Министерство на финансите

О т н о с н о: Прилагането на Националните счетоводни стандарти

от бюджетните предприятия
С настоящите указания се регламентира приложимостта на разпоредбите на Националните счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМС № 37/2002 г., в отчетността на бюджетните предприятия, както и някои отчетни схеми и други въп-роси, свързани с това. Указанията се издават на основание на § 50, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. (ЗДБРБ за 2004 г.).

А. Приложимост на НСС в отчетността на бюджетните предприятия

І. Прилагане на разпоредби на НСС
1. От разпоредбите на НСС 1 бюджетните предприятия следва да прилагат
т.т. 4.1–4.7; 6.1, 6.2 (“а” и “г”) и 6.3; 8.1 и 8.2; 9; 10.3, 11.1 и 11.3; 12.1–12.4, 13.3 и 19.1. Формата и съдържанието на финансовите отчети на бюджетните предприятия са ут-върдени със Заповед № 81/29.01.2002 г. на министъра на финансите. С указа-нията за годишното счетоводно приключване на бюджетните предприятия (по нататък в текста – “указанията за годишното приключване”) може да бъдат кон-кретизирани отделни въпроси, свързани с оповестяването на информацията и изготвя-нето на финансовите отчети на бюджетните предприятия.
2. Приложимост на НСС 2 – разпоредбите на стандарта се прилагат от бюджетните предприятия, като се има предвид следното:
2.1. Класифицирането на стоково-материалните запаси се извършва съоб-разно заложената в Сметкоплана на бюджетните предприятия (СБП) и формата на баланса за бюджетните предприятия класификация на материалните запаси.
2.2. Придобиването по стопански начин (собственото производство) на ма-териални запаси и други активи се отчита по реда на раздел IV от настоящите указания.
2.3. Преоценката в края на отчетната година се извършва, доколкото не е определено друго в указанията за годишното приключване. При отчитането на преоценки на материалните запаси съгласно НСС 2 се прилагат сметки 7801 и 7802 от СБП. За 2004 г. може да не се извършва преоценка по реда на НСС 2.
2.4. Разпоредбите на т. 12, б.б. “в” – “ж” от НСС 2 не са задължителни за бюджетните предприятия, но се препоръчва тяхното прилагане в случаите, когато тези позиции са съществени на ниво консолидираната отчетност в систе-мата на първостепенния разпоредител.
2.5. Предоставените в залог от бюджетните предприятия стоково-мате-риални запаси се отчитат по сметки 9231 и 9233 по справедлива стойност.
2.6. Отчитането на липсите и начетите на материалните запаси и другите активи се извършва, като се има предвид следното:
а) всички липси и брак на материални запаси и други балансово признати активи, независимо от причината (по вина на материално-отговорното лице, при форсмажорни обстоятелства, кражби и др.), се отчитат чрез съответ-ните сметки от подгрупа 693, които се дебитират с цялата отчетна стой-ност на актива, срещу кредитиране на съответните сметки от раздели 2, 3 и 5;
б) при липси и брак по вина на материално отговорно или друго лице, при които възниква вземане на бюджетното предприятие от това лице, в допъл-нение към операцията по б. “а” се взема и следното счетоводно записване:

Дт с/ки 4213, подгрупи 426 или 488 / Кт с/ка 7198;

