Методология на оценяването
I. DCF модели за директна оценка на собствения капитал
Изтегляне 302.5 Kb.
|
Свързани:
2021.08.31-Sreshti-s-roditelite-na-uchenitsite-ot-V-klas
- Навигация на страницата:
- II. DCF модели за оценка на цялото предприятие
- III. DCF модели, основаващи се на оценката на реалните опции
| I. DCF модели за директна оценка на собствения капитал
Към тази група спадат първите два модела: модел на дисконтираните дивиденти (DDM) и DCF модел за оценка на собствения капитал. Тези модели се базират на нетните парични потоци за обикновените акционери. И двата модела целят директно определяне на стойността на собствения капитал посредством дисконтирането на нетните парични потоци за акционерите с изискваната норма на възвръщаемост от собствения капитал. Единствената по-съществена разлика между тях е, че при първия нетните парични потоци за обикновените акционери са представени от дивидентите, а при втория – от така наречените свободни парични потоци за обикновените акционери (FCF to equity, или FCFE). Тази разлика обаче е доста относителна. II. DCF модели за оценка на цялото предприятие В тази група влизат следващите три изброени модела: модел на коригираната настояща стойност (APV), DCF модел за оценка на цели предприятия, модел на икономическата печалба. Общото, което обединява тези три модела е тяхната цел - определяне стойността на активите на компанията, т.е. на компанията като цяло. Тези модели се базират на оперативните нетни парични потоци на компанията, известни още като свободни оперативни парични потоци за инвеститорите (FCF to investors, или FCFI) Известно отклонение прави единствено моделът на икономическата печалба. Стойността на собствения капитал при тези модели се намира като разлика между определената стойност на активите и стойността на дълга на компанията. III. DCF модели, основаващи се на оценката на реалните опции Моделите от тази група могат да бъдат определени като ново поколение модели за оценка на реални активи. DCF моделите, основаващи се на оценката на реалните опции, правят възможно оценяването на стратегическата и оперативна гъвкавост по отношение на вероятното откриване на нови и закриване на съществуващи заводи, прекратяването на определени дейности, проучването и разработването на нови ресурси и т.н. Първата група модели, насочени към директно установяване на стойността на собствения капитал, се определя като най-подходяща за оценката на финансови институции – банки, застрахователни компании и др. Това се приписва на изключително високия дял на привлечения капитал в подобни институции, както и на неговата нееднородност. Определянето на среднопретеглената цена на капитала е относително затруднено, а малки отклонения в нейната стойност водят до значителни отклонения в изчисляваната стойност на собствения капитал. Същевременно втората група модели се препоръчва като най-подходяща за оценката на цели предприятия. Моделът DCF за оценка на цели предприятия е базиран на презумпцията, че оценяваните компании ще продължат да функционират и в бъдеще. Както подсказва самото му наименование, той се използва за определяне стойността на предприятието като цяло. След като веднъж определи стойността на цялото предприятие, произтичаща от неговата дейност, моделът дава възможност да се намери стойността на собствения капитал посредством изваждане стойността на дълга и на евентуални други задължения, като например стойността на привилегированите акции. Така става ясно каква цена си заслужава да се плати за собствения капитал като цяло, за една обикновена акция, респективно за мажоритарния пакет, даващ право на действително управление на активите на предприятието. Наименованието на модела също така дава ясно да се разбере, че той е базиран на бъдещите очаквани парични потоци от дейността и тяхното дисконтиране към настоящия момент. Така например оперативната стойност на предприятието като цяло е равна на стойността на бъдещите парични потоци от дейността, дисконтирани при подходящата норма на възвръщаемост, отразяваща степента на риска за тези парични потоци. От своя страна стойността на дълга е равна на бъдещите плащания (парични потоци) по този дълг, дисконтирани при норма на дохода, отразяваща тяхната степен на риск. Схемата на действие на модела за предприятие с един вид дейност е илюстрирана на Фигура 1. Изтегляне 302.5 Kb. Сподели с приятели:
|