Министерство на финансите
§ 10-40 (отчита се със знак “минус”); 7.11.2
Изтегляне 1.52 Mb.
|
| § 10-40 (отчита се със знак “минус”);
7.11.2. считано от 01.01.2005 г. се извършва промяна в начина на от-читане на събраните и внесените суми за ДДС от бюджетните предприятия – регистрирани по ЗДДС, както следва: - целият размер на постъпилите суми от облагаеми с ДДС дос-тавки, включително и преведения от клиента ДДС, ще се отчита от 2005 г. по съответния приходен параграф (респективно в намаление на съответния разходен параграф ако касовите постъпления по облагаемата доставка пред-ставляват за бюджетното предприятие възстановен касов разход); - по приходен § 37-01 ще се отчита само преведената от бюджет-ното предприятие дължима сума на ДДС на съответното данъчно подразделение (отчита се със знак “минус”); - възстановяването на данъчен кредит на ДДС ще се отчита, както и досега в намаление на разходен § 10-40 (отразява се със знак “минус”); - ако дължимият от бюджетното предприятие ДДС се прихваща с надвнесено публично държавно вземане, тази операция се отразява от него в намаление на приходен § 37-01 и в кореспондиращо записване по съответния параграф, по който подлежи на отчитане надвнесеното вземане; - ако подлежащият на връщане на бюджетното предприятие да-нъчен кредит по ДДС се прихваща с дължимо публично държавно вземане, тази операция се отразява от бюджетното предприятие в намаление на разходен § 10-40 и в кореспондиращо записване по съответния параграф, по който подле-жи на отчитане надвнесеното вземане; 7.11.3. редът по т. 7.11.2 ще се прилага от 2005 г. и за акцизите и дру-гите данъци и вноски върху продажбите, извършвани от бюджетното предприя-тие (за внесените дължими суми от акциз, вноски и други данъци в/у продажби-те, без данъка в/у приходите от стопанска дейност, се ползва приходен § 37-09). 7.12. Платеният от бюджетните предприятия данък върху приходите от стопанска дейност се отразява в намаление на приходен § 37-02. 7.13. В случаите на възстановяване/връщане на надвнесени касови приходи (включително и от минали години), сумите се отразяват в намаление на съответния приходен подпараграф от ЕБК (посочва се със знак “минус”), по който първоначално са били отчетени постъпилите суми. В случай, че не може еднозначно да се определи подпараграфа, по който първоначално са били от-четени постъпилите средства, възстановените суми се отнасят по този параграф от действащата ЕБК, по който е следвало да се отчете постъпването на тези суми. 7.14. В случаите на възстановени касови разходи (включително и от ми-нали години), сумите се отразяват в намаление на съответния разходен подпара-граф от ЕБК (посочва се със знак “минус”) и съответния код на дейност, по който първоначално са били отчетени изплатените суми. В случай, че не може еднозначно да се определи подпараграфа или кода на дейността, по който първо-начално са били отчетени изплатените средства, получените суми се отнасят по подпараграфа и дейността от действащата ЕБК, по който е следвало да се отчете извършването на разхода. При практическа невъзможност да се идентифицира естеството на възстановения разход, сумата се отнася по разходен § 10-98. Полу-чените застрахователни обезщетения не представляват възстановяване на разход, а се отчитат като касови приходи по приходни §§ 36-11 и 36-12. 7.15. За случаите на възстановени постъпления и плащания (включително и от минали години), представляващи елемент на финансирането по смисъла на раздел ІV от ЕБК за 2004 г., се прилага редът на т.т. 7.13 и 7.14, като неиден-тифицираните суми се отразяват по § 93-39 от ЕБК. 7.16. Плащанията по активирани гаранции, поети от държавата/об-щината към купувачите на приватизирани предприятия за скрити задъл-жения на приватизираните предприятия се отчитат в намаление на пос-тъпленията от приватизация, т.е. като елемент на финансирането, а не ка-то касов разход. По своята икономическа същност това плащане представлява корекция на цената по сделката по приватизация – ако скритите задължения, съ-ществуващи към датата на сключване на сделката, бяха известни на купувача, тогава договорената/платената първоначално от него цена, при равни други ус-ловия, би била по-ниска с размера на тези задължения. Предвид на това, плаща-нето по такива гаранции следва да се разглежда във взаимовръзка с получените постъпления от приватизацията, т.