В.15 Районът – „общо достояние на човечеството”

Основен принцип регулиращ района е, че „районът и неговите ресурси се явяват общо наследство за човечеството” Това означава, че нито една държава не може да претендира за суверенитет. Всички права върху ресурсите на района принадлежат на цялото човечество. Ресурсите на района не подлежат на отчуждаване. Никоя държава, нито физическо или юридическо лице не може да претендират за права върху полезните изкопаеми в района. Концепцията за „общо наследство на човечеството” действа като положение на Конвенцията и се отнася изключително и само за района и неговите ресурси.

Районът не попада под принципа на свободата на открито море и неговия статут не се покрива със този на водите, които го покриват. Следователно макар правото на достъп на държавите да е запазено до дъното, държавите могат да осъществяват това право само чрез органа по морско дъно, който действа от името на цялото човечество.

Предвидена е паралелна система на експлоатация на морското дъно – от международното предприятие и от държавни и частни предприятия, ръководени от органа по морско дъно.

Общите изисквания свързани с дейността в района са:

• 
  Дейността в района се осъществява за благото на цялото човечество, независимо от географското положение на държавите, както крайбрежни , така и тези които нямат излаз на море.
  
• 
  Районът е открит за ползване изключително за мирни цели от всички държави, без каквато и да е дискриминация.
  
• 
  Дейността по проучване и разработка на ресурсите на Района може да носи само граждански и невоенен характер.
  
• 
  Следва да се разглежда като нормативно положение задължението държавите да си сътрудничат с цел достигане на съглашение, предвиждащо пълна забрана на военни действия в Района.
  
• 
  Морските научни изследвания се осъществяват изключително за мирни цели и за благото на човечеството. Те могат да се осъществяват както от самия международен орган, така и от държавите – участнички в Конвенцията. Същите са длъжни да съдействат на международното сътрудничество в провеждането на тези изследвания.
  
• 
  Особено се набляга на необходимостта да се осигури свобода и безопасност на мореплавателите във водите, покриващи Района.
  
• 
  Съоръженията за проучване и разработване на морското дъно не трябва да се установяват там, където могат да създадат пречки за използване на морските пътища, които имат значение за международното корабоплаване. Около тези съоръжения се създават зони за безопасност с необходимите знаци.
  
• 
  Всички археологически и исторически обекти, намерени в Района се запазват или използват за благото на цялото човечество, при което се обръща особено внимание на преференциалните права на държавата от която произхождат.
  
• 
  В хода на осъществяваната дейност в Района трябва да се вземат мерки, необходими за обезпечаване на ефективната защита на морската среда.
  
• 
  Експлоатиращите морското дъно са длъжни да вземат мерки за защита и опазването на природните ресурси в Района и за предотвратяването на щетите за флората и фауната на морската среда.
  

-Халогенни въглеводороди;

-Нефт и негови производни;

-Други химически вещества;

-Азотни химически вещества (вкл.сточни води и селскостопански отпадъци);

-Неорганични химически вещества (тежки метали);

-Радиоактивни вещества;

-Термални отоци;

В Конвенцията на ООН по морско право се съдържа по – друга класификация, която отделя 5 източника на замърсяване:

-Дейност на сушата;

-Дейност по проучване и разработка на морското дъно (вкл.и дейността в Района);

-Потапяне на отпадъците и тяхното зариване;

-Корабоплаване;

-Замърсяване на атмосферата или чрез нея;

„Замърсяване на морската среда” означава внасяне от човека пряко или косвено на вещества или енергия в морската среда, което довежда или може да доведе до такива пагубни последствия като: вреди на живите ресурси и живота в морето, опасност за здравето на човека, създаване на пречки за правомерната дейност в морето, снижаване качеството на използвана морска вода и влошаване условията на отдих.

От правна гледна точка най – важния момент при замърсяването е причинената щета на другите видове ползване на Световния океан.

Правните актове за предотвратяване на замърсяването могат да бъдат разделени в 2 групи:

1група: ПН, установяващи забрана или ограничаване на някой видове дейности.