в) при наличие на кражби с неустановен извършител се взема само счетоводната операция по буква “а”, а евентуалното вземане се отразява зад-балансово като условно вземане от други дебитори (сметка 9289). При въз-никване на обстоятелства, даващи достатъчно надеждни основания, че конкре-тен размер на взема-нето може да се реализира (установен извършител, наличие на реална възможност за плащане или прихващане с насрещно задължение на предприятието и др.), съответната част се отписва от задбалансовата сметка и се завежда балансово, като се съставя счетоводната статия по б. “б”.
2.7. При закупуване на материални запаси и други активи със значителна по размер отстъпка (например на половин цена), която не е обусловена от оби-чайната търговска политика и практика на доставчика, не произтича от обичайна или извънредна разпродажба на активи и при конкретните обстоятелства и условия може да се разглежда като форма на безвъзмездно предоставени сред-ства от страна на доставчика, активите се завеждат по справедлива стойност, а разликата между нея и действително фактурираната/платената сума се отчита по сметките от група 74 от СБП (сметките за получени трансфери в натура).
2.8. Когато бюджетни предприятия изкупуват продукция и стоки на цени, надвишаващи справедливата им стойност, за целите на регулиране и контрол на производството и търговията, гарантирането на доходите на определени кате-гории производители и др., тези активи се завеждат по справедлива стойност, а разликата се отчита като разход - текущ трансфер, по съответните сметки от група 64 от СБП.
2.9. Безвъзмездното предоставяне от бюджетните предприятия на матери-ални запаси на физически лица и небюджетни предприятия се отчита по отчетна стойност - като разход за текущ трансфер в натура, по съответните сметки от група 64 от СБП, а не като разход за материали.
2.10. В практиката са налице редица случаи, при които материални запаси се предоставят на персонала на бюджетното предприятие. За извършването на коректна преценка, кога при тези случаи използването на материалните запаси следва да се класифицира като разход за материали, разход за възнаграждения за персонала или разход за текущ трансфер за домакинства, при отчитането на тези операции от 2005 г. е необходимо да се има предвид следното,
2.10.1. предоставянето на материални запаси и други активи на персонала на бюджетното предприятие се отчита като безвъзмезден трансфер в натура по реда на т. 2.9, когато това предоставяне не е обусловено и не зависи от извършваната работа на персонала (например предоставени активи при извънредни събития);

2.10.2. ако предоставянето на материални запаси по същество представ-лява форма на възнаграждение в натура за извършена работа, тогава операцията се отчита като разход за възнаграждения на персонал в натура и като приход от продажба на съответните активи, измерен по справедливата стойност им стой-ност към датата на предоставяне. Счетоводните записвания са:

Дт с/ка 6049 Кт с/ки 711 - по справедлива стойност (за с/ка 6049 виж т. 60.3);

Кт с/ка 4511 (ако операцията подлежи на облагане с ДДС);

Дт с/ки 611 / Кт с/ки раздел 3 (за отписване на актива по отчетна стойност);

2.10.3. предоставените на персонала материални запаси се отчитат като раз-ходи за материали, а не като разходи за персонал, когато предоставените активи се използват от персонала за целите на дейността на бюджетното предприятие (работ-но облекло, храна за работа при вредни условия и други подобни случаи);

2.10.4. предоставянето на персонала на материални запаси като начин на погасяване на вече начислени съществуващи задължения към него, се отчита, като се дебитира съответната сметка за разчетите с персонала в размер на по-гасяваното задължение срещу кредитиране на съответните сметки от гр. 711 (по справедлива стойност) и 4511 (ако операцията подлежи на облагане с ДДС). За отписването на актива по отчетна стойност се съставя счетоводно записване, аналогично на посочената втора статия в т. 2.10.2. В случай, че начислените су-ми по сметки 711 и 4511 надвишават размера на погасяваното задължение, раз-ликата се отчита като разходи за възнаграждения на персонала;

2.10.5. Предоставените предметни награди на персонала по повод годиш-нини, юбилеи и други подобни случаи, се отчитат като разходи за материали, освен ако при конкретните обстоятелства може да се приеме, че е по-коректно тези операции да се третират по реда на т.т. 2.10.1 или 2.10.2.
2.11. Конфискуваните активи и активите, придобити като реализация на залог и чрез други форми на обезпечения, се завеждат по справедлива стойност.
2.12. Материалните запаси, предназначени за специални дейности по отбраната и сигурността на страната, се изписват на разход в момента на тяхно-то придобиване, когато тези активи нямат възможна гражданска употреба.
2.13. Материални запаси, вложени в употреба, не следва да се водят по баланса на бюджетното предприятие. В тази връзка, при наличието на та-кива случаи, материалните запаси следва да се изпишат до края на 2005 г. на разход, като се дебитират сметки 601 (за вложените в употреба запаси в съ-щата година), респективно сметка 6990 (за вложените в предходни години), срещу кредитиране на сметки от раздел 3 от СБП. За целите на контрола и отчетността по материално-отговорни лица, изписаните на разход активи може да се отразяват задбалансово по сметка 9909 от СБП.
3. Разпоредбите на НСС 3 не се прилагат от бюджетните предприятия.
4. Разпоредбите на НСС 4 не се прилагат от бюджетните предприятия.
5. Разпоредбите на НСС 5 не се прилагат от бюджетните предприятия.
6. Разпоредбите на НСС 6 не се прилагат от бюджетните предприятия.