е. действителната реално получена сума от приватизацията на държавни/общински предприятия представлява нетната сума от тези операции - получените средства като плащане на цената по приватизаци-онната сделка, намалени с плащанията по гаранцията. 7.17. Постъпленията от приватизация, които остават на разположение в съответните предприятия, чиито активи са били обект на приватизация, не се третират като касов поток. Средствата от приватизация, резервирани (блокира-ни) по доверителни сметки, с които бюджетното предприятие ефективно не мо-же да се разпорежда едностранно, не се включват като касов поток и наличност. 7.18. Касовите постъпления от ликвидация на държавни предприятия и търговски дружества, в които държавата/общината имат дялово участие, се отчитат в частта на финансирането като постъпления от дялове, акции и съучас-тия. Сумите от ликвидация на “Банковата консолидационна компания” АД се отчитат като постъпления от приватизация. 7.19. При отчитането на касовите потоци, произтичащи от придоби-ването и реализирането на ценни книжа (включително и държавни/общин-ски ценни книжа), припадащите се приходи от лихви, отстъпки, дивиденти и др., включени в цената на ценната книга, се отчитат по съответните приходни подпараграфи на ЕБК, доколкото е практически възможно да се идентифици-рат с разумна точност, а останалата платена/получена сума се отразява в частта на финансирането (когато страна по сделката е бюджетното предпри-ятие-емитент на ценните книжа, се ползват от него съответните разходни параг-рафи за лихви и отстъпки). При приватизация на държавни и общински пред-приятия по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, целият размер на касовите постъпления се отчита в частта на финансирането. Аналогично, при извършването от централния бюджет на такива операции с финансови активи на други емитенти, цялата нетна сума може да бъде отчетена в частта на финансирането. В отчетността на касова основа не се отразява като касов приход или разход положителната/отрицателната разлика от операции с ценни книжа. Доколкото може да се идентифицират и ако са в съществен размер, платените комисионни и други разходи по тези сделки се отчитат по съответни-те разходни параграфи от ЕБК.  7.19.1. пример за отчитане на касови операции по придобиване на цен-ни книжа: Бюджетното предприятие е закупило на вторичния пазар държавни ценни книжа на брутна цена (“мръсна цена”, “dirty price”) за 120 000 лв., като в цената е включена натрупаната лихва в размер на 14 000 лв, т.е. чистата цена (“clean price”) е 106 000 лв. От сметката на бюджетното предприятие са платени и 1 000 лв. комисионни по сделката. В отчетността на касова основа тази опера-ция ще бъде отчетена както следва:
разходен § 10-69 1 000 (+) (тук знакът “+” означава увеличение на разхода) приходен § 24-13 14 000 (-) (тук знакът “-” означава намаление на прихода) финансиращ § 91-12 106 000 (-) намаление на наличността 121 000 (+)  7.19.2. пример за отчитане на касови операции по продажба на цен-ни книжа: Бюджетното предприятие е продало на вторичния пазар държавни ценни книжа на брутна цена за 135 000 лв., като в цената е включена натрупа-ната лихва в размер на 17 000 лв. От сметката на бюджетното предприятие са платени и 1 000 лв. комисионни по сделката. В отчетността на касова основа тази операция ще бъде отчетена както следва:
приходен § 24-13 17 000 (+) (тук знакът “+” означава увеличение на прихода) финансиращ § 91-21 118 000 (+) разходен § 10-69 1 000 (+) (тук знакът “+” означава увеличение на разхода) увеличение на наличността 134 000 (-) 7.20. За целите на касовото изпълнение, захранването на акредитивни и други подобни сметки с бюджетни и извънбюджетни средства се отчита като пла-щане по съответните позиции от ЕБК, а възстановяването на неусвоените средства от акредитива по бюджетната или извънбюджетната сметка – в намаление на съответни-те позициите от ЕБК, по които първоначално е било отчетено захранването на акре-дитива. Начислените лихви по акредитивни сметки, доколкото не се отнасят при на-числяването по бюджетна/извънбюджетна сметка, се отразяват за целите на касовото изпълнение едновременно като приходи от лихви и като разходи – частта от лихвите, с която се покриват банковите комисионни и такси по акредитива се отразяват по разходен § 10-69, а останалата част - по съответните параграфи, по които е било отче- тено захранването на акредитива (т.