Министерство на финансите
§§ 69-05, 69-06 и 69-07 от ЕБК
Изтегляне 1.52 Mb.
|
| §§ 69-05, 69-06 и 69-07 от ЕБК, , следва да се извърши съответното корективно записване, като се има предвид следното:
7.38.1. корективното записване на касова основа се извършва чрез корес-понденция на §§ 69-05, 69-06 и 69-07 от ЕБК със съответните параграфи, като тази операция се отразява в отчета за касовото изпълнение за периода, в кой-то е установена и е коригирана грешката; 7.38.2. в случаите по т. 7.38.1, когато се правят корекции по § 69-05, тези суми следва да се отразят и в справката за отчетените суми по § 69-05 на съот-ветните позиции за вид осигурителни вноски съгласно класификацията на НОИ;
Аналогично се процедира и когато грешката е в резултат на отчетени в повече суми по §§ 69-05, 69-06 и 69-07 (сумите се отразяват със знак “минус”); 7.37.5. освен на касова основа, съставят се и съответните корективни за-писвания на начислена основа. 7.38. За целите на статистиката на публичните финанси, при съществени суми на грешки, последваща промяна в методологията по класифицирането и отчитането на касовите операции и др., МФ-дирекция “Държавно съкровище” може да ревизира статистическите данни на касова основа за публичния сектор за съответните години в съответствие с изискванията на Европейския съюз, Международния валутен фонд и други международни организации. 8. За въпросите, регламентирани в НСС 8, се прилагат следните основ-ни принципи, правила и счетоводна рамка: 8.1. Сделките и събитията, влияещи върху нетните активи (собствения ка-питал) на бюджетното предприятие, се класифицират в четири групи: – транзакции и трансфери, произтичащи от бюджетните, извънбюд-жетните и други дейности на бюджетните предприятия (включително и вътреш-ните разчети по прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи); - организационни и структурни промени и смяна на юридическия статут, в резултат на които се прехвърлят активи и пасиви между бюджетни и небюджетни предприятия, (например трансформиране на бюджетно предприя-тие в търговско дружество, прехвърляне на бюджетно предприятие към друг първостепенен разпоредител и др.). Тук се включва и прехвърлянето на активи и пасиви между различни отчетни групи (стопански области), както и на някои бюджетни и извънбюджетни операции, третирани в отчетността на касова осно-ва като операции със средства на разпореждане (§ 88-00 от ЕБК), където край-ният ефект на начислена основа представлява по същество прехвърля-не/поемане на активи и пасиви; - други събития, непредставляващи транзакции, които водят до про-мяна в обема на активите и пасивите (отписване на вземания и задължения, установени липси и излишъци, конфискувани активи и др.); - обезценки, преоценки и нереализирани курсови разлики.
Единствено изключение представлява периодичното приключване на сметка 4500 от СБП съгласно т. 8.5. 8.4. Дадена преоценка или нереализирана курсова разлика се разглежда като положителна или отрицателна, в зависимост от нейния ефект върху чистите активи (собствения капитал), а не спрямо преоценяваната конкретна балансова позиция. В тази връзка, при ползването на сметките от група 78 от СБП да се има предвид следното: - по сметка 7801 се отчита преоценката, при която е налице увеличе-ние в отчетната стойност на актива (например при деноминирано в чуждест-ранна валута вземане при увеличение на курса на тази валута спрямо лева); - по сметка 7802 се отчита преоценката, при която е налице намале-ние в отчетната стойност на актива (например при деноминирано в чуждест-ранна валута вземане при намаление на курса на тази валута спрямо лева); - по сметка 7807 се отчита преоценката, при която е налице намале-ние в отчетната стойност на пасива (например при деноминирано в чуждест-ранна валута задължение при намаление на курса на тази валута спрямо лева); - по сметка 7808 се отчита преоценката, при която е налице увеличе-ние в отчетната стойност на пасива (например при деноминирано в чуждест-ранна валута задължение при увеличение на курс на тази валута спрямо лева); - реализираните курсови разлики (от покупко-продажба на валута, операции с ценни книжа и др.) не представляват преоценка и се отчитат по сметките от подгрупи 738 и 739. 8.5. За сметка 4500 от СБП може да се прилагат следните варианти на отчитане: периодично приключване (в края на отчетната година, началото на следващата година или периодично през отчетната година) или тази сметка да не се приключва, а да се прехвърля от година на година със салда. За целта да бъде избран само един вариант, който да се прилага от всички разпоре-дители в системата на първостепенния разпоредител. При избор на варианта за приключване, сметка 4500 следва да се приключва със сметка 1001 (за отчетни групи “Извънбюджетни сметки и фондове” и “Други смет-ки и дейности” – съответно със сметки 1002 и 1009). На консолидирано ниво за системата на първостепенния разпоредител салдото по сметка 4500 следва винаги да е на нула, независимо от конкретния избран вариант. Сметка 4500 може да се ползва и в случаите на преводи за разходи и приходи от един раз-поредител за друг в системата на първостепенния разпоредител, в рамките на една и съща отчетна група (стопанска област). 8.6. Възстановените приходи и разходи на начислена основа (включи-телно и за отчетени приходи и разходи от минали години) се отчитат аналогично на посочения в т.т. 7.13 и 7.14 подход по отношение на възстановените касови приходи и разходи. Намалението на прихода се отразява като се дебитира съот-ветната приходна счетоводна сметка, по която първоначално е бил отчетен прихода, срещу кредитиране на банкова, разчетна или друга сметка. Аналогич-но, възстановяването на разхода се отчита, като се кредитира съответната раз-ходна счетоводна сметка, по която първоначално е бил отчетен разхода срещу дебитиране на банкова, разчетна или друга сметка. 