Методът на леденият човек
Изтегляне 2.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Килиманджаро
Вим във ФинландияХоф пристига във Финландия шест дни преди маратона. Студено е дори по финландските критерии. В деня преди старта той прави последна тренировка – преплува няколко десетки метра под леда на едно езеро. Лекарите, които го преглеждат на място, са поразени – неговите пулс, кръвно налягане и кислородна сатурация са с едни и същи стойности преди и след плуването. Хоф се чувства добре и решава, че е готов за предизвикателството. По време на маратона Хоф непрекъснато се движи по ръба на бръснача. Ако бяга твърде бързо, ще изразходва твърде много енергия и ще трябва да диша твърде дълбоко – което е невъзможно при -16°С. Ако тича твърде бавно пък, ще е изложен на студа прекалено дълго време и може да получи сериозно измръзване. След първите два часа тичането все още върви добре. Вим чувства тежест в краката, но поддържа постоянно темпо. Преполовил е маратонската дистанция – 42 195 м. На трийсетия километър обаче, малко след третия час, го обзема умора. Силите му видимо започват да се изчерпват, а и студът оказва своето влияние. Втората му съпруга – Каролин, е в автомобила пред него заедно с филмовия екип и лекаря. Тя е притеснена, защото ситуацията може да стане много опасна. Но Хоф не се отказва, въпреки че след трийсет и седмия километър се налага да продължи ходом. След пет часа и двайсет и пет минути на студа той постига немислимото: завършва маратона зад Северния полярен кръг – при изключително ниска температура, по шорти и без никакъв опит в маратонското бягане. На подобна крайна отдаденост като че ли са способни само изключителните личности като Вим Хоф. Но той е на противното мнение и за да докаже, че е прав, няколко години по-късно решава да осъществи с група хора „невъзможно“ изкачване на Килиманджаро. КилиманджароХоф решава да изкачи Килиманджаро с група. Килиманджаро е планина в Танзания с височина 5895 м. Всяка година я изкачват много планинари и туристи. Добре подготвеният алпинист може да стигне до върха за шест дни. За да превърне изкачването в още по-сериозно предизвикателство, Хоф обявява, че ще го направи за четиридесет и осем часа с група от двайсет и шестима души. Желанието му е да покаже, че възможностите на всички ни са много по-големи, отколкото подозираме. И този път специалистите са скептични. На мнение са, че е невъзможно толкова многобройни група да осъществи изкачването за толкова кратко време. За капак на всичко някои от участниците в групата страдат от заболявания като множествена склероза, ревматизъм, болест на Крон и рак. Те също нямат опит като алпинисти. Изкачването е насрочено за януари 2014 г., но подготовката е хаотична. Д-р Герт Бъойзе от медицинския център на Амстердамския университет изразява желание да придружи експедицията, за да помага. Местните водачи смятат, че начинанието е лоша идея, и в последния момент отказват да тръгнат. Хоф обаче е твърдо убеден, че хората му са способни да изкачат върха, тъй като са подготвени със студови тренировки и умеят да се съсредоточават върху дишането си. И повежда групата. Когато стигат в Хоромбо Хът – група хижи на височина 3705 м, температурата е 3°С. Изглежда обаче, за Вим изкачването до върха на Килиманджаро за четиридесет и осем часа с двайсет и шестима души (доста от които пациенти с различни заболявания) все още не е достатъчно сериозно предизвикателство. И той предлага да го направят по шорти. Тайната са дишането и студовите тренировки. Вим дава инструкции хората да се разделят по двойки и всеки да наблюдава партньора си – по-конкретно да следи дали изпълнява дихателните упражнения. Необходимо е през цялото време да вдишват дълбоко и да издишват спокойно и бавно. Освен това, за да предотвратят височинната болест, изпълняват дихателните упражнения нощем, през определени интервали. За всеобщо изумление, като се изключи Хоф, разбира се, групата осъществява невероятно постижение. Двайсет и четирима от двайсет и шестимата участници в експедицията изкачват най-високия връх на Килиманджаро, Ухуру, с височина 5895 м. Температурата на върха е -15°С. Фактът, че толкова многобройна група е стигнала до върха, е сам по себе си постижение. Това, което го прави наистина забележително обаче, е, че групата няма опит в катеренето. А фактът, че го правят за четиридесет и осем часа пък, е направо смайващ. Всичко това привлича вниманието на медиите. Хоф и Бьойзе са поканени да участват в една от най-популярните телевизионни програми в Нидерландия. В няколко вестника са поместени материали за триумфа на групата. Как е възможно да се постигне подобно нещо? Хоф е убеден в ефективността на своите дихателни упражнения. И въпреки липсата на опит като алпинисти, всички от групата са добре подготвени да понасят студа. Съществен фактор е, разбира се, и тяхната отдаденост. Сред участниците със заболявания са Анна Хойнака (множествена склероза), Марк Бос (рак на простатата), Хенк ван ден Берг (ревматизъм) и Матейс Сторм и Ханс Еминк (болест на Крон). И петимата стигат до върха. Всички тези хора съзнават, че са болни, но не приемат себе си като пациенти. И държат това да се знае. Тази нагласа е важен компонент на отдадеността. „Разбира се, аз съм и пациент – казва Матейс Сторм, – но също така съм просто Матейс, който иска – и може – да прави най-различни неща.“ Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|