7. Разпоредбите на НСС 7 не се прилагат от бюджетните предприятия.
7.1. Отчитането на касовите потоци и наличности в бюджетните предпри-ятия се извършва чрез прилагането на Единната бюджетна класификация (ЕБК), утвърждавана от министъра на финансите съгласно чл. 2, ал. 7 от Зако-на за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ).
7.2. За целите на касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове, като паричен поток и парична наличност се дефинират само паричните средства в брой и по текущи и депозитни сметки на бюджетните предприятия (включително чекове в чуждестранна валута, когато се прилагат ка-то законно платежно средство в съответната държава). В обхвата на паричните средства не се включват паричните еквиваленти по смисъла на дефиници-ята в НСС 7. Операциите с парични еквиваленти се третират съгласно ЕБК като операции с финансови активи.
7.3. Формата и съдържанието на месечните, тримесечните и годишни-те отчети за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове (касовите отчети) се определят от Министерството на финансите (МФ).
7.4. За целите на касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетни-те сметки и фондове като паричен поток се считат и следните операции:

7.4.1. разчетите между първостепенните и подведомствените разпореди-тели за плащанията в СЕБРА, както и сторнировъчните и корективните опера-ции в СЕБРА – отчитат се чрез § 66-00 от ЕБК за 2004 г. и с/ка 7500 от СБП;

7.4.2. погасяването на временни безлихвени заеми чрез прихващане с подлежащите за получаване субсидии/трансфери между бюджетните предприя-тия;

7.4.3. отпускането на субсидии, трансфери и безлихвени заеми чрез ди-ректно превеждане към доставчици и други кредитори на бюджетното пред-приятие - получател на тези средства. Бюджетното предприятие - получател на трансферите, субсидиите и безлихвените заеми, отчита такива операции като получен касов трансфер (или безлихвен заем) и извършени касови разходи по съответните параграфи от ЕБК. Бюджетното предприятие – отпуснало средства-та, класифицира тези операции като предоставени касови трансфери, субсидии и безлихвени заеми. Този ред се прилага само след като в нормативен акт или пис-мо на МФ изрично е предвидено такова отчитане;

7.4.4. отпускането на банкови заеми чрез директно превеждане от банката – кредитор на сумите от заема към доставчици и други кредитори на бюджетното предприятие (т.е. средствата от заема не преминава през сметка-та на бюджетното предприятие). Бюджетното предприятие - получател на сред-ствата по заема отчита такива операции като получени заеми и извършени ка-сови разходи по съответните параграфи от ЕБК. Сумите по възстановените капи-тализирани такси по такива заеми се отразяват в намаление на разходите за бан-кови такси и комисионни, и като намаление на усвоения заем;

7.4.5. разпоредбите на т. 7.4.4 се прилагат и когато е възприета подобна схема на разплащане за средства от дарения и други безвъзмездно предоста-вени средства на бюджетното предприятие. Включването на такива суми в ка-совите отчети на бюджетните предприятия следва да се извърши само въз ос-нова на получено писмено съобщение от съответния донор за извършени от него плащания с тези средства. Тези суми подлежат на включване в отчетите за ка-совото изпълнение за отчетната година, в която са извършени плащанията;

7.4.6. операциите по държавни/общински заеми, при които:

а) крайни бенефициенти са небюджетни предприятия;

б) е предвидено касовите потоци по заема и неговото обслужва-не директно да преминават между сметки на кредитора и крайния бенефи-циент, без да се засягат банковите сметки на бюджетното предприятие;

в) заемното споразумение е структурирано като два заема – от кредитора за бюджетното предприятие и от бюджетното предприятие за крайния бенефициент.