2група: Спомагателни ПН, които допълват или спомагат приложението на първите.

Универсални международни конвенции за борба със замърсяването на морската среда са:

-Международна конвенция за предотвратяване замърсяването на морето с нефт – 1954г., с поправки от 1962г., 1969г., и 1971г.

Дълго време е била основно международно споразумение. Установения с нея правен режим е основан на юрисдикцията на страната на флага. Това затруднява участниците да контролират чуждите кораби за спазването й.

-Международна конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (1973г.), изменена с Протокола от 1978г. Конвенцията МАРПОЛ 73/78

Целта на МАРПОЛ 73 е да обезпечи приетите всеобхватни мерки за предотвратяване замърсяването на морската среда от експлоатационни отпадъци на корабите, практически от всички вредни вещества с изключение на радиоактивните. Конвенцията се разпростира върху кораби от всякакъв тип, с изключение на военни и държавни.

-Международна конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от изхвърлени отпадъци и други материали (1972г., в сила от 1975г.)

С нея се цели да се предотвратят безконтролните преднамерени изхвърляния на вредни вещества, които не са резултат от нормалната експлоатация на корабите и самолетите и другите съоръжения на море.

-Международна конвенция за намеса в открито море на в случаите на аварии, довели до замърсяването на морето с нефт (1969г., в сила от 1975г.) и Международна конвенция за гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт (1969г.)

С първата Конвенция се предоставя на крайбрежната държава право в извънредни случаи при авария с чуждестранен кораб в открито море създаваща опасност от сериозно замърсяване да предприеме мерки с цел предотвратяване или намаляване последствията от замърсяването.

Конвенцията за гражданската отговорност определя правото на крайбрежната държава на възстановяване на щетата, причинена от замърсяването с чужди кораби. С нея се засилва отговорността на корабовладелеца за причинената щета от замърсяването с нефт на крайбрежната държава.

-Международна конвенция за учредяване на международен фонд за възстановяване на щети от замърсяване с нефт (1971г., в сила от 1978г.)

С нея по същество се допълва „Конвенцията за гражданска отговорност” (1969г.). Цели се образуването на специален фонд от договарящите се държави, за да може по пълно да се обезпечи възстановяването на щетите от замърсяването и да се освободи корабовладелеца от част от финансовото бреме, падащо върху него.

-Женевската конвенция за открито море (1958г.)

-Конвенцията на ООН по морско право – 1982г.

В „Конвенцията на ООН по морско право” най – пълно и точно са определени правата и задълженията на държавите по зашита и запазването на морската среда. Според нея:

-Държавите са задължени да защитават и запазват морската среда;

-Конвенцията усилва отговорността на държавата на флага, разширява правата на крайбрежната държава, предвиждайки права по борба със замърсяването на икономическата зона;

-На всяка държава, в чието пристанище е влязъл чуждестранен кораб, се дава право да проведе разследване за предполагаемо нарушение на международните норми и стандарти, а при наличие на достатъчно доказателства да започне преследване за наказване на виновните по своето законодателство.

Тази Конвенция служи като обща основа на специално договори за опазване на морската среда.

Регионални споразумения, регламентиращи замърсяването на морската среда – с тях се цели да се отчетат спецификите на отделните морски басейни (недостатъчен воден обмен с океана, гъстонаселеност, множество промишлени предприятия образуващи вредни отпадъци и др.). Те се сключват в отделни райони (акватории) между заинтересовани крайбрежни страни. Такива са:

-Споразумение за сътрудничество по въпросите на борбата със замърсяването на водите на Северно море с нефтопродукти (1969);

-Конвенция за предотвратяване замърсяването на морската среда по пътя на изхвърляне на вещества от кораби и летателни апарати (1972 – за района на Атлантика);

-Конвенция за защита на морската среда в Балтийско море (1974);

-Конвенция за защита на Средиземно море от замърсяване (1976);

-Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (1992);

Когато възникне спор между държави по повод на тълкуването или прилагането на конвенцията, влезлите в противоречие страни пристъпват веднага към размяна на становища относно уреждането на спора посредством преговори или други мирни средства. Към размяна на становища още се пристъпва и всеки път, когато е приключена процедура за уреждане на спор, без той да бъде уреден или когато постигнато уреждане на спора и се изисква провеждане на консултации относно начина на осъществяване на приетите решения по спора.