8.7. Промените в приблизителните счетоводни оценки по отношение на приходи и разходи се отчитат по съответните счетоводни сметки от раздели 6 и 7 на СБП, предвидени за съответния вид приход и разход, а не като приходи/ разходи от преоценки или от други събития. 8.8. Доколкото не е определено друго от МФ – дирекция “Държавно съкрови-ще”, промяната в счетоводната политика не се прилага с обратна сила за минали години, не се преизчислява сравнителната информация за предходни периоди и не се изготвят проформа-отчети. При наличието на промени в счетоводната политика, които оказват съществен ефект върху данните за предходни години на ниво консоли-дирана отчетност в системата на първостепенния разпоредител и е налице практическа възможност този ефект да се измери с разумна точност, се препоръчва оповестяването на неговото естество и размер в приложението на годишния финансов отчет. 8.9. Грешки, произтичащи от неотчетени активи и пасиви или от отче-тени несъществуващи активи и пасиви, се отразяват чрез съответните сметки от групи 69 и 79 на СБП. 8.10. Разпоредбите на т.т. 7.34-7.35 се прилагат и при обобщаването от МФ на данните от оборотните ведомости и изготвянето на консолидираните дан-ни и финансова статистика на начислена основа за публичния сектор, съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за счетоводството. 8.11. Корекции в годишните финансови отчети след заверката от Сметната палата и изготвянето от МФ на консолидираните данни на начис-лена основа за публичния сектор не се извършват. 8.12. МФ може да ревизира консолидираните данни и финансова статис-тика за публичния сектор на начислена основа за съответните години при ус-тановени съществени суми на грешки, последваща промяна в методологията по класифицирането и отчитането на операциите и др., в съответствие с изисквани-ята на Европейския съюз, Международния валутен фонд и други международни организации. 9. Разпоредбите на НСС 9 не се прилагат от бюджетните предприятия. 10. Разпоредбите на НСС 10, като цяло са приложими за бюджетните предприятия, като е необходимо да се има предвид следното: 10.1. Идентифицирането и установяването на коригиращите и некориги-ращите събития се извършва в рамките на съответните срокове за изготвяне и представяне на оборотните ведомости и годишните финансови отчети, заложени в указанията за годишното счетоводно приключване и определените на тази база срокове от съответния разпоредител по отношение на подведомствените му раз-поредители. 10.2. Доколкото не са дадени конкретни указания от МФ – дирекция “Държавно съкровище” по отношение на идентифицирането, отчитането и опо-вестяването на коригиращите и некоригиращите събития, първостепенните раз-поредители определят счетоводната политика в тази насока, която следва да се прилага унифицирано от всички подведомствени разпоредители. 10.3. За дата на заверка на годишния финансов отчет по смисъла на НСС 10 се счита датата на заверката от Сметната палата. 10.4. Оповестяванията по НСС 10 се правят, когато са в съществен размер на ниво индивидуален отчет на бюджетното предприятие - отделно юридическо лице. Тези оповестявания се включват в консолидирания отчет на съответния първостепенен разпоредител, когато са съществени поотделно или заедно с опо-вестяванията на другите разпоредители за тези събития от гледна точка на кон-солидираната отчетност в системата на първостепенния разпоредител. 10.5. Разпоредбите на т.т. 5 и 6 от НСС 10 не се прилагат от бюджетни-те предприятия. 11. Разпоредбите на НСС 11 не се прилагат от бюджетните предприятия. Предвид естеството и характера на бюджетните предприятия в страната е малко вероятно осъществяването на такива дейности в съществен размер. В тази връз-ка, доколкото са налице такива дейности, отчитането им се извършва по общия ред, приложим за придобиването по стопански начин (производството) и про-дажбата на активи от бюджетните предприятия. 12. Разпоредбите на НСС 12 не се прилагат от бюджетните предприятия. 12.1. Съгласно чл. 2в от Закона за корпоративното подоходно облага-не (ЗКПО) бюджетните предприятия вместо с корпоративен данък върху печалбата се облагат с данък върху приходите от стопанска дейност. В отчет-ността на касова и начислена основа на бюджетните предприятия този данък се третира като намаление на приход, а не като разход, като за тази цел се използва сметка 7190 от СБП и приходен § 37-02 от ЕБК. 12.2. Отчитането на приходите и разходите от стопанската дейност по смисъла на ЗКПО, както и на операциите по начисляването, разчитането и преотстъпването на данъка върху приходите, се извършва при следната отчетна схема: 12.2.1. приходите и разходите от стопанска дейност следва да се начис-ляват по общия ред, като всеки приход и разход по съответните сметки от раз-дели 6 и 7 от СБП; 12.2.2. в допълнение към операциите по т. 12.2.1, периодично (но не по-малко от веднъж тримесечно – към края на отчетното тримесечие и година) бюджетното предприятие отнася по задбалансови сметки 9931 и 9939 размера на приходите и разходите от стопанска дейност, като съставя следните счето-водни статии:
12.2.4. в случаите на възстановени разходи и приходи от стопанска дей-ност, сумите се отразяват по съответните сметки за приходи и разходи от раздел 6 и 7 по общия ред на отчитане на възстановени приходи и разходи съгласно т. 8.6 (за разходите - по кредита на сметки от раздел 6, а за приходите - по дебита на сметките от раздел 7). Едновременно с това, тези суми се сторнират (червено сторно) от сметките от подгрупа 993 (за разходите – сметка 9931, а за приходите – сметка 9939) чрез счетоводните статии: Дт с/ка 9931 / Кт с/ка 9981 ; Дт с/ка 9989 / Кт с/ка 9939 ; 12.2.5. корекциите на приблизителните счетоводни оценки на приходите и разходите от стопанска дейност се отразяват по съответните сметки от раздели 6 и 7, по общия ред на отчитане на такива корекциите съгласно т. 8.7, като в до-пълнение към това се взимат и съответните счетоводни записвания по задба-лансовите сметки от подгрупа 993 по т.т. 12.2.2 или 12.2.4; 12.2.6. В сметките от подгрупа 993 не следва да се отразяват сумите на данъка по чл. 2в от ЗКПО; 12.2.7. в края на отчетната година сметка 9931 се приключва със сметка 9981, а сметка 9939 – със сметка 9989, аналогично на приключването на смет-ките от подгрупи 995 и 996. В началото на следващата отчетна година сметки 9931 и 9939 се откриват с нулеви салда. При изготвянето на оборотните ведо-мости, подлежащи на представяне в МФ, данните за сметки 9931 и 9939 се пред-ставят преди тази приключвателна счетоводна операция; 12.2.8. бюджетното предприятие поддържа информация по видове прихо-ди и разходи от стопанска дейност; 12.2.9. първостепенният (висшестоящият) разпоредител може да опреде-ли унифициран ред и правила за подведомствените си структурни звена по при-лагането на т. 12.2.8; 12.2.10. дължимият данък върху приходите от стопанска дейност следва да се начислява за периода, за който се отнася, най-малкото веднъж тримесечно - към края на отчетното тримесечие и година, като се дебитира сметка 7190 срещу кредитиране на сметка 4512; 12.2.11. при възстановяване на надвнесен данък върху приходите от сто-панска дейност (включително и от минали години), с установената от данъчната администрация подлежаща на връщане сума, се дебитира сметка 4512 срещу кредитиране на сметка 7190 (в случай, че сумата се превежда в рамките на същия отчетен период, през който е установена от данъчната администрация, може директно да се дебитира съответната сметка от група 50); 12.2.12. за отчитането на прихващането на дължим/надвнесен данък вър-ху приходите от стопанска дейност с други надвнесени/дължими публични взе-мания, сумите - обект на прихващането, следва да са начислени по съответните разчетни сметки. При извършване на прихващането се съставя съответната счетоводна статия, като се дебитира/кредитира сметка 4512 в кореспонденция със съответната разчетна сметка за насрещното публично държавно вземане; 12.2.13. при превеждането на данъка, бюджетното предприятие – платец дебитира сметка 4512 срещу кредитиране на съответната сметка от група 50 или сметка 7500 (ако плащането е извършено от подведомствен разпоредител чрез СЕБРА); 12.2.14. считано от 2004 г. ефектът от преотстъпването на данъка вър-ху приходите от стопанска дейност се третира като неразделна част от начислява-нето, т.е. за отчетни цели данъкът върху приходите от стопанска дейност се на-числява по сметки 7190 и 4512 в ефективния му дължим размер, определен на база на номиналната ставка на данъка, намалена с процента на преотстъп-ването. Едновременно с това, се съставя и втора счетоводна статия за отра-зяване на сумата на преотстъпването, като с размера на преотстъпения данък се дебитира сметка 7014 срещу кредитиране на сметка 7682; Например, ако сумата на данъка е 1 200 лв., а преотстъпването му е в размер на 600 лв., счетоводните статии са: Дт с/ка 7190 / Кт с/ка 4512 600 лв. (1 200 – 600); Дт с/ка 7014 / Кт с/ка 7682 600 лв.; 12.2.15. извършените от началото на 2004 г. до сега записвания по начис-ляването и преотстъпването на данъка върху приходите от стопанска дейност, следва да се сторнират, като вместо тях се съставят счетоводните статии по т. 12.2.14. 12.3. Дължимите от бюджетните предприятия данъци по чл.чл. 35 и 36 от ЗКПО се начисляват като разход по сметка 6064 от СБП за периода, за който се отнасят. 12.4. В случай, че бюджетните предприятия подлежат на облагане в стра-ната или чужбина с преки данъци върху печалбата (дохода), подобни на корпо-ративния данък или на други такива данъци – обект на разглеждане от НСС 12, разходите и разчетите за тези данъци се отчитат по метода на дължимите да-нъци (т.е. не се води отчетност за отсрочени активи и пасиви, произтичащи от данъчни временни разлики и счетоводно не се отчита техният ефект върху раз-ходите за данъка). 13. Разпоредбите на НСС 13 не се прилагат от бюджетните предприятия. 13.1. Когато дадено бюджетно предприятие се преобразува/закрива чрез извеждането му от системата на първостепенния разпоредител, прех-върлянето на балансовите активи и пасиви, налични на датата на преобразува-не, се отчита чрез съответните сметки от група 76 от СБП, а на задбалансови-те активи и пасиви (без задбалансовите сметки по 13.2) - чрез отнасянето им към съответните кореспондиращи задбалансови сметки 9981 и 9989 от СБП. 13.2. Информацията за начислените приходи, разходи и трансфери (сметките от раздели 6 и 7 от СБП), салдата от задбалансовите сметки за отчитане на потоци (сметките, които се приключват годишно – на настоящия етап това са сметките от подгрупи 993, 995 и 996), както и данните на касова основа следва да се запазят и представят до края на отчетната година в консо-лидираната отчетност на първостепенния разпоредител. В тази връзка би мог-ло да се процедира по два начина: 13.2.1. І-ви вариант (препоръчителен): Данните за сметки от раздели 6 и 7 и информацията на касова основа до края на годината се представят и обобщават самостоятелно, като данни за отделни отчетни единици в сис-темата на съответния първостепенен разпоредител, т.