършени в пределите на териториално море на крайбрежната държава.
  
• 
  Ограничение в правомощията – когато корабът навлиза в прилежащата зона, контролът може да има само характер на инспекция, с предотвратяване на нарушения.
  

• 
  Митническа зона – в тях държавите могат да осъществяват контрол за спазването на нормативните актове, регламентиращи външната търговия.
  
• 
  Фискална зона – създава се с цел да се осъществи контрол за спазване на правилата на и да не се допусне нарушаване на финансовите закони на крайбрежната държава.
  
• 
  Имиграционна зона – осъществява се контрол за спазване на националното законодателство на крайбрежната държава по отношение на влизането и излизането в страната на чужденци.
  
• 
  Санитарни зони – имат за цел осъществяването на международните санитарни правила за предотвратяване на разпространение на заразни заболявания по хората и животните.
  

• 
  Намира се в зоната на открито море;
  
• 
  Заема част от открито море;
  
• 
  Широчината не трябва да превишава 200 морски мили, отмервани от изходните линии, от които се отмерва широчината на териториално море;
  

• 
  Крайбрежната държава има суверенни права за проучване, разработване и опазване на природните ресурси.
  
• 
  Изключителната икономическа зона не се подчинява на суверенитета на нито една държава.
  
• 
  На крайбрежната държава са предоставени точно определени суверенни права от функционален характер и точно определени видове икономическо ползване.
  
• 
  Крайбрежната държава има широки права да регулира експлоатацията на живите ресурси в изключителната икономическа зона, тяхната охрана и стопанисване.
  
• 
  Крайбрежната държава може да приема мерки за осигуряване на изпълнението на издадените от нея нормативни актове, които да включват: оглед, инспекция, задържане и съдебно проследяване.
  
• 
  Крайбрежната държава има изключителната юрисдикция по отношение на изкуствените острови, инсталации и съоръжения. Около тези острови могат да бъдат определяни зони за сигурност с широчина до 500 метра, когато това е необходимо.
  
• 
  Крайбрежната държава има юрисдикция върху защитата и опазването на морската среда. В тази област крайбрежната държава може да предприема правила и норми за предотвратяване на замърсяването от кораби.
  

• 
  Свобода на корабоплаването и полетите.
  
• 
  Право на прекарване на подводни кабели и тръбопроводи.
  
• 
  Правомерно използване на морето с оглед на МП.
  

• 
  Крайбрежната държава е длъжна да осигури опазването на живите ресурси в зоната.
  
• 
  Крайбрежната държава е длъжна да сътрудничи за опазването на живите ресурси в зоната на компетентните международни организации.
  
• 
  Държавата на флага е длъжна да зачита всички правни норми на крайбрежната държава по отношение опазване на изключителната икономическа зона от замърсяване.
  
• 
  Крайбрежната държава няма право да се вмесва и да ограничава ползването на признатите за другите държави правомерни видове дейности (напр: да контролира полетите, корабоплаването и др.)
  
• 
  Чуждите държави чиито кораби преминават през изключителната икономическа зона на дадена държава, са длъжни да уважават правата и задълженията на крайбрежната държава и да спазват установените от нея закони и правила.
  

Конвенцията на ООН по морско право дава следното определение: континенталния шелф на крайбрежната държава включва в себе си морското дъно и недрата на подводните райони, простиращи се извън пределите на нейното териториално море по цялото протежение на нейната сухоземна територия до външната граница на подводния край на материка или на 200 мили от изходната линия, от която се отмерва широчината на териториално море, когато външната граница на подводния край на материка ме се простира на такова разстояние.

Външната граница на континенталния шелф в районите с широк сухоземен край не може да се намира по далече от 350 мили от изходните линии, от които се отмерва широчината на териториално море, или по далече от 100 мили от 2500-та изобата, която представлява линията, съединяваща дълбочините на 2500метра.

Крайбрежната държава представя информация за границите на континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се отмерва териториално море на Комисия за границите на континенталния шелф и депозира при генералния секретар на ООН карти и информация за външните граници на континенталния шелф.