Има два предвидени начина за решаване на спора: чрез „помирителна процедура” и чрез „задължителни процедури, водещи до решения със задължителна сила”

Първият възможен начин за решаване на спорове относно тълкуването и прилагането е т.н. „Помирителна процедура”. Тя е регламентирана в Приложение 5 към Конвенцията на ООН по морско право. Помирителната процедура е доброволна. Всяка една от страните може да инициира разрешаването му по този начин.

Съществуват списъци на помирители, които са съставени и подържани от Генералния секретар на ООН. Всяка страна има право да определи 4 помирители, всеки от които е лице ползващо се с добра репутация. Името на всеки помирител остава в списъка докато не бъде оттеглено от държавата, която го е определила.

Страните трябва да подготвят помирителна комисия, която се състои от 5 помирителя: по 2 помирителя от двете страни и 1 – избран от списъка и назначен за председател. Ако в определения 30-дневен срок не е избран 5-я помирител, той се назначава служебно от Генералния секретар на ООН. Комисията изслушва страните, разглежда техните искания и възражения и прави предложения до тях с цел постигане на приятелско уреждане. Комисията е задължена да се отчита за дейността си на всеки 12 месеца пред Генералния секретар на ООН, чрез доклад.

Помирителната процедура се прекратява, когато се постигне уреждане на спора, т.е., когато едната страна приеме препоръките на комисията в докладите й.

Вторият способ за решаване на спорове е чрез „Задължителни процедури, водещи до решения със задължителна сила”. Средствата за разрешаване на спорове по тази процедура са следните:

-Международен трибунал по морско право;

-Международния съд;

-Арбитражен трибунал;

-Специален арбитражен трибунал;

Ако страните по спора не са достигнали до единодушно решени по кой от способите да се разрешава спора, единствения вариант е чрез арбитраж. Основни органи по тези способи са международния трибунал и международния съд, които имат юрисдикция. Съдът или трибунала се сезират с иск от страна. Прави се служебно проверка за обосноваността на иска. След това съдът е длъжен да уведоми страната срещу която е предявен иска. Всяко решение произнесено от съда или трибунала има окончателен характер и е задължително за страните по спора.
В.21 Статут на международния трибунал по морско право
Правната уредба е в Приложение 6 от Конвенцията на ООН по морско право. Седалището на Международния трибунал по морско право е гр.Хамбург, Германия.

Трибунала се състои от 21 независими члена, с добра репутация и призната компетентност в областта на морското право. В състава не може да има граждани от една и съща държава. Всяка държава може да посочи най – много 2 кандидатури. Членовете на трибунала се избират с тайно гласуване. Изборите се провеждат по време на среща на държавите – страни, свикана от Генералния секретар на ООН, при 1-я избор, а при следващите – 2/3 от държавите страни съставят кворум при всяка среща. За членове на Трибунала се избират тези, получили най – голям брой гласове. Продължителността на мандата е 9 год., като могат да бъдат преизбирани.

Членовете на трибунала остават на длъжност до заемане на местата от новоизбраните. Дори и след като бъдат заменени те продължават да работят по дела, които са започнали преди момента на замяната.

Членовете на трибунала не могат:

-Да заемат политическа или административна длъжност;

-Да са свързани активни или да имат финансови интереси в дейността на предприятие, занимаващо се с проучване или експлоатация на морските ресурси или морското дъно или с друг вид използване на морето с търговски цели;

-Да действа като представител, съветник или адвокат по каквито и да е дела;

Член на Трибунала не може да участва в решаването на дело, в което той е участвал преди това, като представител, съветник или адвокат на една от страните или като член на национален или международен съд.

Ако член на трибунала престане да отговаря на изискванията на според единодушното мнение на останалите членове, Председателят на трибунала обявява длъжността му за вакантна.