е. както се е процедирало до преобразуването/закриването на предприятието. Приключването на смет-ките се извършва в края на годината по общия ред, съгласно указанията на МФ за годишното счетоводно приключване; 13.2.2. ІІ-ри вариант: Прехвърляне на данните за сметки от раздели 6 и 7 на СБП от отчетността на преобразувания/закривания разпоредител в отчетността на първостепенния разпоредител (или на друг разпоредител в системата на пър-востепенния разпоредител). Прехвърлянето на данните на начислена основа се извършва чрез използването на сметка 4500. След извършването на тази опера-ция, в отчетността на преобразуваното/закриваното бюджетно предприятия тази сметка, както и евентуалните начални салда на сметки от група 11, може да се приключат със съответните сметки от група 10, в резултат на което всички сметки от оборотната ведомост на това предприятие ще бъдат с нулеви крайни салда. За равняването на данните, в консолидираната отчетност на първостепенния раз-поредител следва да се отрази с обратна счетоводна операция сумата на прик-лючването на сметка 4500 и гр. 11 със сметки от група 10, отразено в отчетността на преобразуваното/закриваното бюджетно предприятие. 13.3. При коректното прилагане на първия вариант по т. 13.2 и след приключвателните операции съгласно указанията за годишното приключване, в отчетността за такива бюджетни предприятия за съответната отчетна група (сто-панска област) ще фигурират само салдата по сметки от групи 10 и 11, като сбо-рът от тези салда (нетното салдо) следва да е равен на нула. В тази връзка, при прилагане на първия вариант по т. 13.2 и след годиш-ното приключване на сметките от раздели 6 и 7, както и на гр. 12 и 13, следва да се вземат за съответната отчетна група и допълнителни счетоводни статии за приключването на сметки от гр. 10 с тези от гр. 11, при което тези сметки се зануляват. Тези счетоводни операции се извършват за същата отчетна година. 13.4. Независимо от избора на вариант по т. 13.2, в консолидираната от-четност и оборотна ведомост за системата на първостепенния разпоредител следва да се включат данните за началните салда на всички сметки на пре-образувания/закривания разпоредител. 13.5. Изготвените приключвателни баланси и свързаните с това придру-жаващи ги оборотни ведомости на преобразуваните/закриваните бюджетни предприятия следва да отразяват състоянието по сметките към датата на преобразуване, преди да са взети операциите по т.т. 13.1-13.4 и евентуално на т. 13.8. Екземпляри от тези баланси и оборотни ведомости следва да се съх-раняват и при първостепенния разпоредител на хартиен и технически носител. 13.6. При преобразуването/закриването на бюджетните предприятия, вклю-чени в схемата за централизирано разплащане на осигурителните вноски, да се имат предвид и разпоредбите на т. 88 от ДДС № 01/2003 г. 13.7. В случай, че текущо през годината се закрива първостепенен раз-поредител (включително и за случаите, когато се трансформира в небюджетно предприятие или преминава в състава на друг първостепенен разпоредител), се процедира по следния начин: 13.7.1. за отчетната информация на подведомствените бюджетни пред-приятия и единици (включително и централното управление на закривания пър-востепенен разпоредител) се прилагат разпоредбите на т.т. 13.1-13.6; 13.7.2. в МФ – дирекция “Държавно съкровище” следва да бъде представена сборна оборотна ведомост за цялата система на закривания първостепенен разпореди-тел. Тази сборна оборотна ведомост се изготвя и представя в МФ – дирекция “Държавно съкровище” на технически носител със състоянието на сметките след операциите по т. 13.1, но преди приключвателните операции по т. 13.3; 13.7.3. в зависимост от конкретните случаи на закриване/преобразуване на първостепенния разпоредител, МФ – дирекция “Държавно съкровище” може да дава допълнителни указания относно реда, начина, сроковете и други въпро-си, свързани с отчитането, изготвянето и представянето на такава информация. 13.8. За извършените след датата на преобразуване операции по съби-ране на приходи и извършване на разходи за сметка на преобразуваното пред-приятие, следва да се използват съответните разчетни сметки (в случаите, ко-гато бюджетното предприятие преминава в системата на друг първостепенен разпоредител или става отделен първостепенен разпоредител, се ползват смет-ките от подгрупи 467 и 468 от СБП). 13.9. Когато се преобразува/закрива подведомствен разпоредител и акти-вите и пасивите се прехвърлят на други разпоредители в системата на първосте-пенния разпоредител в рамките на една й съща отчетна група (например “Бюд-жет”), за прехвърлянето им се ползва сметка 4500. Доколкото е налице прехвър-ляне на парични средства, може да се ползват сметки 7501 и 7502. 13.10. Когато се преобразува/закрива подведомствен разпоредител и ак-тивите и пасивите се прехвърлят на други разпоредители в системата на пър-востепенния разпоредител, но между различни отчетни групи (например между “Бюджет” и “ИБСФ”), за прехвърлянето им се ползват съответните сметки от група 76 от СБП (за държавните институции в тези случаи се прила-гат сметките от подгрупа 762, а за общините – от подгрупа 764). Доколкото е налице прехвърляне на парични средства, се ползват съответните сметки за ка-сови трансфери от група 75 от СБП. 13.11. При преобразуването/закриването на подведомствен разпоредител и при задържане на неговите активи и пасиви в системата на първостепенния раз-поредител (случаите по т.т. 13.9 и 13.10), също важат изискванията за запазване и отразяване в консолидираната отчетност в системата на първостепенния разпореди-тел на информацията за началните салда, начислените приходи, разходи и трансфе- ри, данните за задбалансовите сметки за отчитане на потоци, както и отчетните данни на касова основа на преобразуваното/закриваното бюджетно предприя-тие съгласно т.т. 13.2 и 13.4. 