е. за отчетни цели се приема, че с начислената по акредитива лихва са извършени две касови операции – сумата е преведена по бюд-жетната/извънбюджетна сметка и с нея незабавно е захранен акредитива). 7.21. Средствата, преведени по акредитив, открит в полза на бюджетно-то предприятие (т.е. бюджетното предприятие се явява доставчик) се считат за бюджетен/извънбюджетен приход на касова основа, само след постъпването на тези суми по бюджетната/извънбюджетната сметка. 7.22. Когато въз основа на нормативен акт или писмо на МФ се допуска извършването на плащане чрез резервиране/превеждане по набирателна сметка на средства от бюджетна/извънбюджетна сметка, касово плащане се отчита съгласно ЕБК в момента на задължаване на съответната бюджетна/извънбюджетна сметка. Възстановяването на неусвоените такива суми (включително и от минали години) обратно в бюджетната/извънбюджетната сметка се отчита в на-маление на съответните позиции от ЕБК в момента на заверяването на бюджет-ната/извънбюджетната сметка. 7.23. За целите на изготвяне на статистическите данни на консолидира-ната фискална програма, при наличието на съществени суми на консолидирано ниво, които са резервирани/събрани по набирателни или акредитивни сметки и представляват бюджетни/извънбюджетни приходи и разходи, МФ – дирекция “Държавно съкровище” може да отрази тази сума като корекция в съответните агрегирани показатели за касовите приходи и разходи. 7.24. Касовите потоци по закупуването и продажбата на стоки и про-дукция от дейността на столове, бюфети, почивни бази, помощни стопан-ства и други подобни дейности се отчитат на нетна база по приходен § 24-04 от ЕБК (закупуването на тези материални запаси се отчита със знак “минус”, а продажбата им – със знак “плюс”). Останалите касови плащания за такива дей-ности – текущи разходи (заплати, осигурителни вноски, режийни и други раз-носки) и придобиване на дълготрайни активи, се отчитат по съответните разход-ни параграфи от ЕБК. Отчитането на начислена основа на разходите и прихо-дите от тези дейности се извършва по общия ред на брутна основа – разходите се отчитат по съответните разходни сметки (отчетната стойност на продадените стоки и продукция се отразява по сметките от подгрупа 611), а приходите от продажбите се отразяват по съответните приходни сметки от СБП. Останалите касови приходи, които подлежат на отразяване по приходен § 24-04, се отчитат на брутна основа. 7.25. Касовите потоци по закупуването и продажбата на запаси от държавния резерв и изкупена продукция се представят в касовите отчети на брутна база – като отделни разходна и приходна позиции. Отчитането на начислена основа на тези операции също се извършва по общия ред – придо-биването на активите се отразява по съответните сметки от група 32 от СБП, а продажбата - по съответните сметки от подгрупа 615 (за изписване на отчетната стойност на продадените запаси) и подгрупа 715 (за отразяване на продажната стойност). 7.26. Преводите в процес на сетълмент (преводите на път) се включват в касовите отчети само по отношение на трансферите и временните безлихве-ни заеми между сметки на бюджетните предприятия (включително и за пре-водите от банкови сметки 7311 на данъчната администрация по банкова сметка 7304 на общината). Отчитането по § 95-13 от ЕБК и сметките от подгрупа 508 от СБП се извършва само от получателя на такъв превод, когато преводът е иницииран в един отчетен период, а сумата постъпва по сметката на получателя в следващия отчетен период. Отразяването на сумата в съответните периодични (месечни и тримесечни) и годишни касови отчети се извършва от получателя на превода както следва: 7.26.1. в касовия отчет за предходния отчетен период (периодът, в който преводът е иницииран от платеца) сумата се отразява от получателя на прево-да със знак “плюс” по съответните параграфи от ЕБК за трансфери и времен-ни безлихвени заеми и със знак “минус” по § 95-13; 7.26.2. в касовия отчет за текущия отчетен период (периодът, в който преводът е постъпил по сметката на получателя) сумата се отразява от полу-чателя на превода със знак “плюс” по § 95-13 и със знак “минус” по съответ-ните подпараграфи на § 95-00 (§§ 95-07, 95-08 или 95-29). 