• 
  Делимитация на континенталния шелф между държавите със срещулежащи или съседни крайбрежия се осъществява по пътя на сключване на съглашения на основата на МП;
  
• 
  Ако в течение на разумен срок не може да бъде постигнато съгласие, заинтересуваните държави прибягват към процедурите на съдебно – арбитражни институции: Международния трибунал по морско право, Международния съд, Арбитражни органи и др.;
  
• 
  До сключването на споразумение заинтересованите държави, предприемат всички усилия за постигане на временна договореност, като в този преходен период няма да заплашват достигането до окончателно съглашение;
  
• 
  Когато между заинтересуваните страни има съглашение, въпросите отнасящи се до делимитацията се решават по това съглашение;
  

• 
  Крайбрежната държава осъществява върху континенталния шелф суверенно право по отношение на промишленото проучване и експлоатация на природните му ресурси;
  
• 
  Посочените по – горе права са изключителни – друга държава не може да предприема дейности по проучване и експлоатация без съгласието на крайбрежната държава;
  
• 
  Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не зависят от неговото окупиране;
  
• 
  Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не засягат правния статут на покриващите води или на въздушното пространство над тези води – те се намират в общо ползване на всички държави;
  
• 
  Морски научни изследвания в континенталния шелф се провеждат със съгласието на крайбрежната държава. Такова съгласие се дава при обичайни обстоятелства и при провеждане на изследвания за мирни цели;
  
• 
  Осъществяването на правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не трябва да накърняват осъществяването на корабоплаването;
  
• 
  Всички държави имат право да прокарват подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф;
  
• 
  Провеждането на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава;
  
• 
  Крайбрежната държава има изключителното право да разрешава и регулира сондирането в континенталния шелф;
  
• 
  Крайбрежната държава има право в зоната на континенталния шелф извън изключителната икономическа зона да създава и използва изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
  

Никоя държава не може неправомерно да претендира за подчиняване на която и да е част от открито морена своя суверенитет. Открито море е открито за всички държави – както крайбрежни, така и без излаз на море.

Открито море се запазва само за мирни цели – така, че при осъществяване на своите права и изпълнение на задълженията си, държавите ще се въздържат от заплаха със сила и използването й.

Основния режим на открито море е „Принцип за свобода на открито море” – изразява се в свободно ползване на морските пространства за международни икономически и други връзки, за развитие на морската промишлена дейност, за разработване на дъното на моретата. Принципът има следното съдържание – всички държави имат следните свободи:

• 
  Свобода на корабоплаването;
  
• 
  Свобода на полетите;
  
• 
  Свобода да се прокарват подводни кабели и тръбопроводи;
  
• 
  Свобода да се създават изкуствени острови и други съоръжения;
  
• 
  Свобода на риболова;
  
• 
  Свобода на научните изследвания;
  

„Свободата на корабоплаване” е важен компонент от свободата на открито море. Изразява се във възможността на всяка държава да има кораби които да се движат под нейния флаг в открито море.

Корабите имат национална принадлежност на онази държава под чиито флаг имат право да плават. Това е юридическа гаранция за реалната връзка между държавата и кораба, плаващ под нейния флаг. Корабът трябва да плава само под един флаг на една държава и не може да променя своя флаг по време на плаване или стоене в пристанището. Кораб, който плава под флага на две или повече държави може да бъде признат като кораб, който няма националност.

Условия, при които се осигурява реална връзка между държавата и кораба, плаващ под нейния флаг:

• 
  Право на собственост върху кораба на държавата на флага, на неин гражданин или организация;
  
• 
  Постоянно местожителство на гражданите – собственици на кораба, а за организациите – местопребиваване на управлението;
  
• 
  Принадлежност на капитана и по – голямата част от командата на кораба към гражданите на държавата на флага;
  
• 
  Регистриране на кораба в едно от пристанищата на държавата флага;
  
• 
  Носене на кораба на флаг на държавата;
  

Военните кораби, както и всички други кораби в открито море са с еднакви права и задължения.

Задължения на държавата на флага по отношение на корабите в открито море:

• 
  Да води корабен регистър, съдържащ имената на корабите;
  
• 
  Да взема мерки по отношение на безопасността по море – да следи за годността за плаване на кораба, комплектуване на корабния екипаж, ползването на сигнали, поддържането на връзка и предотвратяване на сблъсквания;
  

Ако при пребиваването си в морско пристанище на крайбрежна държава кораба извърши нарушения, то той може да бъде преследван и в открито море и задържан за търсене на отговорност. Преследването може да започне още във вътрешни води, в архипелажни води, на териториално море или прилежащата зона само при условие, че то не се прекъсва. Преследването може да се осъществява само от военни кораби или военни летателни апарати, които имат ясни външни знаци, и даващи да се разберат че са упълномощени за такава цел. Преследването започва само след подаване на сигнал до кораба – нарушител да спре, от дистанция, позволяваща му да бъде чут и видян. Правото на последване се прекратява, щом като преследвания кораб навлезе в териториалното море в своята или трета държава. Непрекъснатостта на последването не означава, че то трябва да бъде довършено от корабът, който ги е започнал.

Не може да се задържи кораб в открито море от летателен апарат само поради това, че той просто е бил забелязан да прави нарушение, ако не е получил заповед за това.