14. Разпоредбите на НСС 14 не се прилагат от бюджетните предприятия. В приложението към годишния финансов отчет на първостепенния разпоредител следва да фигурира информация, даваща обща представа относно структурата и броя на подведомствените разпоредители, основните сфери на дейност, наличие на извънбюджетни сметки и др. В случай, че има подведомствени разпоредители и структурни единици, извършващи дейност в чужбина и ако е в съществен раз-мер, оповестява се информация за общия размер на активите, пасивите, приходите и разходите (без трансферите от/за първостепенния разпоредител). 15. За целите на анализа, управлението и контрола на банковото обслуж-ване на бюджетните предприятия, както и за прилагането на схемата за центра-лизирано разплащане на осигурителните вноски на бюджетните предприятия, всички първостепенни разпоредители (включително и общините), държавните висши училища и БАН е необходимо да подържат и актуализират своевременно данни за всички техни и на подведомствените им разпоредители и структурни единици: обслужващи банки, БУЛСТАТ, данъчен номер и други идентифика-ционни данни. По-конкретно, следва да се изготвят и поддържат следните файлове: 15.1. Списък на левовите банкови бюджетни сметки, както и на други идентификационни данни, съдържащ следната информация: - име на разпоредителя и местонахождението му; - банков код и наименование на обслужващия банков клон/офис; - номер на банковата бюджетна сметка (БИН не се попълва); - номер на десетразрядния код в СЕБРА (попълва се само от включените в СЕБРА разпоредители без общините); - БУЛСТАТ на бюджетния разпоредител (ако няма такъв, посочва се БУЛСТАТ на горестоящия разпоредител); - териториалното поделение на НОИ (РУСО), където се декларират данните на осигуряваните от бюджетното предприятие лица; - данъчен номер (ако няма такъв, посочва се данъчният номер на съответ- ния горестоящ разпоредител); - наименование на данъчното подразделение (бюро, изнесено работно място), където се внася удържаният от персонала данък по ЗОДФЛ. 15.2. Списъци на останалите левови и валутни сметки в страната. Изготвят се и се поддържат отделни списъци за валутните бюджетни сметки, из-вънбюджетните сметки и фондове в лева и валута, набирателни сметки в лева и валута и други сметки в лева и валута (депозити, акредитиви и др.). За валут-ните сметки се отбелязва и вида на валутата и SWIFT кода на банката. 15.3. Списъци на разпоредители (структурни единици) и техните смет-ки в чужбина – следва да съдържат данни за наименованието и местонахожде-нието (град и държава) на разпоредителя (структурната единица), номер на банко-вата сметка, валута, кодове и наименования на обслужващите банки. 15.4. Горепосочените списъци по т.т. 15.1-15.3 се изготвят и поддържат въз основа на предоставен от МФ – дирекция “Държавно съкровище” на съответ-ния разпоредител на макет на файл (XLS формат), придружен от указания за реда, начина и сроковете за първоначално попълване, актуализиране и пред-ставяне. 15.5. До предоставянето от МФ – дирекция “Държавно съкровище” на макет на файл, списъците по т.т. 15.1-15.3 се изготвят на файл-XLS формат в свободен формат. Първостепенните разпоредители (без общините), държавните висши учили-ща и БАН изготвят и поддържат списъка по т. 15.1 въз основа на досегашния макет на файл, предоставен им от МФ – дирекция “Държавно съкровище”. 15.6. Информацията във файловете следва да се актуализира най-малкото веднъж тримесечно и задължително към 31 декември на съответната година, ка-то в окончателния файл към 31 декември следва да се съдържат всички про-мени, извършени през годината. За всяка година следва да се поддържа отделен файл за съответния списък. 15.7. При поискване, информацията по т.т. 15.1-15.6 се представя на елек-тронен носител на МФ – дирекция “Държавно съкровище” и дирекциите, отго-варящи за финансирането и бюджета на съответните първостепенни разпореди-тели на Сметната палата, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, органите на НОИ и данъчната администрация, Националния статистически ин-ститут, както и на други оторизирани за това органи. 15.8. При структурни промени, първостепенните разпоредители, включе-ни в схемата за централизирано разплащане на осигурителните вноски, предос-тавят информация на НОИ за БУЛСТАТ и други идентификационни данни за съответните бюджетни предприятия по реда на съвместно писмо на МФ и НОИ ДДС № 03/2003 г., като използват за тази цел съществуващите макети на двата файла (макетите на тези файлове се намират в Интернет-страницата на МФ на адрес http://www.minfin.bg/html/docs.php?id=453 към файла на писмо на МФ ДДС № 11/2004 г.). 16. Разпоредбите на НСС 16 като цяло са приложими за бюджетните предприятия, с изключение на някои текстове и при известна модификация на отчетните процедури, като се спазват следните основни принципи, правила и допълнителни изисквания: 16.1. Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за счетоводството, в бюджетните предприятия не се начисляват амортизации на дълготрайните материални активи (ДМА). В тази връзка, т. 8 от НСС 16 не се прилага. 16.2. Доколкото се извършва преоценка на ДМА, тя следва да се отчита по съответните сметки от група 78 на СБП. Преоценката на ДМА не може да се отнася директно към собствения капитал (сметките от групи 10-13 на СБП). В тази връзка, разпоредбите на т. 7.3 от НСС 16 не се прилагат. 16.3. Следните ДМА се изписват на разход в момента на тяхното придо-биване и се завеждат задбалансово по съответните сметки от подгрупа 990: - земи, гори и трайни насаждения; - инфраструктурни обекти; - ДМА, предназначени за специални дейности по отбраната и сигур- ността на страната (без ДМА с възможна двойна употреба, които след- ва да се капитализират); - ДМА с художествена и историческа стойност, паметници на културата, музейни експонати и други подобни (без сгради); - книги за библиотеките.