7.27. Считано от 01.01.2005 г. премиите над номинала при емитиране на държавни/общински ценни книжа се отразяват в намаление на разхо-дите за лихви. 7.28. Липси и кражби на касови наличности, включително и по вина на материално-отговорни лица, се отчитат като други разходи, а евентуалното пос-ледващо възстановяване на сумите – в намаление на други разходи (сумите над размера на липсата се отразяват като приходи от глоби, санкции и начети). Уста-новените при инвентаризация касови излишъци се отчитат като други приходи. 7.29. Когато бюджетното предприятие - получател на доставки на активи и услуги, превежда суми в съответствие с условията на договора с доставчика, като договорна гаранция по доверителна, депозитна или друга подобна сметка, които остават блокирани до изпълнението на съответните условия, отчитането на касова основа се извършва както следва: 7.29.1. когато плащането на такава гаранция е част от цената на доставката на активите и услугите и блокираната по сметката сума при изпъл-нението на съответните условия остава за доставчика, преводът по захранване-то на такава сметка се отнася по съответния параграф от ЕБК, по който след-ва да се отчетат закупените активи и услуги. В случай, че сумата се връща об-ратно на бюджетното предприятие поради неспазване на условията по договора, възстановяването се отчита в намаление на същия параграф от ЕБК. 7.29.2. когато плащането на такава гаранция не е част от цената на доставката и блокираната по сметката сума се възстановява на бюджетното предприятие при изпълнението на съответните условия, преводите по захранва-нето на такава сметка и възстановяването обратно на сумата на бюджетното предприятие се отчитат като друго финансиране по § 93-39 от ЕБК. 7.30. Когато се извършва или получава дадено плащане, подлежащо на отчитане по няколко елемента от ЕБК (параграфи и дейности), следва да се из-върши разпределение на платената сума по съответните позиции от ЕБК. В слу-чай, че това еднозначно не може да се определи, се извършва приблизително разпределение на базата на разумни и обективни преценки и очаквания. При по-лучаване в последствие на допълнителна информация, осигуряваща коректния размер по отделните позиции, първоначалното приблизително разпределение се коригира, когато разликите са съществени, при условие, че тази корекция може да се отрази най-късно в годишния касов отчет за периода, в който са осъщест-вени тези касови операции. 7.31. При прехвърлянето на бюджетно предприятие от един първосте-пенен разпоредител в системата на друг първостепенен разпоредител, кога-то прехвърлянето не се извършва със задна дата, съществуващите на датата на прехвърлянето парични наличности на бюджетни и извънбюджетни средства се отразяват в касовите отчети и на двата първостепенни разпоредители като транс-фери между бюджетни/извънбюджетни сметки - по съответните параграфи от ЕБК за трансфери между сметки на бюджетните предприятия. 7.32. При прехвърляне със задна дата на бюджетно предприятие от един първостепенен разпоредител в системата на друг първостепенен раз-поредител, отчитането се извършва както следва: 7.32.1. в консолидираната касова отчетност на предишния първо-степенен разпоредител: - всички касови операции след датата на прехвърляне, се прекла-сифицират като операции със средства на разпореждане (§ 88-00 от ЕБК); - в случай, че се извършват преводи между сметки на двата пър-востепенни разпоредители по повод уреждането на разчетите по събрани при-ходи и извършени разходи за сметка на прехвърленото предприятие, тези опера-ции също се отчитат като средства на разпореждане (§ 88-00 от ЕБК) в консоли-дираната касова отчетност на предишния първостепенен разпоредител; - паричните наличности на бюджетни/извънбюджетни средства на бюджетното предприятие на датата на прехвърлянето се отразяват като предоставени трансфери между бюджетни/извънбюджетни сметки