Министерство на финансите
§ 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Зако-на за счетоводството
Изтегляне 1.52 Mb.
|
| § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Зако-на за счетоводството.
27.2. Не подлежат на консолидиране отчетите на контролираните от държавата/общината предприятия и търговски дружества. Също така, извън об-хвата на консолидация остават и субсидираните от държавата/общината несто-пански организации, фондации и други подобни институции. 27.3. Процесът на консолидация на отчетните данни на бюджетните предприятия, освен на йерархично и организационно ниво (от нижестоящи раз-поредители към висшестоящи и първостепенни разпоредители), протича и по отделни отчетни групи (стопански области). 27.4. В процеса на консолидация по принцип подлежат на елиминиране операциите и разчетите между бюджетните предприятия и отчетни групи в съ-ответния обхват (ниво) на консолидация. 27.5. В процеса на консолидиране на отчетните данни на бюджетните предприятия не подлежат на елиминиране разходите за задължителните осигурителни вноски за ДОО, Учителския пенсионен фонд и НЗОК с реци-прочните им приходи от тези вноски, отчетени в НОИ и НЗОК. Това важи както за най-високото ниво на консолидация – целия публичен сектор, така и за самите осигурителни фондове, по отношение на начислените от тях суми на разходи и реципрочните им приходи от осигурителните вноски за техния пер-сонал, когато те постъпват по техния бюджет. 27.6. В редица случаи (например касовите трансфери), заложената струк-тура от сметки в СБП позволява директното идентифициране и елиминиране на суми при обобщаването на отчетните данни на начислена основа. За други случаи тази информация не може директно да се извлече от салдата по сметки-те, поради което е необходимо нейното допълнително идентифициране. 27.7. Пълното и всеобхватно прилагане на процедурите по елиминиране в процеса на консолидиране на отчетните данни на начислена основа на бюд-жетните предприятия на настоящия етап е трудно приложимо. В тази връзка, об-хватът на подлежащите на елиминиране операции на начислена и касова осно-ва, както редът, условията, техническите изисквания и сроковете ще се опре-делят допълнително от МФ. 27.8. Оценката, преоценката и обезценката на дяловете, акциите и съучас-тията в търговски дружества и държавни предприятия-контролирани лица се извършва съгласно т.т. 28 и 36 от настоящите указания. 27.9. Предоставените активи и финансиране на организации с нестопан-ска цел, които са контролирани от държавата/общината (например читалищата) се отчитат по съответните сметки от подгрупа 645, а не като дялово участие. 28. Разпоредбите на НСС 28 се прилагат от бюджетните предприятия при следните уточнения и модификации: 28.1. Първостепенните разпоредители следва да включват в своя баланс всички свои дялови участия, акции и съучастия в търговски дружества и дър- жавни предприятия. В случай, че са установени неотчетени такива финансови активи, те се завеждат през 2005 г. в отчетността на бюджетното предприятие в стопанска област “Бюджет” по съответните сметки от група 51, в кореспонден-ция със сметка 7990, по справедлива стойност (например наличие на представи-телни борсови цени), а ако тя практически не може да се определи, по отчетната стойност на собствения капитал, съответстващ на дела на бюджетното пред-приятие, въз основа на данните от финансовия отчет на дружеството/държавното предприятие за 2004 г. 28.2. През 2005 г. еднократно да се извърши преоценка на отчитаните дя-лови участия, акции и съучастия на първостепенния разпоредител в свързаните лица – търговски дружества и държавни предприятия. Преоценката да се извър-ши, като процентът на дялово участие се приложи към балансовата стойност на припадащата се за дадения вид акции и съучастия част от собствения капитал към 31.12.2004 г. Разликата между така определената стойност и досегашната стойност на дяловото участие се отнася по съответните сметки от група 78. 28.3. Себестойностният метод съгласно т. 5.1 от НСС 28 се прилага за годишните финансови отчети за 2004 г. За случаите по т. 5.2 от стандарта, по-лучените от бюджетното предприятие суми се отразяват в намаление на отчет-ната стойност на съответните дялови участия, акции и съучастия. 28.4. Считано от 2005 г., отчитането на дяловите участия и акции в тър-говски дружества и държавни предприятия-свързани лица се извършва чрез прилагането на метода на собствения капитал, както следва: 28.4.1. разпоредбите на т. 4.6 от НСС 28 не се прилагат; 28.4.2. предвид различната счетоводна рамка за отчетността на бюджет-ните предприятия и търговските дружества, изискването съгласно т. 4.9 от НСС 28 за преизчисляване на съответните отчети не се прилага; 28.4.3. отразяването на промените в дела на инвестицията на бюджетното прдприятие се извършва въз основа на годишните финансови отчети на свърза-ните лица, в които бюджетното предприятие има пряко участие, като съответни-те счетоводни записвания се взимат от бюджетното предприятие за същата от-четна година, за която се отнасят отчетите на свързаните лица; 28.4.4. предвид сроковете за изготвяне и заверка на годишните финан-сови отчети на бюджетните предприятия и свързаните лица, окончателната отчет-на информация (заверен годишен финансов отчет на свързаното лице), необхо-дима за осчетоводяване от бюджетното предприятие в същата отчетна година, практически е малко вероятно да бъде налична. В тази връзка се процедира по следния начин: - бюджетните предприятия изискват изготвен незаверен годишен финансов отчет в рамките на сроковете за годишното приключване на бюджет-ните прдприятия; - в