Мениджмънт на извънредните ситуации

СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА СПОСОБНОСТТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ОРГАНИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МО, МВР И БЧК ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ

Посредством въпросник (Приложение 3) са изследвани 120 мениджъри и експерти от тези три организации. Измерването е направено по 6–степенна Ликертова скала. С помоща на въпросника се измерва важността (теглото), която всеки респондент поставя към съответната детерминанта. Оценени са 13 скали, които съответстват на 13 фактора, определящи сътрудничеството. Представени са резултатите, на отделните 13 фактори, които се асоциират с 5 области на организацията, с пряко отношение към сътрудничеството. Показана е и корелацията между организационната култура, контекста (средата) и лидерството с факторите за сътрудничество.

1. 
   Надеждност на скалите
   

Скалите, по които се измерва способността за сътрудничество на органа за управление на МВР, при извънредни ситуации, също показаха висока надеждност. Стойностите на коефициентът Алфа на Кронбах варират от 0.61 до 0.93 - вж. таблица 4, което е напълно задоволително що се отнася до достоверността на последващите анализи. Много близки стойности до тези на МВР са получени от изследването, проведено с органа за управление на БЧК. Коефициентът Алфа на Кронбах е в границите между 0.62 и 0.87 – вж. таблица 5, което е свидетелство за висока надеждност на скалите, като инструмент за измерване на способност за сътрудничество.

2. 
   Резултати от способност за сътрудничество
   

На поредицата от блок графики са изобразени стойностите на тринадесетте фактора на двете ведомства — МО и МВР и неправителствената организация БЧК, където нагледно е илюстриран профила на способността за сътрудничество на изследваните органи за управление – син многоъгълник.

На блок графики №1 са показани средна аритметична — пунктиран многоъгълник, и радиуса на площно измерване на цялостното представяне(Surface Measurement Overall Performance - SMOP) — Р (радиус на описаната около еквиплощния многоъгълник окръжност).
Анализирани показатели — Блок графики № 1:

Средната аритметична е средна за трите организации, а окръжността се отнася за разглежданата организация. Тя пресича осите в точките, където биха се разположили стойностите на показателите, ако са равни помежду си (но не непременно равни на средната за трите организации или механичната средна на скалата — 3,5).

На блок графики №2 са показани SMOP — Р (радиус на описаната около еквиплощния многоъгълник окръжност) — окръжност. Разликата от графики №1 е, че липсва пунктирания многоъгълник и диаграмата е запълнена. Средната аритметична е средна за трите организации, а окръжността се отнася за разглежданата организация. Тя пресича осите в точките, където биха се разположили стойностите на показателите, ако са равни помежду си (но не непременно равни на средната за трите организации или механичната средна на скалата — 3,5).

На блок-графика №3 са изобразени стойностите на тринадесетте фактора, формиращи способността за сътрудничество, която притежават органите за управление при извънредни ситуации на двете ведомства – МО и МВР и неправителствената организация БЧК - син многоъгълник. Показани са още механична средна на скалата – 3.5 — плътен черен многоъгълник; SMOP – Р (радиус на описаната около еквиплощния многоъгълник окръжност) — червена окръжност и профил на способностите-син многоъгълник.

Не е без значение и това, че може да се предложи и формула, с колко дадена организация трябва да подобри оценката си по даден показател, за да достигне средното ниво (не средното ниво в момента, а новото средно в бъдещия момент).

Поради тези причини оценяването може да стане по следната формула:

Нека f_i, i=1,2,...n са стойностите на фактора f за всяка от организациите (n на брой). Нека _ е средната стойност (в момента),



Допускаме, че f_k < _ , т.е. че k-тата организация изостава по този фактор спрямо общото средно ниво. Целта е да се определи необходимото нарастване _ на стойността на фактора за първата организация, такова, щото новата стойност _ на фактора да бъде равна на новата средна _ ( _).

Очевидно е, че

_ . (4)

От тук следва, че



И накрая



Ето още един аргумент в полза на сравняване със средната за всички организации, а не с механичната средна 3,5 — за да се достигне средното ниво за страната (средното за всички организации, включително изследваната), трябва да се достигне средната аритметична на останалите организации.

Конкретно за целите на този дисертационен труд ще се използва като критерий средната механична 3.5, тъй като за пръв път в България се прави подобно изследване и все още не са проучени достатъчно на брой организации, за да имаме достоверна средна за системата на Република България, която да използаме за критерий.