В тези случаи касовият поток между кредитора и крайния бенефициент за бюджетни и отчетни цели се реструктурира на два потока – един входящ и един изходящ с равни суми (нулев нетен поток): между кредитора и бюджетно-то предприятие и между бюджетното предприятие и крайния бенефициент. Отчитането се извършва при следните правила:

- получените директно от крайните бенефициенти суми от заеми се от-разяват от бюджетното предприятие едновременно като получени външни заеми (входящ касов поток) и предоставени заеми (възмездно финансиране) на местни лица като изходящ касов поток;

- директно извършените от бенефициентите погашения по тези заеми се отразяват от бюджетното предприятие като входящ касов поток – получено по-гашение по предоставени заеми и като изходящ касов поток – изплатено пога-шение по заеми към съответните кредитори;

- платените директно от крайния бенефициент лихви и такси по заема се отразяват в касовите отчети на бюджетното предприятие като приходи от лихви от местни лица (входящ касов поток) и като разходи за лихви, такси и комиси-онни по заеми (изходящ касов поток);

7.4.7. операциите по финансов лизинг, при които бюджетното пред-приятие е лизингополучател, когато срокът на отделния финансов лизинг е над една година и сумата по него е над 10 000 лв. Придобитите под формата на такъв финансов лизинг дълготрайни активи се отчитат като капиталов разход в годината на придобиване със цялата стойност, намалена с припадащите се разхо-ди за лихви и в увеличение на друго финансиране. Изплащането на лизинговите вноски се отразява като разходи за лихви и намаление на друго финансиране. Този ред се прилага и за търговски кредити, при които получател е бюджет-ното предприятие, когато срокът на търговския кредит е над една година и сумата по него е над 10 000 лв.;

7.4.8. отпускането/възстановяването на парични средства на подот-четни лица. При отпускане на средствата, предоставените суми се отчитат по съответния параграф и дейност от ЕБК. В случай, че при отпускане на аванса не може еднозначно да се определи конкретният вид разход, сумата може или приблизително да се разпредели по параграфите и кодовете за дейностите на ЕБК за съответните плащания, които се очаква да бъдат извършени с тези сред-ства, или целият размер да се отнесе изцяло по един параграф. В последствие, след представянето на авансовия отчет или друг подобен документ, изразход-ваната сума се разпределя по коректните позиции на ЕБК, в случай че са налице съществени разлики с предварителното приблизително разпределение. Възста-новените от подотчетни лица суми се отчитат в намаление на съответния параг-раф, по който са били отчетени първоначално при отпускането им, като при въз-становяване на чуждестранна валута се прилага курса за деня;

7.4.9. съответните операции, предвидени за отчитане по елементите на ЕБК съгласно ДДС № 01/2003 г. при схемата за централизирано разпла-щане на осигурителните вноски на бюджетните предприятия;

7.4.10. прихващането на надвнесени с дължими публични държавни/об-щински вземания;

7.4.11. замяна, обратно изкупуване и погасяване на държавни/общински ценни книжа от дадена емисия чрез емитиране на нови държавни/общински цен-ни книжа. При такива операции като касово плащане следва да се отчетат съот-ветните суми на припадащите се лихви, отстъпки и погашения, и като касови постъпления от емисии – главници, премии над номинала, както и намаление на разходите за лихви и отстъпки (при емисиите от отворен тип);

7.4.12. когато по бюджетна/извънбюджетна сметка са постъпили чужди средства (гаранции и др. подобни), които в последствие съгласно тръжните или договорните условия не се възстановяват, а се трансформират като приход за бюджет-ното предприятие. В отчетността на касова основа тази операция подлежи на отразя-ване (включително и когато трансформацията се извършва в следваща отчетна годи-на) независимо, че няма ефективен касов поток. Отписването на такова задължение по давност или други извънредни причини не представлява операция по касовото изпълнение. Трансформирането на чужди средства в приход, когато тези суми са по-стъпили и се съхраняват по набирателна сметка на бюджетното предприятие, се от-разява в касовите отчети, само когато съответната сума е преведена от набирателната сметка по съответната бюджетна/извънбюджетна сметка;

