Тумо съчетава дишане и визуализация. Практикуващият вдишва дълбоко и издишва бавно, като същевременно си представя пламъци, за да повиши телесната си температура. Тъй като за практикуващите тумо е важен опитът, а не вярата, те уважават науката. В научния журнал „Плос Уан“ (PLOS ONE) учени от Националния университет на Сингапур са публикували свое изследване с монахини, практикуващи медитация тумо. Изследователите установили, че монахините са способни да генерират допълнителна топлина и да повишават телесната си температура си до 38.3°С при околна температура от -25°С. Освен това били в състояние да изсушават върху себе си мокрите дрехи, които носят.
Вим Хоф не е изучавал тумо в манастир. Всичко, което знае, е научил от природата. Познаването на тумо обаче му помогнало да постигне по-дълбоко разбиране за силата на студа. А най-много във Ваджраяна му допада това, че е религиозно учение, основано на личното преживяване, не на вярата. Всеки може да провери всяко твърдение посредством собствените си преживявания. Вим често обича да казва: „Да почувстваш, означава да разбереш“. Именно тази възможност предоставя техниката тумо.
Направете сами: Дихателните упражнения от метода „Вим Хоф“
Най-напред нека ви предупредим: Не изпълнявайте следващото дихателно упражнение в обстоятелства, които биха се оказали опасни, ако изгубите съзнание, например под душа, под вода, в изправено положение или докато шофирате. Освен това първия път го направете под наблюдение.
Вдишайте дълбоко и издишайте.
Вдишайте дълбоко и издишайте.
Вдишайте дълбоко и издишайте.
Дишайте с темп и ритъм, които са ви най-комфортни.
Повторете трийсет пъти.
Последния път издишайте докрай, след което вдишайте много дълбоко, издишайте бавно и изчакайте.
Вдишвайте дълбоко, без да се насилвате, и издишвайте бавно и спокойно. Когато не издишвате докрай, в белите ви дробове остава малко количество въздух. След трийсет дихателни движения задръжте дишането си и изчакайте, докато изпитате потребността да вдишате отново. Повтаряйте упражнението, докато почувствате изтръпване, лека замаяност или отпуснатост.
Като вдишвате дълбоко и издишвате бавно, вие отделяте много въглероден диоксид. Концентрацията на CO2 в кръвта ви ще се понижи и кръвоносните ви съдове ще се свият. Когато задържите дишането си след издишване, в тялото ви се задържа голямо количество въглероден диоксид и то компенсира това, като освобождава повече кислород в митохондриите. Митохондриите осигуряват енергия за клетките. Повишените количества кислород в митохондриите водят до генерирането на повече енергия. Отпадъчните вещества се изхвърлят, благодарение на което кислородът може да проникне по-дълбоко в клетката. Задържането на дишането след издишване отключва парасимпатикова реакция (с други думи, релаксирате). Това на свой ред стимулира аеробната дисимилация в клетката. Ето защо, вдишвайки по-дълбоко и съзнателно, ние можем да генерираме повече енергия на клетъчно ниво.
Сподели с приятели: |