принцип в развитата пазарна структура масовото образование е преимуществено
държавна грижа. Ето защо частните инвестиции като че ли повече се адаптират спрямо тази изградена структура и следват установените лицензионни и други режими, които са твърде прецизно регламентирани от обществото. Причината за това е прозаична – инвестицията в човека е толкова важна за съответното общество, че тя не може да бъде оставена на хрумванията на един или друг субект. Частните инвестиции обяснимо в такъв случай заемат по-малък дял, не са доминиращи и в същото време се забелязва ръст на фирмените инвестиции, също в характерни области, които ознаменуват връзката между индивида и потенциалния работодател, предвид очакваното начало на трудовата кариера за една значима част от подрастващите.
На четвъртото стъпало – за колежанското и университетското висше образование,
инвестициите са със смесен характер – частни, обществени и фирмени. Едно от обясненията в тази посока е началото на трудовата кариера, която е започнала за една част от връстниците на онези, които продължават обучението си. В повечето случаи тя стартира от началото или средата на третата степен на образователната верига. Това засилва функциите на бизнеса като субект на инвестициите. От друга страна, пазарната среда търси конкурентното начало и го намира в онези формирования, които организират алтернативно обучение в съответната частна институция, лицензирана и контролирана от обществото в много по-голяма степен, отколкото са регламентациите в който и да е друг пазарен сегмент.
По степен на регламентации пазарът на образователни услуги е най-регламентираният
и изпреварва в това отношение дори пазара на труда.
Специфичните инвестиционни процеси, свързани с преквалификацията и перманентното обучение, още повече изтласкват държавата като субект за сметка на частните и фирмените усилия. Нормално е те да доминират поради естеството на целите и специфичните интереси, които стоят зад тях. В съвременното общество поддържането на интелектуалния и личностния статус за дейностите, които изискват повече интелект, и свързаните с тях инвестиции е невъзможно да се реализира без непрекъснатост на процеса, първо, като самоинвестиционен и второ, като реализиран от заинтересованата институция.
Конкуренцията в тази област ще придобива все по-големи размери чрез даденостите на информационната революция и пробивите в информационните технологии. Всъщност темпът на този процес ще лежи в основата и на темповете на друга динамика – технологичната, продуктовата, енергетичната и т.н. Който успее да вземе преднина в тази невралгична област, той вероятно ще обере и най-добрите плодове от градината на интелектуалния труд.
|