случай, че не може да се получи предварителен финансов отчет, първостепенният разпоредител изисква необходимата информация от съответното търговско дружество/държавно предприятие. Когато тази информация не е окон-чателна, може да се изиска дружеството да направи приблизителна оценка; - въз основа на получената информация, бюджетното предприятие взима необходимите счетоводни записвания, в рамките на сроковете за годишно приключване за съответната година; - след получаването на окончателните заверени годишни финансови отчети на свързаните лица, бюджетното предприятие съпоставя тази информация с по-рано получените данни. При наличието на разлики, те се отразяват в рамките на сроковете за годишното приключване на бюджетното предприятие, ако това е практически възможно. В противен случай, тези разлики се осчетоводяват за новата финансова година и се третират като промяна в приблизителната счетоводна оценка; 28.4.5. въз основа на получената информация за годишния финансов ре-зултат на свързаното лице, припадащият се на бюджетното предприятие дял в годишния финансов резултат на свързаното лице се отразява със следните сче-товодни статии: - при печалба Дт с/ки 511, 512 (без 5114 и 5124) / Кт с/ки 717 (без 7170, 7177, 7178 и 7179); - при загуба Дт с/ки 717 (без 7170, 7177, 7178 и 7179) / Кт с/ки 511, 512 (без 5114 и 5124); При изчисляването на дела във финансовия резултат следва да се вземе предвид капиталовата структура на дружеството, като при необходимост и прак-тическа възможност финансовият резултат се преизчислява за привилегировани дивиденти за акции, притежавани от други лица; 28.4.6. въз основа на получената информация за изменението на собст-вения капитал на свързаното лице, се идентифицират промените в собстве-ния капитал, които се дължат на преизчисления, преоценки и други подобни корекции, неотразени във финансовия резултат и непроизтичащи от реално влагане/изтегляне на ресурси. Такива промени се третират като преоценки, и припадащият се дял в тези промени се осчетоводява, както следва: - при положителни промени: Дт с/ки 511, 512 (без 5114 и 5124) / Кт с/ка 7801; - при отрицателни промени: Дт с/ка 7802 / Кт с/ки 511, 512 (без 5114 и 5124); 28.4.7. в случай на корекция след получаване на окончателните данни, се съставят посочените в т.т. 28.4.5 и 28.4.6 или обратни на тях счетоводни статии, в зависимост от естеството на корекцията. Когато тази информация се получава след сроковете за годишното приключване на бюджетните предприятия, корек-цията се отразява в за новата финансова година; 28.4.8. при последващо получаване на дивидент или изтегляне на ин-вестицията се съставя счетоводната статия:
28.4.9. в случаите, когато дивидентът постъпва касово в приход на цен-тралния бюджет или в системата на друг първостепенен разпоредител, вместо записването по т. 28.4.8, бюджетното предприятие, отчитащо дяловете и акции-те на съответното дружество, съставя счетоводната статия: Дт с/ки 7177, 7178 / Кт с/ки 511, 512 (без 5114 и 5124). При такива случаи, бюджетното предприятие-получател на дивидента, принад-лежащ на дялове и акции, отчитани от друго бюджетно предприятие, съставя счетоводната статия: Дт с/ки гр. 50 / Кт с/ки 7177 и 7178; 28.4.10. при приватизация на търговски дружества с държавно участие чрез продажба на дялови участия и акции (включително и за миноритарно дър-жавно/общинско участие): а) бюджетното предприятие, отчитащо дяловете и акциите на съответно-то дружество, съставя счетоводната статия: Дт с/ка 7319 / Кт с/ки 511, 512 , независимо от това, дали постъпленията от приватизация постъпват в приход на това бюджетно предприятие или в централния бюджет или в друг първостепенен разпоредител. В случай, че практически е възможно, към датата на приватиза- ция или близка до нея дата се прилагат гореизложените процедури за отразя-ване на промените в дела на собствения капитал;
независимо от това, дали приватизираните дялове и акции са отчитани от него или от други бюджетни предприятия; 28.4.11. редът по т. 28.4.10 се прилага и при ликвидация на търговско дружество или държавно предприятие, като вместо сметки от подгрупа 731 се използват съответните сметки от подгрупи 761, 762 и 764; 28.4.12. в случаите, когато търговско дружество/държавно предприятие дължи вноска за превишението на приходите над разходите, са приложими раз-поредбите на т.т. 28.4.5 и 28.4.7-28.4.9; 28.4.13. при отрицателни изменения на дела в счетоводната (балансовата) стойност на собствения капитал, надвишаващи отчетната стойност на инвести-цията, се процедира по реда на т. 4.4 от НСС 28; 28.4.14. за първоначалното прилагане на гореизложените разпоредби, първостепенните разпоредители, след получаване на заверените годишни финан-сови отчети за 2004 г. на търговските дружества и държавни предприятия-свързани лица, да извършат еднократна преоценка на тези дялове и акции. Еднократната преоценка се отразява за 2005 г. чрез съпоставяне на дела в сче-товодната (балансовата) стойност на собствения капитал на съответното търгов-ско дружество и досегашната отчетна стойност, като разликата се отчита по сметки 7801 (при превишение на дела в собствения капитал над досегашната отчетна стойност на инвестицията) или 7802 (при превишение на досегашната отчетна стойност на инвестицията над дела на собствения капитал). Еднократ-ната преоценка следва да се извърши до края на 2005 г.; 28.4.15. в случаите на т. 4.5 от НСС 28, отчетната стойност на дяловете и акциите се прехвърля за отчитане по сметки 5114 и 5124 и се прекратява при-лагането на метода на собствения капитал. 