Мениджмънт 1 (осносви на мениджмънта)
Изтегляне 192.79 Kb.
|
Свързани:
dialogyt-mejdu-pokoleniyata-v-syvremennoto-bylgarsko-obshtestvo, Курсова работа 2
- Навигация на страницата:
- 3.2.4.Технологично развитие
| 3.2.3.Социокултурни отношения
Социалната и демографска среда в България през последното десетилетие се характеризира с рязко намаляване на жизнения стандарт на населението, повишаване на безработицата и разширяващи се процеси на социална изолация на малцинствата. Населението на България продължава да застарява в резултат на неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси през последните 3 десетилетия, раждаемостта е драматично намалена и делът на населението в надтрудоспособна възраст нараства. Посочените процеси пряко рефлектират върху сектора на образованието. Същественото място на образованието в структурата на социалното битие се определя от това, че колкото е по-високо и качествено образованието на преобладаващата част от обществото, толкова по-добри са параметрите на пазара на труда. Съответно, повишават се приходите на пенсионната система, подобрява се семейното планиране и възпроизводството на работната сила и тенденциите в прираста на населението. Взаимовръзката между демографската ситуация, пазара на труда, сектора на образованието и пенсионната система е основната социалноикономическа връзка, осигуряваща развитие на конкретния човек и обществото като цяло. 3.2.4.Технологично развитие Новите технологии се нуждаят от динамична правна среда. През последните няколко години бяха разработени значителен брой нормативи. Тяхното окончателно приемане и прилагане се забавя, което води и до забавяне на развитието на новите технологии в България. В страната липсват технологични центрове и паркове, съобразени с европейските и световните стандарти, които да подпомагат научните изследвания на бизнеса и да въвеждат тези стандарти в производството. Съществена черта на новите технологии е, че те използват по-ефективно и рационално природните ресурси, като при това произвеждат повисококачествени и скъпи стоки. Логично е да се предположи, че в страните, където се използват по-модерни технологии за преработка и производство, се постига и по-добро съотношение между консумираните енергийни ресурси и величината на БВП. Основен извод е, че българският пазар на високотехнологични продукти е силно ограничен и не предлага големи възможности за развитие на местните компании. Повечето от успешно развиващите се високотехнологични компании работят предимно за износ, като се възползват от възможността да продават своите стоки и услуги на един постоянно разрастващ се световен пазар. Като цяло може да се заключи, че във всички високотехнологични сфери потенциалът за производство не се използва пълноценно. Изтегляне 192.79 Kb. Сподели с приятели:
|