Профилът на способностите за сътрудничество - синият многоъгълник, изобразен на диаграмата, ни показва, кои са факторите бариери. Там където стойностите на факторите се намират под критерия средна механична, обозначен с черният многоъгълник, начертан на ниво 3,5, имаме индикация за бариери на сътрудничеството. Тъй като техните стойности са по-ниски от стойностите на критерия, приемаме, че това са факторите, които в най-голяма степен биха възпрепятствали сътрудничеството. Конкретно за ОУ на МО това са награди и поощрения, учене чрез сътрудничество и средства и технологии. Графиката показва фактори, които са над ниво 3,5, но са много близко до тази граница, което е показател и за други не добре развити способности за сътрудничество, такива като социален капитал и инвестиране на ресурси.

Резултатите от петте изследвани области са отразени в таблица 2 и на фиг. 1,2 и 3. Всички стойности с изключение на Система за възнаграждения са над ниво 3,5, което показва съгласие с твърденията, които характеризират способността за сътрудничество. Най-висока способност за сътрудничество със своите индивидуални способности имат служителите от органите за управление на МО и МВР, които образуват област Хора, докато при служителите на БЧК най-високи резултати са отбелязани в област Структура, като същевременно и стойността в област Хора е по-висока от тези на другите две организации. Това е напълно разбираемо с оглед по –високите резултати, получени при БЧК като цяло. Най-ниският резултат на органите за управление на БЧК – 4.77, е много по-голям от най-високите резултати на МО и МВР.

Като цяло стойностите, на изследваните променливи, характеризиращи областите на сътрудничество, при МО и МВР са много близки. Диаграмите дадени като илюстрация на статистическите изчисления с много малки изключения, следват един и същ профил, което показва наличието на сходни фактори, способстващи развитието на сътрудничество и такива, които могат да го възпрепятстват (виж фиг.6,7).

Големината на способността за сътрудничество, се определя като се конструира общ композитен показател, обединяващ стойностите на отделните области в една стойност. Това понякога води до компенсирането на изключително ниските стойности на някои показатели от достатъчно високи стойности на други показатели. За да се избегне този недостатък на адитивната агрегация се използва така нареченият Метод на площно измерване на цялостното представяне (SMOP – Surface Measure of Overall Performance)[10], при който способността за сътрудничество се изчислява по формула (1)

Където – средна площ на всички многоъгълници, n е броят на груповите индикатори (броя на осите), I_i и I_j са стойностите на груповите индикатори, ij, а w_i и w_j са съответните тегла.

Тук обаче съществен проблем е нелинейността на индикатора, изчислен по метода SMOP, който се решава със замяна на изчислената площ с радиуса R на окръжност описана около многоъгълник със същата площ и равни страни (равни стойности на всички показатели).

В таблица 6 са дадени резултатите на композитния показател на способност за сътрудничество, изчислени по четири метода. При нито един от методите не се забелязва голяма разлика в резултатите. Това се обяснява с факта, че скалата за измерване на отделните фактори е малка (от 1 до 6) и стойностите, получени от анкетираните са в рамките само на няколко единици. При по-голяма скала с диапазон от 1 до 10 например и големи разлики в стойностите на някои от индикаторите, липсата на инвариантност щеше да доведе до различна ранговка на стойностите при различните методи, където ефекта на SMOP метода щеше да бъде видим.

Способността за сътрудничество корелира с всички конструкти на оперативни цели като връзката с повечето от факторите е средна по сила. Конструктът усещане за споделени задачи има средна и силна корелация (от 0.372 до 0.636) с 12 от факторите на способност за сътрудничество, споделяне на информация отбелязва средна корелация с 10 от факторите на капацитет за сътрудничество, а променливата вземане на решение показва средна и силна корелация (от 0.345 до 0.642) с 9 фактора. Резултатите на необходимост от сътрудничество са статистически незначими и при трите конструкта на оперативни цели.

Връзката на способност за сътрудничество с организационна култура е различна и варира в целия диапазон на взаимодействие. С конструкта доверие е отбелязана слаба и средна корелация (от 0.252 до 0.473) при 11 фактора. При ориентация към усъвършенстване се наблюдава корелация от слаба до силна (от 0.232 до 0.538), а конструктът отвореност към различията има слаба и средна корелация със 7 от факторите на способност за сътрудничество.

Лидерството корелира с 9 от 13 фактора на способност за сътрудничество, като връзката е слаба и средна. Най-силна е корелацията на лидерството с факторите подкрепа на индивидуалните усилия (r=0,480) и структурна гъвкавост (r=0,417), а най-слаба със структура за сътрудничество (r=0,237) и социален капитал (r=0,256).