28.5. Получените суми от ликвидация на дялово участие в дадено пред-приятие се отчитат в намаление на съответното дялово участие. 28.6. Получени суми от контролирани/финансирани организации с несто-панска цел се отразяват в намаление на разхода по сметките от подгрупа 645, ако тези получени суми могат да се разглеждат като възстановяване на средства, първоначално предоставени от бюджетното предприятие на организацията, в противен случай, тези суми се отразяват по сметките от подгрупа 745. 28.7. Когато се предоставят средства на търговски дружества и държавни предприятия под формата на дялово участие, с цел покриване на текущи или акумулирани загуби или компенсиране на негативен касов поток от дейността, в отчетността на бюджетното предприятие тази транзакция следва да се отчете като текущ или капиталов трансфер на парични средства и други активи по сметки от подгрупа 644, а не като придобиване на дялово участие, тъй като по същество този трансфер представлява субсидия. Доколкото при тази операция е налице новопридобито дялово участие, то се завежда по съответната сметка от група 511 с нулева стойност и в последствие се преоценява по общите правила за тези финансови активи. 29. Разпоредбите на НСС 29 не се прилагат от бюджетните предприятия. 30. Разпоредбите на НСС 30 не се прилагат от бюджетните предприятия. 31. Разпоредбите на НСС 31 като цяло са приложими за бюджетните предприятия, с някои изключения и модификации, като е необходимо да се има предвид следното: 31.1. за отчитането на дела на бюджетното предприятие-съдружник в съвместно контролирана стопанска единица (съвместно предприятие) се при-лага само методът на собствения капитал, като за тази цел се използват смет-ки 5112 и 5122 и се прилага редът за отчитане съгласно т. 28.4. Предоставянето на нефинансови активи като апортна вноска в съвместното предприятие се из-вършва по реда на т. 16.19. 31.2. Разпоредбите на т.т. 8.1-8.3 от НСС 31 не се прилагат. В контекста на счетоводната рамка за отчетността и статистиката за бюджетните предприятия такива сделки се разглеждат като транзакции с други сектори на икономиката, поради което следва да се признава всяка печалба или загуба от тези сделки. 31.3. Отчитането на възмездни и безвъзмездни сделки и операции между бюджетното предприятие и съвместното предприятие (продажби на активи, на-еми, трансфери и др.) се подчинява на общите правила за отразяването им в от-четността на бюджетните предприятия. 31.4. Когато бюджетното предприятие, в качеството си на съдружник или инвеститор, предоставя средства на смесеното предприятие под формата на дяло-во участие с цел покриване на текущи или акумулирани загуби, или компенсиране на негативен касов поток от дейността, тази операция се отчита по реда на 28.7. 32. Разпоредбите на НСС 32 са частично приложими за бюджетните предприятия, при следните ограничения, уточнения и модификации: 32.1. Не се прилага заложената в стандарта класификация на финансо-вите активи и пасиви (т.т. 2.1-3.4.6 от НСС 32). 32.2. Не се прилагат разпоредбите на НСС 32 за хеджиране. 32.3. Не се прилагат разпоредбите на НСС 32 по отношение на отчита-нето на последващите преоценки и обезценки (нереализирани печалби и загуби) за сметка на резерва от преоценка. Всички преоценки и обезценки на финансови активи се отчитат по съответните сметки от група 78. Не се допуска директно отнасяне на такива суми към елементите на собствения капитал (сметките от групи 10-13 от СБП). 32.4. Емитираните заеми и дългови ценни книжа се отчитат по амортизи-руема стойност. 32.5. Номиналният размер на вземанията и задълженията по търговски кредит над една година се сконтира със заложения в съответния договор лихвен процент. Когато не е заложен такъв или заложеният лихвен процент е нереалис-тичен, се използва пазарния лихвен процент, приложим при такива сделки. 32.6. Притежаваните като актив държавни/общински ценни книжа се оце-няват по справедлива стойност, като всяка разлика между номиналната и отчет-ната стойност се отразява по сметките от подгрупа 522. 32.7. Притежаваните миноритарни дялове и акции се оценяват по спра-ведлива стойност, а при липса на надеждна оценка за това – по себестойност. Дяловете, съучастията и акциите в търговски дружества-свързани лица се отчи-тат по реда на т. 28. 32.8. Притежаваните дългови ценни книжа на предприятия, организации и други държави се отчитат по справедлива стойност. Ако не може да се опре-дели надеждно тази стойност, тези финансови активи се водят по амортизиру-ема стойност, а ако остатъчният падеж е под две години или предприятието няма намерение да ги задържи до падежа, се допуска отчитането им по цена на придобиване. 32.9. Разходите по придобиването и последващо обслужване на финансо-ви активи или емитирането на дълг (комисионни и др.) се отчитат като текущи разходи. Плащанията на такси-ангажимент и други подобни разходи/приходи, които могат да се разглеждат по същество като елемент на ефективния лихвен процент, се отчитат като лихвени разходи/приходи. 32.10. При репо-сделки и други подобни операции с финансови активи, където по същество сделката представлява заемообразно предоставяне на сред-ства чрез обезпечение на финансовия актив, не се отчита покупко-продажба, а операцията се отразява като получен/предоставен заем. 32.11. По отношение на финансовите активи, в цената на придобиване и справедливата стойност не се включват сумите на припадащите се лихви/диви-денти (т.