При изпълнение на задачите си членовете на трибунала се ползват с дипломатически привилегии и имунитети.

Трибунала избира: Председател и заместник председател за срок от 3год, като могат и да се преизбират. Назначава се и секретар, а по необходимост и служители.

Всички членове на Трибунала, които са на разположение участват в заседанията, като за съставяне на трибунала се изисква кворум от 11 избрани члена.

Към Трибунала се учредява и Камара на споровете относно морското дъно. Ако е необходимо може да се учреди и специални камари, състоящи се от 3 негови членове за разглеждане на определени категории дела. За бързо разглеждане на делата Трибунала съставя всяка година камара, състояща се от 5 негови избрани членове, за вземане на решение по съкратена процедура.

Всеки избран член на Трибунала получава годишна заплата и специална надбавка за всеки ден в който упражнява функциите си, като за всяка година общата сума на специалната надбавка не трябва да превишава сумата на годишната заплата. Разходите на трибунала се поемат от държавите - страни при условията и по начина определени на срещи на държавите - страни.

Трибунала е открит както за държавите – страни, така и за други правни образувания, за всички дела, които са под юрисдикцията на Трибунала.

Споровете се предават на Трибунала според обстоятелствата или чрез писмено уведомление за специално споразумение, или чрез писмена молба, адресирана до Секретаря. И в двата случая се отбелязва предмета на спора и страните по спора.

Разглеждането на делата се ръководи от Председателя или ако той е възпрепятстван от заместник – председателя. Ако Трибуналът не е решил друго и ако страните не са искали дело при закрити врати, разглеждането на делото е публично.

Решенията на Трибунала се вземат при мнозинство на присъстващите му членове. При равен брой гласове гласът на Председателя е решаващ. Съдебното решение трябва да бъде мотивирано, подписва се от Председателя и Секретаря, и се прочита на открито заседание, за което страните по спора са били уведомени.

Всяка от страните заплаща собствените си разходи по делото, освен ако Трибунала не постанови друго.
В.24 Режим на корабоплаването през Черноморските проливи.
В понятието „Черноморски проливи” се включват Босфора, Мраморно море и Дарданелите. Те са единствения път за връзка на Черно със Средиземно море, и чрез Гиблартар с Атлантическия океан.

Режим на преминаване на търговските кораби:

Съгласно „Конвенцията за проливите”, приета в Монтрьо, в мирно време търговските кораби се ползват с пълна свобода за преминаване през тях, при спазване на следните изисквания:

• 
  При подхождане към Босфора и Дарданелите всеки кораб е длъжен да съобщава своето наименование, националност, тонаж, и направление на движение, чрез международната сигнализация.
  
• 
  Всеки кораб, който влиза в проливите от Черно или Егейско море е длъжен да спира пред санитарните станции в Чанаккале (при изход от Дарданелите) или в Буюкдере (при вход на Босфора), за да му се извърши санитарен преглед. При извършване на санитарен преглед капитана на кораба е длъжен да предостави следните документи:
  

2.Свидетелство за проведена дератизация;

3.Корабен дневник;

4.Свидетелство за водоизместването на кораба и радиоапаратурата му;

5.Списък на екипажа;

6.Списък на пътниците и сведения отнасящи се до товара;

Процедурата за транзитно преминаване на кораб е значително улеснена. Капитана на кораба трябва да представи документи за санитарното състояние на кораба, акт за националност, мерително свидетелство.

За преминаване през проливите всеки кораб плаща следните такси:

1.За санитарен контрол;

2.За осигуряване на ферватерите с необходимото навигационно оборудване;

3.За поддържане на постоянно действаща спасителна служба;

Целите такси се вземат само при двойно преминаване – т.е., във двете посоки, като връщането трябва да е не по – късно от 6 месеца.

Има рязко разграничение за преминаването на кораби на черноморски и на нечерноморски държави.