Регресионният анализ е извършен основно по две причини. Първо описанието на зависимостта на променливите от факторите помага да се установи наличието на възможна причинна връзка между тях. Второ, уравнението на регресия позволява да се предсказват стойностите на изследваните зависими по получените стойности на факторите. Променливите, който участват в анализа са стандартизирани. Тъй като става дума за прост (едномерен) линеен регресионен анализ между стандартизирани величини, то β = r, където r е и коефициент на регресия.

Тъй като е установено явлението мултиколеарност, т.е. факторните променливи са зависими една от друга, е проведен регресионен анализ по метода на стъпковата регресия.

2.2.1 Регресионен анализ капацитет за сътрудничество - оперативни цели

Областите Стратегия и цел, Процеси, Структура, Система за поощрения и Хора имат средна и силна корелация с конструкта усещане за споделени задачи. Коефициентът на детерминация R² обяснява зависимостта на усещане за споделени задачи от структурата за сътрудничество на организациите в дял от 37% и на 29% от стратегия и цел.

Всички области съставляващи способността за сътрудничество на изследваните организации показват средна корелация с ефективно споделянена информация, като изключение прави само Система за поощрения, където корелацията е слаба. Променливите на фактора Стратегия и цел обясняват 19.5% от дисперсията при ефективно споделяне на информацията, като тук дялът е най-голям в сравнение с останалите фактори.

Всички коефициенти демонстрират средна корелация, с изключение на този между Структура и вземане на решение, който е със силна корелация. Променливите на област Структура обясняват 29% от дисперсията при вземането на решение в преследване на оперативните цели. Зависимостта на останалите фактори с променливата вземане на решение е по-слаба.

Лидерството оказва влияние в различна степен на всички области с изключение на област Хора и нейния единствен конструкт индивидуални способности (вж. таблица 10, Приложение 2).

• 
  Стратегия и цел
  

• 
  Процеси
  

• 
  Система за възнаграждения
  

• 
  Структура
  

Организационната култура със своите конструкти оказва различно влияние на област Стратегия и цел. Факторът отвореност към различията не влияе на необходимост от сътрудничество, а влиянието му върху другите два конструкта е слабо. Променливата доверие оказва най-силно влияние от конструктите на организационната култура. Корелациите с всички конструкти на способност за сътрудничество са средни, а коефициентът на детерминация R² обяснява общо над 50% от дисперсията при Стратегия и цел. Усъвършенствана ориентация също има своя принос за формирането на стратегията и целта на изследваните организации. Коефициентът на детерминация показва, че област Стратегия и цел зависи на 40% от фактора усъвършенствана ориентация.

Организационната култура оказва влияние на всички фактора на област Процеси. Корелацията на конструктите на организационна култура с факторите на домейна процеси е слаба и средна. Коефициентът на дитерминация R² показва, че област Процеси зависи на 42.5% от фактора доверие, на 50% от усъвършенствана ориентация и на 8.3% от отвореност към различията.

В изследването за зависимостта на област Структура от конструктите на организационна култура, корелационният коефицент R заема различни стойности, като преобладават тези в диапазона на средната корелация. Коефициентът на детрминация R² показва, че област Структура зависи на 34.9% от фактора отвореност към различията, а доверието обяснява общо 34.6% от дисперсията на област Структура.

Регресионният модел е адекватен за всички разгледани случаи, като имаме в предвид ниските стойности на нивото на значимост на F-критерия.

2. 
   Дисперсионен анализ и последващ тест на Тюки
   

Проведеният тест на Левене (вж. таблица 18) показва много ниски стойности p, което е индикация за разнородност на дисперсията.

Резултатите от дисперсионния анализ (ANOVA – Analysis of variance) са дадени в таблица 19, от където се вижда, че всички фактори, определящи способността за сътрудничество се различават един от друг значително (ниво на статистическа значимост 5%), от гледна точка на влиянието, което оказва принадлежността на изследваните хора към определено ведомство, а именно МО, МВР и БЧК.

Таблица 19

		SS	df	MS	F	Sig.
необходимост от сътрудничество	Между групите	6,282	2	3,141	3,268	,042
стратегически действия	Между групите	25,387	2	12,694	17,592	,000
инвестиране на ресурси	Между групите	27,974	2	13,987	19,940	,000
структурна гъвкавост	Между групите	29,037	2	14,518	20,380	,000
ефекти на сътрудничеството	Между групите	25,739	2	12,869	17,097	,000
награди и поощрения	Между групите	46,010	2	23,005	41,417	,000
учене чрез сътрудничество	Между групите	37,955	2	18,977	32,612	,000
споделяне на информация	Между групите	23,118	2	11,559	15,103	,000
социален капитал	Между групите	20,929	2	10,465	12,821	,000
индивидуални способности	Между групите	15,180	2	7,590	8,798	,000
подкрепа на индивидуалните усилия	Между групите	29,416	2	14,708	20,857	,000
структура за сътрудничество	Между групите	31,232	2	15,616	23,384	,000
средства и технологии	Между групите	16,693	2	8,346	9,975	,000

