Различните изследвания и позициите на страната ни в тях показват, че България се превръща в атрактивна аутсорсинг дестинация. България е страна с ниски производствени разходи и данъци, в сравнение с останалите европейски икономики, което в много случаи е определящо за насочването на капитали. Предимство е и висококвалифицираната работна ръка, работеща при едни от най-конкурентните нива на заплащане в Европа. Но тези предимства далеч не са единствени и определящи за да бъде избрана страната ни за аутсорсинг.
5.1. България - привлекателна аутсорсинг дестинация -
Стратегическо географско разположение - България, поради своето геополитическо положение в Югоизточна Европа, представлява свързващо звено между Европейския съюз (ЕС) и Балканите, както и страните от Черноморския регион.
-
Политическа стабилност - Страната ни се откроява с политическа стабилност, с демократични институции, с толерантен етнически модел.
-
Членство в НАТО – На 29 март 2004 г. България стана пълноправен член на НАТО, като получи ратификационните документи за присъединяването на страната към Северноатлантическия договор, заедно с още 6 източноевропейски страни.
-
Предстоящо членство в ЕС - На 25 април 2005 г. беше подписан Договорът за Присъединяване на България към ЕС. В Договора е записано, че от 1 януари 2007 г. България ще стане пълноправен член на ЕС.
-
Макроикономическа и финансова стабилност
-
Икономическият растеж на страната от отрицателен през 1997 г. (-5.6%) става положителен, като от 2000 г. насам постоянно надвишава равнището от 4%. За 2004 г. България постига ръст на БВП от 5.6%, като същия ръст постига и за деветмесечието на 2005 г. Туризмът, индустрията и секторът на услугите са сред основните двигатели на този икономическия растеж. Влияние оказват увеличеното ниво на инвестиции в страната и засиленият външнотърговски стокообмен;
-
Индустрията значително ускори своето развитие. През 2004 г. промишленото производство отбеляза ръст от 43.5% спрямо 2000 г., а промишлените продажби 47.3%. Тенденцията на нарастване продължава и през 2005 г. като към м. ноември промишленото производство е нараснало с 68.9% спрямо 2000 г., а промишлените продажби с 81.6%;
-
Безработицата бележи трайна тенденция на намаляване през последните години - от 18% през 2000 г. до 12.16% в края на 2004 г. и 10.36% в края на ноември 2005 г.;
-
Продължи да намалява нивото на инфлацията - от 11.4% в края на 2000 г. инфлацията намаля до 4% в края на 2004 г. За 2005 г. поради значителното увеличение на цените на горивата, инфлацията в края на годината достигна 6.5%;
-
През последните две години страната има бюджетен излишък, като за 2004 г. той е 1.7% от БВП;
-
Съотношението на общия държавен дълг към брутния вътрешен продукт в края на 2004 г. е 40.9%, като в края на ноември 2005 г. то намалява до 33.4%.
-
Функционираща пазарна икономика - през октомври 2002 г. в Редовния годишен доклад на Европейската комисия за страните кандидат-членки България е призната за фунционираща пазарна икономика на базата на шест групи показатели:
- равновесие между търсене и предлагане, либерализирани цени и търговия;
- липса на пречки пред навлизането в и излизането от пазара;
- действаща правна система, включително защита на правата на собственост и осъществимостта на договорите;
- финансов сектор, който е достатъчно добре развит, за да насочва спестяванията към производствени инвестиции;
- широко (обществено) съгласие относно принципите на стопанската политика.
-
Високо квалифицирана работна ръка
- Oтносителният дял на населението на възраст 25-64 години с висше образование е 21% (2003 г., НСИ) при 15% за новите страни членки на ЕС (2002 г., Евростат)
- Oтносителният дял на дипломиралите се в научно-техическите специалности от общо завършилите унививерситет е 20.2% през 2003 г. при 19.2% през 2001 г. средната стойност за ЕС-15 е 25.7%, а за ЕС-10 е 13.0%
-
Конкурентна цена на работната сила и по-ниски производствени разходи в сравнение със страните в Европа - компенсацията на наетите (включва заплати, допълнителни възнаграждения, осигуровки и др.) по данни на Евростат в България е 35.4% от БВП за 2004 г., което е по-ниско в сравнение с новоприетите страни членки (44.3% от БВП) и с ЕС25 (50.1% от БВП).
