Методология на оценяването
Приложими методи в България
Изтегляне 302.5 Kb.
|
Свързани:
2021.08.31-Sreshti-s-roditelite-na-uchenitsite-ot-V-klas
| Приложими методи в България
По различни причини, породени от икономическото, политическото и социално развитие на страната, част от посочените в предния раздел методи, са обективно неприложими в България. Това се обосновава с липсата на определени условия или наличието на специфични за региона характеристики на икономическите субекти и икономиката като цяло. Успешно в България, т.е обхващат поне 70-80% от фирмите, могат да бъдат използвани следните методи: 1. Метод на чистата (балансова) стойност; 2. Метод на ликвидационната стойност; 3. Метод на дисконтираните парични потоци. Метод на чистата стойност Резултата от прилагане на метода се обосновава въз основа на нетната стойност от оценка на имуществото, вземанията и задълженията. Като се изхожда от спецификата на активите следва тяхната оценка да се извършва и по различен начин за всеки вид. За дълготрайните материални активи (ДМА) и нематериални активи (ДНА) определянето на балансовата стойност се провежда на два етапа: 1.Определяне на първоначална стойност. Определя се по установените в счетоводството методи, а съответно: - метод на разходите (цена на придобиване); - метод на приходите - продажни цени в момента или на цена по аналог. Трябва да се има предвид, че е необходимо да бъдат съблюдавани всички характеристики и особености на актива. Изискването се определя от основни смисъл на тази стойност – отчитане на моралното остаряване на актива. 2.Определяне на възстановителна стойност. Определя се на база първоначалната стойност, но коригирана с амортизационните за периода между заприходяването му в състава на активите и оценката. Така получената стойност се коригира с нарастване на цените за същия период. С тази операция се цели да се отчете физическото изхабяване и нарастването на цените според инфлацията. Краткотрайните материални активи се оценяват по текущи пазарни цени като могат да се използуват методите: - на разходите на замяна; - на сравнителна продажба. Оценката на краткотрайни активи се извършва съобразно това дали са продаваеми или нямат пазарна стойност. Оценката на вземанията се основава на възможността те да бъдат събрани. Така всяко от вземанията се коригира с експертно определен коефициент (< 1.00), с който да се отчете изискуемостта и събираемостта на тези активи. За валутните вземания е важно да се отчетат разликата във валутните курсове. Не на последно място вземанията следва да отчетат и очакваната инфлация до тяхното получаване. Така например, към 30.09.2016 г. по балансови данни стойността на СК на «Софарма имоти» АДСИЦ1 е: СК = А – ПК = 55 424 – 26 026(дълг. банк. заеми) – 6 558 (кратк. заеми) = 22 840 хил. лв. И от тук може да се види, че цената на една акция по балансова стойност е 1,95 лева. Методът на чистата стойност на активите (МЧСА) позволява стойността на оценяваното предприятие да се определи като разлика между пазарната стойност на активите и пазарната стойност на задълженията му към датата на оценка. Пазарните стойностти на активите и пасивите се различават, ето защо трябва да бъдат преоценени. Пазарните стойности на активите на Дружеството могат да се преоценят като се използва коефициент, който ще отрази отношението между пазарната стойност на вече продадените активи и съответно тяхната балансова стойност. Така изчислен коефициентът е 1,36 (по данни от infostock.bg – 1.41). Пасивите няма да бъдат преоценявани. СК = 55 424 * 1.36 – 32 584 = 75 377 – 32 584 = 42 793 хил. лв. От тук може да се види, че цената на една акция (според пазарни стойности ) е 3.66 лева. Ясно може да се види, че разликата между цената на една акция по балансова стойност и цената й по пазарна стойност е 1.71лева. По данни от infostock.bg за 12.2016 търгуемата цена за една акция е между 2.50 и 2.795 лева. Оттук се вижда, че Дружеството продава под пазарната цена за една акция. Използването на този метод не е свързано с определени специфични изисквания. По правило това е най-простия метод за оценка на предприятия, което е съществен плюс. Но наред с положителните особености има и недостатъци. Основният сред тях е, че разкрива само величината на капитала. Не се отчитат състоянието на предприятието и пазара като цяло. Като отрицателна характеристика е и променливите пазарни цени на материалите, особено за предприятията с големи запаси. Това предполага от своя страна известна предпазливост при използването на метода. Метод на ликвидационната стойност Според повечето специалисти методът се използува при определяне стойността на губещи предприятия. Друго общоприето схващане е, че получената стойност е най-ниската цена за продажба на предприятието, защото в противен случай продажбата на парчета от фирмата би било по-изгодно. Това не трябва да е основен ориентир за минималната стойност на инвестиционния бизнес обект поради използването на известни условности при прилагане на метода. Под загуба, в контекста на метода, трябва да се разбира в по-широк смисъл. «Загуба» е както отрицателния финансов резултат, така и постигнатата печалба, която не отговаря на очакваните нормални приходи на инвеститора. Ликвидационната стойност изразява продажната стойност на всички активи, намалена с всички задължения , разходите по ликвидация на активите и плащанията към държавата – такси върху разделянето на активите, данък върху остатъка на приносителите и други. Така например, при обявяването на фирма «БЕТА» АД, гр.Ямбол в несъстоятелност, е изготвена оценка на активите й по метода на ликвидационната стойност. Приложението на метода е уместно поради: - Крайно неефективна и продължително губеща дейност на оценяваният обект. - Голямото несъответствие между нулевите текущи постъпления от обекта и стойностите му като чист актив. Подобно състояние превръща ликвидацията в алтернатива на откритата продажна процедура. При метода на ликвидационната стойност за разлика от метода на чистата стойност на активите се търси не справедливата пазарна цена, а най-вероятната, на която може да бъде продаден оценяваният обект, в т.ч. на части и поотделно. При формирането на ликвидационната стойност не са взети в предвид разходите свързани с ликвидацията. Корекциите са извършени при следните допускания: - Ликвидационният процес ще продължи шест месеца, т.е. ликвидацията ще бъде нормална. - Вероятност обектите да променят или разширят сегашното си функционално предназначение, което означава отпадане на някои изпълнени строителни работи и подобрения. След направените разумни корекции, отчитащи факторите продаваемост, привлекателност и защита по възможно най-добрия начин интересите на собственика, e определена следната ликвидационна стойност на обекта: Изтегляне 302.5 Kb. Сподели с приятели:
|