е. оценяват се по “чиста цена”), които се отразяват като разчет при при-добиването на тези активи. При последващо лихвено или дивидентно плащане в рамките на същата година, получената сума първоначално се отнася за сметка на разчета, а остатъка се отразява като приход от лихва/дивидент. При последваща продажба на финансов актив припадащата се лихва/дивидент за периода се от-чита като приход, след което остатъкът на сумата по продажбата се съпоставя с отчетната стойност и така се измерва реализираната курсова разлика от опера-ции с ценни книжа (използват се сметките от подгрупа 738, а при продажбата на дялове и акции по реда на приватизацията – използват се сметки 731). За отчита-нето на такива операции с дялове, съучастия и акции в търговски дружества-свързани лица се прилага редът на т. 28.4. 32.12. При извършване на операции по обратно изкупуване и препро-дажба преди падежа на емитиран от бюджетното предприятие дълг, като разход се отчита припадащата се лихва за периода (при препродажба на обратно изку-пен дълг – в намаление на разхода за лихви). 32.13. В съответствие с принципа на текущото начисляване, към края на годината се осчетоводяват, по реда на раздел ІІІ от настоящите указания, припадащите се приходи и разходи за лихви за периода от последното олихвява-не през годината или датата на придобиване на актива, което от двете е по-късно възникнало във времето. Този ред е приложим и по отношение на дивидентите върху привилегировани акции при условие, че е налице голяма вероятност за тяхното получаване, размерът им е определим и не зависи от други условия. 32.14. В случаите на опрощаване или отписване на дълг на бюджетното предприятие, към датата на опрощаване/отписване се отчита като разход натру-паната лихва от последното олихвяване, след което се взимат съответните опера-ции по отписването/опрощаването на дълга и начислената лихва. 32.15. Когато в резултат на реструктуриране на дълг на бюджетното пред-приятие настоящата стойност на плащанията става по ниска от досегашната от-четна стойност, настоящата стойност се приема за новата отчетна стойност на дълга и се амортизира чрез ефективния лихвен процент, определен при новите условия. Тази разлика се признава като приход към момента на реструктурира-нето на дълга (или ако практически не е възможно - към датата, на която са ста- нали известни условията по реструктурирането) и се отчита по съответните сметки за капиталови трансфери от група 74. 32.16. Когато бюджетното предприятие предоставя безлихвени или нис-колихвени заеми/временна финансова помощ, отклоняващи се от обичайните па-зарни условия, се отчита ефектът от грант-елемента по тези заеми, при спазва-не на следните изисквания и отчетни процедури: 32.16.1. за счетоводното отчитане на грант-елемента могат да се прилагат два подхода: а) препоръчителен подход на незабавно признаване и класифици-ране на грант-елемента като капиталов трансфер; б) допустим алтернативен подход на последващо периодично при-знаване и класифициране на грант-елемента като текущ трансфер; 32.16.2. при препоръчителния подход: - определя се настоящата стойност на плащанията по заема, чрез използването на приложимия за съответния длъжник и условия рисково кориги-ран лихвен процент. При значителен брой такива длъжници се допуска опреде-лянето на лихвения процент да става за определени категории заемополу-чатели, групирани според сходни рискови характеристики и профили; - при отпускането на заема, разликата между номиналната стой-ност и настоящата стойност се отчита като разход за приписан капиталов тран-сфер по съответните сметки от група 64. Счетоводните статии са: Дт с/ки 531, 581 / Кт с/ки 50 (с номиналната стойност на заема) и Дт гр. 64 / Кт с/ки 539, 589 (с разликата между номиналната и настоящата стойност); - отчетената по сметки 539 и 589 разлика се амортизира перио-дично и задължително към края на всяка година за срока на заема, чрез при-лагането на метода на ефективния лихвен процент и се отчита текущо като при-писан приход от лихви по сметка 7282; - процедурите по начисляване на провизии за несъбираемост на вземането от заема се прилагат по общия ред спрямо така определената отчетна стойност; - За отчитането на разликата между номиналната и настоящата стойност следва да се използват отделни аналитични сметки към сметки 539 и 589, с оглед тези суми да не се смесват със сумите по провизиране за несъбирае-мост на вземанията от заеми; 32.16.3. при алтернативния подход: - при отпускането, заемът се отчита по номинална стойност по съответните сметки от подгрупи 531 и 581; - периодично (най-малкото веднъж годишно) се определя оценка за възможния приложим за съответния длъжник и условия рисково коригиран лихвен процент. При значителен брой такива длъжници се допуска опреде-лянето на лихвения процент да става за определени категории заемополу-чатели, групирани според сходни рискови характеристики и профили; - периодично (задължително към края на всяка година), с така определения лихвен процент се определя сумата на разхода за приписан текущ трансфер и приписан приход от лихви, като се съставя счетоводната статия Дт с/ки гр. 64 / Кт с/ка 7282; - процедурите по начисляване на провизии за несъбираемост на вземането от заема се прилагат по общия ред спрямо отчетната стой-ност; 32.16.4. За всички такива заеми бюджетното предприятие следва да при-лага последователно и постоянно само един от двата подхода. Промяна се до-пуска само при преминаване от алтернативния към препоръчителния подход, като при този случай номиналната стойност на вземането се преизчислява до настоящата му стойност и разликата се отразява като отрицателна преоценка по сметка 7802. Веднъж избран, препоръчителният подход не може да се променя. 32.17. Разпоредбите на т. 32.16 от настоящите указания не се прилагат за заемите и разчетите между бюджетните предприятия, които се отчитат по номинална стойност по съответните сметки от групи 45 и 46. 