2.3.2 Тест на Тюки

Дисперсионният анализ показва, че тринадесетте изследвани фактори се различават един от друг, тъй като се откриха статистически значими разлики. Това налага провеждането на последващ тест на Тюки за извадки с различен размер. Теста се провежда, за да се определи как отделните ведомства — МО, МВР и БЧК влияят на факторите, определящи способността за сътрудничество.

От направените изчисления става ясно, че при възприемането и оценяването на способностите за сътрудничество най-силно влияе принадлежността към неправителствената организация БЧК. Оценката на всички фактори, дадена от служителите в тази организация е по-висока от тази на другите две организации — МО и МВР. Резултатите са такива поради естеството на тази организация и предмета на дейност, който упражнява, различаващ се в голяма степен от този на МО и МВР. По-сериозен интерес предизвиква влиянието на другите две ведомства — МО и МВР върху факторите, с оглед ангажираността им в управлението на извънредните ситуации и участието им в ликвидирането на последствията от тях.

Служителите на МО оценяват като по-важни учене чрез сътрудничество, споделяне на информация, социален капитал, индивидуалните способности, структура за сътрудничество и средства и технологии в контекста на развитие на сътрудничество, когато ги сравняваме с тези на МО. Способността за сътрудничество на органите за управление на МВР зависи в по-голяма степен от факторите стратегически действия, инвестиране на ресурси, структурната гъвкавост, ефекти на сътрудничеството, награди и поощрения, подкрепа на индивидуалните усилия в сравнение с този на МО.

1. 
   Проведените изследвания потвърдиха първата частна хипотеза, че органите за управление на МО имат ограничени способности за сътрудничество, тъй като стойностите, получени от изследването показват наличието на фактори-бариери, които възпрепятстват развитието на сътрудничеството. Съвременно състояние на ОУ изисква предприемане на конкретни мерки за подобряването им.
   
2. 
   Въз основа на извършения анализ се установи, че органите за управление на МО имат най-малки способностите за сътрудничество в сравнение със способностите на другите изследвани организации, поради факта, че техният композитен показател е най-нисък. Факторите, които се явяват най-голяма пречка на органите за управление на МО за изграждане и развитие на сътрудничество с други организации са награди и поощрения, учене чрез сътрудничество, средства и технологии, социален капитал и инвестиране на ресурси. Поради тази причина основният акцент на политиката за усъвършенстване на способностите, провеждана от ръководството ще падне върху тях, като те ще претърпят най-голяма промяна.
   
3. 
   Резултатите от проведеното изследване показват, че за развитие на способностите за сътрудничество на органите за управление на МО най-голям е приносът на факторите факторите учене чрез сътрудничество, споделяне на информация, социален капитал, индивидуални способности, структура за сътрудничество и средства и технологии. Тези фактори са определени от експертите като най-важни за съвременното състояние на способностите, което изисква съсредоточаване на мениджърските практики върху тяхното развитие и усъвършенстване.
   
4. 
   Политиката, която водят органите за управление за изграждане и развитие на сътрудничеството е резултат на проявени културни ценности, където най–всеобхватно е влиянието на компонента ориентация към усъвършенстване, докато доверието намира най-силен израз в организационните области цел и стратегия, и процеси. Фокусът в тяхната бъдеща дейност в областта на сътрудничеството трябва да бъде насочен към засилване на ролята и значението на отвореност към различията като третата детерминанта на организационната култура, чието влияние е много слабо. Тези резултати доказват втора частна хипотеза, че типа организационна култура влияе на способностите за сътрудничество.
   
5. 
   Способността за сътрудничество на органите за управление е свързана с трансформиращото лидерство, защото проведеният анализ отчита средна корелация между тях. Засилването на лидерското влияние върху процеса за подобряване на сътрудничеството е необходимо да започне от промяната на схващанията на лидерите за ролята и важността на съвместната дейност. Тези резултати потвърждават третата частна хипотеза.
   
6. 
   Оперативните задачи, които стоят пред органите за управление зависят от тяхната способност за сътрудничество, тъй като управлението на извънредните ситуации,.изисква консолидирането на усилията на всички ведомства от държавния сектор. Това твърдение се легитимира от резултатите на проведения анализ, което кореспондира с четвъртата частна хипотеза.