91 усвояване на ново знание, опит
или информация по същество, то зрялата творческа възраст не е абстрактно понятие, а реалност в зависимост от множество характеристики на индивида.
Това в особено голяма степен се отнася за професии,
свързани с образованието, правото, творческия труд, изискващ по-големи интелектуални усилия. Как се изгражда човешки капитал във всичките тези случаи? По какво се различава вече формираният човешки капитал в една по-млада възраст от неговото развитие в разцвета на творческите сили на личността? Или с какво се характеризира изграждането на човешкия капитал в третата възраст? В каква насока да се осъществяват образователните инициативи и какви да бъдат те?
Исторически е известна обективността на тенденцията, свързана с удължаването на срока на
задължителното обучение, което да подготви масово индивидите за съответната дейност в обществото като предизвикателство спрямо обществената среда. Колкото понеразвито е било обществото, в толкова по-голяма степен масовото образование е било с по-скромни функции и цели. Първоначално то не е засягало тотално и съвкупното население, тъй като една голяма част от него е била извън процеса при значителна неграмотност.
Тази зависимост с пълна сила се отнася и за грамотността на българското население след Освобождението (виж табл. 3.2 и 3.3). Самото ограмотяване на съответната нация в по-масови размери рязко е интензифицирало процесите на по-масово формиране на човешки капитал от по-високо качество.
Таблица 3.2 Преодоляване на неграмотността в България след Освобождението
Година
% на
грамотните мъже % на грамотните жени
Общо % грамотни
1880 5
1,5 3,3 1887 17,1 4,1 10,7 1892 24,3 6,6 15,6 1900 36 11,2 23,9 1905 40,7 14,7 27,9 1910 46,3 20,5 33,7
Данните в таблицата са от История на България в документи 1878 – 1912 г. Част първа. С., 1994, с. 141-
142.
За нарастващото самочувствие на българската нация в това отношение при 22% грамотност на тогавашното население свидетелства приетият през 1898 г. Закон за признаване в Княжеството дипломите от чуждестранни висши училища. Вносител на законопроекта в парламента е тогавашният министър на народното просвещение Иван Вазов. Законът е приет и обнародван в ДВ, бр. 9 от 14 януари 1898 г. След приемането му 