32.18. Не се отчита приписан приход и разход, когато в резултат от пре-доставяне на държавна/общинска гаранция дадено предприятие получава заем при по-благоприятни лихвени и други условия, съответстващи на по-ниския риск по гарантирания заем. 32.19. Опростените вземания от лихви и главници по заеми и дългове се отчитат като разходи за текущ (за лихвите) и капиталов (за главниците) трансфер по съответните сметки от група 64. Аналогично, опростените задъл-жения за лихви и главници по заеми и дългове се отчитат като приходи от текущ (за лихвите) и капиталов (за главниците) трансфер по съответните сметки от група 74. 32.20. Отписаните вземания от лихви и главници по заеми и дългове се отчитат като разходи по съответните сметки от подгрупа 691. Аналогично, отписаните задължения за лихви и главници по заеми и дългове се отчитат като приходи по съответните сметки от подгрупа 791. 32.21. Когато бюджетното предприятие при извършването на продажба на държавно/общинско имущество получава компенсаторни инструменти, които след това се погасяват и обезсилват по реда на чл. 13 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, от гледна точка на бюджетното предприятие е налице приписан приход и разход. В тази връзка с размера на номиналната стойност на приетите и погасени при тези сделки компенсаторни инструменти се съставя счетоводната статия Дт с/ки гр. 64 / Кт с/ки подгрупа 718. Докол-кото законово е допустимо бюджетно предприятие да извършва покупко-про-дажба на вторичния пазар на тези инструменти, тези активи се отчитат по спра-ведлива стойност. 32.22. За финансовите активи, измервани по справедлива стойност, се прави преоценка най-малкото веднъж годишно - към края на финансовата година, като се следват насоките и изискванията на стандарта за определяне на справед-ливата стойност на финансови инструменти при последващото им отчитане. 32.23. За финансовите активи, които не се отчитат по справедлива стой-ност, се прави преглед за обезценка по реда на т. 36 най малкото веднъж годиш-но – към края на финансовата година. 32.24. Доколкото практически е възможно, задбалансовите финансови ак-тиви и пасиви се отчитат по справедлива стойност. 32.25. Разпоредбите на т.т. 32.1-32.24 се прилагат за 2005 г. По отноше-ние на гореизложените въпроси, свързани с приложимостта на НСС 32, бюджет-ните предприятия за 2004 г. могат да прилагат досегашната си счетоводна по-литика. 33. Разпоредбите на НСС 33 не се прилагат от бюджетните предприятия. 34. Разпоредбите на НСС 34 не се прилагат от бюджетните предприятия. Редът, начинът и сроковете за изготвянето и представянето на периодичните (междинните) финансови и касови отчети, както и на оборотните ведомости и друга отчетна информация за тези периоди се определят от МФ. 35. Разпоредбите на НСС 35 не се прилагат от бюджетните предприятия. 36. Разпоредбите на НСС 36 не се прилагат от бюджетните предприятия. Принципите и концепциите на стандарта са фокусирани върху измерването на касовия поток, който се очаква да бъде генериран от съответните активи. Пред-вид естеството и характера на бюджетните предприятия, буквалното прилагане на стандарта по отношение отчетността на бюджетните предприятия би имало малка практическа стойност, освен в някои случаи. Така например, основната част от нефинансовите дълготрайни активи в публичния сектор не генерират преки касови потоци, тъй като се използват за предоставянето на публични сто-ки и услуги, а съществената част от приходите в публичния сектор се генерира от данъци. От друга страна, за отчетността на бюджетните предприятия също следва да важи общоприложимият принцип, активите да не се оценяват на стой-ности, които не могат да бъдат възстановими (реализирани). В тази връзка, по отношение на обезценката на активите за бюджетните предприятия, считано от 2005 г., се прилагат следните изисквания: 36.1. За нефинансовите дълготрайни активи се извършва преглед за обез-ценка веднъж на две години, доколкото МФ – дирекция “Държавно съкровище” не е определило по-кратък срок, при спазване на следните отчетни процедури: 36.1.1. при прегледа се съпоставя отчетната стойност с текущата възста-новима стойност. За текуща възстановима стойност на тези активи се приема спра-ведливата им стойност, като за нейна индикация може да се ползва и текущата покуп-на цена на сходен актив със същия потенциал на икономическа изгода. За уникални активи, които нямат пазарен аналог, може да се извърши експертна оценка на очаквания размер на разходите по придобиване, ако такъв актив би бил придобит към датата на прегледа за обезценка (например, като изходен ориентир могат да се ползват разходите за основен ремонт на актива, които да се коригират при тази оценка); 36.1.2. при прегледа за обезценка на нефинансовите дълготрайни активи обезценка се отчита, когато е налице траен спад в цените на съответните активи. Временни спадове и флуктуации в цените не се вземат предвид. При прегледа за обезценка на сгради се вземат предвид освен пазарните цени за жилища в съот-ветния район, но и текущата оценка на подобренията; 36.1.3. предвид двегодишния период, допуска се стъпаловидно прилагане на процедурите за обезценка на нефинансовите дълготрайни активи. Например през първата година да бъдат подложени на тест за обезценка някои класове ак-тиви, а през следващата година – останалите. При избор на такъв подход, той следва да се прилага последователно за отделните класове активи; 36.1.4. доколкото практически е възможно, извършва се и обезценка на активите, отчитани по сметките от подгрупа 990 (с изключение на сметка 9909); 36.1.5. не се извършва тест за обезценка на активи, които са в процес на придобиване/строителство със срок под една година; 36.1.6. ако отчетната стойност на балансово признат нефинансов дълго-траен актив е по-висока, тя се коригира до размера на текущата възстановима стойност, чрез използването на сметка 7802. При извършване на обезценка на задбалансов нефинансов актив, сумата се отразява по кредита на съответната задбалансова сметка срещу дебитиране на сметка 9981. 