личностния и националния просперитет. Проблемите са аналогични с инвестиционните проекти в други сфери, колкото и да съществува специфика спрямо инвестицията в човешки капитал. Когато например липсват национални ресурси за инвестиции във физически капитал, той може да се търси от външни инвеститори. По аналогичен начин стоят въпросите, свързани с инвестиционния процес в човека, с тази разлика, че той се отнася винаги за отделния индивид, и второ – спецификата на тази инвестиция обуславя
сравнителна поносимост на инвестиционното бреме за по-широк кръг субекти, в т.ч. и
за семейството като елементарна икономическа форма.
За България част от проблемите в тази област се свързват със студентското
кредитиране. Приет е и Закон за кредитиране на студентите и докторантите, който
влезе в сила от 01.01.2000 г. В закона получиха регламентации процедурите за отпускане на кредити, ограничителните условия, набирането на приходи във фонда, неговото управление, както и технологията за отпускане на кредити. Този закон, за съжаление, не проработи както трябва. Една от причините може да се свърже с прекалените регламентации и ограничителните условия, които не стимулираха кредитирането. Фактите в това отношение показват, че законът остана само на книга.
Както беше отбелязано, българския парламент през 2008 г. прие нов закон за
кредитиране на студентите и докторантите. Той действа и понастоящем, но не работи
добре. За сметка на това в българските държавни и частни университети се реализират множество програми за студентски обмен, обучение в университети на ЕС по програмите "Сократес", "Еразмус" и други, което по същество е персонална инвестиционна програма за най-добрите студенти.
Достъпът до инвестиционни средства трябва да се разглежда и в друг смисъл, когато става дума за образователни програми сред ромското население. При една част от
|