16.6.1. при оценяването на етапа, до който е достигнал процесът на придо-биване, се определя и начислява приблизителна счетоводна оценка на разхо-дите на съответния етап на придобиването, които към края на отчетната година не са осчетоводени по съответните сметки от подгрупи 207, 607 и 990. В тази връзка, от общия размер на оценените кумулативни разходи от началото на процеса на придобиване до този етап, следва да се приспаднат сумите, които вече са били начислени през текущата и предходни години по съответните сметки от подгрупи 207, 607 и 990. В размера на оценката не се включва очаква-ната сума на ДДС с право на данъчен кредит; 16.6.2. така определената сума на счетоводна оценка на разходите по при-добиването се начислява по съответните сметки от подгрупи 207, 607 и 990, за сметка на отчетените до момента суми по аванси към доставчиците (сметки 4020 и 4040). В случай, че счетоводната оценка на разходите по придобиването е по-го-ляма от салдото по сметките за аванси към съответните доставчици (а не към це-лия размер на салдото по сметки 4020 и 4040!), с разликата се кредитират сметки 4967 и 4968:
на отчетените аванси към конкретните доставчици). По отношение на оценките на разходите за ДМА, които не се капитали-зират се съставя и счетоводната статия:
16.6.6. за активите в процес на придобиване, които от гледна точка на доставчика попадат в обхвата на прилагане на НСС 11, гореописаната отчетна схема до известна степен може да се разглежда като симетрична на отчетните процедури по НСС 11, прилагани от доставчика на тези активи. В тази връзка, при определянето на приблизителната оценка на разходите по придобиването за съответния етап, е уместно като база да се ползват оценките по НСС 11, из-вършени от съответния доставчик, доколкото те могат да се приемат за надежд-ни и практически е възможно доставчикът да предостави подобна информация; 16.6.7. Отчетните процедури по т.т. 16.6.1-16.6.6 може да не се прилагат, когато: - конкретната доставка на активите в процес на придобиване е в несъ-ществен размер спрямо общия размер на придобитите активи през годината от бюджетното предприятие-отделно юридическо лице; - са налице разумни очаквания и индикации, че общата сума на тези при-близителни счетоводни оценки ще са в несъществен размер за бюджетното предприятие-отделно юридическо лице; - близо до края на годината (например 2-3 месеца) е извършено междин-но измерване/фактуриране на работата, което е осчетоводено по сметки 207, 607 и 990 и обемът на извършената дейност по придобиването на активите до края на годината е несъществен; - процесът по придобиването е в начален стадий и сумата е в несъщест-вен размер спрямо целия обем на доставката; - не може обективно да се направи разумна приблизителна оценка (това обстоятелство се посочва приложението към годишния финансов отчет). 16.7. Придобиването на ДМА по стопански начин се отчита по реда на раздел IV от настоящите указания. 16.8. Когато едновременно се придобиват сграда и земя и стойността на земята е несъществена спрямо стойността на сградата, допуска се стойността по сделката да бъде третирана изцяло като придобиване на балансово признат ак-тив – сграда. При това положение, придобиването на земята се отразява ди-ректно по задбалансова сметка 9901, без да се ползват сметки 6077 или 6078. 16.9. Когато даден актив, класифициран като материален запас, започне да се използва от бюджетното предприятие като ДМА, този актив се отписва от съответната сметка за материални запаси и се завежда по съответната сметка от група 20 от СБП по отчетна стойност. 16.10. Съхраняваните конфискувани и придобити като обезпечение акти-ви, които по своето естество представляват ДМА, се отчитат като материални за-паси по сметка 3310 от СБП до момента на тяхното разпределение или про-дажба. Такива активи, които остават за ползване в бюджетните предприятия, следва да се класифицират от съответното бюджетно предприятие като ДМА по съответните сметки от група 20. 16.11. При отписването или придобиването на ДМА под каквато и да би-ло форма не се допуска директна кореспонденция със сметките за собствения капитал (сметките от групи 10-13 от СБП). 16.12. Когато на бюджетно предприятия са предоставени от небюджет-ни предприятия или физически лица ДМА за безвъзмездно ползване, е не-обходимо да се имат предвид следните правила и процедури, които следва да се прилагат считано от 2005 г. 16.12.1. получените за безвъзмездно временно ползване ДМА се отчитат по справедлива стойност като чужди ДМА по задбалансова сметка 9110, докол-кото не са налице условията по т. 16.12.2. Когато за тези активи са извършени допълнителни разходи и подобрения, които задоволяват изискването за призна-ване на актив съгласно т. 6.1 от НСС 16, тези разходи се завеждат балансово по сметка 2091. При връщането на актива и в случай, че не се възмездяват, тези разходи се изписват от баланса в кореспонденция със сметките от група 64 за предоставени капиталови трансфери в натура. В случай, че се възмездяват – отчита се продажба на този ДМА чрез използването на съответните сметки 6149 и 7149; 16.12.2. когато срокът за безвъзмездно ползване покрива съществена част от очаквания остатъчен икономически живот на актива (над 75 на сто), се приема, че на бюджетното предприятие са прехвърлени в съществен размер основните рискове и изгоди, свързани с притежаването на актива. При тези обстоятелства, активът следва да се признае балансово от бюджетното пред-приятие към момента на получаването му за ползване по справедлива стойност, като се дебитират съответните сметки от група 20, срещу кредитиране на сметките от група 74 за капиталови трансфери в натура. При последващо връщане, тези активи се изписват от баланса по отчетната им стойност към момента на връщането, срещу дебитиране на съответните сметки от група 74, използвани при първоначалното балансово признаване на актива; 16.12.3. когато в случаите т. 16.12.2, очакваният остатъчен икономически живот на актива е под 25 на сто от целия полезен срок от създаването му или неговата стойност е несъществена, се прилага т. 16.12.1; 16.12.4. разпоредбите на т. 16.12.2, не се прилагат за сградите, както и за ДМА, които се изписват на разход при придобиването им (активите по т. 16.3); 16.12.5. В случай, че се установят активи, които на 01.01.2005 г. се водят задбалансово и за които са налице условията по т. 16.12.2, бюджетното пред- приятие следва да ги изпише от задбалансовата сметка и да ги заведе балансово по справедлива стойност по съответните сметки от група 20, срещу кредитиране на сметка 7990. 