Една от големите специфики на човешкия капитал за разлика от физическия и за
разлика от всички останали форми на капитала е обстоятелството, че той предполага
като предварително условие съществуването на човешката личност или още по-точно
– наличието на общност от индивиди, които генерират процесите на акумулация и прираст.
За да може обаче да се осигури прирастът, самото капиталообразуване включва
своите въздействия чрез съответните разходни елементи. Те трябва да се съотнесат с бъдещия доход или с потока от доходи на предстоящата по презумпция дейност, доколкото човешкият капитал е свързан с работната сила и със свойството на човека да осъществява це- лесъобразна дейност. Единствено по този начин – чрез сравняване на
разходноприходните характеристики на обвързаните процеси, може да се индикира
капиталът като такъв. Следователно, ако искаме да се приближим към по-точната
дефинитивна характеристика на човешкия капитал, като дадем по-строго
определение, можем да приемем, че става дума за особена форма на капитала, която е
свързана с инвестициите в знание, квалификация и производствен опит, с
изграждането на умения и други придобити свойства, при които нарастват
възможностите на труда като факторна услуга и се обогатяват свойствата на
личността, носител на трудовата функция.
Човешкият капитал е надграждане на нещо, което предварително е имало свой
статус и битие. Въздействието обаче не е минало незабелязано, защото промяната е
осъществима само в резултат на разходи, и то не само и често не предимно на парични
разходи, а нещо по-съществено и важно – разход на времеви и жизнен ресурс, на психо-
физиологичен, интелектуален и емоционален ресурс, които много трудно може да
117 намерят своята икономическа оценка. Тези доста по-сложни по състав и структура Сподели с приятели: |