по съответните параграфи от ЕБК; 7.32.2. в консолидираната касова отчетност на новия първостепенен разпоредител: - всички касови операции след датата на прехвърляне, се отразя-ват по съответните позиции от ЕБК, включително и преводите между сметки на двата първостепенни разпоредители по повод уреждането на разчетите по съб-рани приходи и извършени разходи за сметка на прехвърленото предприятие; - паричните наличности на бюджетни/извънбюджетни средства на бюджетното предприятие на датата на прехвърлянето му се отразяват като получени трансфери между бюджетни/извънбюджетни сметки по съответните параграфи от ЕБК. 7.33. При преобразуване на бюджетно предприятие в небюджетно (тър-говско дружество, държавно предприятие, организация с нестопанска цел и др.), съществуващите на датата на преобразуването наличности на парични средства се отразяват в консолидираната отчетност на касова основа за този период в системата на първостепенния разпоредител като касова операция по придобива-не на дялове, акции и съучастия, респективно като капиталов трансфер за орга-низация с нестопанска цел. Всички касови операции, извършени и отчетени в консолидираната отчетност в системата на първостепенния разпоредител за това предприятие след датата на преобразуване, се считат като операции с чужди средства (§ 88-00 от ЕБК), извършени за сметка на новосъздаденото небюджетно предприятие и се отчитат в частта на финансирането. 7.34. За целите на изготвяне на статистиката за публичните финанси и от-четите на консолидираната фискална програма, МФ-дирекция “Държавно сък-ровище” може да прекласифицира данните в съответствие с изискванията за от-четност и статистика на Европейския съюз и МВФ. Така например, идентифици-рани съществени суми на касови приходи, отчетени като дивидент, които по същество представляват намаляване на дяловото участие (например извънреден дивидент, изплащан от резервите на предприятието, в размер, многократно надвишаващ текущата печалба), могат да се прекласифицират като постъпления от дялово участие. Аналогично, за целите на статистиката на публичните финан-си може да се включат данни за касови операции и наличности на държавни предприятия, както и на други небюджетни единици, които се третират от ста-тистическите стандарти и методология на Европейския съюз и МВФ като квази-фискални единици и дейности. 7.35. При установени грешки, неравнения и несъответствия в процеса на консолидирането от МФ-дирекция “Държавно съкровище” на периодичните и годишните касови отчети на бюджетните предприятия, се допуска да се правят корекции на ниво консолидирани данни, след уточняване в оперативен порядък със съответния първостепенен разпоредител на естеството на грешките и неравненията, когато практически не е възможно да се коригират грешките на ниво отделните касовите отчети на съответните първостепенни разпоредители. Когато практически е невъзможно да се уточнят в оперативен порядък грешки, неравнения и несъответствия в хода на обработката и консолидирането на данните от касовите отчети (например установено е неравнение между сумите на получени и предоставени трансфери и практически не може да се определи в кой отчет е грешката), МФ-дирекция “Държавно съкровище” извършва съответ-ните корекции на ниво агрегирани данни, като осъществява преценка на база на наличната информация за възможния характер на грешките, естеството на операциите и как би следвало коректно те да се отчетат. 7.36. Корекции в годишните касови отчети след заверката от Сметна-та палата и изготвянето от МФ на годишния отчет на консолидираната фискална програма не се извършват. 7.37. При установени през текущия отчетен период грешки в касовите отчети от минали години не се отразява каквато и да било корекция в касовия отчет за текущия период, освен в случаите по т. 7.38. В случай, че установената грешка е съществена, в обяснителната записка, придружаваща текущия тримесе-чен касов отчет се посочват естеството, характерът и размерът на грешката. 7.38. В случаите на установени погрешно отчетени суми по Каталог: upload -> 35723 upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! 35723 -> Министерство на финансите Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|