16.13. Когато ДМА се предоставят от бюджетно предприятие на небюд-жетни предприятия или физически лица за безвъзмездно ползване, отчита-нето на тези операции се извършва, считано от 2005 г., както следва: 16.13.1. предоставените за безвъзмездно временно ползване ДМА про-дължават да се отчитат по баланса на бюджетното предприятие, доколкото не са налице условията по т. 16.13.2. Извършените от ползвателя подобрения на тези ДМА подлежат на отчитане от бюджетното предприятие при връщането на актива и при условие, че може практически да се направи от бюджетното пред-приятие разумна и надеждна оценка (включително и чрез поискване и получава-не на информация за това от ползвателя). С направената оценка, при връщането на актива се дебитират съответните сметки от група 20 и 607 (ако се касае за по-добрения на актив по т. 16.3) срещу кредитиране на сметките от група 74 (ако подобренията не се заплащат) или по съответните сметки за разчети или парични средства (ако подобренията подлежат на заплащане). Отчетените по сметка 607 подобрения се отразяват и задбалансово по съответните сметки от подгрупа 990; 16.13.2. когато срокът за безвъзмездно ползване покрива съществена част от очаквания остатъчен икономически живот на актива (над 75 на сто), за отчетни цели се приема, че бюджетното предприятие е прехвърлило на ползвателя в съществен размер основните рискове и изгоди, свързани с прите-жаването на актива. При тези обстоятелства, активът следва да се изпише от ба-ланса към момента на предоставянето му за ползване на небюджетното пред-приятие, като се дебитират съответните сметки от група 64 за предоставени капиталови трансфери в натура, срещу кредитиране на сметките от група 20, като едновременно с това задължително се завежда задбалансово по сметка 9909. При последващо връщане, тези активи се завеждат отново в баланса срещу кредитиране на съответната сметка от група 64, ако е вероятно бюджетното предприятие да получи изгода от последващо използване на актива. Повторното завеждане в баланса при връщане на актива не се извършва, ако предприятието не очаква да получи изгода от използването му или ако остатъчният полезен живот, както и евентуалните изгоди от ползването на актива са несъществени; 16.13.3. когато в случаите т. 16.13.2, очакваният остатъчен икономически живот на актива е под 25 на сто от целия полезен срок от създаването му или неговата стойност е несъществена, се прилага т. 16.13.1; 16.13.4. разпоредбите на т. 16.13.2, не се прилагат за сградите, за ДМА, които се изписват на разход при придобиването им (активите по т. 16.3), както и за всички активи, които са публична държавна или общинска собственост; 16.13.5. В случай, че се установят активи, които на 01.01.2005 г. се водят балансово и за които са налице условията по т. 16.13.2, бюджетното предприя-тие следва да ги изпише от съответните сметки от група 20, срещу дебитиране на сметка 6990 и да ги заведе задбалансово по сметка 9909. 16.14. Когато ДМА са предоставени за безвъзмездно ползване от едно бюджетно предприятие на друго се прилагат, считано от 2005 г., следните правила и отчетни процедури: 16.14.1. активи, които са публична държавна собственост и са предоставе-ни за безвъзмездно ползване на общини, продължават да се водят по съответните сметки от група 20 или подгрупа 990 на съответната държавна институция; 16.14.2. активи, които са публична общинска собственост и са предоста-вени безвъзмездно от съответната община за ползване на други общини или дър-жавни институции, продължават да се водят по съответните сметки от група 20 или подгрупа 990 на съответната община-собственик на актива; 16.14.3. предоставените за безвъзмездно ползване сгради и активи по т. 16.3 – частна общинска собственост, се отчитат и водят по баланса на съот-ветната община – собственик по реда на т. 16.14.2; 16.14.4. предоставените за безвъзмездно ползване сгради и активи по т. 16.3 – частна държавна собственост на общини, органи на съдебната власт, НОИ, НЗОК, ДВУ, БАН, БНТ, БНР и други първостепенни разпоредители с ав-тономни бюджети (бюджетите извън републиканския бюджет) не се отчитат по баланса и сметки 990 на ползвателя, а от съответното министерство, ведомство или друг държавен орган. 16.14.5. предоставените от държавата за безвъзмездно ползване сгради и активи по т. 16.3 на министерства, ведомства и други държавни органи, чиито бюджети са съставна част от републиканския бюджет, следва да се отчитат от ползвателя, доколкото не е възприета практика активът да продължи да се во-ди от друг държавен орган (например при предоставяне на част от сграда, отчи-тана до момента по баланса на дадено ведомство или когато е предоставена несъществена част на актива); 16.14.6. разпоредбите на т.т. 16.14.1-16.14.5 не се прилагат, когато със за-кон или друг нормативен акт е определено друго. Когато тези разпоредби обек-тивно не могат да бъдат приложени (неизяснен юридически статут, липса на ин-формация и др.), това се пояснява в приложението към годишния финансов отчет; 16.14.7. за останалите ДМА, които не са публична държавна собственост, не са сгради, отделни помещения или активи по т. 16.3 (т.е. активите извън обхвата на т.т. 16.14.1-16.14.5), се прилагат съответните разпоредби на т.т. 16.12 и 16.13 според случая, като вместо сметки 64 и 74 се използват съответните сметки от група 76. 16.15. По отношение прилагането на изискванията на т. 6.1 и т. 6.3 от НСС 16 е необходимо да се има предвид следното: 16.15.1. разходите за подобрения и основен ремонт на ДМА по т. 16.3 се отчитат по съответните сметки от подгрупа 607, когато са извършени чрез възла-гане или по реда на раздел ІV от настоящите указания, когато са извършени по стопански начин; 16.15.2. стойността на актива не се променя при текуща подмяна на него-ви компоненти, които не са отчетени като разграничим актив съгласно т. 3.2 от НСС 16. Стойността на актива се променя, когато подмяната на компонентите-неразграничими активи, е част от съществена реконструкция, модернизация или основен ремонт на този актив; 16.15.3. при прилагането на т. 6.3 от НСС 16 отчетната стойност на под-менената разграничима част, се изписва на разход по сметка 6932, когато се бра-кува или се отнася по съответната сметка на група 30, ако се предвижда тя да се използва като материален запас (за продажба или последващо влагане в дей-ността). Новата част се отчита като придобиване на дълготраен актив. В случай, че подмяната се извършва