36.2. Вземанията от директно предоставени от бюджетните предприятия заеми, аванси, продажби и други разчети подлежат на провизиране за несъбира-емост при следните правила: 36.2.1. по отношение на провизирането е възможно да се прилагат два подхода: а) определяне на индивидуална провизия за всяко отделно вземане; б) определяне на обща провизия като цяло за група вземания; 36.2.2. подходът на индивидуалната провизия е подходящ по отношение отделни вземания, които не произтичат от регулярни продажби, както и при отпускани заеми на незначителен брой лица и предприятието има капацитет да извърши индивидуална оценка на кредитоспособността на дебитора; 36.2.3. подходът на общата провизия е подходящ за вземания от регулярни продажби на значителен брой клиенти, за които може да се изведе тенденция и натрупа исторически опит. При тези случаи, начисляването на провизията може да се определя на базата на процент от продажбите или в процент от общата стойност; 36.2.4. двата подхода могат да се използват едновременно, при условие, че се прилагат последователно и систематично спрямо съответните вземания; 36.2.5. в системата на първостепенния разпоредител следва да се прилага в максимално възможна степен унифицирана счетоводна политика за провизи-рането на вземанията; 36.2.6. не се извършва провизиране и обезценка на вземания от бюд-жетни предприятия, БНБ, утвърдени международни организации, както и на държави от списъка-приложение № 1 към чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките; 36.2.7. провизирането на публични държавни вземания от данъци, мита и осигурителни вноски ще се извършва само по допълнително определен ред от МФ; 36.2.8. за начисляването на провизиите на вземанията се използват съот-ветните сметки от подгрупи 491, 539 и 589 (като коректив на отчетната стой-ност), 671 и 672 (като разход и сторниран разход). Последваща промяна в оцен-ката на провизиите на вземанията се отчита като промяна в приблизителните счетоводни оценки и се отразява по сметките от подгрупи 671 и 672; 36.2.9. когато се отписва провизирано вземане, отчетената като коректив сума по сметки 491, 539 и 589 се отписва като сторниран разход на провизия по съответните сметки от подгрупа 672, след което отчетната (номиналната) стой-ност на вземането се отписва като разход по съответната сметка от подгрупа 691. Аналогично се процедира при опрощаване на вземането, като вместо по сметките от подгрупа 691, отчетната (номиналната) стойност на вземането се изписва на разход чрез съответната сметка от група 64. 36.3. Не се извършва тест за обезценка на финансовите активи, отчитани по справедлива стойност, както и за дяловете, съучастията и акциите в свързани лица съгласно т.т. 28 и 31. 36.4. За дяловете, съучастията и акциите, отчитани по себестойност и за които не може да се определи практически тяхната справедлива стойност, тестът за обезценка се извършва веднъж годишно, като се съпоставя досегашната от-четна стойност с припадащия се дял в счетоводната (балансовата) стойност на собст-вения капитал, въз основа на данните от годишния финансов отчет на предприя-тието за същия отчетен период. В случай, че тази информация се получава след сроковете за годишното приключване на бюджетното предприятие, евентуалната обезценка се осчетоводява в следващата отчетна година. При невъзможност да се получат такива данни, в резултат на което не може да се извърши тест за обезцен- ка, това обстоятелство се оповестява. Отчетената при такива случаи обезценка се отразява по сметка 7802. 36.5. За активите в дългови ценни книжа, отчитани по амортизируема стойност, не се извършва обезценка, освен ако са налице обстоятелства, пораж-дащи основания да се смята с голяма степен на сигурност, че отчетната стой-ност на актива няма да може да бъде възстановена към датата на падежа – на-пример при обявяване в неплатежоспособност на емитента и при други събития, при които се пораждат основателни съмнения за това, че емитентът е способен да продължи да функционира като действащо предприятие. При тези ситуации, въз основа на цялата налична към края на годината информация, включително котировки и оценки на финансови институции и рейтингови агенции за тези ценни книжа, следва да се изчисли и осчетоводи по сметка 7802 ефектът от обезценката. При практическа невъзможност да се извърши обезценка на такива дългови ценни книжа, този факт се оповестява в приложението към годишния финансов отчет, заедно с кратко описание на обстоятелствата, пораждащи съмне-ния за възстановимостта на тази инвестиция. Не се извършва обезценка на акти-ви в дългови ценни книжа, държани до падеж и отчитани по амортизируема стойност, при спад в цената на дълга поради ръст на лихвените проценти. 