индивида, семейството и държавата. По-редки са случаите, когато наемането става след осъществени инвестиционни разходи на бизнеса, най-вече за университетско и друго образование, което обяснява защо са толкова важни въпросите на наемането. Те очевидно засягат най-важното – състава на организацията, при което тя до голяма степен използва готов ресурс, произведен като човешки капитал в друга структура. Частните, държавните и фирмените инвестиции формират трите стълба на инвестиционния процес в човека. Същественото в случая е, че всеки от тези субекти е тласкан към инвестиции с цел да подобри своя статус на съответния сегмент на пазара. В този нестроен хор много неща зависят от финансовите възможности, мотивацията и целите, традицията, но и от предприемаческите усилия на всеки субект поотделно. В действителност субектите на инвестициите могат да бъдат много повече или най- малкото със смесена природа, което е най-често срещаният вариант. Жизненият цикъл обикновено започва със семейните инвестиции, по-късно се намесва държавата при масовото формално образование или институции от публичен характер и едва по-късно се включват и фирмените усилия. За всичките етапи могат да са характерни и самоинвестициите в потвърждение на древната максима, че образованието е преди всичко самооб- разование. Конкретното състояние на процеса на инвестиране, както и на генерирането на доходи се съпровождат с неизбежен риск, доколкото винаги съществуват рискове в инвестиционния процес и в бизнес средата, независимо каква е тя. Една част от проблемите на риска обаче се свързва с носителя на инвестицията – отделния индивид, и не съществува по отношение на други инвестиционни процеси. Твърде големи трудности възникват и при опитите да се изчислят някои разходи и ползи. По отношение на инвестициите в човешки капитал неизвестните са винаги повече в сравнение с инвестициите във
