и тук е налице консенсус спрямо дългосрочните цели на политическите субекти, партиите, управляващите, опозицията, бизнеса, армията и други структури в обществото – всички са заинтересовани от по-доброто качество на човешкия капитал. Държавата като субект на инвестициите в човешки капитал култивира чувство за съпричастност, национални цели и единство, което на определен етап от развитието на националната държава дава редица шансове на вътрешната консолидация около определена кауза и оформя благоприятна сила, подчиняваща движението в определена посока. Илюзорно е в днешно време да си представим оттегляне или намаляване на държавните усилия в тази област. Това би означавало да се лиши нацията от найважното оръжие, което през последните няколко века винаги е показвало висока резултатност. 3. Трети самостоятелен субект с много широки инвестиционни функции по отношение на човешкия капитал е бизнесът. Както се отбеляза, той е принуден да инвестира в човешки капитал не от човеколюбие или алтруизъм. Фирмените инвестиции в човека са неизбежни и все повече разширяващи се, защото имат висока възвръщаемост и осигуряват най-важния ресурс на всяка икономическа и социална организация – човешкия. Когато става дума за инвестиции във физически капитал, трудно може да се оспорва фирменият статус относно приноса му за неговото придобиване. Правото на собственост върху елементите на капитала и резултатите от дейността на бизнеса е свързано непосредствено със субектите на инвестициите. Малко по-различно стоят нещата по отношение на инвестициите в човешки капитал и фирмения статус. По принцип наемането
119 е акт на привличането на работна сила, в която са застинали предишни инвестиционни процеси. Те са осъществени от други субекти и в масовия случай са свързани с