37. Разпоредбите на НСС 37 като цяло са приложими за бюджетните предприятия, с някои изключения и модификации, като е необходимо да се има предвид следното: 37.1. При реструктуриране на бюджетно предприятие не се начислява провизия и не се прилагат съответните разпоредби на стандарта; 37.2. Не се начисляват провизии за бъдещи разходи за пенсии, социални помощи и обезщетения, здравноосигурителни плащания и други подобни слу-чаи на трансферни плащания, които произтичат от администрирани от държава-та всеобхватни схеми за социално осигуряване и подпомагане; 37.3. Не се начисляват провизии за обжалваните по административен и съдебен ред публични държавни и общински вземания; 37.4. Провизиите за персонал се отчитат по реда на т. 19.7; 37.5. Оценката на сумите за гаранционно обслужване на продадени от бюджетното предприятие стоки и услуги се третира като провизия и се начисля-ва като разход към момента на продажбата на съответните активи и услуги. 37.6. Ежегодно към края на годината се извършва преглед на начислените провизии, като при необходимост, тяхната оценка се коригира, а възникналата разлика се отчита като промяна в приблизителни счетоводни оценки, а не като като преоценка. За провизиите, отчитани по настояща стойност, прирастът на за-дължението, дължащ се само на времевия фактор, не се отчита като преоценка, а като разход за провизии. В тази връзка, за провизиите, отчитани по настояща стойност, към края на годината задължително следва да се осчетоводи този при-раст, след което да се приложат процедурите за преглед на оценката. 37.7. Когато е начислена провизия, чиято стойност участва във формира-нето на отчетната стойност (цената на придобиване) на актив, последващата ко-рекция на размера на провизията не се отразява в отчетната стойност на актива, освен ако корекцията се извършва в рамките на годината на придобиване на ак-тива и той е наличен към края на годината. 37.8. Когато естеството, характерът и размерът на разхода, за който е на-числена провизията, станат определими, провизията се сторнира и се начислява разход по съответните сметки за икономически елементи (включително и за слу-чаите на провизия, чиято стойност участва във формирането на цената на при-добиване на актив). 37.9. За отчитането на провизиите за задължения (без провизиите за пер-сонал) се използват балансова сметка 4940 и разходни сметки от подгрупа 679 чрез прилагането на следната отчетна схема: 37.9.1. при начисляване на провизия за задължения се съставят счетовод-ните статии: а) Дт с/ка 6791 / Кт с/ка 4940 - за провизия, начислена като текущ разход;
на балансово признат актив; в) Дт с/ки 607 / Кт с/ка 4940 - начислена провизия в цената на придобиване 1
придобиването му (активите по т. 16.3); 37.9.2. за начисляване към края на отчетния период прираста поради вре-мевия фактор на провизии, отчитани по настояща стойност: Дт с/ки 6791 / Кт с/ка 4940; 37.9.3. когато се увеличава стойността на провизията в резултат на прегледа на нейната оценка в края на годината, се съставя счетоводното запис-ване по б. “а” на т. 37.9.1, а само за случаите по т. 37.7 – записванията по б.б. “б” и “в” на т. 37.9.1; 37.9.4. когато се намалява стойността на провизията в резултат на прегледа на нейната оценка в края на годината, се съставя статията Дт с/ка 4940 / Кт с/ка 6799, а само за случаите по т. 37.7 се взимат записвания, обратни на тези по б.б. “б” и “в” на т. 37.9.1; 37.9.5. когато се сторнира провизия и се начислява съответният вид разход, се съставят счетоводните статии: Дт с/ка 4940 / Кт с/ка 6799 - с отчетната стойност на провизията; Дт с/ки раздел 6 / Кт с/ки раздел 4 с определимия размер на разхода; 37.9.6. при отписване на провизия се съставя счетоводната статия: Дт с/ка 4940 / Кт с/ка 6799; 37.9.7. последващото отчитане на провизията, начислена в отчетната стой-ност на актив, освен в ситуациите по т. 37.7, не се влияе от последващото отчи-тане на актива – провизията и активът се отчитат и оценяват независимо един от друг. В тази връзка, при отписване на такъв актив, провизията продължава да се отчита и нейната стойност не се променя, освен ако самото отписване на актива не води до елиминиране на задължението, за което е начислена провизията, като в този случай нейното отписване се отчита по реда на т. 37.9.6 (т.е. не се извършва компенсиране на разхода от отписването на актива с прихода от отписването на провизията). Аналогично, при отписването на провизия, съществуващият към датата на отписване актив продължава да се отчита и неговата отчетна стойност не се променя в резултат на отписването. 37.10. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява раз-мерът на провизията и кратко описание на нейното естество. Останалите опо-вестявания по НСС 37 в приложението са препоръчителни. 38. Разпоредбите на НСС 38 като цяло са приложими за бюджетните предприятия, с изключение на някои текстове и при известна модификация на отчетните процедури, като се спазват следните основни принципи, правила и до-пълнителни изисквания: 38.1. За отчитането на нематериалните дълготрайни активи (НМДА) се прилагат разпоредбите на т. 16 от настоящите указания, при съобразяване с естеството, характерът и спецификата на НМДА. Съответните разпоредби на НСС 38 са приложими, доколкото не противоречат на принципите и правилата на очертаната в т. 16 от настоящите указания счетоводна рамка за ДМА. Така на-пример не се прилагат разпоредбите за отчитането на преоценката като елемент на собствения капитал, не се начисляват амортизации на НМДА и др. 38.2. За класифицирането и признаването на НМДА важат същите прагове на същественост и правила, посочени в т. 16.16 от настоящите указания, като се има предвид и следните допълнителни указания: 38.2.1. програмните продукти се признават балансово като НМДА, неза-висимо от стойността, на която те се придобиват; 38.2.2. по отношение на патенти, лицензионни права за излъчване и дру-ги подобни НМДА, след изтичането на съответния срок, те се изписват на раз-ход, освен ако срокът не е подновен. В случай, че такъв актив представлява сбор от компоненти с различен срок, след изтичането на срока за даден компонент той се изписва на разход; 38.2.3. за радио- и телевизионни продукции и други подобни активи, кои-то стават собственост на БНТ и БНР, се допуска та да се изписват на разход при придобиването им, чрез използването на сметка 6079 и последващото им задба-лансово завеждане по сметка 9903; 38.2.4. нематериалните активи, които попадат под стойностния праг на същественост, се изписват на разход към момента на тяхното придобиване; 38.2.5. текущо изплащаните суми за поддръжка на патенти, лицензии и други подобни се отчитат като текущ разход. 