Само на кораби на Черноморските държави се разрешава в мирни време да превеждат линейни кораби с различен тонаж, като същите преминават единично в съпровод с не повече от 2 миноносеца. Към линейните кораби се причисляват всички кораби, с водоизместване повече от 10 хил.тона.

Превеждането на подводни лодки през проливите е разрешено само на черноморските държави и то в 2 случая:

• 
  Ако са построени в други морски басейни и се отправят към пунктовете за своето базиране в Черно море.
  
• 
  В случай на необходимост лодките да се ремонтират в завод извън Черно море.
  

Нечерноморските държави имат право да превеждат през проливите само леки надводни кораби, които не трябва да носят оръжие с калибър повече от 203мм. Общия тонаж, който нечерноморските държави могат да вкарат в мирно време не може да превишава 30 000 тона. Общия максимален тонаж на всички чужди военноморски единици, които могат да се намират на път в проливите, не може да надминава 15 000 тона (при брой на корабите не повече от 9). Военните кораби на нечерноморските държави не могат да се намират във водите на Черно море повече от 21 дена. Корабите са длъжни да преминават през проливите денем.

С разрешение на Турция нечерноморските държави могат да вкарат в Черно море отряд с хуманитарна цел, чиито тонаж не бива да превишава 8 000 тона.

При плаването през Босфора е необходимо да се отчита Регламента на пристанище Истанбул от 1982г. по нея преминаването през пролива може да бъде временно спирано при извънредни обстоятелства. Корабите, превозващи взрив и опасни вещества трябва да преминават през пристанище Истанбул със специални разрешителни, това не се отнася до корабите преминаващи транзитно през пролива.

ЗМПВВППРБ е приет през 2000г, с многократни изменения и допълнения, последното от които на 03.07.2007г. Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. В морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.

Закона си поставя следните цели:

-използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни;

-улесняването на морските и речните връзки;

-осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие;

-осигуряването на равнопоставен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;

-подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;

намаляването на разходите и поощряването на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт;

С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в "Известие до мореплавателите", издавано от Хидрографската служба на Военноморските сили. Всички останали пристанища неупоменати в този списък са открити.

Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се регламентира правната рамка за предоставянето на речни информационни услуги в българския участък на р. Дунав, които ще се предоставят от Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Цели се подобряване на условията за плаване в българския участък на р. Дунав чрез предоставяне на актуална навигационна информация. Промяната ще даде възможност и за транспонирането на правилата на Европейския съюз по отношение на този тип услуги. Ще се създаде и възможност за постоянно наблюдение на корабния трафик по р. Дунав най-вече на корабите, превозващи опасни и замърсяващи околната среда товари.

В закона се дефинират понятията морско пространство, вътрешни водни пътища и пристанища. Наред с това се описват правата и задълженията както на корабите, така и на администрацията на РБ.

Съгласно закона „морското пространство” обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

„Вътрешните морски води” на Република България включват:

1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;

3. водите на:

а) Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик;

б) Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос;

4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.

За да навлезе кораб в вътрешно море е необходимо да се поиска разрешение най-малко 30 дни преди посещението - за корабите на черноморските държави, и 45 дни - за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

„Териториалното море” включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии. Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България. Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.

„Прилежащата зона” включва морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. В нея се осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.

„Континенталния шелф” включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

„Изключителната икономическа зона” се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Особено внимание е обърнато на опазването на морското пространство и безопасността на корабоплаването.

"Вътрешни водни пътища" е участъкът на р. Дунав от километър 845,650 до километър 374,100, ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния, определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния от 1908 г. Охраната на речната държавна граница и контрола за спазване на граничния режим във вътрешните водни пътища се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи. Не са вътрешни водни пътища реките, езерата, язовирите и каналите.

Описани са правата на РБ, условията за безопасност на корабоплаването и надзора върху корабоплаването.

„Пристанището” е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби. Министърът на транспорта осъществява контрол върху всички пристанища.

За всички пристанища, с изключение на военните, се води регистър в който се вписват: наименованието, вида и предназначението, пристанищните услуги, удостоверението за пускане в експлоатация и др. Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост. Територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.