-
Прозрачна и предсказуема бизнес среда - През последните няколко години бизнес средата бе значително подобрена, като се повиши доверието в провежданите политики, работата на администрацията и законодателството. Продължава тенденцията за намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест и се подобряват мерките, насочени към ефективно функциониране на пазарите. Укрепва се сътрудничеството и партньорството между държавната администрация и бизнеса. Процесът на оптимизиране на регулаторните режими продължава (съгласно направените от правителството препоръки за облекчаване и отпадане на 192 режима), като към края на 2005 г. 163 режима или 85% от предвидените режими са в процес на отпадане и облекчаване или вече са отпаднали и облекчени.
-
Намален корпоративния данък: от 19.5% за 2004 г. на 15% през 2005 г.;
-
Нулев процент данък печалба в повече от 100 общини с висока безработица;
-
Ползване на данъчен кредит по специалния ред за начисляване на ДДС при внос за изпълнение на инвестиционни проекти над 10 млн. лв.;
-
Намаляване на срока за възстановяване на ДДС от 45 на 30 дни през 2005 г. за фирми- износителки;
-
Завишени амортизационни норми (на 50%) за инвестиции в нови машини, производствено оборудване и апаратура; компютри, периферни устройства и софтуер.
-
Либерализирана търговия - като малка страна с отворена икономика България е силно зависима от външната среда и провежда последователна политика за либерализация на външната търговия, насочена към увеличаване ефективността на производството и конкурентоспособността на българските стоки. България е страна по редица споразумения за свободна търговия - Европейското споразумение за асоцииране, Споразумението за свободна търговия със страните от ЕФТА, ЦЕФТА (Румъния и Хърватия) и редица двустранни споразумения за свободна търговия с Турция, Израел, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора и Молдова, които са ефективни инструменти за разрастване на търговията. Чрез тези споразумения е подобрен достъпът на български стоки до пазарите на европейските страни (обхванати са около 39 страни или пазар от над 550 милиона потребители).
-
Минимален риск за инвестиции - привличането на преки чуждестранни инвестиции е показател за привлекателността на икономиката и нейния потенциал за развитие. Те са източник на ресурси за финансиране на дефицита по текущата сметка и за увеличаване възможностите на икономиката да произвежда повече продукция, да създава повече доход и да осигурява експортен ресурс.
Високият ръст на привлечените преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и неколкоратно повишаваният кредитен рейтинг (през 2004 г. кредитния рейтинг на страната беше повишен до инвестиционен) през последните години са доказателство за това, че чуждите фирми отчитат и оценяват всички тези предимства на страната. Предстоящото членство на България в Европейския съюз през 2007 г. е предпоставка страната ни да се превърне в още по-привлекателна дестинация за преки инвестиции, включително аутсорсинг. Страната е атрактивна не само като географско местоположение и като възможности на човешките ресурси, а също и като възможност за чуждите инвеститори да навлязат на европейския общ пазар. Има вече създадени условия и изискванията по отношение на качеството на продуктите и стандартите, които този общ пазар очаква.
По данни на Българска народна банка, ПЧИ в страната за 2004 г. достигнаха обем от 2.28 млрд. евро, като представляват 11.7% от БВП, което е най-високата стойност спрямо страните от Централна и Източна Европа.
Данните на Световния доклад за инвестициите на УНКТАД за 2004 г. показват, че привлечените ПЧИ в България представляват 23% от всички инвестиции на Балканския полуостров и 2% от всички инвестиции “на зелено”. България е на 12-то място, от 140 страни и е класирана в групата на страните с висок потенциал за привличане на ПЧИ.
Матрица на привлечените ПЧИ и потенциала на страните
за привличане на ПЧИ за 2004 г.