7.4.13. операции, които по силата на закон или друг нормативен акт са приравнени на касови операции за целите на касовото изпълнение;

7.4.14. други случаи, определени от МФ – дирекция “Държавно съкровище”.
7.5. За целите на касовото изпълнение не се считат за касов поток от-писването на вземания и задължения, включително временни безлихвени заеми, отписване на вноски и данъци на бюджетните предприятия, придобити активи под формата на финансов лизинг/търговски кредит до една година или на стой-ност под 10 000 лв. за отделния финансов лизинг/търговски кредит (като касов поток се третира последващото заплащане, като сумата се класифицира по съот-ветния параграф от ЕБК за придобиване на активи и външни услуги), секюрити-зация (преоформяне в ценни книжа) на съществуващи вземания и задължения и други некасови транзакции. Не се считат за касов поток плащанията с компенса-торни записи, приватизационни бонове и други подобни непарични платежни инструменти, с изключение когато самите те са обект на покупко-продажба чрез касово плащане (банков превод или в брой).
7.6. Не се отчитат като паричен поток некасовите емисии на държавни/об-щински ценни книжа за поемане на дългове (ЗУНК и други подобни), както и превалутиране, реструктуриране или отписване на даден заем.
7.7. Не се отчита като паричен поток преоценката на вземанията и задъл-женията във валута, както и обезценката/преоценката на финансови и нефинан-сови активи и пасиви, с изключение на преоценките на наличности на парични средства в чуждестранна валута.
7.8. Преоценките на наличности на парични средства в чуждестранна валута (нереализираните печалби и загуби от преоценка на валутата) се отразяват в отчетите за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове в частта на изменението на паричната наличност. Положителната преоценка се отразява в увеличение на § 95-14 и със знак “минус” по съответните подпараграфи за наличността в чуждестранна валута в края на периода (§§ 95-08, 95-10, 95-12, 95-28 и 95-29). Отрицателната преоценка се отразява в намаление на § 95-14 и със знак “плюс” по съответните подпараграфи за наличността в чуждестранна валута в края на периода (§§ 95-08, 95-10, 95-12, 95-28 и 95-29).


7.9. Реализираните курсови разлики от продажба на валута се отразяват в касовите отчети на бюджетните предприятия като други неданъчни приходи (приходен § 36-01 от ЕБК), като отрицателните курсови разлики се посочват със знак “минус”.
7.10. Касовите плащания за придобиване на активи и външни услуги се класифицират по съответните параграфи от ЕБК. Сумите на платените от бюд-жетното предприятие ДДС и акцизи, начислени му от съответните доставчици, също се отразяват по съответните параграфи за отчитане на закупените активи и външни услуги, независимо от това, дали бюджетното предприятие е регистри-рано или не по Закона за ДДС и независимо от това, дали платеният на достав-чика ДДС е с право на пълен или частичен данъчен кредит, или е без такова пра-во. Платените от бюджетното предприятие ДДС, акцизи, мита и други мит-нически сборове при внос се отчитат по разходен § 10-40.
7.11. Регистрираните по Закона за ДДС бюджетни предприятия отчи-тат получените парични суми от ДДС по извършени от тях продажби на активи и услуги, превеждането на дължимия ДДС по сметката на данъчната админист-рация и възстановяването на данъчен кредит, като се има предвид следното:

7.11.1. до края на 2004 г. се запазва досегашният ред на отчитане на тези операции: по приходен § 37-01 се отчита със знак “плюс” получаването на парични суми от ДДС по извършени продажби на активи и услуги. Преводът на дължимия ДДС по сметката на съответното данъчно подразделение се отразява от бюджетното предприятие в намаление на приходен § 37-01 от ЕБК (посочва се със знак “минус”). Възстановяването на данъчен кредит на ДДС се отчита в намаление на разходен

Каталог: upload -> 35723
upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
35723 -> Министерство на финансите