чрез налични резервни части, отчитани като матери-ални запаси, те се прекласифицират като ДМА с отчетната си стойност; 16.15.4. подмяната на компонент съгласно т. 6.3 от НСС 16 се отчита ка-то придобиване (основен ремонт) по стопански начин по реда на раздел ІV от настоящите указания, само когато тя е част от такъв процес, осъществяван от предприятието в съществен размер; 16.15.5. стойността на сградите не следва да се увеличава със стойността на инсталираните в тях ДМА, когато тези активи са разграничими и могат да съществуват и да се подменят самостоятелно, без да се нарушава конструк-цията на сградата; 16.15.6. компютърни (комуникационни) мрежи и други подобни свързани съвкупности от активи за отчетни цели могат да се разглеждат и отчитат като един цял актив или ако е по-подходящо като отделни сборни блокове (сектори) на активи, независимо, че тази съвкупност се състои от елементи, които иначе би следвало да се признаят като отделни активи. При това положение, след първо-началното изграждане, мрежата (или съответния обособен блок от нея) може да се заведе като отделен актив по цена на придобиване, формирана от стойността на отделните компоненти. Последващите разходи за текуща подмяна на отделни компоненти се отчитат като текущи разходи, независимо от стойността на от-делния компонент и не влияят на отчетната стойност на така признатия актив. Стойността на този актив се променя като цяло, в случаите на съществени осно-вен ремонт, реконструкция и модернизация, както и при редукция на съществена част от елементите. Евентуални последващи преоценки и обезценки се прилагат спрямо целия актив, а не поединично за отделните компоненти; 16.15.7. когато се прилага подходът по т. 16.15.6, в отчетността на бюд-жетното предприятие, за целите на контрола задължително следва да се под-държа информация за отделните компоненти на така признатия актив, позволя-ваща тяхното идентифициране и индивидуализиране (например цена, матери-ално-отговорно лице, фабричен и инвентарен номер и др.); 16.15.8. в обхвата на активите по т. 16.15.6 не се включват компютри, принтери, скенери, сървъри и други относително обособени компоненти на мре-жата, които се използват от крайни потребители и системни администратори. Те-зи активи следва да се заведат и отчитат самостоятелно. 16.16. По отношение определянето на стойностния праг на съществе-ност за признаване на ДМА се прилагат следните принципи и правила: 16.16.1. в системата на първостепенния разпоредител следва да се прила-га унифицирана политика по отношение на прага на същественост; 16.16.2. за признаването като ДМА на активи, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16 се прилагат два прага – минимален и максима-лен. Минималният праг е в размер на 500 лв, а максималният – 1 000 лв; 16.16.3. активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16, но са със стойност по-ниска от 500 лв., задължително се третират и отчитат като краткотрайни активи (материални запаси); 16.16.4. активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16 и са със стойност по-голяма от 1 000 лв., задължително се класифици-рат като ДМА; 16.16.5. за активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16 и са със стойност между 500 лв. и 1 000 лв., класифицирането им като ДМА или краткотрайни активи се определя със счетоводната политика на бюд-жетното предприятие, която следва да се прилага систематично и последователно; 16.16.6. по отношение на компютърната конфигурация и други подобни взаимосвързани активи, когато стойността на цялата конфигурация надвишава минималния праг на същественост от 500 лв., съществените елементи (компю-тър и монитор) се завеждат като ДМА, независимо, че тяхната индивидуална стойност може да е под минималния праг. При това положение цялата стойност на конфигурацията се разпределя между тях. С разходите за последващата подмяна на стойностно несъществените елементи (клавиатура и мишка) не се променя стойността на вече признатите активи (т.е отчитат се като текущи разходи). За тези случаи е допустимо да се приложи и подход, аналогичен на т. 16.15.6, (т.е. ком-пютърната конфигурация да се разглежда като един актив). За системата на първо-степенния разпоредител обаче следва да се прилага само един й същи подход; 16.16.7. при прилагането на праговете за същественост не следва да се взема предвид ефектът върху отчетната стойност на актива от признаването или непризна-ването на данъчен кредит по ДДС и други данъци, т.е. за целите на праговете на съ-щественост в стойността на актива не се включват ДДС и другите данъци; 16.16.8. при незначителни или временни промени в цените на дадени ак-тиви, се запазва избраният подход на класифициране, при тяхното последващо придобиване, независимо, че сумите може да се отклоняват от праговете; 16.16.9. при трайни и съществени промени в стойността на дадени акти-ви, водещи до нарушаване на съответните прагове, следва да се промени класи-фицирането на активите в следствие на новите условия, като промяната следва да се приложи най-късно от началото на отчетната година, следваща периода, в който е установена необходимостта от промяна. Промяната следва да се прило-жи и спрямо съществуващите активи, като за целта следва да се вземат съответ-ните записвания между сметките от група 20 и раздел 3. В случай, че даден крат-котраен актив вече е изписан на разход, не се налага прекласифициране в ДМА и не се сторнира този разход; 16.16.10. до края на 2005 г. бюджетните предприятия да извършат про-мяна в счетоводната си политика по отношение на праговете на същественост и да започнат да прилагат гореизложените изисквания. 16.17. Разпоредбите на т.т. 5.2, 11.2 - б.б. “б” и “г”, както и на т. 11.4 от НСС 16 не се прилагат. Всички замени на ДМА с други активи се отчитат като придобива-не на активи и постъпления от продажба на ДМА, чрез използването на съответните сметки от подгрупи 614 и 714 (за активите по т. 16.3 сметки от подгрупа 713). 16.18. Замяната се оценява по справедливата стойност на заменяния или придобивания актив - която от двете е по-ясно определима. 16.19. Когато бюджетното предприятие прави апортна вноска с ДМА в търговско дружество, операцията се третира като придобиване на финансов ак-тив и като продажба на ДМА. Счетоводните записвания са (без да се взема пред-вид евентуалното начисляване на ДДС): Каталог: upload -> 35723 upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! 35723 -> Министерство на финансите Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|