Висок потенциал за привличане на ПЧИ
|
Висок обем на привлечените ПЧИ
(над потенциала)
|
Нисък обем на привлечените ПЧИ
(под потенциала)
|
БЪЛГАРИЯ, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Кипър, Китай, Латвия, Литва, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Швеция, Швейцария
|
Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Полша, Русия, САЩ, Япония
|
Нисък потенциал за привличане на ПЧИ
|
Привлечени ПЧИ (над потенциала)
|
Привлечени ПЧИ (под потенциала)
|
Албания, Македония, Молдова, Румъния
|
Таджикистан, Турция, Киргизстан, Узбекистан
|
Източник: УНКТАД
Според експерти от БАИ, една трета от българската икономика може да бъде ориентирана към аутсорсинг за чужди компании. Това означава пазар за около 5 млрд. евро годишно. В разработената от консултантската компания “Делойт и Туш” стратегия за инвестиционен маркетинг на България, аутсорсингът е един от секторите с най-голям потенциал за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Специалистите от Делойт добавят, че страната ни трябва да се фокусира в привличането на производства и услуги с висока добавена стойност като машиностроене, разработване на софтуер и центрове за обслужване и връзка с клиенти.
ПЧИ като % от БВП – класация според стойностите от 2004 г.
Поредно
място
|
Страна
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
1
|
България
|
4.4
|
6.2
|
7.9
|
5.9
|
5.6
|
10.6
|
9.9
|
2
|
Румъния
|
5.1
|
3.0
|
2.8
|
2.9
|
2.5
|
2.7
|
5.6
|
3
|
Естония
|
10.2
|
3.9
|
6.1
|
5.6
|
2.2
|
8.3
|
5.0
|
4
|
Литва
|
9.5
|
4.8
|
3.0
|
3.3
|
4.8
|
0.9
|
4.7
|
5
|
Чехия
|
6.4
|
10.5
|
8.9
|
9.0
|
11.2
|
2.6
|
4.4
|
6
|
Словакия
|
1.2
|
3.5
|
9.8
|
7.3
|
16.3
|
1.8
|
4.1
|
7
|
Хърватска
|
4.3
|
7.4
|
5.9
|
7.9
|
4.9
|
6.8
|
3.9
|
8
|
Латвия
|
5.4
|
4.8
|
5.3
|
2.0
|
4.1
|
3.0
|
3.5
|
9
|
Унгария
|
6.2
|
7.5
|
2.6
|
4.0
|
3.8
|
3.2
|
3.1
|
10
|
Украйна
|
1.9
|
1.4
|
1.4
|
2.0
|
1.7
|
2.9
|
2.4
|
11
|
Полша
|
4.0
|
4.7
|
5.8
|
3.1
|
2.2
|
2.1
|
2.2
|
12
|
Словения
|
1.1
|
0.3
|
0.4
|
1.9
|
8.0
|
0.5
|
1.2
|
13
|
Русия
|
1.0
|
1.7
|
1.0
|
0.8
|
1.0
|
0.3
|
1.1
|
Източник: БАИ
У нас няма официална статистика колко от продажбите на българските компании са аутсорсинг и колко е продукцията за крайни клиенти. Най-голям е делът на изнасянето на производствени дейности, където по изчисления на БАИ годишно се правят продажби за около 400 млн. евро., в които е включено и ишлемето в текстилната, обувната и мебелната промишленост. На второ място се нарежда ИТ секторът - разработка на софтуер, хардуер и обслужване, с продажби между 50-70 млн. евро годишно. При бизнес услугите - предимно кол-центровете - продажбите са около 20 млн. евро. Българските компании обаче трябва да мислят и как да създават собствени търговски марки, а не да са неизвестни подизпълнители, смятат от БАИ. Пазарните ниши, в които България може да се специализира и да изнася малко на брой, но с висока цена продукти, на този етап са високите технологии, хранително-вкусовата промишленост и производството на мебели.
Сподели с приятели: |