38.3. НМДА, които са в процес на придобиване, се отчитат по сметка 2109. След приключването на процеса, те се завеждат по съответните сметки от група 21. 38.4. Преглед за обезценка на НМДА се извършва веднъж на две години по реда на т. 36 от настоящите указания. 38.5. Съответните оповестявания в приложението към годишния финан-сов отчет съгласно т. 10 от НСС 38 се посочват от бюджетното предприятие, ако са в съществен размер. 39. Бюджетните предприятия отчитат процеса на вътрешно създаване на НМДА (придобиване по стопански начин) по реда на раздел ІV от настоящите указания. 40. Разпоредбите на НСС 40 не се прилагат от бюджетните предприятия. 41. Прилагането на разпоредбите на НСС 41 е препоръчително. Предвид естеството и характера на бюджетните предприятия, извършването на дейности-те – обект на стандарта в съществен размер е налице за ограничен брой единици. 41.1. Доколкото са налице такива дейности, бюджетните предприятия мо-гат да прилагат разпоредбите на стандарта, при съобразяване със счетоводната рамка, принципите и правилата на отчетността за бюджетните предприятия. 41.2. Трайните насаждения се отчитат на разход при придобиването им. 41.3. За отчитането на процеса по придобиване по стопански начин (собст-вено производство) на биологични активи и селскостопанска продукция се при-лага редът на раздел ІV от настоящите указания. ІІ. Други въпроси, свързани с приложимостта на НСС 42. Разпоредбите на Ръководството по прилагане на сметкоплана на бюджетните предприятия, публикувано в изданието на МФ – списание “Бюд-жетът” – бр. 3/2001 г., и издадените от МФ – дирекция “Бюджет и държавно съкровище” (до 31.05.2003 г.) и дирекция “Държавно съкровище” (след 31.05.2003 г.) писма и указания по отделни въпроси, свързани с отчетността на бюджетните предприятия, продължават да се прилагат, доколкото не противо-речат на настоящите указания. Всеки един от тези документи, заедно със СБП, ЕБК и настоящите указания, следва да се разглежда като част от счетоводната рамка за отчетността на бюджетните предприятия. 43. Дефинициите и понятията в Общите разпоредби на НСС и приложи-мите за бюджетните предприятия отделни стандарти, както и приложимостта на въпроси от НСС, които изрично не са разгледани и уточнени в раздел І от нас-тоящите указания, следва да се преценяват и използват в контекста на счетовод-ната рамка на отчетността за бюджетните предприятия. 44. Ако са налице обстоятелства и ситуации, при които е очевидно, че прилагането на общия ред на отчитане би довело до подвеждащо и невярно представяне на информацията на начислена и касова основа в съществени раз-мери, МФ – дирекция “Държавно съкровище” може да определи конкретен на-чин на отчитане, съобразен с тези обстоятелства. 45. Класифицирането и начина на отчитане на начислена основа на тран-закциите и събитията следва да се преценява и да зависи единствено от техния ха-рактер, естество и приложимите принципи и правила за отчитане на начислена основа, независимо от начина на третиране, възприет за целите на бюджетиране и касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове. 46. Операциите и наличностите на централния бюджет продължават да се отчитат на касова основа. 47. За целите на прилагане на настоящите указания, държавните висши училища (ДВУ) и БАН се разглеждат като първостепенни разпоредители, неза-висимо, че техните отчети и оборотни ведомости се обобщават от Министерст-вото на образованието и науката (МОН) и Министерството на отбраната (МО). В тази връзка, БАН и отделните ДВУ разработват самостоятелна счетоводна поли-тика, която следва да се прилага унифицирано от техните подведомствени раз-поредители. Препоръчва се отделните ДВУ и БАН, чрез МОН и МО да осъщест-вят процес на координиране и съгласуване в максимално възможна степен на из-браните от тях счетоводни политики. Б. Отчетни схеми, промени в СБП и други въпроси ІІІ. Начисляване на приходи и разходи в края на отчетната година 48. Последователното прилагане на принципа на текущо начисляване изисква да бъдат начислени приходите и разходите, натрупани и отнасящи се за съответния период, независимо, че съответният първичен документ за операция-та (фактура и др.) може да се издаде/получи в следващ отчетен период. 49. Така например, за съответната година следва да се начислят разходи-те за отопление, ел.енергия, вода, телефон, наеми и др., независимо, че фактури-те от доставчиците са издадени с дата - следващата отчетна година. Аналогично, следва да се отнесат като приходи, сумите, припадащи се за отчетната година (например приходи от наеми за м. декември, платими през м. януари). В тази връзка, отчитането на тези разходи и приходи за двете отчетни години се извършва по следния начин: 49.1. Счетоводни операции за отчетната година: 49.1.1. за начислени разходи: Каталог: upload -> 35723 upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! 35723 -> Министерство на финансите Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|